РЕШЕНИЕ
№ 351
гр. Бургас, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З.М.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20212120205459 по описа за 2021
година
Производството е образувано по повод жалба на „***” ЕООД, ЕИК **** чрез адв. Б. Н.
от САК против наказателно постановление № КГ-2424/02.11.2021г., издадено от
Председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което за
нарушение на чл. 8, ал. 2 от Закон за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) вр. чл. 6, т. 2
Приложение № 2 към Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията,
реда и начина за техния контрол (НИКТГУРНТК) на основание чл. 83, ал. 1 ЗАНН и чл. 43а,
ал. 3 от ЗЧАВ на „***” ЕООД, ЕИК ***** е наложена имуществена санкция в размер на
10000 лева на основание чл. 34, ал. 2 ЗЧАВ и на дружеството са възложени разноските за
вземане и изпитване на проба в размер на 520 лева.
С жалбата се иска отмяна на НП като се намира, че същото е незаконосъобрано.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Н., който поддържа
жалбата, моли за отмяна на НП, прави доказателствени искания и излага съображения по
същество. Представя подробни писмени бележки.
За наказващия орган, не се явява представител, депозирано е писмено становище с
подробни аргументи за неоснователност на жалбата, претендират се разноски и се прави
възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок, НП е връчено на 18.11.2021г, а жалбата е
подадена с п.к. на 23.11.2021г., поради което същата е в срок, срещу акт, който подлежи на
обжалване и от легитимирано лице, поради което е допустима.
Разгледана по същество съдът намира следното:
На 16.06.2021г. свидетелите Г.Ч. и П.В. като старши инспектори съгласно Заповед А-
114/14.02.2020г. на Председател на ДАМТН извършили проверка на обект-бензиностанция
база „***“ №3, управляван от „*** 1“ ЕООД, находящ се в гр. Бургас, ***.
1
По време на проверката присъствало като представител на дружеството лицето М.Г.,
но също така на проверката бил и синът на управителя на дружеството „*** 1“ ЕООД св.
Я.Я., а в близост се намирал и св. Д.Д. – механик в „*** 1“ ЕООД. На бензиностанцията се
разпространявало гориво за дизелови двигатели, за което били представени съответни
документи – Декларация за съответствие издадена от „***“ ЕООД, експедиционна бележка
за доставено количество 36822 L. При проверката било установено, че последната доставка
на течното гориво - гориво за дизелови двигатели е в количество 36822 л. по Експедиционна
бележка №022478/27.05.2021 г. и с Декларация за съответствие №12690/22.05.2021 г.
издадена от „***“ ЕООД за партида №4754/22.05.2021 г. и партида №210501ВС/12.05.2021
г., в количество 856629 кг.
Св. Ч. в присъствието на св. В. и представителя на проверяваното дружество взела
проби от бензиноколонка №1 от разпространяваното течно гориво - гориво за дизелови
двигатели, за което бил съставен Протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво
№Бс-075/16.06.2021 г. Наличното количество в резервоара, свързан с бензиноколонка №1 в
момента на проверката било 18149 л. при спазване на изискванията били взети две
арбитражни и четири контролни проби като целият процес на вземане на пробите подробно
е описан в изготвен протокол Бс-075/16.06.2021г. Съдът намира, че при вземане на пробите
са спазени точно изискванията за това и не кредитира с доверие показанията на св. Д. и Я.,
че е допуснато неправилното им съхранение. От една страна, единият свидетел е син на
представителя на проверяваното дружество, а другият е работник в него, поради което
следва да отчете възможна заинтересованост. От друга страна и двамата свидетели нямат
необходимите знания и образование относно това как трябва да се съхраняват пробите,
освен това нямат точни спомени как точно е било източено горивото, в какви съдове, къде е
било поставено, за колко време. Отделно от това в момента на проверката липсват каквито и
да било възражения в представения протокол относно вземането и съхраняването на
пробите. По отношение на възражението, че е било много топло и температурите на въздуха
били високи следва да се има предвид, че св. Ч. изрично и допълнително уточни, че трябва
да се прави разлика между гориво за дизелови двигатели и автомобилен бензин като в
случая се касае за гориво за дизелови двигатели и не е нужно да се поставя охладител и
пробите са взети при спазване на изискванията за това.
