Решение по дело №18347/2017 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ………./03.08.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание на тринадесети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:                            

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева

 

при секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 18347 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод предявен от Г.Н.Т., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв. Д, съдебен адрес:*** срещу И.К.И., ЕГН ********** и С.Д.Ж., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 535 ТЗ за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане против ответниците в условията на солидарност, произтичащо от Запис на заповед, издаден на 26.09.2009г. в гр. Варна, предявен за плащане на издателя на 25.09.2010 г., в размер на 5000 евро /пет хиляди евро/, ведно със законната лихва, считано от датата подаване на заявлението в съда - 21.04.2011г. до окончателното й изплащане.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения: по силата на издаден на 26.09.2009г. запис на заповед, ответникът И. безусловно се задължил да изплати на ищеца сумата от 5000 евро. Задължението по записа било авалирано от С.Ж. при същите условия, при които се е задължил издателят. Понастоящем, непогасената сума по записа на заповед е в исковия размер. Предвид неизпълнение на поетите от издателя задължения, по инициатива на ищеца е учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 6074/2011г. по описа на ВРС, по което в негова полза е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК. Срещу така издадената в негова полза заповед за изпълнение, длъжниците са депозирали възражение в срок, поради което за него е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за постановяване на положително решение по предявения иск.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответниците оспорват иска по основание и размер. Считат за недопустим иска, доколкото е подаден извън месечния срок по чл.414, ал.4 ГПК. Възразяват, че вземането е погасено по давност, тъй като от издаване на заповедта до 2014г. е изтекла кратката и общата погасителна давност. Считат за нищожен записа на заповед, тъй като в същия се съдържат добавки, предвидена е клауза за лихви и няма посочено място на изпълнение. Навеждат доводи, че задължението на авалиста е недействително, поради липса на форма и претенцията по отношение на него е заявена извън срока по чл.147 ЗЗД. Оспорват автентичността на записа с твърдения, че подписите положени от името на издател и авалист не са изпълнени от тях. Молят за отхвърляне на иска.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Представен по делото е запис на заповед от 26.09.2009г., по силата на който ответникът И.К.И. се е задължил безусловно да заплати на Г.Н.Т. сумите от по 2600 евро и 2400 евро. Ефекта е предявен за плащане на издателя на 25.09.2010г. Записът е авалиран от С.Д.Ж..

Въз основа на заявление за издаване за заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК рег. №10517/21.04.2011г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №3890/26.04.2011г., постановена по ч.гр. дело № 6074/2011г. на ВРС, с която ответниците са осъдени за заплатят солидарно на ищеца сумата от 5000 евро въз основа на запис на заповед от 26.09.2009г..

Въз основа на заповедта по чл. 417 ГПК е издаден изпълнителен лист, който е получен на 03.05.2011г. от заявителя.

Видно от удостоверение на ЧСИ И. С., издадено на 04.05.2018г., както и удостоверение изх.№ 3016/10.12.2012г. от ЧСИ С. Я., изпълнително дело № **е образувано на 16.08.2008г. по молба на Б.А. и представен ИЛ срещу С. Х. И., изд. по ч.гр.д. № 3654/2008г. на ВРС. Към него са присъединени и други изпълнителни листи, между които и този, издаден по ч.гр. дело № 6074/2011г. на ВРС. Изпълнително дело № 109/2008г. по описа на ЧСИ С. Я. е прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия при ЧСИ И. С., рег. №**, при която същото е образувано под № *** на 18.10.2017г..

Видно от постъпилите от ЧСИ И. С. преписи от покани за доброволно изпълнение  до С.Д.Ж. и И.К.И., ПДИ по изп. дело № ***, под стар номер 109/2008г. за сумата, за която е издаден ИЛ по ч.гр. дело № 6074/2011г. на ВРС е връчена на ответниците, съответно на 23.10.2017г. и 25.10.2017, тъй като до този момент не е имало надлежно връчване.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Установителният иск по реда на чл.422 ГПК е допустим, доколкото е предявен в срок в резултат от своевременно депозирани възражения от длъжниците в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания. Съгласно т. 17 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК е съществуването на вземане, основано на записа на заповед.

В конкретния случай ответникът – длъжник по процесния запис на заповед, не оспорва издаването на ценната книга, но прави възражения, свързани с нейната действителност. Следва да се отбележи, че приетият по делото запис на заповед, от който ищецът извлича вземането си, отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание и е валиден. Съгласно чл. 535 ТЗ записът на заповед следва да съдържа: наименованието „запис на заповед“ в текста на документа; безусловно обещание да се плати определена сума пари; падеж; място на плащане; името на лицето, на което трябва да се плати; дата и място на издаване и подпис на издателя. По своята правна същност, записът на заповед е едностранно волеизявление, облечено в законоустановена писмена форма, с посочено в чл. 535 ТЗ съдържание. Съгласно чл. 536, ал. 1 ТЗ, документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 535, не е запис на заповед, освен в случаите на ал. 2, 3 и 4. В ал.2 е посочено, че запис на заповед, в който не е посочен падеж, се смята платим на предявяване. Процесният документ е наименован „запис на заповед“ и съдържа това словосъчетание в текста си, издателят е поел безусловно задължение да плати сумата 5000 евро на посоченото в документа лице, посочени са дата и място на издаване, както и място на плащане. Падежът на задължението не е указан, но записът е предявен на ответника за плащане на 25.09.2010г. По несъмнен начин са индивидуализирани издателят и поемателят по ценната книга.

             Ето защо, съдът, съобразявайки разпоредбата на чл. 535 ТЗ, както и задължителните указания на ТР № 1 от 28.12.2005г. на ВКС по тълк. д. № 1/2004г., ОСТК, констатира, че  приложеният по делото запис на заповед отговаря на формалните изисквания за действителност. От същия се установява, че между страните е възникнало валидно менителнично правоотношение, с което ответникът се е задължил безусловно да плати на ищеца сумата 5000 евро.  

Неоснователни са възраженията за нищожност на записа поради наличие на добавки. Не е налице изменение по смисъла на чл. 530 ТЗ, поради и което следва да се приеме, че дори да има поправки, то същите са направени в деня на издаване на записа на заповед и отразяват действителната воля на лицата, положили подписи в записа на заповед. Съобразно чл. 530 ТЗ, в случай на изменение на текста на менителницата лицата, подписали след изменението, са задължени при условията на изменения текст, а подписалите преди изменението - според първоначалния текст.

 Неоснователни са и възраженията за недействителност на авала и на липсата на действително поето менителнично поръчителство от ответника Ж.. А, като обезпечение по менителничния ефект представлява едностранна сделка, която според чл. 484 ТЗ

 се материализирана върху ценната книга с думите "като поръчител" или друг равнозначен израз и положен подпис от поръчителя. Дори само подписът на лицето на лицевата страна на менителницата презюмира поемането на авал. Липсата на дата на полагане на подписа от авалиста е ирелевантно за редовността на поетото поръчителство. След като поръчителят се е задължил да отговаря по записа на заповед при условията, валидни за длъжника-издател, то датата на издаване на ценната книга важи и за авалиста. Не е налице липса на реквизит по смисъла на чл. 536 във вр. с чл. 535, т. 2 ТЗ, доколкото сумата по записа на заповед е изписана, както цифрово, така и словесно. Съгласно разпоредбата на чл.460, ал.1 ТЗ, ако в менителницата сумата е написана едновременно с думи и с цифри, при различие важи сумата, написана с думи.

При установяване на горните факти ответниците следва да докажат възражението си за погасяване на вземането по давност:

Депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, като съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, той се счита за предявен с подаването на заявлението. Следователно цитираната правна норма има обратно действие и то само когато е спазен срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяването на иска. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. В този смисъл са и разясненията дадени в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията Б. Б.

