гр.Кюстендил, 23.12.2020г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение,
първи състав, в открито заседание на девети юли, две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ СТАМОВА
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря: Галина Кирилова,
след като разгледа докладваното от съдия Веселина Джонева
в.гр.д.№13/2020г. по описа на
Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Двадесета „Въззивно обжалване“,
чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е
образувано по въззивна жалба, подадена от „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, партер, представлявано от управителя Б. Н., чрез пълномощника ю.к.А.Г., срещу
решение №1013 от 27.11.2019г. на Районен съд-Кюстендил, постановено по
гр.д.№687/2019г. по описа на този съд.
С
обжалваното решение КнРС е отхвърлил предявените от „***“ ЕООД, с посочени седалище и адрес на управление,
против Л.Н.Й., с ЕГН **********, с адрес ***, искове по реда на чл.422 от ГПК,
за установяване вземане на ищеца в размер на *** лева -главница по договор за предоставяне на кредит
от разстояние, *** лева - договорна лихва за периода
от 26.02.2018г. до 23.11.2018г. и *** лева -
неустойка по чл.3 от договора, за които суми по ч.гр.д.№2429/18г. по описа на
КнРС е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Така
постановеното решение се обжалва изцяло, като се твърди, че същото е
неправилно, поради нарушаване на съдопроизводствените правила и на материалния
закон, както и, че е необосновано, като се претендира отмяната му, уважаване на
предявените искове изцяло и присъждане на сторените разноски в двете съдебни
инстанции и в заповедното производство.
Оплакванията
за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила се заключват най-общо в
следното: 1/ при постановяване на съдебното решение, КнРС не е взел предвид
направеното от особения представител на ответника по иска признание на факти, а
именно – сключването на договора и предаването на кредитополучателя на сумата
по него – действие, което, според въззивника, не попада в приложното поле на
чл.29 ал.5 от ГПК, тъй като не представлява признание на иска; 2/ съдът не е
взел предвид така направеното признание на тези факти и при изготвяне на
доклада по делото, като вместо да ги обяви за безспорни е приел, че следва да
се доказват; 3/ договорът за кредит е бил представен на хартиен носител,
заверен от страната, съгласно чл.184 ал.1 изр.1 от ГПК, същият не е бил оспорен
и не е било поискано представянето му на електронен носител, поради което е
липсвала необходимост от събиране на допълнителни доказателства в процеса
относно наличието на договорно правоотношение, но при все това, съдът е
отхвърлил иска, поради липса на достатъчно доказателства, без да укаже на
ищеца, че следва да представи такива; 4/ първоинстанционният съд не е обсъдил
представения от дружеството запис, като дори не е извършил във връзка с него
дължимото процесуално действие по чл.204 от ГПК. Като нарушение на материалния
закон се сочи, че съдът не е приложил правилно относимите към казуса ЗПК, ЗПФУР
и ЗЕДЕУУ, както и Регламент (ЕС) №910/2014г. на ЕП и на Съвета от 23.07.2014г.,
като не е била направена логическа връзка между тези актове, от която би било
видно, че при наличие на звукозапис е налице електронен документ, с което
писмената форма по ЗПК се явява спазена, както и, че чл.10 от ЗПК допуска
възможността договор да се сключи и на друг траен носител, какъвто е дискът със
звукозаписа. Във въззивната жалба се пояснява, че наличието на електронни
документи се доказва, чрез тяхното разпечатване, ако са в текстов формат –
чл.184 от ГПК, като в случая съдът не бил обсъдил приложената имейл
кореспонденция. Възразено е, че доводът на съда за липса на доказателства, че
заявлението за сключване на договор било направено от обичайно ползваната от
ответника електронна поща, е неотносим към предмета на делото, тъй като
меродавна била само пощата, посочена в договора за кредит, като страните са
договорили, че чрез нея ще се сключи договора. Направено е и оплакване за
неправилност на извода на КнРС, че по делото не било доказано наличието на
насрещно волеизявление на ответника, тъй като такова е било направено и е могло
да се констатира от записа, който съдът неправилно не е приобщил към
доказателствата по делото, а също така по делото не е имало и оспорване на
договора от ответната страна. По отношение на извода на първоинстанционния съд,
че сумата по договора за кредит не е била преведена на ответника, се изтъква,
че от една страна този факт е бил признат по делото, а от друга– представената
разписка за превод на сума в „Изи Пей“ АД е достатъчно доказателство за това.
