Р Е Ш Е Н И Е
№ 371
27.01.2020 година град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети
граждански състав
На тринадесети януари през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател:
Магдалена Маринова
и при секретаря Станка Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 8502 по
описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод искова молба от М.С.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Л.С.,
против Главна дирекция Гранична Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ МВР, с адрес: град София, 1309, ул. „Пиротска“
№171А, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 1 400 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 01.10.2016 година до 30.09.2019 година, приравнен към дневен с коефициент 1, 143,
сумата 200 лева, представляваща общ размер на лихви върху стойността на
неплатените възнаграждения, от момента на настъпване на падежа на всяко едно
плащане – 3- то число на съответния месец до датата на депозиране на исковата
молба в съда, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на
разноските, направени по водене на делото.
Исковата
молба е основана на следните фактически твърдения:
През периода 01.10.2016 год.
до 30.09.2019 год. ищецът е изпълнявал
длъжността пожарникар и водач на специализиран автомобил I степен в Районна служба
„Пожарна безопасност и защита на населението“ – град Несебър, към Регионална
дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ – град Бургас при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението
“ към МВР. В исковата молба е
посочено още, че съгласно чл. 142,ал. 1, т. 1 ЗМВР той е със
статут на държавен служител.
По приложението на закона в исковата молба са изложени
доводи за приложението на чл.140 от КТ,
чл. 178 от ЗМВР1, чл.179 от ЗМВР.
Изложено е, че за посочения период
01.07.2016 год. до 31.07.2019 год. са действали последователно четири наредби: Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год., Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 год., Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. и Наредба № 8121з-908
от 02.08.2018 год. / обн. в ДВ бр. 67 от 14.08.2018
год., всяка от тях уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете и в четирите
наредби са идентични, според които „При работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 часа, като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период“. В чл. 31 ал. 2 от
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год.
изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа за отчетния период се
умножават по 0.143, след което се сумира с цялото отработено време или една 12
часова нощна работна смяна след преобразуването се отчита като 0,143 часа. В
следващите две наредби изрична регламентация за преизчисляване липсва.
Ищецът, чрез процесуалния си
представител, счита, че липсата на изрична норма, не следва да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР
часове нощен труд в дневен / каквато изрична забрана би била
противоконституционна/, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивка на държавните служители. При наличието на такава
празнота, при липсата на специални норми, следва да се прилагат общите такива и
в случая следва субсидиарно да се приложи общата
Наредба за структурата и организацията на работната заплата/ обн. ДВ от 26.01.2007 год./, която в чл. 9 ал. 2 предвижда
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
По отношение на правнорелевантните
факти в исковата молба е изложено следното:
За периода 01.10.2016 год. до 30.09.2019 год. ищецът,
с оглед характера на заеманата от него длъжност, е работил на 24 часови смени,
полагал е труд и през нощта съгласно утвърдени графици, като през летния период
е полагал 7 или 8 нощни смени месечно. Ищецът е положил общо 1 680 часа нощен
труд, който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на 1 920 часа. В исковата
молба е посочено още, че преизчисляването на нощен към дневен труд води до
извънреден труд от 240 часа, който работодателят не му е заплатил, поради което
ищецът предявява иск си. Изложен е
довод, че при изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с
50%, съгласно чл. 187 ал. 5 и 6 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде
компенсиран с по 6 лева, т.е. задължението на ответника към ищеца възлиза
на 1 440 лева. Цената на иска е
посочена в приблизителен размер.
В
исковата молба ищецът е конкретизирал отработените часове извънреден труд по
периоди и претенцията за лихви.
Поради
изложените фактически твърдения и при тези правни доводи ищецът предявява
исковете си. В исковата молба е посочил доказателства.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител, не оспорва, че ищеца през периода,
индивидуализиран в исковата молба, е бил в служебно правоотношение с Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.
От името на ответника е изложено, че предявените искове
са неоснователни, защото НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по
трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от
допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ) независимо от формата на
собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по
трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ (чл. 2, ал. 2 НСОРЗ). Ищецът е държавен служител и неговото служебно
правоотношение е уредено в специалния ЗМВР.