След вземане на пробите е извършено изпитване на контролната проба в подвижна
лаборатория Бургас като е изготвен протокол от изпитване В-0180/17.06.2021г. като е
установено -„Съдържание на сяра“ (mg/kg) 18,3 mg/kg при норма максимум 10,0 mg/kg.
След това е извършено изпитване в стационарна акредитирана "Лаборатория за
изпитване на горива, смазочни материали и присадки“ към ГД ККТГ- ДАМТН , гр. София,
ж.к. „***“, кв. „***“, ул. „***“ №2, притежаваща Сертификат за акредитация на БСА и е
издаден Протокол от изпитване №С-0210/18.06.2021 г. На основание изготвения протокол от
изпитване в ГД ККТГ е извършена експертиза и е изготвен Констативен протокол №КП-
0333/18.06.2021 г. (л.34) за съответствие на течно гориво с изискванията за качество,
съгласно който: течно гориво - гориво за дизелови двигатели не съответства на
изискванията за качество, както следва:
-„Съдържание на сяра“ (mg/kg ) Полученият резултат от изпитването е 19,2 mg/kg при
норма максимум 10,0 mg/kg - отклонение с 9,2 mg/kg над максимално допустимата стойност.
След прилагане на критериите за прецизност на използвания метод за изпитване, съгласно
БДС EN ISO 4259-2 „Нефтопродукти и сродни продукти. Прецизност на методите за
измерване и на резултатите - Част 2: Тълкуване и приложение на данните за прецизност
относно методите за изпитване“, при получен резултат от изпитването над 11,81 mg/kg
продуктът не съответства на изискванията за качество по този показател.
Следователно, изпитването на контролната проба е показало несъответствие на
разпространяваното течно гориво - гориво за дизелови двигатели по посочения показател с
2
изискванията към него в Приложение №2 от НИКТГУРНТК.
Протоколът от изпитване и констативния протокол са изпратени на основание чл. 22,
ал. 8 от НИКТГУРНТК на „*** 1“ ЕООД с писмо с изх. №84-01-541/18.06.2021 г и известие
за доставяне получени на 01.07.2021 г.
С писмо-покана с изх. №84-00-106/06.07.2021 г. (л.45), връчена на ръка на обекта на
06.07.2021 г., видно от разписка за предадени/получени документи, „*** 1“ ЕООД е
поканено да изпрати представител за съставяне и връчване на акт за административно
нарушение (АУАН). На 03.08.2021 г. АУАН е съставен от св. В. в присъствието на св. Ч.
като подробно е описан начина на вземане на пробите, техният брой, начин на съхранение,
извършеното изпитване в акредитирана лаборатория и резултатите от него. Описано е ясно в
какво се изразява нарушението като е прието, че „*** 1“ ЕООД в качеството му на краен
разпространител по смисъла на § 1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ, е извършило нарушение на чл. 8,
ал. 2 от ЗЧАВ във връзка с чл.6, т. 2, Приложение № 2 от НИКТГУРНТК.
АУАН е връчен на 06.08.2021г. на управителя на дружеството, който не е вписал
възражения.
На 02.11.2021г. е съставено и обжалваното НП, в което е описано в какво се изразява
нарушението като е прието, че „*** 1“ ЕООД като е разпространявало на 16.06.2021 г. течно
гориво - гориво за дизелови двигатели, за което на 18.06.2021 г. с Констативен протокол
№КП-0333/18.06.2021 г. е установено несъответствие на горивото с изискванията за
качество съгласно Приложение №2 от НИКТГУРНТК „*** 1“ ЕООД в качеството му на
краен разпространител по смисъла на § 1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ и § 1, т. 19 от ДР на
НИКТГУРНТК, е извършило нарушение на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ, във връзка с чл. 6, т. 2
Приложение №2 от НИКТГУРНТК.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства като съдът не кредитира с доверие показанията на св. Д. и Я.