Прави се оплакване, че ако съдът е намерил, че не приема разписката за
доказателство, то е следвало да даде указание на страната, а като не го е
сторил е нарушил съдопроизводствените правила и е постановил необоснован
съдебен акт.
В срока по
чл.263 ал.1 от ГПК ответникът по жалбата – Л.Н.Й., чрез особения му
представител адв.Й.В.Г.,***, е депозирал такъв. Твърди се, че жалбата е
неоснователна, като се изтъква, че по делото не е било направено признание на
иска – нито частично, нито пълно, тъй като особеният представител не разполага
с подобна процесуалноправна възможност. Поддържа се, че становището в отговора
на исковата молба е било в посока, че от приложените към нея доказателства е
било видно, че единствено може би ищеца е превел на ответника сумата по
главницата. Сочи се, че останалите клаузи на договора са нищожни по
съображенията, посочени в отговора. Изтъква се, че евентуално искът е изцяло
недоказан, както по отношение на лицето, което го е сключило, като
кредитополучател относно разменената комуникация по интернет и електронни пощи,
така и относно получаването на паричната сума по същия. Подчертава се, че по
делото било изцяло неясно кое лице е участвало в преговорите по електронни
съобщения, кое е получавало реално парите, дали ответникът е поел насрещни
задължения за връщане, участвал ли е при сключване на клаузи за договорна
неустойка и договорна лихва. Твърди се, че неоспорването в отговора на исковата
молба на факта на получаване на парите от ответника е било мотивирано от
направеното от ищеца в исковата молба искане за снабдяване с удостоверение, по
силата на което да се установи самоличността на титуляра на конкретния
телефонен номер, което действие е показало на особения представител наличие на
увереност в легитимността на ответника. След като обаче ищецът не е използвал
издаденото му съдебно удостоверение, това е породило за особения представител
основателно подозрение в истинността относно самоличността на ответника, което
е наложило промяна на защитната позиция. Така, според адв.Г., по делото не е
доказано, че от името на ответника е било подадено заявление за сключване на
договор за кредит и, че то е било изпратено от ползваната от него електронна
поща. Възразява се срещу верността на твърдението на ищеца, че договора за
кредит не бил оспорен от ответника и е бил признат факта на сключването му, тъй
като в отговора на исковата молба се правело възражение, че този договор е
нищожен. По отношение на оплакването, че в първоинстанционното производство е
бил представен запис, според който Й. лично потвърждавал сключването на
договора за заем се твърди, че това не отговаряло на истината, тъй като в
исковата молба се сочело, че се представя диск със записани текстове на
договора за кредит и общите условия, които били представени и в писмен вид, но
ищецът не бил поискал назначаване на вещо лице за извършване на
съдебно-техническа експертиза за изготвяне на текстова фонограма на приложения
с исковата молба диск. Моли се потвърждаване на решението на КнРС като
правилно, обосновано и постановено при спазване на материалния и на процесуалния
закон.
