РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. Добрич, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Калинка М. Х.а
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20243230101901 по описа за 2024 година
и за да се произнесе съобрази следното :
Постъпила е искова молба от П. Д. П. с ЕГН **********, от ***, подадена чрез адв.
А. Х. - ВАК, с която срещу „Агротрейд Г.Т“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, е предявен иск с правно основание чл.79 ЗЗД във вр. с чл. 8 ал. 1 от ЗАЗ, за
заплащане на сумата от 10925,50 лева /десет хиляди деветстотин двадесет и пет лева и
петдесет стотинки/, представляваща рента за стопанската 2022/2023г. по договор за аренда
от 31.10.2016г. вписан в Служба по вписванията гр. Добрич под № 10, том III, вх.рег. №
9580/2016г., както и сумата от 334.81 лв., представляваща законна лихва за забава върху
неплатеното на падежа арендно плащане, считано от 01.01.2024 г. до 20.03,2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата от предявяването на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Претендират се и сторените във връзка с делото разноски вкл. и адвокатско
възнаграждение.
Твърдения в исковата молба: На 28.10.2016г., в изискуемата от закона писмена форма
с нотариално удостоверяване на подписите на страните, между П. Д. П., като наемодател, от
една страна, и ответника „Агротрейд Г.Т." ЕООД, ЕИК: ***, като наемател, от друга страна,
е сключен Договор за аренда на земеделска земя с обща площ от 109.255 дка, Акт №10, том
III, per. №9580/2016 г., вписан в АВ-гр. Добрич, с № от вх. регистър 10110/31.10.2016 г., акт
N235, том XVIII за период от 6 /шест/ стопански години, считано от началото на стопанската
2017/2018 г.
В чл. 4, ал. 1 от договора, страните са се договорили, че арендаторът дължи на
арендодателя арендно плащане за обработваната земеделска земя в размер на 30% (тридесет
процента) от реализираната от имотите, описани в чл. 1, стокова продукция плюс 10.00
/десет/ лева на декар над средното арендно плащане за района. Ищецът твърди че не е
получил арендното плащане за стопанската 2022- 2023 г., което ищеца определя при
завеждането на иска в размер на сумата от 10925.50 лв. /десет хиляди деветстотин двадесет
и пет лева и петдесет стотинки/, формирана от средното арендно плащане за района, в
размер на 90.00 лева на декар, за същата стопанска година, плюс надбавка от 10 лева или
1
общо 100 лева на декар, умножен по броя на предоставените площи в размер на 109.255
декара общо. Ищецът е следвало да получи арендното плащане най-късно до 31.12.2023 г.,
тъй като според клаузата на чл.4, ал.1 от договора арендното плащане не е определено, а е
определяемо и се дължи всяка стопанска година, след прибиране и реализиране на
продукцията, платимо в срок от 01 до 31.12 на съответната стопанска година.
В срока по чл.131 от ГПК ответната страна депозира отговор. Не се спори, че
договор за аренда Акт №10, том III, per. №9580/2016г. е сключен, както и че ответникът е
ползвал процесиите имоти през стопанската 2022/2023г. Ответникът
счита иска за допустим и го оспорва само по размер. Счита, че дължимата сума за
съответната стопанска година, опредЕ. съгласно чл. 4 от процесния договор възлиза на
2185,10лв. Арендодателят е отказал да приеме така определеното плащане, поради което
ответникът счита, че като изправна страна, тъй като е предложил плащане, не е причина за
завеждане на настоящото дело.
Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен Договор за аренда на земеделска земя с обща площ от 109.255
дка, Акт №10, том III, per. №9580/2016 г., вписан в АВ-гр. Добрич, с № от вх. регистър
10110/31.10.2016 г., акт N235, том XVIII, сключен между страните в настоящото
производство .
Съгласно чл.3, страните договорили период на действие на договора от 6 /шест/
стопански години, считано от началото на стопанската 2017/2018 г.
В чл. 4, ал. 1 от договора, страните са се договорили, че арендаторът дължи на
арендодателя арендно плащане за обработваната земеделска земя в размер на 30% (тридесет
процента) от реализираната от имотите, описани в чл. 1, стокова продукция плюс 10.00
/десет/ лева на декар над средното арендно плащане за района.
