Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 04.11.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ състав, в
открито съдебно заседание, проведено на седми
октомври две
хиляди и шестнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря М.М., като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
11131 по описа за 2015 година на
Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба, с която е предявен иск за
делба с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
Предмет на исковата
претенция е недвижим имот- апартамент № *,
находящ се на десети етаж в бл. 13, на адрес гр. *", а по документ за собственост ул. „*с
площ 107,14кв.м., съставляващ самостоятелен обект с идентификатор № *,
състоящ се от три стаи, хол, кухня и сервизни помещения, при граници на
самостоятелния обект по схема: на същия етаж- обект с идентификатор № *
под обекта- обект с идентификатор № *, над обекта- обект с
идентификатор № *, заедно с принадлежащото избено
помещение № *, както и 2,899% ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ с ид.
№ * съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК.
В сезиралата съда искова молба и
отговора, ищецът С.Д.Б. твърди, че с ответника са братя и съсобственици на процесния апартамент. Имотът е бил придобит от родителите
му по време на брака им. През *.
баща им *,
като оставил наследници по закон съпругата си * и синове- двамата съделители.
С договор за покупко- продажба от *. ищецът придобил от майка си притежаваната
от нея част от имота- 4/6ид.ч. Предвид невъзможността от доброволно уреждане на
спора, искането е да бъде допуснат по делба имота при квоти 5/6ид.ч. за ищеца и
1/6ид.ч. за ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Ю.Д.Б.
депозира писмен отговор. Не оспорва, че между страните е налице съсобственост.
Оспорва соченото от ищеца основание за възникване на съсобствеността и квотите,
при които иска да бъде допусната делбата му. Твърди, че имотът не е бил
придобит от родителите им по време на брака, а единствено по наследство от баща
им * Б., а той по наследство от своя баща * Д.Б.. Последният като правоимащ е участвал в групов строеж изпълнен от
Министерство на Народната отбрана и за закупуването му били вложени средства от
продажба на други негови имоти през 1960г. и 1967г. Година след построяване на блока,
дядо им починал. Твърди, че през 1974г. използвайки еднаквите имена, майка им е
посочила пред нотариуса, че и тя е наследник на дядо им, за което като презиме
е вписана като *.
Счита, че е налице престъпление, за което е сигнализирал ВРП.
В с.з. ищецът чрез
процесуалния си представител, поддържат исковата си молба.
Ответникът чрез процесуалния си представител
поддържа отговора и уточнява направените оспорвания с него. Оспорва НА от
1974г. като несъобразен с императивните изисквания на чл. 484, б.б, пр. 1 и 3 ГПК /отм./. Поддържа становището, че лице с имена * не съществува, както и че жилището е
било закупено от дядото на страните * Б.,
роден през *.
Твърди, че към датата на сделката родителите им не са разполагали със сумата
платена по сделката от 1974г. Отделно, никой от тях двамата не е бил и правоимащ да закупи жилището по тогава действащото
законодателство, тъй като не са били жители на гр. *. Правоимащ се
сочи да е бил единствено дядо им, като признат активен борец против фашизма и
капитализма. Затова, апартаментът се сочи да е станал собственост на техния
дядо и неговата съпруга *
/поч. м.02.1980г./, а впоследствие наследен от баща
им. Ето защо, счита, че сделката по НА от *. не е породила вещно- прехвърлителен ефект, доколкото цената по нея не е платена
по предвидения в закона начин- безкасово, а и продавачът по нея- майката на
страните не е била собственик, а в евентуалност е притежавала само 2/6ид.ч. Искането
е за допускане на имота до делба при квоти 2/3ид.ч. за ищеца и 1/3ид.ч. за
ответника.
Ищецът оспорва тези твърдения в с.з.
като твърди, че имотът е бил закупен от родителите им със заем от банка ДСК и правоимащ да закупи жилището е бил именно баща им.
Съдът,
след преценка на събраните по делото писмени доказателства, като съобрази
становище на страни и приложимия закон, и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е конститутивен иск за съдебна делба с правно основание чл.