относно това, че пробите били оставени продължително време на земята при горещо и топло
време като показанията на тези двама свидетели не са последователни, отчита се тяхната
възможна заинтересованост и че са в противоречие с представените по делото писмени
доказателства и протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво, в който липсват
вписани възражения относно начина на вземане на пробите и тяхното съхранение.
Наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентен орган. АУАН е
съставен от оправомощено лице - старши инспектор, оправомощен от председателя на
ДАМТН със Заповед № А-114/14.02.2020г. (л.13). Съгласно чл. 43а, ал. 3 ЗЧАВ
наказателните постановления се издават от председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор или от оправомощено от него длъжностно лице, като в
тях задължително се посочва, че наложената глоба или имуществена санкция, както и
разходите за вземане и изпитване на пробите от течни или твърди горива постъпват по
бюджетната сметка на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и служат
като покана за доброволно изпълнение след влизането им в сила. В случая НП е издадено от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.
Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН. Не се установява наличието на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосноват отмяна на НП. АУАН
е съставен в присъствие на представител на дружеството и е надлежно връчен.
Основното възражение се изразява в това, че се касае за различни резултати на
съдържанието на сяра, установено в подвижна лаборатория и стационарна и това, че липсва
причина и логика за това да се разпространява гориво, което не съответства на изискванията
за качество.
На първо място не е спорно, че дружеството жалбоподател има качеството на краен
3
разпространител на гориво по смисъла на пар. 1, т. 20 от ЗЧАВ тъй като разпространява
течни горива на бензиностанция с цел зареждане на горивните резервоари на моторните
превозни средства на потребителите, включително на собствени моторни превозни средства.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ забранява се пускането на пазара, разпространението,
транспортирането и използването на течни горива, които не отговарят на някое от
изискванията за качество, определени в наредбата по ал. 1. На основание чл. 8, ал. 1 ЗЧАВ е
приета Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина
за техния контрол (Наредбата).
От длъжностните лица – проверяващи обекта са взети проби при спазване на
изискванията за това, за удостоверяване на което обстоятелство е съставен протокол Бс-
075/16.06.2021г. Неоснователно е възражението за неприлагане на стандарт ЕN ISO 3170,
тъй като този стандарт, съгласно чл. 17 от Наредба за изискванията за качеството на течните
горива, условията, реда и начина за техния контрол, е приложим при вземане на проби от
течни горива от резервоари и тръбопроводи, където изрично е посочено, че се вземат
съгласно БДС EN ISO 3170 и БДС EN ISO 3171. Приложима в случая е разпоредбата на чл.
18, ал. 1 от същата Наредба, която определя, че проби от течни горива от бензиноколонки се
вземат съгласно БДС EN 14275. В случая подробно е описан начина на вземане на проби и
възпроизведен от свидетелите Ч. и В., спазена е разпоредбата на чл. 18, ал. 3 от Наредба за
изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол
като пробовземането е извършено в присъствието на представител на дружеството. След
като служителят е подписал без възражения протокола за извършената проверка, от името
на дружеството, то е недопустимо опровергаване на съдържанието на този официален
документ със свидетелски показания, при липса на твърдения за неправомерно въздействие
върху присъствалото лице да подпише документа. Касае се за официален свидетелстващ
документ, съставен по надлежния ред от компетентно длъжностно лице в рамките на
неговите правомощия като неговата доказателствена сила не е оборена от доказателствата
по делото (арг. и от Решение № 78 от 11.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 36 / 2021 г. на I състав
на Административен съд - Стара Загора).