Правилото за преизчисляване на часовете положен нощен
труд към дневни часове се прилага за работещите по трудово правоотношение,
защото в КТ е регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на
нощния труд. Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8
часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 7 часа (чл. 140, ал. 1, изречение второ КТ). Съгласно специалния
закон ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
(чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Съгласно ал. 3 на същата разпоредба при работа на смени
е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период, от което следва, че нормалната продължителност на работното време през
нощта е 8 часа и не е налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба.
Процесуалният представител на ответника излага, че да се
извърши преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента,
посочен от ищеца и получен от съотношението на продължителността на дневния
труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за
лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към
материята подзаконов акт да бъде дерогирано
действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която
регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата,
назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с
принципа на йерархия на нормативните актове.
На следващо място в писмения отговор е посочено, че за
периода, за който ищецът търси допълнително възнаграждение като извънреден труд
след превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 е са действали
последователно две наредби, които уреждат въпросите за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР:
Наредба № 8121з -592 от 25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Обн.
ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г., отменена с Решение № 8585
от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело №5450/2016 г.,
обнародвано на 29.07.2016 г., ДВ, бр. 59) (Наредба № 8121 з— 592/25.05.2015
г.);
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР Обн. - ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в
сила от 02.08.2016 г. (Наредба № 81213-776/29.07.2016 г.).
Ответникът, чрез процесуалния си представител посочва, че
в чл.3, ал.3 и на двете наредби е регламентирано: „За държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период”, което съответства на регламентацията на този въпрос в чл. 187, ал. 3 ЗМВР. В този текст е посочено, че
продължителността на нощния труд е 8 часа. По тази причина процесуалният представител на
ответника счита, че не е налице празнота, а има специфична законова уредба,
различна от общата, с която е допусната продължителност на нощния труд от 8 часа.
Поради това от името на ответника е посочено, че няма
основание да се приложи общата разпоредба за структурата и организацията на
работната заплата, а специалната разпоредба на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР и
издадената наредба в изпълнение на същия закон. Нормалната продължителност на
дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а положения труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период.
Следователно съотношението на нормалната дневна продължителност на работното
време (чл. 187, ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд по
ЗМВР (чл. 187, ал. 3) е 8 часа : 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не
както е по КТ - 8 часа : 7 часа, което е равно на 1,143.
Процесуалният представител на ответника излага, че за
държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, когато положеният нощен труд е в рамките на 8
часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по
смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. (приложена като доказателство) на
Министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час.
Поради изложеното процесуалният представител на ответника
счита, че твърденията на ищеца за приложимост на НСОРЗ към предмета на този
спор са несъстоятелни и искът му е неоснователен.
На следващо място в писмения отговор ответникът, чрез
процесуалния си представител, счита, че не е налице основание за заплащане на
нощния труд като извънреден труд. В тази насока излага следните правни доводи:
В чл. 176 ЗМВР изрично е посочено, че възнаграждението на
държавните служители в МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. В чл. 178 ЗМВР са посочени допълнителните възнаграждения, които
се изплащат на служителите, като сред тях в т. 3 е и възнаграждението за
извънреден труд. Процесуалният представител на ответника счита, че ЗМВР прави
ясно разграничение между извънреден и нощен труд. Правото на изплащане на
допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР. В ал. 2 на същия член е посочено, че размерът на допълнителните
възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на Министъра на вътрешните
работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд е
определен в чл.187, ал.6 ЗМВР. В ал.5 на същата разпоредба изрично е посочено,
че извънредният труд представлява работа извън редовното работно време до 280
часа годишно, което за служителите от категорията на ищеца - служители,
работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер
на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Поради това в писмения отговор е посочено, че
възнагражденията за извънреден труд са посочени в закона, а тези за нощен труд
- в заповед на министъра на вътрешните работи.
Заповедта на Министъра на вътрешните работи, в която е
посочен размера на възнаграждението за нощен труд през процесния
период, е № 8121з-791/28.10.2014 г. В т. 1 на заповедта е посочено, че „за
всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 6,00 часа на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0,25 лв.”