В случая изпълнителният лист е бил издаден на 03.05.2011г. и е бил присъединен към изп. д. **/2008г., преобразувано под № ***/18.10.2017г.. Давността обаче е прекъсната още на 21.04.2011г. - с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, към който момент се счита предявен искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, подаден в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Висящността на съдебното производство по установяване на вземането е считано от 21.04.2011г., като с оглед обратното действие на нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК за периода на 21.04.2011 г. до датата на депозиране на исковата молба по установителния иск – 01.12.2017г., давността е спряла на основание чл. 115, б.“ж“ ЗЗД докато трае съдебния процес. С оглед на което изтеклият срок от датата на издаване на изпълнителния лист /03.05.2011г./ до датата на подаване на исковата молба – 01.12.2017г., не може да бъде зачетен, тъй като давността е прекъсната още на 21.04.2011 г., към който момент се счита предявен искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, подаден в срока по чл. 415, ал. 1 т ГПК. Към датата на създаване висящността на съдебното производство – 01.12.2017г., не са изтекли предвидените по закон пет години, поради което възражението на ответниците за погасяване на вземането по давност е неоснователно.

Неоснователно е възражението на ответника Ж. основано на разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД.

            В установената съдебна практика практика по въпроса относно разликата между поръчителството по ЗЗД и менителничното поръчителство по въпроса за приложимостта на правилото на чл. 147, ал. 1 ЗЗД към менителничното поръчителство, е прието, че поради съществените разлики между задължението на авалиста в сравнение с поръчителството, не се прилага към менителничното поръчителство принципът на акцесорност на договора за поръчителство, установен от чл. 147 и 148 ЗЗД, с изключението по чл. 485, ал. 2 ТЗ, поради което за менителничното поръчителство не намират приложение разпоредбите на чл. 146, ал. 3, 147 и 148 ЗЗД (Решение № 216 от 03.01.2017 г. по т. д. № 3204 / 2015 г.; Решение № 120 по т.д.№ 988/ 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС); „принципът за акцесорност на договора за поръчителство в гражданското право, установен с разпоредбите на чл. 147 ЗЗД и чл. 148 ЗЗД, не намира нормативна опора в правния режим на менителничното поръчителство, уредено в чл. 483 ТЗ – чл. 485 ТЗ. Независимо от общата си с поръчителството обезпечителна функция, авалът е самостоятелна сделка и задължението по същия е неакцесорно спрямо главното задължение, което обезпечава. Единственото изключение е изрично уредено в чл. 485, ал. 2 ТЗ, според който липсата на редовен от външна страна менителничен ефект е основание за недействителност и на задължението на авалиста. Това произтича от обстоятелството, че за разлика от поръчителството, при авала един и същ документ материализира волеизявленията, които пораждат и обезпеченото и обезпечаващото задължение. Затова недостатъците във формата са едновременно основание за недействителност и на едното и на другото задължение“( Решение  № 185 от 22.11.2010 г. по т.д. № 136/2010 г. на ВКС, ТК).

            Изходът на делото при настоящото разглеждане на спора и релевираното от ищеца искане за присъждане на реализираните в хода на делото съдебно деловодни разноски до приключване на устните състезания по него, подкрепено с ангажираните за целта доказателства, обуславят основателност на искането в доказаните параметри, а именно 199 лева за държавна такса и 800 възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.К.И., ЕГН ********** и С.Д.Ж., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, ДЪЛЖАТ солидарно на Г.Н.Т., ЕГН **********, адрес: *** сума 5000 евро /пет хиляди евро/, ведно със законната лихва, считано от датата подаване на заявлението в съда - 21.04.2011г. до окончателното й изплащане, представляваща вземане по Запис на заповед, издаден на 26.09.2009г. в гр. Варна, предявен за плащане на издателя на 25.09.2010 г., за което е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 ГПК № 3890/26.04.2011 г. по ч.гр.д. № 6074 по описа за 2011 г. на ВРС, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 535 ТЗ. 

ОСЪЖДА И.К.И., ЕГН ********** и С.Д.Ж., ЕГН **********, двамата с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на Г.Н.Т., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 999 /деветстотин деветдесет и девет лева/ лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски под формата на заплатена държавна таксаи възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат при настоящото разглеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: