№ 568
гр. София, 10.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110142897 по описа за 2022 година
П. П. М. е предявила срещу „,,,,”АД иск с правно основание чл.26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД за обявяване на нищожността на клаузата на чл.17, ал.1 от
Договор за кредит №694814/18.05.2021 поради противоречие с добрите нрави
и поради неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.
Ищцата поддържа, че е сключила с ответника договор за кредит
№694814/18.05.2021.Твърди, че съгласно договора ответникът се е задължил
да й предостави кредит в размер на 500 лева, а тя се е задължила да върне
сумата от 783.58 лева.Поддържа, че договорът за кредит е сключен при ГПР-
42.58% и ГЛП-36%.Твърди, че съгласно чл.17, ал.1 от договора ако
длъжникът не предостави допълнително обезпечение, дължи на кредитора
неустойка в размер на 0.09% от стойността на усвоената по кредита сума за
всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.Съгласно
същата разпоредба неустойката се заплаща периодично заедно с всяка
погасителна вноска.Поддържа,че и е начислена неустойка в общ размер от
1417.87 лева, разпределена на 24 месечни вноски, всяка от които добавена
към дължимата главница и лихва по договора за кредит.Твърди, че клаузата
по чл.17, ал.1 от договора е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД,
1
като противоречаща на добрите нрави и поради това, че не са спазени
нормите на чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.Твърди, че неустойката накърнява
правилата на „добрите нрави” по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, тъй като
се стига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по
договора.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „,,,,”АД оспорва предявения иск.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен договор за потребителски кредит
№694814/18.05.2021, по силата на който „,,,”АД се е задължил да предостави
на П. П. М. кредит в размер от 500 лева, срещу което П. П. М. се е задължила
да му върне сумата от 783.58 лева, със срок на погасяване -24 месеца, при
ГПР 42.58% и ГЛП-36%.Към договора е представен и погасителен план.
По делото са представени Общи условия на договора за потребителски
кредит, предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „,,,т”АД и
потребителите.
По делото е представен Стандартен Европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити.
По делото е представена и разписка за извършено плащане
№2000000255352786 от 18.05.2021 за сумата от 500 лева – паричен превод
по договор 694814 с наредител „,,,,”АД и получател П. П. М..
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни
изводи:
Не е спорно по делото, че ищцата е сключила с ответника договор за
кредит №694814/18.05.2021г., по силата на който да й бъде предоставена
сумата от 500 лева – кредит.
Освен това договорът за заем е реален договор и същият се сключва с
предоставяне на сумата от заемодателя на заемателя. Видно от представената
разписка сумата от 500 лева е преведена от ответника в полза на ищцата. В
този смисъл с превеждане на сумата от ответника в полза на ищцата е
сключен договора за кредит.
С оглед на което съдът приема,че страните са в облигационни
2
правоотношения.
Спорна по делото е действителността на клаузата на чл.17, ал.1 от
договора за кредит.
Съгласно чл.6, ал.1 от договора в случай, че страните са договорили
обезпечение, потребителят следва в срок до 3 дни от сключване на договора
да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване
на договор за поръчителство по чл.138 и следващите от ЗЗД , с което третото
лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на
потребителя или да предостави банкова гаранция.
Съгласно чл.17, ал.1 от договора в случая, че потребителят не изпълни
задължението си посочено в чл.17, същият дължи неустойка в размер на 0.9%
от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е
предоставено договореното обезпечение.Страните се съгласяват, че
неизпълнението на задължението по чл.17 причинява на кредитора вреди, в
размера на договорената неустойка, доколкото оценката на
кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани
на предположението, че последният ще предостави в срок договореното
обезпечение.
Видно от чл.1, т.9 от договора е договорено обезпечение –поръчител
или банкова гаранция.
Видно от погасителния план сумата на кредита е 500 лева, сумата на
главницата и лихвата е 783.58 лева, а общата дължима сума по договора,
представляваща сбор от главница, лихва и неустойка е 2201.45 лева.
С оглед на което съдът приема, че начислената неустойка е в размер от
1417.87 лева.
Видно от погасителния план месечните вноски в размер от 91.73 лева
за 24 месеца правят сумата от 2210.45 лева, т.е. в погасителния план е
начислена и месечна сума за неустойка.
С оглед на което съдът намира, че в сумата от 2201.45 лева е включена
и неустойка в размер от 1417.87 лева.
Съдът намира, че уговорената неустойка, която е в трикратен размер на
сумата по кредита накърнява добрите нрави.
Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД е
3
налице, когато се нарушават принципите на справедливост и на
добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения.Добрите
нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях.
Договорената клауза за неустойка би могла да се счита за нищожна,
като нарушаваща принципа на справедливост и създаваща условия за
неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й, ще е налице
неравностойност на насрещните задължения по договора.Неустойката следва
се приеме за нищожна, ако единствената цел за която е уговорена, излиза
извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В случая неустойката е уговорена в трикратен размер на сумата по
кредита, което води до нееквивалентност на престациите и същевременно
създава условия за неоснователно обогатяване на кредитора.Уговорената по
договора неустойка излиза извън обезпечителната, обезщетителна и
санкционна функция на неустойката.
От непредоставянето на това обезпечение няма да произтекат вреди,
поради което уговарянето на процесната неустойка в договора не е обвързано
с настъпване на вреди.Освен това преценката за кредитоспособността на
кредитополучателя се прави преди сключването на договора в съответствие с
чл.16 от ЗПК.
Предвид изложеното съдът намира, че клаузата, предвиждаща
неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД следва да бъде уважен.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищцата.Ищцата е освободена от внасяне на държавна такса по чл.83, ал.2 от
ГПК.
С оглед на което и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на СРС сумата на държавната такса в
размер от 56.71 лева.
Процесуалното представителство на ищцата е осъществено по реда на
4
чл.38 от ЗА.С оглед на което в полза на процесуалния представител на
ищцата следва да бъде присъдено на основание чл.38 ЗА адвокатско
възнаграждение в размер от 530.14 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за нищожна клаузата на чл.17, ал.1 от Договор за кредит
№694814/18.05.2021 поради противоречие с добрите нрави на основание
чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, по предявения от П. П. М., ЕГН**********, с
адрес:г,,,,,№38А, със съдебен адрес:гр.,,,,е”№81, ет.3, ап.Б, чрез адв. М.,
срещу „,,,,”АД, ЕИ,,,,7159, със седалище и адрес на управление:г,,,,е”№13Б,,
чрез адв.Н., иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „,,,,”АД, ЕИ,,,,7159, със седалище и адрес на
управление:г,,,,е”№13Б, да заплати на адв. Д. В. М., процесуален
представител на П. П. М., със съдебен адрес:гр.,,,,е”№81, ет.3, ап.Б, на
основание чл.38 от ЗА сумата от 530.14 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „,,,,”АД, ЕИ,,,,7159, със седалище и адрес на
управление:г,,,,е”№13Б, да заплати в полза на СРС на основание чл.78, ал.6 от
ГПК сумата от 56.71 лева – държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5