Във връзка
подадения отговор на въззивната жалба, въззивното дружество е депозирало
становище, в което е посочило следното: 1/ жалбоподателят не е твърдял, че е
било направено признание на иска, а на конкретни факти, като причината за
промяна на изявената в отговора воля е ирелевантна; 2/ оспорване самоличността
на лицето, сключило договора е преклудирано; 3/ за нищожност би могло да се
говори само при сключен договор; 4/ клаузата за неустойка в процесния такъв не
е неравноправна, не е нищожна и уговорената неустойка не излиза извън присъщите
й функции; 5/ дори и да е нищожна клаузата за неустойка, същата не влече
нищожност на целия договор; 6/ неизползването на издаденото съдебно
удостоверение е мотивирано от процесуалното поведение на ответната страна и
липсата на направено в отговора на исковата молба оспорване на самоличността на
кредитополучателя, а също и с наличието на три мобилни оператора и неяснота
пред кой от тях да бъде използвано; 7/ представеният диск е подлежал на оглед
чрез изслушване, съгласно решение №410/16.04.2013г. по дело №1150/2012г. на
ВКС, ГК, III г.о.; смисъл от експертиза би имало
ако записът върху диска се оспори.
С
разпореждане от 05.02.2020г. въззивният съд е указал на въззивното дружество да
предплати сума в размер на 367.64 лева, с цел обезпечаване участието на ответника по иска, въззиваем в настоящото
производство, посредством назначения му особен представител, което указание е
изпълнено.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото прие,
че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в
първоинстанционното производство, която има правен интерес от обжалване,
подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна
проверка.
ОС-Кюстендил, в контекста на повдигнатите оспорвания и събраните
доказателства по делото, в това число и пред въззивната инстанция, чрез
извършване оглед, съгласно чл.204 от ГПК, на представен от дружеството диск в
производството пред КнРС, намира следното:
РС-Кюстендил е бил сезиран с предявени от „***“ ЕООД по реда на чл.422 ал.1 от ГПК искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240 ал.1 от ЗЗД във р. с чл.9 от ЗПК във вр. с чл.6 от ЗПФУР,
чл.86 ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД срещу Л.Н.Й., с ЕГН **********,*** за
признаване за установено по отношение на Й. съществуването на вземания на
дружеството спрямо него, произтичащи от сключен помежду им договор №201017 от
28.02.2018г. за предоставяне на кредит от разстояние, за който е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№2429/2018г. по описа на КнРС, а именно: *** лева – главница по
предоставения кредит; *** лева – договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от
26.02.2018г. до 23.11.2018г., както и *** лева – дължима неустойка по
чл.3 от договора, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
изплащане на вземането. Претендирано е и присъждането на разноски за
заповедното и за исковото производство.
Към исковата молба са били приложени на хартиен носител, заверени от
страната документи, които, според твърденията на ищеца съставляват разпечатки
на електронни документи. Представен в тази връзка е договор за предоставяне на
кредит №201017 от 26.02.2018г., сключен между „***“ ЕООД, като кредитор, и Л.Н.Й.
с ЕГН **********, като потребител, с посочване на номера на личната му карта,
постоянния и настоящия му адрес, мобилен телефонен номер, имейл адрес и банкова
сметка. ***раните, но в чл.4а от същия е посочено, че страните предварително и
изрично се уговарят, че ще признават електронния подпис, положен по реда на договора
и Общите условия, съставляващи неразделна част от него, със стойността на
саморъчен подпис в отношенията помежду им, по смисъла на чл.13 ал.4 от Закона
за електронния документ и електронния подпис.
Според така представения договор, кредиторът се задължава да предаде в
собственост на потребителя сумата от *** лева, а потребителят се
задължава да му я върне разсрочено за срок от 480 дни, при фиксиран годишен
лихвен процент от 40.15% и лихвен % на ден, приложим при отказ от 0.11%, като
общата дължима сума по договора бъде в размер на ** лева, а разсрочването на
връщането е на 16 месечни вноски по погасителен план, съдържащ се в договора,
за периода от 28.03.2018г. (първа вноска) до 21.06.2019г. (последна вноска). В
договора е посочен ГПР – 48.3 %, както и допусканията, при които е формиран.
Според чл.2 ал.2 от договора, кредиторът се задължава да предаде на потребителя
сумата в размер на *** лева в деня на подписване на договора, чрез превод по посочена от
потребителя банкова сметка *** „Изи пей“ АД.