Съгласно чл.4 ал.2 от Договора арендното плащане се дължи най-късно до 31.12. на
съответната стопанска година.
По делото е допусната и приета като доказателство съдебно- счетоводна експертиза.
Вещото лице установява, че процесиите имоти посочени в чл.1 от Договора, са ползвани от
ответното дружество, от които само имот № 020028 е комасиран с масив 11 в с.***.
Счетоводството на ответника за отчитане на добивите от наетите имоти под аренда е
заведено по земеделски култури, количество, единично цена себестойност и стойност, а не
по землища.
Продажба на продукция са заведени по количество, единична цена на реализация и
стойност, а не по съответен приход на арендодателя.
Експертизата дава заключение за средно-годишно рентно плащане на декар, за
ползване на земеделска земя в землището на с. Полковник Свещарово в няколко варианта.
На първо място изчислява по данни на НСИ- ТСБ Североизток, отдел, Статистически
изследвания- Добрич, средните цени за ползване на земеделска земя за община Добрич-
села, в чието регионално ниво е с.Полковник Свещарово,за стопанската 2022/2023 г. и
определи на тази база размера на дължимата на собственика сума за ползване на 109,255 дка
плюс надбавка от 10,00 лв. на дка, като аредно плащане за стопанската 2022/2023 г. е в
размер на 107,00 лв./дка. На тази база 107 лв. лв./дка, плюс 10 лв./дка , арендното плащане
за отдадените от ищеца на ответника 109,255 дка за стопанската 2022/2023 г., ще е в размер
на 12 782,84 лв.
Вещото лице е определило и в друг вариант размера на арендното възнаграждение за
стопанската 2022/2023 г. като взема предвид на каква цена е реализирана стоковата
продукция от имотите на ищеца, след което да изчисли колко от нея са 30 % и добави 10 лв.
на декар. Арендното възнаграждение за стопанската 2022/2023 г. при реализирана продукция
- царевица от имоти на ищеца 33,29 тона по цена 390,00 лв./тон са равни 12 982,98 лв., от
които 30 % са = на 3894.90 лв., към които при добавяне на 10 лв./дка или 1092.55 лв., е в
2
размер на 4 987,45 лв. Вещото лице прави изводите си от проверка счет.с/ка 303 Продукция,
чрез която се отчита произведената продукция, заведена по земеделски култури, количества
и стойност, от общо обработваемите дка от ответника, а не по землища. От счетоводството
на ответното дружество е представена справка за начислена рента за 2022/2023 г. на ищеца за
отдадените под аренда 109,255 дка в размер на 5 462,00 лв., или по 50,00 лв./дка.
На последно място експертизата изчислява задължението по процесния договор за
2022/2023 г. като вариант по данни от Общинска служба , Земеделие , на база средното
годишното рентно плащане за с. Полковник Свещарово в размер на 83,00 лв./дка ,плюс 10
лв./дка, в размер на 10160,72 лв.
• 109,255 дка х 83,00 лв./ дка = 9 068,17 лв.
• 109,255 дка х 10.00 лв./ дка = 1 092,55 лв.
Сбор: 10160,72 лв.
В допълнение и с оглед преценка на установената практика между страните по
договора, вещото лице извършва проверка и на начислените и извършени плащания към
ищеца от ответното дружество по процесния договор за стопанските години 2018/2019 г.,
2020/2021 г. и 2021/2022 г., са както следва:
> за стопанската 2018/2019 г. в размер на 20 425,00 лв,, или по 186,95 лв./дка
спрямо предоставените под аренда 109,255 дка, и изплатени :
• 18 240,00 лв. на 16.12.2019 г.
• 2 185,00 лв. на 31.03.2020 г.
> за стопанската 2020/2021 г. в размер на 12 015,00 лв,, или по 109,97 лв. на дка
спрямо предоставените под аренда 109,255 дка, и изплатени:
• 8738,00 лв. на 14.12.2021 г.
• 3277,00 лв. на 30.03.2022 г.
> за стопанската 2021/2022 г. в размер на 14 200,00 лв., или по 129,97 лв. на дка
спрямо предоставените под аренда 109,255 дка,и изплатени :
• 10 923,00 лв. на 14.12.2022 г.
• 3 277,00 лв. на 20.03.2023 г.
