№ 1168
гр. София, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20241000503473 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на А. С. Г. срещу
решение № 4700/06.08.2024г. на СГС, ГО, 30 състав, постановено по гр.д. №
9530/23г. в частта, в която е отхвърлен искът му с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ за сумата над 40 000 лв. до 60 000 лв. за обезщетение за
неимуществени вреди, както и искът за присъждане на имуществени вреди
над 1531, 51лв. до пълния предявен размер.
Срещу същия съдебен акт е постъпила насрещна въззивна жалба от ЗД
„Бул Инс“ АД в частта, в която искът за обезщетение за неимуществени вреди
е уважен над 25 000лв. до 40000лв. и искът за имуществени вреди е уважен
над 957, 19 лв. до 1531, 51лв.
Жалбоподателят -ищец поддържа, че първоинстанционния съд е
допуснал нарушение на материалния закон – чл.52 от ЗЗД и принципът на
справедливост. Счита, че има математическа грешка при определяне на
размера на обезщетението за неимуществени вреди при прилагане на приетия
процент на съпричиняване. Поддържа, че обезщетението, което следва да му
бъде присъдено е 41 666, 67лв., а не 40 000лв. Релевира оплаквания за занижен
размер на обезщетението за неимуществени вреди с оглед на претърпените
1
травми. Неправилно е прието, че е налице съпричиняване. Този извод
противоречи на събраните доказателства.
Затова моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната от него част и да постанови друго, с което му присъди още
20 000лв.обезщетение за неимуществени вреди и да уважи изцяло иска за
имуществени вреди.
Жалбоподателят – ответник поддържа, че застрахования при него водача
е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, но и ищецът
е имал поведение, с което е допринесъл за ПТП. Той се е движел със скорост
по – висока от тази на автомобила, поради което се е приближил до лекия
автомобил на опасна надлъжна дистанция, по- малка от безопасната и сам се е
поставил в невъзможност дори да задейства спирачките на мотора. Водачът
на лекия автомобил е предприел завиване в обратна посока, което оправдава
намирането му в лявата част на лявото платно. Той е подал светлинен сигнал
за започване на маневрата. От събраните показания, мотористът е
изпреварвал в най-лявата част на пътната лента на автомобилите до достигане
на автомобила. Тези негови действия са неправомерни с оглед разпоредбата на
чл.41, ал.2 от ЗДвП. Счита, че и двамата водачи са допринесли по- равно за
пътния инцидент.
Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в атакуваната
от него част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск за
обезщетение за неимуществени вреди над 25 000лв. до уважения размер от 40
000лв. и за имуществени вреди над 957, 19лв. до уважения размер от 1531,
51лв.
Ищецът А. Г. в депозиран писмен отговор оспорва жалбата на
застрахователя. Счита първоинстанционното решение за правилно в
обжалваната част, а жалбата за неоснователна.
ЗД „Бул Инс“ АД не е депозирал отговор по жалбата на ищеца и в
съдебно заседание не е взел становище по нея .
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с искове по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на
2
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. В исковата молба
ищецът твърди, че на 18.08.2022г. около 17.10ч. в гр. София е управлявал
мотоциклет „Триумф“, модел „Рокет 3“ с рег. № *** в права посока по бул. „
Н. Петков“ с посока на движение от ул. „Монтевидео“ към ул. „Любляна“. В
същото време и в същата посока се е движел лек автомобил „Фолксваген
Пасат“ с рег. № ***, управляван от П. Г. Г.. Двете пътни ленти по бул.
„Н.Петков“ са били разделени с двойна непрекъсната линия. Водачът на
автомобила се е намирал в колона с други МПС, като в ляво от него е имало
място на пътната лента за движение, по което са се движели няколко мотора,
един от които е този на ищеца. Без никаква светлинна индикация водачът на
лек автомобил „Фолксваген Пасат“ е предприел изненадваща, рязка,
неочаквана и забранена от закона маневра „ обратен завой“. По този начин е
препречил пътя на попътно движещият се моторист и е настъпило ПТП.
