№ 180
гр. Бургас, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диляна Н. Йорданова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Диляна Н. Йорданова Търговско дело №
20222100900110 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXXII от ГПК- търговски спорове.
Образувано е по исковата молба от Г. АТ. Н., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ****, срещу ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ-ПС-ПЛОВДИВ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Фердинадова 32, ет. 1, офис 3, със
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Фердинадова 32, ет. 1, офис 3, адвокат Йорданка Попова.
Видно от изложеното в исковата молба, между ответника „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ-
ПС[1]ПЛОВДИВ” АД и ищеца Г. АТ. Н. има сключен предварителен договор за
строителство и покупко- продажба на недвижими имоти от 21.03.2008 година, с който
„ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ-ПС-ПЛОВДИВ” АД се е задължило да прехвърли правото на
собственост и да построи и предаде на Г. АТ. Н. в завършен вид в срок до 31.12.2008
година недвижими имоти- обекти от новострояща се сграда. Твърди се, че цената на
вещните права и на строително-монтажните работи, предмет на предварителния
договор са на обща стойност 1 669 000 /един милион шестстотин шестдесет и девет/
лева, от които 901 200 /деветстотин и една хиляди и двеста/ лева е стойността на
правото на собственост на обектите- завършени в груб вид, а 767 800 /седемстотин
шестдесет и седем хиляди и осемстотин/ лева е стойността на строително-монтажните
работи за довършване на обектите във вида уговорен в договора. През 2009г. е
прехвърлена собствеността на построените обекти, като се посочва, че същите са
продадени от ответника на ищеца в незавършен вид. Ищецът излага, че между страните
е подписано споразумение от 03.10.2013 година, с което е констатирано, че обектите-
предмет на предварителния договор, не са в завършен вид, като ответникът се
задължава да ги довърши до 30.12.2015г., извършват се прихващания с дължими суми
1
между страните по предварителния договор и се уговаря договорна неустойка за забава
за задължението на ответника да завърши обектите в размер на 150 лева за всеки
просрочен ден, считано от 01.01.2016г. Заявява, че въпреки дадения от него
допълнителен срок на ответника продължава да е в неизпълнение по отношение на
задължението си да довърши строителството, като с влезли в сила решения на ОС-
Пловдив, РС-Пловдив ответникът е осъден да заплати на ищеца неустойка за забава за
периода 01.01.2016г.-06.02.2017г., 07.02.2017г.-06.06.2017г., 07.06.2017г.-10.10.2017г.,
11.07.2017г.-19.02.2018г., 20.02.2018г.-28.06.2018г., 29.06.2018г.-11.11.2008г.,
12.11.2018г.-27.01.2018г., 28.01.2019г.-08.04.2019г., с решения по т.д.№36/2020г., т.д.
№422/2020г. и т.д. 117/2021г. на БОС е осъден да заплати на ищеца неустойка за забава
за предходни периоди на неизпълнение.
Предявен е иск за осъждането на ответника да заплати договорна неустойка за
забава в размер на сумата от 28 650 лева, представляваща дължима неустойка за забава
за периода 22.12.2020г.-30.06.2021г., като неустойката е в размер на 150 лева на дена за
всеки ден просрочие за посочения период, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска-16.12.2021г. до окончателното изплащане. Претендират
се разноски. Ангажират се доказателства.
В законоустановения срок по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, който възразява, че ищецът не е изправна страна по договора, като оспорва
извършеното плащане съгласно приложените квитанции и не е оказал съдействие след
предаване на владението преди подписване на споразумението. Прави възражение за
нищожност на споразумението поради липса на решение на компетентния орган на
ответното дружество за поемане на задължение за неустойка, както и поради
нарушаване на добрите нрави, като се позовава и на погасяване по давност на
задължението на изпълнителя да довърши обектите, в това число на акцесорното
задължение за неустойка. Възразява по реда на чл. 83, ал.2 от ЗЗД, че не следва да
дължи обезщетение за вредите, тъй като кредиторът е могъл да ги избегне ако положи
грижа на добър стопанин. При условията на евентуалност моли да бъде намален
размера на неустойката поради прекомерност. Претендира разноски.
По делото в преклузивния срок е постъпила допълнителна искова молба, в която
ищецът поддържа първоначалната искова молба. Посочва, че направените възражения
за нищожност са недопустими предвид наличието на сила на присъдено нещо относно
валидността на клаузата за неустойка по влезлите в сила съдебни решения, с които е
присъдена неустойка за предходни периоди, при условията на евентуалност се сочи, че
възражението е неоснователно, като се излагат подробни аргументи. Намира, че
процесните вземания не са погасени по давност.
Ответникът не се е възползвал от правото си да подаде отговор на
допълнителната искова молба.
2
Предявен е иск с правно основание чл.92 от ЗЗД.
Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
В с.з. пред БОС ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявения иск и молят за уважаването му.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява в с.з., като не
изразява становище по спора.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото е представен предварителен договор за покупко-пордажба на
недвижим имот от 21.03.2008г., по силата на който ответникът Заводски строежи ПС
Пловдив АД се е задължило да прехвърли на ищеца Г.Н. Атанасов правото на
собственост върху подробно описаните в договора недвижими имоти-обекти от
новострояща се сграда Бизнесцентър Север Многофункционална сграда, находяща се в
гр. Пловдив,район Северен, бул. Цар Борис III Обединител№8, построена в дворно
място, представляващо УПИ- I - обществено застрояване, кв. 654 по плана на пета
градска част, целият с площ от 958,50 кв.м., при граници УПИ II-училище, УПИ IV-
комплексно жилищно строителство и зеленина и бул. Цар Борис III Обединител,
представляваща сграда с идентификатор №56784.506.389.1 по КККР на гр. Пловдив.
Страните са постигнали съгласие в чл. 1, ал.1 от предварителния договор общата
уговорена продажна цена на обещаните недвижими имоти да бъде в размер на
1 669 000лева с включен ДДС.
С приложените три броя нотариални актове №43 по нот.дело №443/2009г., №44
по нот.дело №444/2009г. и №139 по нот.дело №539/2009г. на нотариус Нели Белева с
район на действие РС-Пловдив, Заводски строежи ПС Пловдив АД е изпълнило
задължението си по чл.3, ал.1 от предварителния договор да прехвърли на Г.Н.
правото на собственост върху процесните имоти със степен на завършеност „груб
строеж“
С подписаното между страните споразумение от 03.10.2013г. ответното
дружество в чл.1, ал.5 е признало, че не е изпълнило задълженията си по
предварителния договор на падежа - 31.12.2008г. да предаде на купувача обектите-
предмет на договора в уговорената степен на завършеност в чл. 3, ал.6 съгласно
постигнатите първоначални уговорки.
В чл.2 от споразумението страните са извършили прихващане на задължението
на ищеца в общ размер на 85 000лева за доплащане на продажната цена и стойността
на СМР, посочено в чл. 1, ал.4 и задължението на Заводски строежи ПС Пловдив АД за
3
заплащане на неустойка за забава за периода 31.12.2008г. до 03.10.2013г. в размер на
216 000лева, посочено в чл. 1, ал.5. Удължен е срокът, в който ответникът следва да
завърши обектите, които се продават на купувача – 30.12.2015г. съгласно чл. 3 от
споразумението, като в случай, че не завърши строителството изпълнителят дължи
неустойка за забава на възложителя в размер на 150 лева за всеки просрочен ден,
считано от 01.01.2016г., както и 131 000 лева останалата дължима изтекла неустойка
след извършеното прихващане.
С исковата молба са ангажирани удостоверение от Община Пловдив с изх. №
20П-2963.13.03.2020г. и констативен протокол от 09.03.2020г., от които се установява,
че сградите - предмет на споразумението са изпълнени до груб строеж.
Приложени са влезли в сила решения по гр.д.№324/2017г. на ПОС, по гр.д.
№1041/2016г. на ПОС, както и по т.д. №36/2020г. на БОС, с които са уважени
предявени от ищеца срещу ответника искове за неустойка за забава за предходни
периоди.
Страните са обвързани от сила на присъдено от постановените влезли в сила
съдебни решение по отношение не само на размерите на присъдената неустойка за
предходни периоди, но и относно всички обстоятелства, на които са почивали исковете
за неустойка за минали периоди по силата на споразумението от 03.10.2013г., в това
число относно възраженията, които ответникът е могъл да направи против
съществуването на спорното материално право на неустойка, основани на факти
отпреди формирането на сила на присъдено нещо.
След като със силата на присъдено нещо е признато, че клаузата за неустойка е
породила действие, въпросът за валидността на неустоичната клауза е недопустимо да
бъде пререшаван в настоящото исково производство съгласно разпоредбите на чл. 297,
чл. 298, ал. 1 и чл. 299, ал. 1 от ГПК (в този смисъл решение № 104 от 13.03.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 1745/2010 г., IV ГО, решение № 115 от 10.01.2012 г. на ВКС по т. д. №
883/2010 г., I ТО, решение № 133 от 14.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 2020/2009 г., I
ГО). Съдът споделя практиката на касационната инстанция – решение №137 от
12.10.2015г. по т.д.№2618/2014г. на ВКС, I ТО, съгласно която преклудиращото
действие на силата на пресъдено нещо се отнася до всички факти, които биха
представлявали основание за погасяване или несъществуване на вземането за
неустойка и са релевантни относно съществуването, изискуемостта, принадлежността
или размера на съдебно признатото вземане към приключване на съдебното дирене,
независимо дали са били известни на страната, в полза на която пораждат изгодни
правни последици.
Предвид това преклудирани от силата на присъдено нещо са въведените с
отговора от ответника възраженията за нищожност на споразумението поради липса на
решение на компетентния орган на ответното дружество за поемане на задължение за
4
неустойка, както и поради нарушаване на добрите нрави, в това число възражението за
недължимост на неустойката поради неизправност на кредитора - неплащане на цената
и неоказване на съдействие от ищеца преди подписване на споразумението,
възражението за неизпълнен договор по реда чл. 83, ал.2 от ЗЗД, възражението за
намаляване размера на неустойката поради прекомерност. Посочените възражения на
ответника не почита на нови факти, възникнали след обвързване на страните от
обективните предели на сила на присъдено нещо.
Ответникът е следвало още по гр.д. № 324/2017 г. на ПОС, по което е
постановено първото влязло в сила решение да изчерпи всичките си правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи или правонамаляващи възражения, включително
тези за нищожност на споразумението и на клаузата за неустойка, за непораждане
фактическия състав на неустойката поради неизправност на насрещната страна, за
намаляване отговорността на длъжника поради наличието на обстоятелства, за които
кредиторът отговаря, респективно неполагане грижата на добър стопанин, както и
възражението си за намаляване размера на неустойката поради прекомерност. В
настоящото производство възраженията в тази насока от ответника се основават на
същите факти, които са съществували към момента на приключване на съдебното
дирене пред ПОС по гр.д.№324/2017г.
При горните мотиви БОС приема, че предявеният иск по чл.92 от ЗЗД е доказан
по своето основание. Налице е валидна неустоична клауза, като ответникът не доказва
да е изпълнил задължението си да довърши обектите в степента на завършеност по чл.
3, ал.6 от предварителния договор в срок до 30.12.2015г., предвиден в чл. 3 от
сключеното между страните споразумение от 03.10.2013г.
По отношение размера на предявения иск съдът намира, че същият е доказан,
като за периода 22.12.2020г.-30.06.2021г., при уговорена неустойката в размер на 150
лева на дена за всеки ден просрочие за претендирания период се дължи неустойка в
размер 28 650 лева.
Неоснователно е възражението на ответника за погасяване на процесните
вземания по давност. Изискуемостта и начинът на изчисляване на уговорената между
съконтрахентите подневна неустойка за забава са аналогични на изискуемостта и
начина на изчисляване на обезщетението за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнено
парично задължение с настъпил падеж, като следва да се има предвид създадената по
реда на чл.290 ГПК в решение № 24 от 17.02.2009 год., по т.д.№ 574/2008 год. на І т.о.
на ВКС съдебна практика, според която щом лихви се дължат за всеки изминал ден
след изпадане на длъжника в забава и искът е предявен след като са изтекли три години
от възникване на вземането за лихви, не се погасяват всичките, а само тези, които са
били дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска, както и решение на
ВКС№48 от 07.09.2010г. по т.д.№286/2010г., IТО . В случая предявяването на исковата
5
молба в ПОС преди изпращане на делото по подсъдност е на 16. 12.2021г. , като
претендираната неустойка за забава за периода 22.12.2020г.-30.06.2021г. не е погасена
по давност. От приложеното по делото влязло в сила решение на БАС №2 от
05.02.2021г. по в.т.д.№184/2020г. е видно, че на 22.11.2020г. в регистратурата на ПОС
е била заведена искова молба за реално изпълнение на процесния договор за
строителство от възложителя, с което е прекъсната давността спрямо главното
задължение на осн. чл. 116, б“б“ от ЗЗД, като срокът за изпълнение на задължението е
бил продължен със споразумението от 03.10.2013г. на 30.12.2015г. Предвид това
неоснователно е възражението в отговора, че акцесорното задължение за неустойка е
погасена съобразно разпоредбата на чл.119 от ЗЗД.
При горните мотиви предявеният иск с правно осн. чл. 92 от ЗЗД е основателен
и следва да бъде уважен.
При този изход от спора ответникът следва да заплати на ищеца направените по
делото разноски в размер на 2556 лв. заплатена държавна такса, в това число по повод
допуснатото обезпечение на висящ иск от ПОС преди изпращане на делото по
подсъдност.
Искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски е
неоснователно и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ-ПС-ПЛОВДИВ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Фердинадова 32, ет. 1, офис 3, да
заплати на Г. АТ. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, договорна неустойка
за забава в размер на сумата от 28 650 /двадесет и осем хиляди шестстотин и
петдесет/ лева, представляваща неустойка за забава за периода 22.12.2020г.-
30.06.2021г. по сключено споразумение от 03.10.2013г. между страните, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба-16.12.2021г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 2556 лева, представляваща съдебно-
деловодни разноски.
Решението може да се обжалва пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
6