№ 1043
гр. Перник, 20.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Съдия:Б.а П. Б.-Здравкова
като разгледа докладваното от Б.а П. Б.-Здравкова Въззивно гражданско дело
№ 20231700500603 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 10/19.01.2023 г. по гр.д. № 1153/2021 г. на Районен съд – Радомир е
признато за установено по отношение на В. П. В., с ЕГН: **********, с адрес: *** вх. „Б“,
ет. 2, ап. 20, И. Е. В., с ЕГН: **********, с адрес: ***, вх. „А“, ет. 3, ап. 9 и Л. Е. В., с ЕГН:
**********, с адрес: ***, че Н. В. Л., с ЕГН: **********, с адрес: ***, обл. Перник, В. Ф. Л.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, обл. Перник, В. Д. Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, обл.
Перник, П. Д. Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, Ю. И. Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
Л. И. Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, Г. Х. С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, обл.
Перник, Ц. С. С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, обл. Перник, Л. С. Х., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, С. Е. А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, С. К. К., с ЕГН: **********, с адрес:
***, обл. Перник, Д. П. К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, Б. П. Б., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, С. Е. А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, обл. Перник, А. Е. А., с ЕГН:
**********, с адрес: ***, М. Е. А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, обл. Перник, К. Г. Р., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, В. М. С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, Г. М. С., с ЕГН:
**********, с адрес: ***, Р. Г. Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, В. М. М., с ЕГН:
**********, с адрес: ***, Г. М. Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, В. К. Т., с ЕГН:
**********, с адрес: ***, С. М. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Овча
купел“, бл. 403, вх. „Б“, ет. 3, ап. 22, Д. М. В., с ЕГН: **********, с адрес: ***, К. С. Т., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, обл. Перник, С. С. С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, Й. С.
П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, В. С. М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, В. Е. Ц., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, обл. Перник, Й. И. А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, С. А.
С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, Я. А. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, К. С. А., с
ЕГН: **********, с адрес: *** И. К. С., с ЕГН: **********, с 12 адрес: ***, Б. К. С., с ЕГН:
**********, с адрес: ***, Й. С. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Илинден“,
1
бл. 77, вх. „А“, ет. 2, ап. 6, А. Д. Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, Ю. Д. В., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. Перник, ул. „Кракра“ № 8, И. К. М., с ЕГН: **********, с адрес: ***
К. Б. М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, Т. Б. М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, В. Д. Д.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, обл. Перник, Ю В. Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, Д.
В. В., с ЕГН: **********, с *** К. В. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ***, Н. В.
А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ***, А. К. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ул. „Луи Айер“, бл. 132, ет. 3, ап. 12, М. Л. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
Радомир, ж. к. „Гърляница“, бл. 21, ет. 4, ап. 11 и П. Л. М., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
обл. Перник, са собственици на стопанска сграда – телчарник, представляваща сграда с
идентификатор 29622.60.14.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.
Житуша, одобрени със заповед № РД-1118 от 16.05.2018 г. на изпълнителния директор на
АГКК, с последно изменение на кадастралната карта от 27.07.2021 г., със застроена площ от
522 кв. м, брой етажи – 1 (един), с предназначение: селскостопанска сграда, която сграда е
построена в поземлен имот с идентификатор 29622.60.14 по КККР на с. Житуша, с площ на
имота от 4652 кв. м, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно
ползване - за стопански двор, категория на земята - 0, номер по предходен план 060014, при
съседи: ПИ с идентификатор 29622.60.17, ПИ с идентификатор 29622.60.101, ПИ с
идентификатор 29622.60.16, ПИ с идентификатор 29622.60.15 и ПИ с идентификатор
29622.30.24, и ответниците са осъдени да заплатят на ищците сумата в размер на 1075,00 лв.
(хиляда и седемдесет и пет лева), представляваща сторени деловодни разноски.
Срещу горепосоченото решение е постъпила въззивна жалба с вх.рег. №
823/14.02.2023 г. от В. П. В., ЕГН **********, И. Е. В., ЕГН **********, и Л. Е. В., ЕГН
**********, чрез пълномощника им адв. С..
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, за което са
изложени подробни съображения. Излага се, че по делото не е установено качеството на
ищците на правоимащи, поради което липсва правен интерес от водене на предявения иск.