34, ал.1 ЗС. Производството е в първа фаза, по допускане на делбата. Тук съдът изследва въпросите за: наличието на
съсобственост между съделителите върху имуществото
предмет на делбата, основанието на което същата е възникнала, между кои лица и
за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки съделител в съсобствеността.
От представеното по
делото удостоверение за наследници на * Д.Б. /род. на ***г./ е
видно, че след смъртта си на 20.05.1993г., е оставил като свои наследници по
закон- съпруга * и деца- Ю.Д.Б. и С.Д.Б..
Гражданският брак на * е бил сключен на
06.12.1956г.
От удостоверение за
наследници на * Д.Б. /род. 1905г./ е видно, че след смъртта
си на 20.03.1973г., е оставил като свои наследници по закон- съпруга Софка *
и деца- * Д.Б. /род. на ***г./. Гражданският брак е бил
сключен на 05.07.1931г.
С договор за собственост на апартамент
/жилище/ по ЗПИНМ по НА № *г.
*
Д.Б. и * * са придобили чрез покупка от
Министерство на народната отбрана собствеността върху процесния
апартамент в гр. *,
заедно със зимнично помещение и 2,899ид.ч. от общите части на сградата. Посочено
е в акта, че продажната цена на апартамента е 13284лв., а за правото на строеж-
816лева, изплатена на МНО- поделение № * *, съобразно писмо от ДСК Варна.
С договор за покупко-
продажба на идеални части от недвижим имот по НА № *., *, като продавач е прехвърлила на С.Д.Б.
4/6ид.ч. от процесния апартамент № *, като си е запазила пожизнено и
безвъзмездно право на ползване. При съставяне на акта е посочено, че е
представен НА № *.
От удостоверението издадено от Община Варна се установява, че към датата на
сделката, купувачът- ищец е бил със семейно положение разведен.
В подкрепа на твърденията на ответника,
че апартаментът е бил закупен със средства на неговия дядо * Б. по делото са ангажирани писмени
доказателства, а именно НА № *
с който *
Б. е бил признат за
собственик на имот в *
и НА № *.,
обективиращи договори за покупко- продажба на
недвижими имоти собственост на същия при цена съответно 17240лева и 4000лева.
От удостоверения издадени от Община * се установява, че лицата * с ЕГН ********** и * са имена на едно и също лице. В
старите семейни регистри от 1961г. е налице вписване с имена *, променено впоследствие на *, каквото е записването по личен
регистрационен картон и електронен личен регистрационен картон в НБД население.
Ангажирани са от ответника писмени
доказателства, от които се установява, че действително дядото на съделителите е бил признат за участник в борбата против
фашизма и капитализма, жител на с. Шабла.
Ангажирани са и писмени доказателства
относно изграждане на жилищната сграда, в която се намира процесното
жилище, от които се установява, че: С решение № 23 по протокол № *. от заседание на Изпълкома на
Варненски градски общински народен съвет е отстъпено право на строеж на МНО за
жилищни блокове 1 и 3 /трилъчка/. С решение № 12 по
протокол № *.
от заседание на Изпълнителния комитет на ГНС- * е извършено отчуждаване на имоти за
строителството на жилищен блок № 1 /трилъчка/ на 12
етажа. Съобразно издадено удостоверение от Община * и след проверка строителна
документация по изграждане на сградата, в която се намира и процесния
апартамент, не е установено наличие на списък на собствениците и начин на
тяхното включване. Удостоверено е от МО, че продажната преписка по отношение на
процесния апартамент не се съхранява.
От предоставеното копие на нот.дело по издаване на НА № *. се установи, че по същото е
приложено банков документ са извършен превод на продажната цена по сделката от
купувача С.Б. към продавача *.
От представено удостоверение издадено
от банка ДСК е видно, че *
са ползвали заем в размер на 4хил.лева, отпуснат през 1972г. за срок от 20г.
За доказване твърденията, че
апартаментът е закупен със семейни средства на родителите на съделители, събрани бяха гласни доказателства. Разпитана по
делото като свидетел бе тяхната майка *. Същата посочва, че през 1964г. семейството е получило
жителство ***, когато съпругът й започнал работа във Военно летище Чайка.
Тогава започнал строежът на блока, в който се намира въпросният апартамент и
тъй като съпругът й работел за военните се включил в строежа на жилището.
Сградата била построена *.
През *.
свидетелката работела като акушерка в *, а след като съпругът и започнал работа във Варна и
получили жителство ***. Имали вноска в спестовна каса, където осем години
събирали лихвоточки, като по тази сметка пари били
внасяни и от родителите им. Платили жилището с въпросните лихвоточки,
като отделно от това теглили и заем от банка ДСК. Макар и ценени с резервите на
чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на свидетеля относно релевантните за
спора факти, като добросъвестно дадени и съответни на ангажираните по делото
писмени доказателства.
При така установените факти и
съобразявайки направените от страните възражения и оспорвания, становището на
настоящия състав е следното:
Безспорно се установява, че с договор
за покупко- продажба от 1974г. *
са придобили собствеността върху процесното
жилище. Това е станало по време на техния брак, сключен на *. и прекратен със смъртта на съпруга
на * Направените
оспорвания, че правоимащ по закупуване на жилището е
дядото на страните, както и че лице с
имена *
не съществува, като при
изготвяне на НА не са били спазени изискванията на закона по повод
идентификацията на купувача, съдът приема за неоснователни. Твърденията, че правоимащ по закупуване на жилището е бил дядото на съделителите като активен борец против фашизма и
капитализма, респ. че той е бил страна по договора за покупка на ведомственото
жилище остана недоказано. Установи се, че липсват архиви относно списъка на
собствениците, както и преписката по закупуване на имота през 1974г., с оглед
представеното удостоверение от ИА „*. Затова и вписаните като страни по сделката, предвид
наличните писмени доказателства /че бащата на страните в периода 1962-1977г. е
работил в КРЗ- Флотски арсенал/, кореспондиращите им гласните доказателства, и
обстоятелството, че дядото е бил жител на с. *, следва да се приеме, че са били правоимащите по закупуване на жилището. Представения констативен нотариален
акт от *.,
при липса на други доказателства, следва да се приеме, че е достатъчно
доказателство относно придобиване собствеността от родителите на съделителите, поради което и не следва извод за
опровергаване извода на нотариуса относно принадлежността на правото на
собственост на титуляра по нотариалния акт. Действително по отношение на
майката на съделителите е било налице вписване в
регистрите, както с бащино име *,
така и *.
Независимо, че всички така представени по делото писмени доказателства бяха
оспорени, то съвкупният анализ на всички доказателства обосновава извод, че
това е било така. Вписването на различно бащино име на страната по нотариалния
акт не може да обоснове и извод за недействителност на извършеното нотариално
удостоверяване. От една страна, съдът съобрази, че в случая така издаденият
нотариален акт е констативен и поради това няма вещноправно
значение. Посочено е, че е издаден по реда на чл. 55г ЗПИНМ, който макар и по него време да е бил отменен /действащ от 01.01.1950г. до 31.05.1973г., отм. с чл. 205 ЗТСУ обн. ДВ
29/10.04.1973г., в сила от 01.06.1973г./. Както по реда
на ЗПИНМ, така и по реда на ЗТСУ /чл. 117 ЗТСУ/ е предвидено, че правото
на собственост се придобива по сила на самия договор, страна по който е
държавата, респ. строителните управления към градските народни съвети. Затова и
правото на собственост преминава върху купувача от момента на сключване на
договора за покупка на построения апартамент, без да е било необходимо сделката
да бъде оформена с нотариален акт. При всички положения, порокът в процедурата
по издаването задължава съдът да откаже да зачете извода на нотариуса относно
принадлежността на правото на собственост в констативен нотариален акт, само
когато нотариалното удостоверяване е нищожно по смисъла на чл. 472 ГПК /отм./,
но и при зачитане на изключенията, следващи от чл. 484, ал.