По поставената задача експертизата не може да отговори по какъв начин са
изчислявани възнагражденията, тъй като от счетоводството на ответното дружество не се
представили данни за метода, по който са били определени/изчислявани аредните
възнаграждения.
В открито съдебно заседание вещото лице обяснява, че в счетоводството на ответното
дружество няма заведена аналитична ведомост по землищата на отделните села, какъвто
критерий е въведен в клаузите на процесните договори за определяне размера на дължимите
плащания по договорите /30% от реализираната продукция на декар за съответното
землище/. Реално прилагането на комасацията изключва възможността за реална обработка
на договорените имоти. Води се обща отчетност по култури, независимо в кое землище са
отглеждани.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна следното:
Паричните осъдителни искове за плащания въз основа на арендните договори са с
правна квалификация чл.8, ал.1 от ЗАЗ във вр. с чл.79 от ЗЗД.
В случая от представените с исковата молба доказателства се установява
възникването и съществуването на договорни правоотношения между П. Д. П. с ЕГН
********** и ответника „Агротрейд Г.Т“ ЕООД .
Облигационното правоотношение е породено от така посочените договори между
страните -договор за аренда, намиращ специалната си уредба в Закона за арендата в
земеделието с оглед предмета на договора и неговите специфики, каквито са обективирани
във формата и съдържанието на процесния договор и договор за наем. Договорът за аренда е
облигационен договор по повод ползването на земеделска земя и/или недвижимите и
3
движимите вещи за земеделско производство съгласно легалното определение в чл. 2, ал. 1
Закон за арендата в земеделието, като арендодателят предоставя временното ползване на
обекта на договора, а арендаторът заплаща определено с договора арендно плащане.
Договорено е /т.4 от договорите/ задължение на арендатора за ползването на
процесната нива да заплаща арендно възнаграждение в размер на 30% от реализираната
продукция по среден добив от землището плюс 10лв. на дк над средното арендно плащане
за района.
Страните по едно арендно правоотношение, каквото е процесното, според чл. 9 от
ЗЗД, могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи
на повелителните норми на закона. Постигнатата в чл.4 от договора договорка не е в
отклонение от императивните правила, установени в ЗАЗ, в частност с нормата на чл.8, ал.4
от ЗАЗ от ищеца, уреждаща възможност арендното плащане да се договори в пари и/или в
земеделска продукция. В случая е налице договорена парична престация, а размерът и е
определяем. Принципно за да възникне задължението не е нужно то да бъде определено до
тази степен, която е необходима за изпълнението му. Достатъчно е престацията
/съдържанието на задължението/ да бъде опредЕ. по начин, който позволява по-късното и
пълно конкретизиране към момента на изпълнението. Т.е. за да бъде изпълнено едно
задължение, то трябва да бъде определено, но за да възникне е достатъчно да бъде
определяемо.
За окончателното определяне на възнаграждение е необходимо съдействието на
арендатора, който следва да води редовно счетоводството си, с оглед задължението му към
падежа на задължението да „отчете“ съответните добиви по землища и приложи съответния
процент за възнаграждение за ползване на земеделските имоти.
Приетото по настоящото дело заключение на вещото лице, което съдът кредитира
изцяло, изчислява размера на дължимото плащане по три варианта. Настоящия състав
намира за необходимо да приложи последния вариант на изчисления на вещото лице- по
данни от Общинска служба , Земеделие , на база средното годишното рентно плащане за с.
Полковник Свещарово в размер на 83,00 лв./дка ,плюс 10 лв./дка, в размер на 10160,72 лв.
Тази методика съдът намира най- близко до действителната воля на страните и най
справедлива по отношение на престациите на двете страни по договора. За изясняване на
волята на страните съдът може и да излезе и извън текста на договора, като изследва:
обстоятелствата при които е сключен договора;породените до този момент отношения
между страните; как са изпълнявани задълженията по договора след сключването му. С
оглед изложеното по-горе, следва извода, че страните са договорили при определяне на
арендното плащане водещо да е средното за района плюс 10 лв. на декар над средното
арендно плащане за района, но не по-малко от 30% от реализираната продукция от имотите
на арендодателя. Употребеният израз „район“ съдът възприема и тълкува като място,
местност, обособени според някакви свои особености, а в случая, доколкото в чл. 1 от
Договора са посочени имоти само в едно землище, то логично е да се приеме, че става дума
за съответното землище.
Така определеният размер на арендно плащане се доближава до изплащаните до
момента суми през предходните две стопански 2020/2021 г. и 2021/2022г.
Ответната страна не доказа възражението си за забава на кредитора, нито пък да е
заплатило дължимото арендно плащане.
При тези доводи, претенциите на ищеца следва да се уважат до установения от
вещото лице размер от 10160,72лева, като за горницата над тази сума до претендирания
размер от 10925,50лв. искът подлежи на отхвърляне.
На осн. чл.86 ал.1 от ГПК, поради забавеното плащане на паричните задължения, на
ищеца се дължи и законната лихва за забава от 01.01.2024г. до 20.03.2024г. Изчислена с
лихвен калкулатор на НАП законната лихва за забава за този период върху вземането на
ищеца за 10160,72лв. възлиза на 311,41лева. За този размер искът подлежи на уважаване, а
4
за горницата над така определеното задължение до претендирания размер от 334,81лева
подлежи на отхвърляне. Законна лихва за забава се дължи и за времето от подаване на
исковата молба 21.03.2024г. до окончателното плащане на задължението.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:С исковата молба и в пледоариите е отправено искане за
присъждане на сторените разноски. На осн. чл.78 ал.1 от ГПК и с оглед изхода от спора,
ответникът следва да заплати на ищеца сторените разноски съгласно представените
доказателства. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 487,02лв., 500лв. за хонорар
на вещо лице и 1380лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и
съдействие на л.48 от делото.Съразмерно на уважената част от исковете ответникът следва
да заплати на ищеца разноски, а именно: 452,93лв.държавна такса, 465 хонорар за вещо лице
и 1283,40лв. адвокатско възнаграждение.
В отговора на исковата молба е отправено искане за присъждане на разноски.
Ответната страна е направила разноски в размер на 2640лева уговорено и изплатено
адвокатско възнаграждение. Ищцовата страна е направила възражение за прекомерност на
уговореното възнаграждение. Това възражение е с правно основание чл.78 ал.5 от ГПК. При
определяне на справедливо адвокатско възнаграждение,настоящата инстанция, счита че
следва да вземат предвид следните критерии: фактическата и правна сложност на делото,
произтичаща от предмета му,вида и обема на извършените процесуалните действия, както и
продължителността на производството. В случая са предявени два кумулативно съединени
иска, като втория е акцесорен и по него не са събирани доказателства. Между страните от
самото начало на производството не е налице спор досежно облигационната им връзка.
Спорен е бил начина на определяне на плащането. По делото е назначена една експертиза и
са проведени две съдебни заседание, на което и двете страни са се явили. Така, отчитайки
тези факти, настоящия състав намира, че справедливото адвокатско възнаграждение следва
е в размер на 1500 лева.
Съразмерно на отхвърлената част от иска на ищецът следва да заплати на ответната
страна адвокатско възнаграждение в размер на 105лв.
Водим от изложеното, Шести състав на РС Добрич
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Агротрейд Г.Т“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
*** ЗСК, да заплати на П. Д. П. с ЕГН **********, от ***, следните суми:
-10160,72лева, представляваща арендно възнаграждение за стопанската 2022/2023г.
по договор за аренда от 31.10.2016г. вписан в Служба по вписванията гр. Добрич под № 10,
том III, вх.рег. № 9580/2016г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума до
претендираната сума от 10925,50лв.
-311,41лева, представляваща обезщетение за забава за периода от01.01.2024г. до
20.03.2024г. , като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдения размер до претендираната
сума от 334,81лева.
-законната лихва върху главното задължение, считано от датата на подаване на
исковата молба 21.03.2004г. до окончателното му плащане;
ОСЪЖДА „Агротрейд Г.Т“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
*** ЗСК, да заплати на П. Д. П. с ЕГН **********, от ***, сторените разноски в размер на
452,93лв.държавна такса, 465 хонорар за вещо лице и 1283,40лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА П. Д. П. с ЕГН **********, от ***, да заплати на с„Агротрейд Г.Т“ ЕООД
с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** ЗСК, сторените разноски в размер на
105лв. адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Добрич в
5
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6