В чл.3 от договора е било посочено, че за обезпечаване на вземанията си
във връзка с предоставения кредит, кредиторът приема, а потребителят се
задължава в срок до пет дни, считано от датата на сключване на договора да
предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1/ банкова гаранция в
полза на кредитора за сумата от *** лева със срок на валидност
30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора; 2/ две
физически лица – поръчители, които да отговарят на изискванията – да представят
служебна бележка от работодател за размер на трудовото им възнаграждение с
нетен осигурителен доход в размер над 1 000 лева, да работят по безсрочен
трудов договор, да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем
със същото дружество, да нямат непратени осигуровки за последните две години,
да нямат задължения към други банково и финансови институции или ако имат
кредитната им история една година назад да е със статус не по-лош от 401
„Редовен“ и да подпишат договор за поръчителство. Предвидено е, че евентуалното
неизпълнение на посоченото задължение ще причини на кредитора вреди, за които
му се дължи обезщетение под формата на неустойка, чиито размер е изрично и
индивидуално договорен и не е прекомерен – в конкретния случай – в размер на *** лева,
като същата се начислява в деня, следващ неизпълнението на задължението за
представяне на обезпечение и се заплаща разсрочено – с добавка към вноските по
погасителния план, като в този случай е предвиден съответния увеличен размер на
месечните вноски – със суми от по *** лева месечно, в която
хипотеза сумата, подлежаща на плащане по договора ще възлиза на *** лева
общо.
Според Общите условия към договорите за предоставяне на кредит от
разстояние, сключвани от „***“ ЕООД, кандидатстването за кредит „Бърз на вноски“, какъвто, според
договора, е процесният, става чрез посещение в уебсайта на дружеството,
попълване на информация относно размера на исканата сума и срока за връщането
й, както и на въпросник, с цел определяне кредитоспособността на
кандидатстващия, с изпращането на който кандидатът изпраща своето изрично
предварително искане за предоставяне на кредит от разстояние, както и молбата
за кредит, която да бъде разгледана. До 30 минути от изпращането им, кандидатът
получава писмо на посочената във въпросника електронна поща, с което бива
уведомен дали е одобрен или не. В случай, че бъде одобрен, заедно с
уведомлението за това кандидатът получава и преддоговорна информация във
формата на Стандартен европейски формуляр; проект на индивидуалния договор за
предоставяне на кредит от разстояние; действащите ОУ – неразделна част от
договора, а също и линк към сайта, където на специално обозначено място
кандидатът потвърждава изрично сключването на договора, като при това следва
правилно да попълни цифровия код, изпратен му от „***“ ЕООД под формата на кратко
текстово съобщение (SMS) на телефонния номер, който е предоставил при кандидатстването си за
кредит. След като кандидатът потвърди, че е запознат и приема договора, заедно
с ОУ и Стандартния европейски формуляр, договорът за предоставяне на кредит
между потребителя и „***“ ЕООД се счита сключен, а със сключването му – потребителят се съгласява
изпълнението на финансовата услуга да започне веднага. До 30 минути от
сключване на договора, кредиторът изпраща на потребителя електронно писмо, с
което го уведомява, че паричните средства са преведени или по посочената от
него банкова сметка *** „Изи Пей“ АД, както и предоставя информация относно
платеца, стойността на платежната операция в лева и датата на плащането.
Към исковата молба са приложени разпечатки на хартиен носител на няколко
писма, изпратени по електронна поща от *** на ***. С писмо от 25.02.2018г.,
16.47 часа, адресатът, обозначен като г-н Й., е уведомен от екипа на „***“, че
искането му за заем от *** лева е прието успешно и, че може да очаква отговор до минути. С писмо от
25.02.2018г., 17.13 часа, г-н Й. е уведомен, че е одобрен за заем и е приканен
да прочете внимателно прикачените документи – преддоговорна информация, общи
условия и договор, както и да потвърди сключването на договора, като: отвори
изпратения с писмото линк, въведе е празното поле код, изпратен му чрез SMS и натисне
бутона „потвърди“. В писмото се съдържат данни за размер на главницата – *** лева,
обща сума за връщане – ***, обща сума за връщане при непредставяне на обезпечение – *** лева и
дата на връщане – 20.06.2019г. С писмо от 26.02.2018г., 10.38 часа Й. е
уведомен за извършен превод от *** лева на негово име по договор за заем 201017 на каса на „Изи Пей“ АД.
Останалите представени писма представляват уведомления за нова парола за достъп
до Minizaem.bg и easyfinance.bg, както и уведомления за просрочване на
вноски.
Към исковата молба е приложен и документ, озаглавен „разписка за
извършено плащане“, с посочена дата 26.02.2018г., 09.44 часа, според който
наредителят Easy Finance LTD нарежда извършване на превод на Л.Н.Й., с ЕГН **********
на сума *** лева, с описание – паричен превод към EasyPay: договор за заем номер
201017. Посочено е, че плащането се извършва чрез системата за електронни
плащания ePay.bg.
Ответникът по предявения иск е бил представляван в производството от
особен представител, назначен в хипотезата на чл.47 ал.6 от ГПК. В подадения
отговор на исковата молба, особеният представител адв.Й.В.Г. е изразил
становище най-общо, че искът е допустим, но е частично основателен, тъй като
целият договор за кредит е нищожен, поради противоречие на договорената с него
неустойка на добрите нрави, в който случай съгласно чл.23 от ЗПК, потребителят
връща само чистата стойност на кредита - в случая *** лева – но не дължи лихва
или други разходи по същия. В съдебно заседание особеният представител е
уточнил, че не прави частично или цялостно признание на иска, а, че счита, че
„единствено може би ищецът е превел на ответника сумата по главницата“.
В акта си по същество, който е предмет на настоящото въззивно обжалване,
Районен съд-Кюстендил е приел, че въз основа на установените по делото факти
може да се заключи, че ищецът основава претенцията си на твърдение за наличие
на сключен между страните договор за предоставяне на кредит от разстояние,
чиято легална дефиниция се съдържа в чл.6 ал.1 от Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), както и, че според приложимата
разпоредба на чл.18 от този закон установяването на подлежащите на доказване
факти и обстоятелства във връзка със сключването на договора е възложено в
тежест на ищеца – доставчик на услугата. Съдът е посочил, че, според чл.18 ал.2
от ЗПФУР, за доказването на преддоговорната информация и на електронните
изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ
и електронния подпис, а съгласно ал.3, преддоговорната информация, както и
изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от
разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на
другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата,
съдържащи се в тях. Съдът е посочил, че според нормата на чл.3 от Закона за
електронния документ и електронния подпис, електронен документ е електронно
изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава
възможност да бъде възпроизвеждано, приемайки, че това означава, че във всички
случаи, когато законодателят изисква писмена форма, независимо дали формата е
за действителност или за доказване, тя ще бъде спазена, щом е съставен
електронен документ.
КнРС е намерил, че по делото не са били събрани преки доказателства за
съставянето на електронни документи във връзка със сключването на твърдения
между страните договор, нито такива, от които да бъде установено съдържанието
на тези електронни документи, ако такива са били съставени. Тези обстоятелства,
според съда, не се доказвали от представените от ищеца на хартиен носител
договор, общи условия към него и разписка за извършено плащане, тъй като по
делото липсвали каквито и да било доказателства относно разменени между него и
ответника съобщения, установяващи сключването на договор за кредит от
разстояние. Посочил е, че съгласно общите условия, представени от ищеца,
кредитополучателят следва да получи електронно писмо на посочената от него
електронна поща, с което се уведомява дали е одобрен за отпускане на кредит за
сумата и условията, при които е кандидатствал, като това писмо следва да
съдържа линк към договора, при което кандидатът следва да се запознае със същия
и да го потвърди, а в рамките на половин час след сключване на договора
кредитодателят следва да изпрати електронно писмо, с което да го уведоми за
превода на сумата и да представи информация относно платеца, стойността на
платежната информация в лева и датата на плащането – обстоятелства, за които не
били ангажирани каквито и да било доказателства, включително и такива, че от
името на ответника е било направено заявление за сключване на договор за
кредит, още по-малко такива, че то е изпратено от обичайно ползвана от него
електронна поща. При тези доводи съдът прие за изцяло недоказано твърдението, че
с ответника е бил сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние под
формата на електронен документ, като наред с това посочил, че по делото липсват
и доказателства, че ищецът е изпълнил задълженията си по Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние за предоставяне на информация на потребителя;
че е спазил сроковете по чл.12 ал.1 или
ал.2; че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и,
ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят
има право да се откаже от сключения договор, както и че електронните съобщения,
разменени между страните, са отговаряли на изискванията на ЗЕПЕД, а също и, че
сумата, изплатена от трето неучастващо по делото лице, е била получена именно
от ответника.
Окръжен съд-Кюстендил е допуснал събиране на доказателство пред
въззивната инстанция, посредством оглед на представения пред КнРС диск,
съдържащ аудиозапис на разговор, който оглед се извърши чрез изслушване на
записа в съдебното заседание, проведено на 09.07.2020г. и възпроизвеждане на
съдържанието му в съдебния протокол. В наименованието на файла, записан на
диска се съдържа датата „20180226“. При проведения разговор между лице,
обаждащо се от името на „***“ и лице, представящо се с имена Л.Н.Й. с ЕГН **********, представителят
на дружеството иска потвърждаване сключването на договор за заем от разстояние
с №201017 за сумата от *** лева, със срок на връщане 480 дни, на 16 вноски до 20.06.2019г., със
сума за връщане в случай на предоставено обезпечение – *** лева, а при липса на такова
– *** лева,
като лицето, представило се като Л.Н.Й. заявява, че потвърждава така посочения
договор.
Преценявайки установените по делото факти, настоящият състав на
ОС-Кюстендил, намира от правна страна следното:
1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК,
извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта
му в обжалваната част, в резултат на която проверка намира, че решението на
РС-Кюстендил е валиден и допустим съдебен акт.
2. Относно правилността на решението:
Според съда, решението е правилно и, като такова следва да бъде изцяло
потвърдено.
Ищецът, а в настоящото производство въззивник, твърди, че Й. му дължи
плащания, произтичащи от поети задължения по договор за кредит от разстояние.
Както уместно е указал в доклада по делото и КнРС, ищцовото дружество носи
тежестта да докаже освен друго – и, че между страните е налице сключен договор
с характеристиките, описани в исковата молба, както и, че ищецът реално е
превел на ответника сумата от *** лева.
Съгласно разпоредбата на чл.9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК),
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Съгласно чл.10 ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва
в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Според §1 т.10 от ДР на
ЗПК, „траен носител“ е всеки носител, даващ възможност на
потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който
позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за
които е предназначена информацията, и който позволява непромененото
възпроизвеждане на съхранената информация.
ЗПК допуска сключването на договор за потребителски кредит от разстояние
– по правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
(ЗПФУР), което е видно от предписанията на чл.5 ал.9 и ал.13 от ЗПК, а съгласно
§1 т.1 от ДР на
ЗПФУР, договорът за потребителски кредит представлява финансова
услуга.
Съгласно чл.6 от ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Според §1 т.2 от ДР на
ЗПФУР, средство за комуникация от разстояние е всяко средство, което
може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице
едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя.
Съгласно чл.5 ал.9 от ЗПК, при предоставяне на потребителски кредит от
разстояние кредиторът предоставя на потребителя стандартния европейски формуляр
съгласно приложение №2.
При така изложените законови постановки и при съотнасянето им към данните
по делото, въззивният съд счита, че в конкретния казус ищецът е доказал
наличието на сключен с ответника договор за кредит от разстояние. В този
смисъл, КнОС намира за немотивиран извода на първостепенния съд за липса на
доказателства за наличието на възникнало договорно правоотношение. Независимо,
че по делото не са приложени разпечатки на хартиен носител на заявлението,
което потребителят би следвало да е подал преди последвалото одобрение за
отпускане на заем, нито данни за потвърждаване по електронен път, че Й. е
запознат и приема изрично индивидуалния договор, ОУ към него и Стандартния
европейски формуляр, то от приложените към исковата молба разпечатки на писма
от ел.поща на ищеца до тази на ответника, които не са оспорени от последния,
може да се заключи, че на Й. е била изпратена преддоговорната информация, ОУ и
самия договор – под формата на прикачен файл към писмото от 25.02.2018г., а
чрез изслушания от въззивния съд аудио запис на разговор от 26.02.2018г., се
установява, че при конкретните параметри на главница, срок на погасяване и общо
дължими подлежащи на връщане суми, потребителят изрично е заявил, че
потвърждава сключването на договора.
Според съда, явява се спазено изискването на чл.18 от ЗПФУР и дружеството
– кредитор е доказало, че е предоставило на Й. преддоговорна информация,
спазило е сроковете относно възможността на потребителя да се откаже от
договора (първата погасителна вноска е с падеж 28.03.2018г.) и е получило
съгласието на потребителя за сключване на същия. Както се посочи, последното
обстоятелство се установява чрез записа на изявлението на Й., направено по
телефон, което съгласно чл.18 ал.3 от ЗПФУР, има доказателствена сила за
установяването му.
Според чл.18 ал.2 от ЗПФУР, за доказване предоставянето на преддоговорна
информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага
чл.293 от ТЗ, а за електронните изявления – Законът за
електронния документ и електронния подпис. Последният Закон е с
променено наименование с ДВ бр.85/2017г., а именно – Закон за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ).
Съгласно чл.2 ал.1 от ЗЕДЕУУ, електронно изявление е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане
и представяне на информацията. Същото се счита за подписано при условията на
чл.13 от с.з. Според чл.13 ал.1,
електронен
подпис е електронен подпис по смисъла на чл.3 т.10 от
Регламент (ЕС) №910/2014, т.е. данни в електронна форма, които се
добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и
които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва.
Законът придава значение на подписан документ само на този електронен
документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис, но и допуска
страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения
електронен подпис стойността на саморъчен - чл.13 ал.4 – правната сила на
електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на
тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните. В конкретния
случай по делото се установява, че страните да се съгласили да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен, което е сторено с
клаузата на чл.4 а от индивидуалния договор. За обикновен електронен подпис по
смисъла на чл.13 ал.1 от ЗЕДЕУУ, следва да се приеме въвеждането в електронна
форма в договора за потребителски кредит на лични данни на ответника (три имена,
ЕГН, адрес, телефон, електронна поща), което по арг. от чл.13 ал.4 води до
извод, че договора носи саморъчния
електронен подпис на Й..
Така изложените доводи са в разрез с възприетата от
първостепенния съд липса на доказателства за наличието на сключен между
страните договор за потребителски кредит от разстояние. При все това, изводът
на районния съд за неоснователност на исковете следва да бъде споделен, тъй
като КнОС намира за недоказано твърдението на дружеството, че е предоставило на
ответника по иска сумата в размер на *** лева.
Касае се за твърдение, което е в основата на преценката дали тази сума подлежи
на връщане, дали се дължи възнаградителна лихва и прочее въпроси, имащи пряко
отношение към основателността на исковете. Въпросното твърдение е въведено от
ищеца с исковата молба, като последният е посочил, че верността му се
удостоверява от приложената към исковата молба разписка. Районният съд,
разпределяйки доказателствената тежест между страните, е посочил, че в тежест
на ищеца е да установи реалното предаване на тази сума, което е обосновано от
правилото на чл.154 от ГПК и естеството на договора за паричен заем.