2 ГПК /отм./. Дали в нотариалното производство са били събрани необходимите
доказателства и дали те са били достатъчни, за да обосноват извода на нотариуса
относно принадлежността на правото на собственост, признатото с издаването на
констативния нотариален акт не подлежи на изследване. Затова не може да се приеме,
че нотариалното удостоверяване е недействително /нищожно/, доколкото не са били
спазени изискванията на чл. 484 ГПК /1952г.,отм./. Посочени са били трите имена
на собствениците и тяхното местожителство, с което е постигната в максимална
степен тяхната индивидуализация. Ако и да е налице грешка в изписване на
бащиното име на г-жа *,
то тази грешка всякога би могла да се поправи. Сделката е сключена при
действието на СК /1985г./, където в чл. 19, ал.1 СК е разписано, че вещи
придобити по време на брака при съвместен принос принадлежат общо на двамата
съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Затова, доколкото не е
спорно, че с тази сделка наследодателят е закупил въпросното жилище, и то е
придобито по време на брака му с *, същото представлява семейна имуществена общност. Недоказано
е соченото от ответника, че жилището е било придобито със средства на бащата на
техния баща. Обстоятелството, че дядото на съделителите
е извършвал разпоредителни сделки със свое имущество не води до автоматичен
извод, че точно тези средства са били вложени в закупуването на точно въпросното
жилище, още повече че страни по сделката са двамата съпрузи. В този смисъл
неоснователни са и твърденията, че сделката по НА № *. не е породила вещно- прехвърлителен ефект. Представиха се доказателства, че
продажната цена по нея е платена по банков път, а ако и това да не беше така,
то този факт не би я опорочил.
Ето защо, следва извод, че имотът е
бил придобит от родителите на съделителите на
възмездно основание по време на брака им, поради което и имуществото е било
придобито в режим на семейна имуществена общност, чл.19 СК /1985г.отм./. Същата
е прекратена със смъртта на съпруга през 1993г., поради което * на това основание е придобила половината
от имота, т.е ½ ид.ч., а в останала ½ ид.ч. по силата на наследствено правоприемство
е придобила част равна на частта на всяко дете, на основание чл. 9, ал. ЗН. На
основание чл. 5, ал. 1 ЗН дяловете на децата са равни. В случая децата са две,
поради което и всеки е придобил по 1/3 ид.ч. от
½ ид.ч., т.е по 1/6 ид.ч.
Или частта на *
в съсобствеността е била ½ ид.ч. от
прекратената СИО + 1/6 ид.ч. по наследствено правоприемство, т.е общо 4/6ид.ч. след поставяне под общ
знаменател. Именно с тази притежавана от нея част, * се е разпоредила в полза на ищеца
през 2014г. с договора за покупко- продажба по НА № *. По този начин ищецът е придобил
4/6ид.ч. от имота по договора за покупко- продажба, а останалата 1/6ид.ч. по
силата на наследствено правоприемство от баща си * Б.. От своя страна ответникът се
легитимира като собственик на 1/6ид.ч. от имота по силата на наследствено правоприемство от баща си * Б..
При така посочените квоти, следва да
се допусне и делбата на имота.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА да бъде
извършена съдебна делба, на основание чл. 34 ЗС на следния недвижим имот: *, находящ
се на десети етаж в бл. 13, на адрес гр. *",
а по документ за собственост ул. „*”, с площ
107,14кв.м., съставляващ самостоятелен обект с идентификатор № *,
състоящ се от три стаи, хол, кухня и сервизни помещения, при граници на
самостоятелния обект по схема: на същия етаж- обект с идентификатор № *,
под обекта- обект с идентификатор № *, над обекта- обект с
идентификатор № * заедно с принадлежащото избено
помещение № 11, както и 2,899% ид.ч. от общите части
на сградата и от правото на строеж върху ПИ с ид. № *
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК между съсобствениците и при квоти, както
следва:
- 5/6 ид.ч. за С.Д.Б., ЕГН **********,***/6 ид.ч. за Ю.Д.Б.,
ЕГН **********,***.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от връчване
препис на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: