Решение по дело №1926/2020 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 84
Дата: 25 февруари 2021 г. (в сила от 17 март 2021 г.)
Съдия: Нели Генчева
Дело: 20203330101926
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Разград , 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и четвърти
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20203330101926 по описа за 2020 година
Производството е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 и чл.240 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от Д. Ю. Д., с която е предявен установителен иск срещу И.
К. И. за установяване на задължението на ответника за заплащане на сумата 2400 лв. по
договор за заем, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и сумата 278 лв. – лихва за периода 10.08.2019 г. –
29.09.2020 г. Иска и заплащане на разноските по делото. Твърди, че на 15.07.2019 г. между
страните по делото е сключен договор за заем, че той е предоставил на ответника сумата 2
400 лв. и че същият се е задължил да върне сумата до 10.08.2019 г., което задължение
ответникът не изпълнил. Сочи, че по ч.гр.д.№1648/2020 г. е издадена заповед за изпълнение
на същите суми и в срокът по чл.414, ал.2 от ГПК ответникът е депозирал възражение.
Ответникът е получил препис от исковата молба и доказателствата и в срока по чл.131 от
ГПК не е депозирал отговор.
Предявеният иск е допустим предвид постановената заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№1648/2020 г. на РС Разград, срещу която ответникът е депозирал възражение.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна следното: На 15.07.2019 г. между страните по делото – Д. Ю. Д. и И. К.
И. е сключен договор. Според този договор ищецът е дал на ответника сумата 2400 лв.
Ответникът се е задължил да върне сумата на 10.08.2019 г.На 15.08.2019 г. между същите
страни е подписан анекс към договора от 15.07.2019 г., според който длъжникът дължи и
1
лихва в размер на 0,03% на ден по Закона на БНБ на Република България. Тези писмени
доказателства не са оспорени от ответника.
Свид. М. Ю. в показанията си съобщава, че е присъствал при сключването на договора и при
предаването на парите. Ищецът му е споделял, че си е търсил тези пари от ответника, но
последният не му ги върнал.
Със заявление от 13.10.2020 г. ищецът е поискал и РС Разград по ч.гр.д.№1648/2020 г. е
издал заповед за изпълнение за сумата 2 400 лв. по договор за заем, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението и 287,33 лв. обезщетение за забава за периода
10.08.2019 г. - 29.09.2020 г. Срещу тази заповед ответникът е депозирал възражение в срока
по чл.414 ал.2 от ГПК.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявеният иск е основателен и доказан. Страните по делото са подписали договор, в
който е посочено, че сумата е получена от ответника. Следователно между тях е сключен
договор по чл.240 от Закона за задълженията и договорите и за ответника е възникнало
задължение да върне заетата сума. Същата се дължи ведно с лихвата от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така както е и присъдена.
В съответствие със задължението, записано в анекса към договора, ответникът дължи на
ищеца и обезщетение за забава след датата 10.08.2019 г. За периода 10.08.20219 г. –
29.09.2020 г. размерът на това обезщетение е 278 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените разноски по
делото, като на основание т.12 от Тълкувателно решение №4 /18.06.2014 г. по т.д.№4/20143
г. на ВКС ОСГТК, съдът, разглеждащ иска за установяване на вземането, следва да се
произнесе и за разноските, направени в заповедното производство. Така ответникът следва
да заплати на ищеца сумата 53,56 лв. разноски по ч.гр.д.№1648/2020 г. на РС Разград, както
и сумата 99,12 лв. държавна такса и 350 лв. адвокатско възнаграждение по настоящото дело.
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. К. И., ЕГН ********** от гр.Цар Калоян,
обл.Разград, ************, че същият дължи на Д. Ю. Д., ЕГН ********** от гр.Цар
Калоян, обл.Разград, ******** сумата 2 400 лв. /две хиляди и четиристотин лева/ по
договор за заем от 15.07.2019 г., ведно със законната лихва от 13.10.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата и сумата 287,33 лв. /двеста осемдесет и седем лева и тридесет и три
стотинки/ лихва за забава за периода 10.08.2019 г. – 29.09.2020 г., за която е издадена
заповед за изпълнение. по ч.гр.д.№1648/2020 г. на РС Разград.
2
ОСЪЖДА И. К. И., ЕГН ********** от гр.Цар Калоян, обл.Разград, ************ ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Ю. Д., ЕГН ********** от гр.Цар Калоян, обл.Разград, ******** сумата
99,12 лв. /деветдесет и девет лева и дванадесет стотинки/ държавна такса и 350 лв. /триста и
петдесет лева/ адвокатско възнаграждение по настоящото дело, както и сумата 53,56 лв.
/петдесет и три лева и петдесет и шест стотинки/ държавна такса по ч.гр.д.№ 1648/2020 г. по
описа на РС Разград.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред
Окръжен съд - Разград.
След влизане в сила на решението препис от същото да се докладва на съдията-докладчик
по ч.гр.д.№ 1648/2020 г. по описа на РС Разград.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3