Моторът се е ударил в предната лява част на автомобила като ударът е бил
непредотвратим. За ПТП е съставен Констативен протокол № К-
430/18.08.2022г. По отношение на водача П. Г. е образувано наказателно
производство и с решение № 1/10.01.2023г. по анд № 218/22г. той е признат за
виновен. Решението е влязло в сила на 26.01.2023г. При инцидента ищецът е
получил наранявания по тялото. Получил е рана в окосмената част на главата,
бил е в безсъзнание и шок, и десният крак е бил във видимо тежко състояние
с нарушена функция и силно оточен. Поставена му е диагноза множество
счупвания на стъпалото с изкълчване на Лисфранк на дясно ходило. Той е бил
приет в УМБАЛСМ „ Пирогов“ ЕАД, където на 22.08.2022г. е била извършена
оперативна интервенция в областта на ходилото на десния крак и са поставени
метална плака и винтове. Болничният престой е бил до 23.08.2022г. Изписан
е с невъзможност да се придвижва самостоятелно и нуждаещ се от чужда
помощ. На 01.09.2022г., след консултация с лекар, са му изписани
успокоителни медикаменти- атаракс. Поради неспиращи болки в областта на
гръбначния стълб и кръста с оплаквания за изтръпване и намалена
чувствителност в областта на двете подбедрици и стъпала, слабост и мускулни
крампи, на 16.09.2022г. е приет м УМБАЛ „Света София“, където му е
поставена диагноза: G54.4. Увреждане на лумбално-съкралните коренчета.
При извършените изследвания е било установено стесняване между
прешленово пространство на L5-S1, в следствие на падането при ПТП. На
15.01.2023г. ищецът отново е приет в УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД, където на
3
16.01.2023г. му е извършена втора операция на десния крак. Провеждал е
рехабилитация, но без ефект. През цялото време на оздравителния процес
ищецът се е нуждаел от чужда помощ за ежедневните си хигиенно- битови
нужди, което се е отразило на психиката му. Наложило се е да наеме почасово
медицинска сестра. От момента на ПТП и до настоящият момент той не
полага труд и е в болнични. Продължават оплакванията му от получената
травма, както в крака, така и в гръбначния отдел и главата. Инцидентът е
променил обичайния ритъм на живот на ищеца. Станал е сприхав и изнервен.
Получил е и психически травми, изразяващи се в променено психично
поведение спрямо близките/изнервен/, нарушен сън, притеснения за
бъдещето си. До подаване на исковата молба оздравителния период не е
приключил. Във връзка с лечение е направил разходи от 1914,38лв., подробно
посочени в исковата молба. Гражданската отговорност на водача на лекия
автомобил е била застрахована при ответника. Подал е писмена
застрахователна претенция пред застрахователя на 04.10.2022г., но не му е
изплатено обезщетение. Затова ищецът моли съда да осъди ответника да му
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., в едно
със законната лихва от 05.03.2023г. до окончателното изплащане на сумата,
както и 1914, 38 лв. обезщетение за имуществени вреди. Претендира
разноски.
В депозиран писмен отговор в срок ответникът завява, че оспорва
исковете. Не оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ по отношение на водача на лекия автомобил, настъпването на
ПТП, както и наличието на предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
водача Г., поради наличието на влязло в сила решение. Оспорва да има
причинна връзка между ПТП и уврежданията, различни от тези, визирани в
решението по наказателното дело. Всички други увреждания, които се сочат в
исковата молба са предходни и дегенеративни промени. Прави възражение за
съпричиняване от страна на ищеца, тъй като е управлявал мотоциклета в
нарушение на чл.16, ал.1, т.3 ЗДвП във вр. с чл.63, ал.2, т.2 ППЗДвП, като се е
движел в лявата лента от насрещното платно, изпреварвайки неправомерно
колоната от автомобили. С това поведение ищецът е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат.
Безспорно е, че на 18.08.2022г. е настъпило описаното в исковата молба
4
ПТП. За него е съставен Констативен протокол № К-430/18.08.2022г.
Безспорно е, че при произшествието е пострадал ищецът като водач на
мотоциклет.
Не се спори, че за лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *** е
имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника,
валидна към датата на произшествието.
Безспорно е, че ищецът е отправил извънсъдебна претенция за
заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, получена
от ответното дружество на 04.10.2022г., както и че такова не платено
доброволно.
Не е спорно, че с влязло в сила решение № 1/10.01.2023г. на Софийския
военен съд, постановено по анд № 218/22г. водачът на лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ е признат за виновен за настъпване на процесното ПТП.
С оглед твърденията в исковата молба са представени медицински
документи за ищеца: история на заболяването от УМБАЛСМ „Пирогов“ от
2022г. и 2023г., епикризи, разчитания на образни изследвания, амбулаторни
листа.