Съгласно чл. 6, т. 2 от Наредбата течните горива за дизелови двигатели трябва да
отговарят на изискванията за качество съгласно приложение № 2 като в приложение две по
показател сяра в предвидено съдържание на сяра 10 mg/kg, което се установява чрез метод
на изпитване БДС EN ISO 20846(5) БДС EN ISO 20884(5) БДС EN ISO 13032.
В случая от изпитванията в подвижната лаборатория е установено несъответствие като
на основание чл. 22, ал. 6 от Наредбата когато след изпитване в подвижна лаборатория се
установи несъответствие на горивото с изискванията за качество по даден/и показател/и,
изпитването по този/тези показател/и се повтаря в акредитирана стационарна лаборатория.
Изпитването съгласно разпоредбата на закона е извършено и в стационарна лаборатория и е
изготвен констативен протокол със заключение за съответствието на горивото с
изискванията за качеството.
Копия от констативния протокол заедно с протоколите за изпитване са изпратени на
проверяваното лице с обратна разписка и са получени на 01.07.2021г.
Съгласно нормата на чл.30в, ал.1, т. 4 от ЗЧАВ в случаите на оспорване на резултатите
от изпитването на проби от течни горива се прилага процедурата за разрешаване на спор
съгласно наредбата по чл. 8, ал. 1, като в 7-дневен срок от получаване на
протокол/протоколи от изпитване и констативен/констативни протоколи заинтересованата
страна заявява оспорване на резултатите; разходите при оспорване на резултатите са за
сметка на заинтересованата страна. Съгласно т. 6 от същата разпоредба резултатите са
доказателствени средства при съдебно разрешаване на спора. В случая по делото липсват
доказателства такова оспорване да е извършено от „*** 1“ ЕООД и е недопустимо
оспорването да се извърши едва в хода на съдебното следствие, след като законодателят е
4
предвидил конкретна процедура, при спазване на строго определени правила, процедури,
стандарти и срокове.
Връченият констативен протокол е официален документ като в него е посочен
резултатът от извършеното изпитване в акредитирана стационарна лаборатория и именно
той е следвало да бъде оспорен от страна на дружеството, но тъй като такова липсва, то
именно този резултат, получен след изпитване в акредитираната лаборатория, е приет и в
АУАН и НП, поради което съдът не споделя възраженията, че се касае за произволно избран
резултат.
Съдът счете за неоснователно искането да се назначава и съдебно-техническа
експертиза, която да даде отговор на поставените от жалбоподателя въпроси, тъй като не се
събраха доказателства за нарушения във връзка с пробовземането, транспортирането и
съхранението на получените проби от горивото, т.е. за допуснати процесуални нарушения,
обуславящи извод за нарушение на правото на защита на проверявания. В този смисъл
показанията на св. Д. и св. Я. съдебния състав намира за заинтересовани и че тези лица не
разполагат с необходимите знания и компетентности за вземане на проби, а е видно, че
лицето – представител на дружеството е подписало протокол за проверка и вземането на
проби без възражения.
Освен това съдът счита, че е без значение каква е била евентуалната причина за
променения показател, тъй като целта на законодателя е да обезпечи разпространението на
течни горива, които да отговарят на съответните нормативни изисквания за качество и без
правно значение за целите на административната отговорност са причините, довели до
несъответствието на разпространяваното гориво с тези изисквания, т.е. отговорността е
обективна (арг. от Решение № 143 от 04.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2264 / 2020 г. на XVI
състав на Административен съд – Бургас; Решение № 1802 от 19.10.2018 г. по к. адм. н. д. №
1657 / 2018 г. на XVI състав на Административен съд – Бургас). В този смисъл не е
допустимо, необходимо и относимо да се назначава съдебно - техническа експертиза като
част от въпросите касаят самия процес на пробовземане, транспортиране, съхранение на
пробите, други са по съхранение на горивото, което е задължение на крайния
разпространител, а не е спорно обстоятелството, че горивото е с установен произход и е
съпроводено с документи.