На следващо място процесуалният представител на ответника
излага, че в исковата молба ищецът не прави разграничение между извънреден и
нощен труд и че допълнителните възнаграждения за двата вида труд се изплащат по
различен ред и размерът им е регламентиран в различни нормативни актове. Счита,
че в случая ищецът неправилно обосновава своята претенция с текста на чл.187,
ал.6 ЗМВР като търси допълнително възнаграждение за нощен труд в размер,
получен при увеличение с 50% върху основното месечно възнаграждение, което не
му се следва, защото по този ред се формира размера на допълнителното
възнаграждение за извънреден труд.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, излага, че
извънреден е този труд, който се полага от служителя по разпореждане или без,
но със знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попада
извън установеното за служителя работно време. Полагането на нощен труд, когато
е в рамките на установеното работно време, не се явява извънреден труд и с
оглед неговата продължителност от 8 часа не се преобразува в дневен, умножен по
съответния коефициент (в случая равен на 1), а се заплаща като нощен по смисъла
на т.1 от Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи.
В писмения отговор е изложено, че за да има извънреден
труд и за да е налице право на държавния служител на заплащане на допълнително
възнаграждение за извънреден труд, е необходимо служителят да е полагал
дневен/нощен труд над/извън установеното работно време. Заплащането на нощния
труд в рамките на установеното работно време (график на дежурство) от 8 часа е
по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните
работи и доколкото при каквото и да е трансформиране на часовете нощен труд към
дневен, последните ще бъдат умножени по коефициент 1, не се явяват допълнителни
часове за заплащане. Дори при общата хипотеза (КТ, НСОР) е налично разбирането,
че часовете в повече, които се получават при преобразуването на нощен в дневен
труд не се явяват извънреден такъв. Тези часове в повече се заплащат също по
реда, определен за заплащане на нощен труд, като компенсация се явяват именно
тези часове в повече, заплатени обаче по реда за заплащане на нощния труд.
Съгласно Писмо изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП, приложено като
доказателство, превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е
установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на
извънреден труд.
Ответникът посочва, че размера на възнаграждението за
положен нощен труд се определя със Заповед № 8121з- 791/28.10.2014 г. на
министъра на вътрешните работи и е в размер на 0,25 лв. на час или за част от
него положен труд между 22,00 и 6,00 ч. Ответникът, чрез процесуалния си
представител, счита, че положения от ищеца през процесния
период нощен труд е правилно отчетен, полагащото му се допълнително
възнаграждение е правилно определено и заплатено, което се доказва с
представените от ответника към този отговор писмени доказателства - платежни
бележки за възнаграждението на ищеца.
Ответникът се позовава на съдебна практика.
На следващо място в писмения отговор е посочено, че с
писмо № 8121р -17549 от 04.10.2019 година на Директора на дирекция „Правно –
нормативна дейност“ , в изпълнение на разпореждане на Министъра на вътрешните
работи е поискана консултация от проф.
Васил Мръчков относно прилагането на чл. 187, ал. вр. с ал.3 от ЗМВР и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 година за реда за
организацията и разпределението на работното време, неговото отчитане,
компенсиране на работата извън работното време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители на МВР във връзка с полагането на
нощен труд от държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и преобразуване
на положените часове нощен труд в дневен, което процесуалният представител на
ответника заявява, че прилага към писмения отговор.
По отношение на претенцията за лихви в писмения отговор е
посочено, че има акцесорен характер и е в пряка
зависимост от дължимостта на главницата. Поради това
в писмения отговор е отправено искане за постановяване на решение за отхвърляне
и на съединения иск.
По изложените съображения ответникът, чрез процесуалния
си представител, отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
В
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения
иск и сочи доказателства. От негово име
е предприето и прието от съда изменение на иска, съгласно което претенцията за
присъждане на главница се счита предявена за сумата 1 723,57 лева за 245,25 часа труд, а
претенцията за лихва се счита предявена за сумата 228,54 лева.
В
заседание по същество на спора излага подробни фактически и правни доводи за
основателност и доказаност на предявения иск.
В съдебно
заседание ответникът не изпраща процесуален представител. В писмени бележки,
чрез юрисконсулт Стойкова, излага подробни фактически и правни доводи за
неоснователност на предявения иск.