Не се оспорва, че за периода от 18.08.2022г. до 12.06.2023г. А. Г. е бил в
отпуск за временна нетрудоспособност.
Във връзка с претендираните имуществени вреди са представени
фактури и рецепти за изписани медикаменти.
В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза,
изготвена от вещо лице лекар ортопед- травматолог. Тя е установила
травматичните увреждания, получени от ищеца: контузия на главата;
фрактура-луксация на Lisfank на дясното ходило/счупване на вътрешната
кунеиформена кост и фрактура на проксималната част на третата
метатарзална кост/; счупване на 2ра и 3та метатарзални кости на дясното
ходило в дисталните им части, изкълчване на метатарзо фалангеалната става
на 4ти пръст на дясното ходило. Травмите на десния долен крайник са
причинили трайно затруднение на движението му за срок по- дълъг от 30 дни.
Уврежданията са в причинна връзка с ПТП. Лечението на дясното ходило е
било чрез оперативната интервенция с поставяне на метална остеосинтеза и
поставена гипсова лонгета за 30 дни. Предписано е ходене с патерици без
5
натоварване на крака за период от 60-75дни с последваща рехабилитация и
прием на антикуагуланти. На 16.01.2023г. е извършена втора операция за
изваждане на металната остеосинтеза. Не се предвижда нова операция на
десния долен крайник. Оздравителния период е приключил на 12.06.2023г.,
когато е последният ден от болничният отпуск. Вещото лице е посочило
какво е установило при проведения личен преглед на пострадалия. Според
експерта не е установено травматично увреждане на гръбначния стълби на
ищеца от процесното ПТП. То е имало хронична клинична проява една
година преди травмата. Не е установена загуба на съзнание при ПТП и не е
имало лечение за това. Няма данни за ЧМТ. Към настоящият момент няма
болки и страдания и такива не се очакват за в бъдеще. Експертът е посочил,
че платените разходи за допълнително сестринско обслужване нямат
отношение към стандартното лечение и тези разходи не са били необходими.
В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.
В хода на съдебното дирене е приета автотехническа експертиза, която
при изготвяне на заключението като е взела предвид и депозираните
свидетелски показания, е изяснила механизма на ПТП, мястото на удара,
скоростта на движение на МПС преди и по време на удара. Според вещото
лице ударът е настъпил в лявата лента за насрещно движение. За
мотоциклетиста ударът е бил непредотвратим чрез аварийно спиране.
Експертът е направил извод, че действията и на двамата водачи са в причинна
връзка с настъпване на удара. В съдебно заседание вещото лице е допълнило
заключението си.
Съдът кредитира заключенията като компетентни, обосновани и
безпристрастни. Те са основани на науката и професионалния опит на
експертите.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Д. познава ищеца от 25 години. Приятели са и карат заедно
мотори. Живеят близо едни до друг, чуват се и се виждат ежедневно. Заявява,
че през месец август 2022г. ищецът му се е обадил и му е казал, че е станала
катастрофа. Свидетелят не е бил в страната. След като се е върнал е отишъл да
го види. Ищецът е бил с патерици. Имал е контузия на десния крак. Станал е
различен. И свидетелят и ищецът са имали хоби да ходят по планините. А. Г. е
загубил възможността да живее по начина, по който го е правел преди. Бил е
6
уплашен в началото и неуверен. Загубил е чувството да се усмихва и
забавлява. Покачил е теглото си. Изпитвал е болки да върши това, което му
доставя удоволствие, а именно да ходи в планината. Изпитвал е трудност да
изпълнява ежедневните си задължения. Свидетелят му е помагал за тях.
Претърпял е финансови затруднения. От килограмите го наболява крака с
травмата. Ищецът е изпаднал в емоционална, семейна и финансова дупка.
Имало е скандали между него и съпругата му. Във връзка със
психологическото си състояние ищецът е търсил специализирана помощ. В
момента работи. Не кара мотор, а лек автомобил. Травмата на крака му се е
отразила на походката.
Свидетелят П. Г. е бил водачът на лекия автомобил, участвал в пътния
инцидент. Той си спомня за него. Станал е на 18.08.2022г. при прибарането
му от работа. Ударът е станал между ул. „Монтевидео“ и ул. „Любляна“.
Имало е голям трафик и задръстване и след ул. „Монтевидео“ е предприел да
извърши обратен завой на двойна непрекъсната линия. Изчакал е насрещното
движещите се да спрат, погледнал е в огледалото и като е видял, че няма
никой в насрещното платно е предприел маневрата. При потеглянето му
ищецът се е ударил в него с мотора. Той се е движел в насрещното в посока
ул. „Любляна“. Свидетелят вече е бил навлязъл в платното за насрещно
движение. Ударът е настъпил там в лявата странична част на автомобила.
Мотоциклетистът е с движел с около 50 км/ч. Преди да предприеме
маневрата свидетелят се е движел на около 30 см. до линията без да я
настъпва. Свидетелят не е очаквал някой да се движи зад него в насрещното.
Подал е мигач. Не е видял ищеца, тъй като е бил в колона в задръстване. В
посоката му на движение са били две ленти. Свидетелят се е движел в лявата
лента до двойната непрекъсната линия. Започнало е задиране от средата, от
колонката от степенката на мотора, след това е имало удар в гумата. Зад ищеца
е имало негов приятел, но на него не му е имало нищо. Свидетелят веднага
след удара е излязъл от предната дясна врата, тъй като лявата не е можела да
се отвори. След удара е натиснал спирачката и автомобилът е спрял веднага.
Свидетелят е тръгнал от място и не се е движел със скорост. Според него и той
и ищецът имат вина за ПТП.
Свидетелят Й. е бил очевидец на ПТП, настъпило на 18.08.2022г., в
което е участвал А. Г.. Двамата са били с мотори и свидетелят е карал след
7
ищеца. Имало е задръстване. Карали са нормално по булеварда, който е между
Горна Баня и Борис. Колите са отбивали, за да минат, тъй като там булевардът
е тесен. В един момент един автомобил е направил обратен завой. А. е
кривнал в ляво и са се блъснали. Ищецът е бил на около 10 м. пред свидетеля.
Между тях не е имало автомобили. Карали са в най- лявата възможна част
между автомобилите и осевата линия. В момента на удара ищецът се е
намирал в най- лявата част на тяхната лента на платното за движение, между
колите и осевата линия. Ударът е настъпил в насрещното. Когато
автомобилът е предприел обратен завой и двамата са кривнали. А. се е
блъснал в него. Свидетелят не е видял къде се е намирал мотора на ищеца,
когато автомобилът е започнал да правни обратен завой. Не е забелязал
водачът му да е подал светлинен сигнал. Зад автомобила е имало други.
Свидетелят не е навлизал на платното за насрещно движение. Той и ищецът
карат големи мотори, а на мястото булевардът е тесен. Те изпреварват само
спрели автомобили, тъй като няма шанс да се разминат. Моторите са широки
около 1, 5 м.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на
лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Счита за
достоверни тези на свидетелите Г. и Й., тъй като не влизат в противоречие по
между си в съществените факти и обстоятелства, при които е настъпил
пътния инцидент. Не дава вяра на показания на свидетеля Й. в частта, в която
заявява, че ищецът се е движил между автомобилите и осевата линия в
лявата пътна лента, където е бил и лекият автомобил, доколкото те се
опровергават от заключението на автотехническата експертиза.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел
като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000лв. ,
но е приел за основателно възражението за съпричиняване в обем от 20% и е
присъдил обезщетение за неимуществени вреди от 40 000лв. Уважил е изцяло
иска за имуществени вреди, но е приложил процента съпричиняване и по
отношение на тази претенция. Решението е влязло в сила в частта, в която
искът за неимуществени вреди е отхвърлен над 60 000лв. до пълния предявен
размер, както и в частта, в която е уважен за 25 000лв., както и в частта, в
която искът за имуществени вреди е уважен за 957,19лв.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
8
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно съединени искове
по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Първонстанционното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” след
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава
лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск
пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на
определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в
чл.496, ал.1 от КЗ. Изтичането му обуславя допустимостта на претенцията. /
опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. №
179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, а и
от доказателствата се установява, че ищецът е отправил писмена претенция
към въззивника. В тримесечният срок застрахователят не е изплатил
обезщетение. С оглед на това следва да се приеме, че предявените искове за
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ са допустими.
Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна. Той
има задължението да покрие, в границите на определената в застрахователния
договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за
9
причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца е да докаже наличието им с
всички допустими доказателствени средства, както и съществуването на
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между
деликвента и ответника- застраховател.
По делото не се спори, че гражданската отговорност на водача за лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ е била застрахована при жалбоподателя.
Застраховката е била валидна към момента на настъпване на произшествието.
Пред въззивния съд не се оспорва настъпилото ПТП, вината на
застрахования при ответното дружество водач. С влизането в сила на
първоинстанционното решение за част от исковата сума, следва да се приеме,
че за тези факти има формирана сила на пресъдено нещо. С влизане в сила на
решението на Софийски военен съд по административно наказателно дело по
отношение на водача на лекия автомобил П. Г. са налице предпоставките за
прилагане на чл.300 от ГПК относно, деянието, противоправността му, дееца
и неговата вина. Поради което следва да се приеме, че са настъпили
предпоставките от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД и застрахователят е
пасивно материално легитимиран да отговаря по предявения иск.
Ищецът като пострадал при ПТП, за което вина има застрахован при
ответника водач, е активно материално легитимиран и надлежна страна да
предяви прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ.
Пред въззивния съд се спори по отношение на размера на
обезщетението за имуществени и неимуществени вреди, основателността на
възражението за съпричиняване от страна на ищеца и неговият обем.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
10
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания. Допусната е медицинска експертиза, която е посочила получените
от ищеца травми: контузия на главата; фрактура-луксация на Lisfank на
дясното ходило/счупване на вътрешната кунеиформена кост и фрактура на
проксималната част на третата метатарзална кост/, счупване на 2ра и 3та
метатарзални кости на дясното ходило в дисталните им части, изкълчване на
метатарзо фалангеалната става на 4ти пръст на дясното ходило. Фрактурите на
ходилото са средни телесни увреждания, които са причинили временно
разстройство на здравето неопасна за живота на А. Г.. Той е търпял
интензивни болки и страдания непосредствено след травмата и след
оперативната интервенция. Тези травматични увреди са допринесли за
временен дискомфорт на ищеца в ежедневието му поради болките, които е
изпитвал и поради ограничаване на придвижването му. Било е необходимо да
използва помощни средства при движение за период от 60-75 дни .
Предприетото лечение по отношение на фрактурите в дясното ходило, които
експертът определя като четири, е оперативно чрез поставяне на метална
остеосинтеза и с гипсова лонгета за 30 дни. В този случай спрямо
множеството счупвания е предприето еднократно лечение чрез операция,
което не следва да се отрази на размера на обезщетението за неимуществени
вреди. По отношение на него рефлектира проведената втора операция за
екстракция на остеосинтезния материал, от която ищецът също е търпял болки
и страдания. Общият възстановителен период според медицинската
експертиза/ е около 9 месеца, в който се включва и оперативната намеса за
изваждане на остеосинтезния материал от дясното ходило. Установените
уврежданията са в причинна връзка с ПТП. Те са създали значително
неудобство за пострадалия в начина му на живот, при задоволяване на
битовите му нужди. Изживения дискомфорт и травмата на десния долен
крайник са се отразили на обичайния му начин на живот. Той е престанал да
ходи по планините, както е превел преди пътния инцидент. Увеличил е теглото
си, което се е отразило на болката в травмирания крак./ Св. Д./ От
психологична страна, ищецът е имал негативни преживявания от инцидента,
11
типични и обичайни за този вид събития. Няма данни за хронифицирани
психологични травми до степен на разстройство, които да останат като трайна
последица. Той е възстановил нормалното си функциониране. Като обсъди
заключението на медицинската експертиза и показанията на свидетеля Д.,
наличието на последици от увреждането на долния десен крайник,
установени при личния преглед от вещото лице, а именно накуцваща походка.
Наличието на дефицит от 5-7 градуса в плантарната флексия на дясното
ходило в глезенната става без да се засягат останалите стави на крайника. В
същото време вещото лице е посочило, че при балнео и физио лечение
нарушената походка поради остатъчната контрактура на глезенната става ще
отзвучи. Но няма категоричност, че ще настъпи пълно възстановяване на
функциите на крайника. Ищецът няма болки и страдания и такива не се
очакват за в бъдеще. Той няма травматични увреди на гръбначния стълб, които
да са в причинна връзка с ПТП, а промените в него са резултат от
дегенеративни промени, констатирани една година преди инцидента. При
него няма тежка ЧМТ със загуба на съзнание и в тази връзка не е провеждано
каквото и да било лечение. Травмите не са били животозастрашаващи. Като
съобрази възрастта му към 18.08.2022г.- 41 г., неговото добро общо
здравословно състояние, което допринася за по- бързото възстановяване,
нормален и без усложнения лечебен и възстановителен период, счита, че
справедливото обезщетение за неимуществени вреди, което да ги възмезди, е
50 000лв.
По направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
с правно основание чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД предвижда санкция за увредения, ако е
допринесъл за вредите, чрез намаляване на обезщетението, което му се
дължи. Съпричиняването на вредоносния резултат изисква поведението на
пострадалия, изразяващо се в действие или бездействие, да е било
противоправно или не, но фактически да е в причинна връзка и да е
допринесло за настъпилите вреди. За да е налице съпричиняване не е
необходимо пострадалият да има вина за увреждането. На основание чл.154
от ГПК в тежест на ответника е да докаже с всички допустими и относими
доказателства съпричиняването на вредите от страна на пострадалия. От
него застрахователят черпи благоприятни правни последици и при
12
недоказването му, следва да се приеме, че не са се осъществили твърдените
факти по съпричиняването на вредите. Жалбоподателят е направил
своевременно правоизключващо възражение за съпричиняване. Ищецът е
нарушил чл.16, ал.1, т.3 от ЗДвП във вр. с чл.63, ал.2, т.2 от ППЗДвП като се е
движел в лявата пътна лента от насрещното платно, изпреварвайки
неправомерно колоната от автомобили. За да се приеме наличието на
съпричиняване е необходимо приносът на пострадалия да е обективен,
защото не всяко нарушаване на правилата, може да се счита за такъв. Според
т.7 от ППВС № 17/ 18.11.63г. обезщетението за вреди може да се намали, ако
самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване като не е необходимо да
има вина. Приносът може да се изразява в действие или бездействие, но
всякога поведението на пострадалия трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен/ т.7 на
ТР № 1/2014г./23.-12.2015г. на ОСТК на ВКС/ Следва да бъде направено
разграничение между допринасянето на пострадалия за възникване на самото
ПТП като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл.51, ал.2 от
ЗЗД и приноса му за настъпване на вредата спрямо него самия, което също
води до приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД. В случая възражението по чл.51,
ал.2 от ЗЗД се отнася до приноса на пострадалия за настъпване на самото
застрахователно събитие. Като участник в движението по пътищата водачът на
мотоциклет е длъжен да спазва правилата, които го регулират. Те са
установени в обществен и частен интерес. Ищецът, като водач на пътно
превозно средство, има задължението да използва платното за движение
съобразно сигнализацията с пътни знаци и маркировка. Няма спор, че в
района на настъпване на ПТП, е имало две платна за движение като във всяко
едно от тях е имало по две пътни ленти за всяка посока. Платната са разделени
с двойна непрекъсната линия- М2. Съгласно чл.10, ал.2, т.2 от Наредба №
2/17.01.2001г. за сигнализацията на пътищата с пътна маркировка, двойната
непрекъсната линия е надлъжна пътна маркировка. Съгласно чл.12 от същата
наредба тя въвежда забрана за ППС да я застъпват и пресичат. Т.е.
надлъжната пътна маркировка има забраняващ характер и нарушаването й е
винаги нарушаване на правилата за движение по пътищата. Няма спор, че
лекият автомобил и мотоциклетът, управляван от А. Г., са се намирали в една
и съща пътна лента за движение- лявата, както и че той се е движел като е
минавал покрай спрелите в колона при задръстване автомобили, включително
13
и този на свидетеля Г.. В случая ищецът и свидетеля Й. са предприели
изпреварване като според последния са се движели в най-лявата част между
автомобилите и осевата линия. В тази част показания му се опровергават от
изводите на техническата експертиза, основаващи се на обективни факти от
действителността относно ширината на пътната лента -3м. и на модела мотор,
управляван от ищеца-0,90м. В хипотеза, че лекият автомобил се е движел най-
вдясно на лентата за движение, то е било възможно двете ППС да се
разминат без да последва удар. Но при обратната хипотеза, при движение на
лекия автомобил в лявата пътна лента, съобразно чл.15, ал.2, т.2 от ЗДвП, то
не е възможно мотоциклетът да се движи в същата лента до двойната пътна
маркировка без да навлезе в лентата за насрещно движение. В случая не е
имало възможност лекият автомобил да се движи най-вдясно на лентата за
движение. Т.е. ищецът е пресякъл двойната непрекъсната линия и е навлязъл
в насрещното движение. В показанията си св. Г. и св. Й. категорично
заявяват, че ударът е станал в лентата за насрещно движение, което се
подкрепя и от изводите на автотехническата експертиза. Т.е. ищецът като
водач на двуколесно ППС е допуснал нарушение на правилата за движение по
пътищата като е нарушил забраната да застъпва и пресича двойна
непрекъсната линия М2- чл.63, ал.1, т.2 от ППЗДвП. Той е навлязъл в
лентата за насрещно движение преди настъпване на удара, какъвто извод е
направен в автотехническата експертиза. Не е имал и безопасна надлъжна
дистанция между него и автомобила, която да му позволи да намали
скоростта, за да избегне удара. При определяне на приноса на всеки един от
водачите съдът съобрази, че този на лекия автомобил е нарушил освен тази
разпоредба, но е предприел и маневра „обратен завой“ без той да е бил
разрешен от знак „Ж9“ – чл.150 от Наредба № 18/23.07.2001г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци/отм., но действаща към момента на
настъпване на процесния пътен инцидент/. Поради това намира, че приносът
на водача Г. е по- голям от този на ищеца Г. за настъпване на ПТП.
Възражението за съпричиняване е основателно в обема от 30%. С него следва
да се намали определеното обезщетение за неимуществени вреди или да се
присъди такова от 35 000лв. Аритметически при определяне на
обезщетението от първата инстанция при прилагане на приетия от нея
процент съпричиняване е правилно, тъй като 20% от 50 000лв. представлява
1/5 от тази сума. Тя не следва да се дели на 1,20, както сочи жалбоподателя-
14
ищец в жалбата си.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът
съобрази, че произшествието е настъпило през 2022г., икономическата
конюктура и минималната работна заплата за страната. Размерът на
застрахователните лимити не може да бъде водещ и самостоятелен критерий
за съда при справедливото репариране на неимуществените вреди./ Р №
34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., II т.о на ВКС, Р № 60090/29.07.2021г. по
т.д. № 1472/20г., ВКС, II т.о./. Обезщетението отразява степента на
уврежданията, трайните последици от тях, ако има такива, както и други
обективни факти, които са предмет на доказване и които да са доказани в
хода на съдебното дирене. Определеният размер на обезщетение на А. Г. от
35 000 лв. представлява 49 минимални работни заплати за страната за
2022г./710 лв. МРЗ за 2022г./ Определеното обезщетение е съответно на
жизнения стандарт на страната към правнорелевантния момент.
Поради изложеното решението на СГС следва да се потвърди в частта,
в която предявеният иск за неимуществени вреди е уважен над 25 000лв. до
35000лв. и е отхвърлен над 40 000лв. до 60 000лв. Решението следва да се
отмени в частта, в която искът е уважен над 35000лв. до 40000лв. и се
отхвърли като неоснователен.
По иска с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди.
При деликт деликвента отговаря за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от него. Застрахователят, чиято отговорност е
гаранционно -обезпечителна, отговаря за същите вреди като застрахования
водач по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите". Т.е. той следва да възмезди и имуществените вреди, които
пострадалият при ПТП е претърпял, ако те са в причинна връзка с него. В
случая това са разходи за лечение на травмите, които ищецът е получил в
резултат на деликта. В негова тежест е да ги докаже в твърдения в исковата
молба размер, както и причинната им връзка с увреждането. В тази връзка
ищецът е представил фактури – л.37- л.43. От тях следва да се приеме, че
направените разходи по тези от л.37 до л.42 са направени във връзка с
увреждането от ПТП от 2022г. Фактурата от 16.09.2022г., издадена от МБАЛ
„Света София“ е във връзка с лечението на увреждания на гръбначния стълб,
15
които не са в причинна връзка с пътния инцидент. Този разход не следва да
бъде приет като имуществена вреда, подлежаща на репариране от ответника.
Същото се отнася и до фискален бон, л.44, за сумата от 50лв., тъй като не
може да се направи извод дали този разход е направен във връзка с
уврежданията от ПТП. Искът е основателен за 1734, 38лв. Тази сума следва
да се редуцира с 30% или остават дължими 1214, 07лв.
Поради изложеното решението на СГС следва да се отмени в частта, в
която тази претенция е уважена над 1214, 07лв. до 1531, 51 лв. и се отхвърли
като неоснователен и недоказан. Съдебният акт трябва да се потвърди над
сумата от 957, 19 лв. до 1214, 07лв.
Решението на СГС следва да се отмени в частта, в която в полза на съда
е присъдена държавна такса над 1448, 56лв.
По разноските.
На жалбоподателя-ищец не се дължат разноски за производството пред
САС, тъй като такива не е сторил.
На адв. С. следва да се присъди възнаграждение за въззивното
производство по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. в размер на 1500 лв. При
определяне на възнаграждението следва да се съобрази, че делото пред
въззивната инстанция не представлява фактическа и правна сложност, не са
събирани доказателства, поради което установените факти в
първоинстанционното производство не са променени. Има формирана сила
на пресъдено нещо по част от предмета на спора. Съдът взе предвид, че
процесуалният представител на ищеца е осъществил защита и по
депозираната насрещна въззивна жалба, депозирал е писмен отговор във
връзка с нея. Следва да се промени размерът на присъдено възнаграждение на
адв. С. за първоинстанционното производство до сумата от 3740, 15лв.
съобразно уважената част от исковете.
При този изход на спора на ответника се дължат разноски по
насрещната жалбата, доколкото тя е уважена в частта за иска за обезщетение
за неимуществени вреди за 5000лв. и е отхвърлен искът за имуществени
вреди за сумата от 700, 31лв. и за защита по въззивната жалба на ищеца,
доколкото тя не е уважена. Процесуалният представител на ищеца е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
16
представителя на ответника. Въззивният съд го счита за основателно като
отчита, че пред настоящата инстанция няма събирани доказателства и
фактическата обстановка не е променена. Има формирана сила на пресъдено
нещо по отношение на част от предмета на спора. Съдът съобрази, че
процесуални действия е имало само в едно съдебно заседание, процесуалният
представител на ответното дружество не е депозирал писмен отговор. С
оглед на което, адвокатското възнаграждение следва да се редуцира до 1000
лв. за защита по въззивна жалба на ищеца и 1000лв. за защита по насрещната
въззивна жалба. Или общо дължимите разноски са 2400 лв. с ДДС. За
първоинстанционното производство следва да се присъдят на ответника
разноски от още 940лв. съобразно отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4700/06.08.2024г. на СГС, ГО, 30 състав,
постановено по гр.д. № 9530/23г. в частта, в която е уважен иск по чл.432,
ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над
35 000лв. до 40000лв., в частта, в която е уважен иск по чл.432, ал.1 от КЗ за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди над сумата от 1214, 07 лв.
до 1531, 51лв., в частта, в която е присъдена държавна такса по сметка на СГС
над сумата от 1448, 56 лв., както и в частта, в която е присъдено адвокатско
възнаграждение на адв. С. над 3740, 15лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВРЪЛЯ иска, предявен от А. С. Г., гр. София срещу ЗД „Бул Инс“
АД, гр. София, с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди над 1214, 50лв. до 1531, 51лв. като
неоснователен и недоказан.
ОТХВРЪЛЯ иска, предявен от А. С. Г., гр. София срещу ЗД „Бул Инс“
АД, гр. София, с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди над 35 000лв. до 40000лв. като
неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която е уважен иск с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди над
17
сумата от 25 000 лв. до 35 000 лв., както и в частта, в която тази претенция е
отхвърлена над 40 000лв. до 60 000лв., в частта в която е уважен иск за
обезщетение за имуществени вреди над 957, 19лв. до 1214,07лв., както и в
частта, в която тя е отхвърлена до пълния предявен размер.
ОСЪЖДА ЗД „ Бул Инс “ АД, ЕИК *********, гр. София и със съдебен
адрес: гр. София, бул. „Джеймс Баучър“ № 87 чрез адв. М. Г. да заплати на
адв. Я. В. С., *** сумата от 1500лв./ хиляда и петстотин лева/адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.1 ,т.2 от ЗАдв. за производството пред
САС.
ОСЪЖДА А. С. Г., ЕГН ********** и със съдебен адрес: гр. София, ж.к.
„Дружба 2“, бл.228, ап.60 чрез адв. Я. С. да заплати на ЗД „ Бул Инс “ АД,
ЕИК *********, гр. София и със съдебен адрес: гр. София, бул. „Джеймс
Баучър“ № 87 чрез адв. М. Г. сумата от 2400 лв./ две хиляди и четиристотин
лева / разноски по делото пред САС и още 940лв. / деветстотин и
четиридесет лева/ разноски за първоинстанционното производство.
В останалата част решението на СГС е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18