На следващо място наличието на декларация за съответствие по смисъла на чл.8,
ал.5 от ЗЧАВ, във вр. чл. 4, ал.2 от Наредбата не освобождава от задължение крайният
разпространител да следи за съответствието на разпространяваните от него горива с
изискванията за качество и то следва да отговаря на изискванията за качество във всеки
един момент.
Служителите, извършили проверка обстойно, методично и логически издържано
описаха начина на получаване на пробите, съдовете, в които е извършено съхранението и
температурните условия, при които е съхранявано и транспортирано за изследване горивото,
в това число, давайки детайлни отговори на зададените въпроси.
Съгласно чл. 34, ал.2 ЗЧАВ лице, което разпространява, включително като краен
разпространител, или използва течни горива, които не съответстват на някое от
изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1, ако деянието не съставлява
престъпление, независимо от наличието или липсата на декларация за съответствие, се
наказва с глоба от 2000 до 20 000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 10 000
до 100 000 лв.
Този състав не възприема за основателно никое от възраженията на жалбоподателя
срещу законосъобразността и правилността на наказателното постановление, а счита, че
наказващият орган правилно и законосъобразно е ангажирал отговорността на крайния
разпространител на течно гориво „*** 1“ ЕООД, тъй като разпространяваното от него
гориво не съответства на изискванията за качество по показател сяра, правилно е посочена
5
нарушената разпоредба и санкционната такава, не е нарушено правото на защита на
наказаното лице, НП отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН и като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди.
Правилно и разноските са възложени в тежест на дружеството краен разпространител
на горива на основание чл. 25, ал. 2 от Наредбата разходите за вземане и изпитване на проби
са за сметка на лицата, които пускат, разпространяват, съхраняват и/или използват
течни горива, когато те не съответстват на изискванията по наредбата.
Размерът на санкцията е определен в минималния, предвиден от законодателя като
наказващия орган е отчел всички обстоятелства и че липсват такива които да отегчават
отговорността.
Според този състав нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен
случай и липсват предпоставки за прилагането на чл.28 от ЗАНН. Законодателят е
предвидил показатели, на които течните горива следва да отговарят във всеки един момент
като се цели защита на важна група от обществени отношения свързани с качеството на
горивата, опазването на околната среда и здравето и живота на населението. Установените
по делото факти не сочат наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства,
обуславящи определянето на деянието като такова с по-ниска степен на обществена
опасност спрямо типичните нарушения от този вид и съответно не са налице обстоятелства
за определянето на нарушението като „маловажен случай“ по см. на чл.93, т.9 от ДР
на НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, което да обуслови приложението на чл.28 от ЗАНН.
В случая, предвид потвърждаване на наказателното постановление, право на разноски
има учреждението, чийто орган е издал акта като съгласно разпоредбата на чл. 63д , ал. 4,
вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението
следва да се определи съобразно фактическата и правна сложност на делото в размер на 100
лева, в който размер следва да се осъди жалбоподателят да се заплати на ДАМТН.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № КГ-2424/02.11.2021г., издадено от
Председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което за
нарушение на чл. 8, ал. 2 от Закон за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) вр. чл. 6, т. 2
Приложение № 2 към Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията,
реда и начина за техния контрол (НИКТГУРНТК) на основание чл. 83, ал. 1 ЗАНН и чл. 43а,
ал. 3 от ЗЧАВ на „***” ЕООД, ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 10000
(десет хиляди) лева на основание чл. 34, ал. 2 ЗЧАВ и на „***” ЕООД, ЕИК *** са
възложени разноските за вземане и изпитване на проба в размер на 520 (петстотин и
двадесет) лева.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ НА Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор сумата в размер на 100 (сто) лева – разноски за
юрисконсутско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото
адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6