По
приложимия материален закон настоящият състав приема следното:
Предявен иск с правно основание чл. 150 във връзка чл. 262 от КТ във връзка
с чл. 187 от МВР и чл.86 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа
и правна страна:
По фактите между страните не е
спорно, че за периода, посочен в
исковата молба 01.10.2016 година – 30.09.2019
година ищецът е бил в служебно правоотношение с Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ на МВР
- град София, като е заемал
длъжността пожарникар
и водач на специализиран автомобил I степен в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – град Несебър, към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
– град Бургас при Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението “ към МВР.
Страните не спорят, че е
полагала нощен труд в този период.
От
заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно –
икономическа експертиза, което съдът приема за обосновано, а и не е оспорено от
страните като фактически констатации и изчисления, се установява, че за периода
от 01.10.2016 година до 30.09.2019 година ищецът е положил 1 715 часа нощен труд,
който преизчислен с коефициент 1, 143, е равен на 1 916,25 часа труд. Разликата между двете стойности 245,
25 часа. Коефициента от 1, 143 се
получава при приравняването на нощния труд към дневен. Общият размер на
допълнителното трудово възнаграждение за тези 245,25 часа труд е 1 723,57
лева, съобразно размера на основното месечно възнаграждение, часовата ставка за
съответния месец без увеличение и с увеличената стойност от 50 %, които
конкретно са посочени в таблица в Приложение № 1 към експертизата.
Страните
не спорят, че тази сума не е платена.
Спорът
по делото е относно приложимия материален закон
относно заплащане на възнаграждение за този труд.
При тази фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.176 от Закона
за МВР брутното месечно възнаграждение
на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Съгласно чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден
труд.
В чл.187 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица.
В чл.140, ал.2 от КТ е посочено, че нощен е трудът, който се
полага от 22,00 часа до 06,00 часа. Съгласно ал.1, изречение второ, нормалната
продължителност на работното време през
нощта при 5 – дневна работна седмица е 7 часа. В чл. 187, ал.3 от ЗМВР е
посочено, че при работа на смени е възможно полагането на труд
и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. По
мнения на настоящия състав приложението на чл. 187, ал.3 от ЗМВР не изключва
приложението на чл. 140, ал.2 от КТ, тъй като двете норми регулират различен
период от време, за който дават ограниченията на броя часове нощен труд, които
може да бъдат полагани.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители
се определят с наредба на министъра
на вътрешните работи.
На посоченото основание са приети следните наредби:
В чл.31,
ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143.
Тази наредба е отменена с §4 от ЗР на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г.,
обнародвана в ДВ бр.40 от 02.06.2015 година. Наредбата от 25.05.2015 година е
отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело №
5450/2016г. на ВАС, петчленен състав. Решението не подлежи на обжалване и е
обнародвано.
Третата
наредба, приета хронологично във времето, е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г.,
обнародвана в ДВ бр.60 от 02.08.2016г.
В
периода от отмяната на 02.06.2015 година до издаването и обнародването на
третата Наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била първата, предвиждаща
преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент.
В
Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./
и в Наредба № 8121з-776 /обн. в ДВ бр.60 от
02.08.2016г./ липсва норма за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143.
С оглед приложимите закони
настоящият състав приема, че не за целия период от 01.10.2016 година до 30.09.2019
година, посочен в исковата молба, е съществувала изрична нормативна
регламентация за възможността положения извънреден труд да бъде възмезден с възнаграждение,
определено с посочения коефициент.
Въпреки
че не се съдържа изрична законова регламентация, приложение субсидиарно
следва да намери Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, предвид наличието на законова
празнота, на основание чл.46, ал.2 от ЗНА. Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата,
издадена по приложението на КТ, при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място.
Следователно и предвид цитираните по – горе норми на ЗМВР и КТ коефициентът за преизчисляване на нощния труд
в дневен е 1.143, получен от съотношението 8:7, както е посочено в исковата
молба.
Неприлагане
субсидиарно на правилата на КТ и Наредбата за
структурата на работната заплата би
поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни
служители и от лицата, работещи по трудови правоотношение, по отношение
заплащането на допълнителните възнаграждения, а това противоречи на целта и
духа на закона.