Счита, че квотите на ищците са произволно посочени и незаконосъобразно съдът е приел, че
същите притежават качеството на лица по смисъла на чл. 27, ал. 1 от ЗСПЗЗ, респ. са техни
наследници с право на дялове от имуществото на организациите по пар. 12 на ЗСПЗЗ,
каквато е представлявало ТКЗС „Колош планина“, с. Кленовик. Сочи, че по делото е
безспорно, че ответниците са наследници по закон на купувача по договора от 14.09.1994 г. -
Евдоки Б. В., като в договора няма отбелязване, че същият е действал в качеството си на
пълномощник за закупуване на сградата „телчарник“, поради което следва да се приеме, че е
закупил същата за себе си, а не за другиго. С оглед изложеното възразяват срещу извода на
районния съд, че Евдоки В. е представлявал всички правоимащи на търга за закупуване на
имущество на бившето ТКЗС „Колош планина“, с. Кленовик и телчарникът е заплатен с
талони на правоимащите, отразяващи дела им в имуществото на ТКЗС. Навежда доводи, че
първоинстанционният съд не е обсъдил възражението на ответниците, че фактурата е
издадена на Евдоки Б. В., както и че не е представен оригиналът й, за да се установи дали
записването „и други правоимащи“ не е дописано. Отбелязват, че представеният Протокол
2
от 15.05.2004 г. не носи подписа на Евдоки В., тъй като процесната сграда е индивидуална
собственост и не може да бъде предмет на разглеждане от комисията, която е разглеждала
въпроса с наема. Считат за неправилен и изводът на съда, че от събраните гласни
доказателства се установява, че ищците са започнали да владеят процесната сграда от датата
на покупко-продажбата. Сочи още, че в исковата молба са претендирани отделни квоти от
ищците, а съдът приема, че телчарникът е тяхна обща собственост по давност, с което се е
произнесъл свърхпетитум. Съдът не бил съобразил и доказаното по делото извънсъдебно
признание на собствеността на ответнциите от страна на ищците, което изключва
възможността имотът да е придобит от тях по давност поради липсата на намерение за
своене. По изложените съображения се моли обжалваното решение да бъде отменено и
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Моли за присъждане и
на разноските за производството по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна чрез пълномощника си адв. Б. е
депозирала писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че към
исковата молба е представен списък на всички лица, притежаващи купюри за закупуване на
имущество от активите на бившето ТКЗС, както и размера на притежаваните купюри, като
ищците са собственици или техни наследници, за което са представени доказателства по
делото. Сочи, че от протокол на ОС на правоимащите на ***, проведено на 20.08.1994 г. за
избор на лице, което да ги представлява на търговете, провеждани от ТКЗС-Кленовник, за
продажба на имуществото и сградите на ТКЗС в с. Житуша, единодушно е избран за техен
представител Евдоки Б. В., на който да се предадат талоните за участие в търга. Видно от
представените договори представителят на правоимащите е участвал в проведените търгове
на 14.09.1994 г. в с. Кленовник и е закупил имуществото на ТКЗС, находящо се в с. Житуша
– селскостопански инвентар, склад с навес и парцел № 17, пилищарник и парцел № 6,
телчарник с площадка и парцел № 14, на обща стойност 259 284 лв., платена с талоните на
правоимащите, за която е издадена фактура № 782 от 14.09.1994 г. на ТКЗС „Колош“ с.
Кленовник. След закупуването на имотите същите са започнали да се владеят от
правоимащите на с. Житуша. Твърди се, че първоначално сградите са използвани като
складови помещения, но поради негодността на част от тях били разрушени, а единствената
годна сграда – телчарника, се владее от правоимащите лично или чрез отдаване под наем и
до настоящия момент. Възразяват, че показанията на свидетеля Роман Г. Новаков и неговата
бивша съпруга, че са владели телчарника за себе си, не се подкрепят от останалите
доказателства по делото, поради което молят да не бъдат взимани предвид при
постановяване на решението. По изложените съображения се моли обжалваното решение да
бъде потвърдено и да им бъдат присъдени разноските за производството по делото.
С Решение № 124/23.06.2023 г. по гр.д. № 1153/2021 г. на Районен съд – Радомир е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 10/19.01.2023 г.,
постановено по гр.д. № 1153/2021 г. по описа на Районен съд – Радомир, като в диспозитива
на решението на стр. 10, на ред 3 отдолу нагоре, след израза „ПИ с идентификатор
29622.30.24“ да се чете „на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност“.
3
Срещу решението за поправка са постъпили въззивна жалба с вх.рег. №
3231/10.07.2023 г. и вх.рег. № 3261/11.07.2023 г. от В. П. В., ЕГН **********, И. Е. В., ЕГН
**********, и Л. Е. В., ЕГН **********, чрез пълномощника им адв. С.. В жалбите се
излагат съображения, че по делото не е доказано ищците да са придобили имота на
основание изтекла в тяхна полза придобивна давност и се поддържат изложените в жалбата
срещу основното решение доводи. Моли се за отмяна и на решението за поправка и
присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е депозирала писмен отговор на
въззивни жалби с вх.рег. № 3231/10.07.2023 г. и вх.рег. № 3261/11.07.2023 г.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че въззивните жалби са допустими (подадени против подлежащи на въззивно
обжалване съдебни актове, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна,
имаща правен интерес от обжалването) и са съобразени с изискванията за редовност по чл.
260 и чл. 261 ГПК.
Страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство
за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити
обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква
задължение да се произнесе с определение по чл. 267 ГПК.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 18.10.2023 г. от 10,20 часа,
за когато да се пР.ат страните, като им се връчи препис от настоящото разпореждане, а на
въззвиниците и препис от отговор с вх. № 1675/05.04.2023 г. /приложен към задната корица
на в.гр.д. №263/2023 г. на ОС-Перник/.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4