Според настоящия състав, неоснователни са
оплакванията на въззивника, в посока, че районният съд е следвало да обяви за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че сумата е била
получена от Й., респ. ако не намира, че представената разписка е годна да
установи предаване на сумата – да даде указания на ищеца, че не сочи
доказателства за това си твърдение.
Действително, в отговора на исковата молба особеният
представител на ответника е изразил становище, че по делото е установено, че
сумата от *** лева е
била получена. В съдебно заседание особеният представител е изразил
по-колебливо отношение относно този факт, а именно – че сумата по главницата
може би е била преведена на ответника. Особеният представител по чл.47 ал.6 от ГПК, не е имал правомощието да признава иска, съгласно ограничението на чл.29
ал.5 от ГПК, но и не може да се приеме, че същият е направил подобно признание.
Дори да се счете, че в отговора на исковата молба, представителят е признал
фактът на получаване на Й. на сумата от *** лева, то приложима би се явила разпоредбата на чл.175 от ГПК и
признанието на факта не обвързва съда, а се преценява от съда, с оглед на
всички обстоятелства по делото. С приложението на тази разпоредба става ясно,
че за решаващия съд не е възникнало задължение да приеме, че въпросният факт не
се нуждае от доказване. Още повече, че особеният представител е пояснил своята
позиция, от което е станало ясно, че неговото становище относно получаването на
сумата не е категорично, а е въпрос на доказване.
КнРС не е допуснал процесуално нарушение, като не е
указал на ищеца, че не сочи доказателства за предаване на сумата на ответника.
Според чл.146 ал.2 от ГПК, съдът указва на страните за кои от твърдените от тях
факти не сочат доказателства. Но съдът няма задължение да указва на страната,
че доказателствата, които сочи за установяване на даден факт не са годни да го
удостоверят. Преценката за доказателствената стойност на приобщените по делото
документи, показания на свидетели и др. доказателствени средства, съдът
извършва при решаване на делото, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК и няма
нито правомощието, нито задължението да я извършва при доклада по делото.
КнРС е приел, че представената с исковата молба
разписка не доказва получаването на сумата от *** лева от ответника по иска. Така направеният извод следва да се сподели. Представената
разписка за извършено плащане удостоверява нареждането на сумата до офис на
третото лице EasyPay от страна на ищеца, но не доказва получаването на сумата
по твърдения заем от страна на кредитополучателя - няма характер на разписка по
смисъла на чл.77 ал.1 от ЗЗД, тъй като не носи подпис на ответника; няма
изявление на ответника, че приема сумата; липсват и доказателства сумата да е
достигнала до получателя. В случая въпросната сума не е преведена по лична
сметка на Й., а е следвало да бъде получена от каса на офис на „Изи пей“ АД.
Именно това плащане по делото, въпреки тежестта на доказване, ищецът не е
установил. Мислима е хипотеза, при която независимо от потвърждаването на
договора по телефона, потребителят се е отказал и не е получил сумата. При
подобна хипотеза е обяснима и установената по делото липса на каквото и да било
погасяване на задължението, дори частично. Липсата на проведено пълно доказване
на твърдяното обстоятелство разколебава убеждението във верността на
твърдението на ищеца и предполага допускане на горните вероятности. Последното
обаче, изключва възможността да се приеме, че ответникът дължи изпълнение по
договора – връщане на главница, заплащане на възнаградителна лихва и на
неустойка, като относно действителността на уговарящата я клауза е безпредметно
излагането на доводи по същество.
В контекста на изложените доводи, обжалваното
решение като правилно, следва да се потвърди.
3. Относно разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, направените от
жалбоподателя разноски остават за негова сметка.
Въззиваемият не е сторил разноски.
Воден от горното, Окръжен съд-Кюстендил
Р Е Ш И:
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А решение №1013 от
27.11.2019г. на Районен съд-Кюстендил, постановено по гр.д.№687/2019г. по описа
на този съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.