При това положение
настоящият състав приема, че предявеният иск е
доказан по основание и размер.
Главницата следва да бъде
присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба на 03.10.2019 година до окончателното й плащане.
По иска с правно основание
чл. 86 от ЗЗД настоящият състав приема:
Възнаграждението за
извънреден труд е част от задължението
за заплащане на трудово възнаграждение,
за което е установен срок, поради което ответникът е изпаднал
в забава след изтичането на срока,
в който е следвало да заплати дължимото
се възнаграждение. При съобразяване на заключението на вещото лице,
съдът приема, че дължимата лихва за забава върху
неизплатеното възнаграждение
за извънреден труд от 1 723,57
часа за период с начална
дата от 01.01.2017 г. до
03.10.2019 г., изчисляван върху всяко тримесечно начисление от първо
число на следващото тримесечие, възлиза общо, с натрупване, на сумата от 228,54 лв. Настоящият състав приема, че лихвата за забава
следва да бъде присъдена до 02.10.2019 година, тъй като считано от 03.10.2019
година се дължи лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата
молба на тази дата. Настоящият състав приема, че възнаграждението следва да
бъде определено в размер от 228,54 лева по правилото на чл.162 от ГПК.Поради изложеното, искът се явява основателен
и доказан, поради което следва да
бъде уважен изцяло.
При този изход от спора и
съгласно чл.78 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца и
разноските, направени по водене на делото.
Видно от приложения договор за правна защита и съдействие платеното възнаграждение
е в размер на 350 лева. По направеното
възражение за прекомерност с основание чл. 78, ал.5 от ГПК настоящият състав
приема следното: Определено по правилото на чл. 7, ал.2, т.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на
адвокатското възнаграждение предвид цена на исковете след приетото изменение е в
размер на 366,65 лева. Поради изложеното
размерът не надвишава размера на минималното предвидено в закона адвокатско
възнаграждение и съгласно т. 3 от
Тълкувателно решение № 6 от 13.11.2016 година по тълкувателно дело № 6 от 2012
година на ВКС, ОСГТК, възражението е неоснователно.
Съгласно чл.243 от ГПК не
следва да бъде допускано предварително изпълнение на решението . Изложеното следва да бъде посочено по повод
искането в този смисъл от исковата молба.
На основание чл.78, ал.6
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на Бургаски районен
съд държавна такса в размер на 68,94 лева
за иска за присъждане на главница и такса в размер на 50 лева за иска за
осъждане на ответника да плати лихва, съобразно минималния размер, дължим на
основание чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК. На основание чл. 78, ал.6 от ГПК
и чл.83, ал.1, т.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени и
разноските за извършване на експертизата,
които са в размер от 200 лева. Общо задължението на посоченото основание
е в размер от 315,80 лева.
Мотивиран от
горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция Гранична Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ МВР, с адрес: град София, 1309, ул. „Пиротска“
№171А, да плати на М.С.Д. с ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата 1 723,57 лева
/хиляда седемстотин двадесет и три лева, петдесет и седем стотинки/, представляща дължимо и неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд от общо 245,25 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 01.10.2016 година до 30.09.2019 година
нощен труд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба на 03.10.2019 година до окончателното й плащане, сумата 228,54 лева /двеста деветдесет
и осем лева, петдесет и четири стотинки/, представляваща общ размер на лихви за
забава, начислени от първо число на тримесечието, следващо тримесечието, за
което възнаграждението е дължимо или по – конкретно за периода от 01.01.2017 година 02.10.2019 година, както и сумата 350 лева /триста и петдесет лева/, представляваща
разноски, направени по водене на делото.
ОСЪЖДА Главна дирекция Гранична Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ МВР, с адрес: град София, 1309, ул. „Пиротска“
№171А, да плати по сметка на Бургаски районен съд разноски в размер от 318,94
лева /триста и осемнадесет лева, деветдесет и четири стотинки/, от които сумата
200 лева /двеста лева/ възнаграждение за вещо лице е сумата 118, 94 лева /сто и
осемнадесет лева, деветдесет и четири стотинки /, представляваща държавни
такси.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен
срок от получаване на съобщение за изготвянето му от страните пред Бургаски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: