В публично заседание в следния състав: |
Председател: | | Васка Динкова Халачева |
| Секретар: | | Красимира Вълчева Тодорова |
| | | | |
като разгледа докладваното от | Васка Динкова Халачева | |
Настоящото производство е с правно основание чл. 2 и сл. от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди,и е с цена 30 000 лв. Образувано е по повод , депозирана от ищеца Л. С. Б., против П.та на Р. Б., гр. София, и О. С. С., гр. К., искова молба. В същата се твърди, че на 01.11.2003 г. , между него в качеството му на управител на „Хидрострой- Арда” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. К.,ул. „Р.нска” № 25, бил сключен договор за управление на дружеството. Твърди се в исковата молба, че по повод на това му качество,било образувано досъдебно производство в О. С. С., Г., по което бил привлечен от следовател при О. С. С., Г., като обвиняем за извършено престъпление по чл.203, ал.1, във вр.с чл.202, ал.1, т.1, във вр.с чл.201 от НК,за това, че на 10.07.2005 година в Г., като длъжностно лице- Управител на "Хидрострой-Арда" ЕООД-К., със седалище и адрес на управление в гр. К., присвоил чужди пари в размер на 93 000, 00 лева, собственост на "Хидрострой-Арда " ЕООД-К., поверени му да ги управлява, като длъжностното присвояване е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, и за улесняването му е извършил друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание - такова по чл. 282, ал. 3, във връзка с ал. 2, предложение първо, във връзка с ал. 1 от НК, а именно: като длъжностно лице-Управител на "Хидрострой-Арда" ЕООД, със седалище и адрес на управление в град К., превишил властта и правата си, произтичащи от Договор за управление от 01.11.2003 Òодина , с издаването на запис на заповед от 10.07.2005 година, с който задължил представляваното от него дружество неотменимо и безусловно, без предявяване на плащане и без протест, със сумата от 93 000, 00 лева, в полза на "Ковег" АД, със седалище и адрес на управление в град К., без да е имал за това право, съобразно чл. 4, т. 3 от Договор за управление от 01.11.2003 година и чл. 142, ал. 1, т. 1 във връзка с чл.1, ал. 1, т. 8 от Търговския закон, с цел да набави за другиго- "Ковег" АД, със седалище и адрес на управление в град К., с изпълнителен директор Я.А.К. от град К., облага в размер на 93 000,00 лева и от това са настъпили значителни вредни последици за "Хидрострой-Арда " ЕООД, със седалище и адрес на управление в град К., и случаят е особено тежък. Изтъква се също, че въпреки многократните твърдения от страна на ищеца, че е невиновен по така предявеното му обвинение, както и въпреки наличието на множество гласни и писмени доказателства в тази насока, искания, бележки и възражения, О. С. С., Г., приключила досъдебното производство със заключително постановление с мнение за предаването му на съд. О. П., Г., без да вземе предвид искането му досъдебното производство спрямо него да бъде прекратено, поради обстоятелството, че не е извършил престъплението, за което е привлечен в качеството на обвиняем, и въпреки допълнителните доказателства искани да бъдат събрани в тази насока, внесла в Окръжен съд, Г., обвинителен акт за извършено от него престъпление по чл.203,ал.1, във вр.с чл.202, ал.1, т.1, във вр.с чл.201 от НК. Изтъква се в исковата молба, че Окръжен съд, Г., на основание внесения обвинителен акт образувал срещу ищеца НОХД № 179/2007год. С присъда № 3/10.03.2008год., постановена по НОХД № 179/2007год. по описа на Окръжен съд Г., ищецът Л. С. Б. бил признат за невиновен и на основание чл.304 от НПК, бил оправдан по предявеното му обвинение по чл.203, ал.1, във вр.с чл.202, ал.1, т.1, във вр.с чл.201 от НК. С Решение № 109/20.05.2008год., постановено по ВНОХД д.№ 198/2008год., Пловдивският апелативен съд по реда на въззивната проверка потвърдил присъда № 3/10.03.2008год., постановена по НОХД № 179/2007год. по описа на Окръжен съд Г.. Оправдателната присъда на първоинстанционния съд била влязла в сила на 20.05.2008год. Ищецът твърди, че в резултат на обвиняването му в извършване на престъпление претърпял и продължавал да търпи значителни неимуществени вреди. Бил злепоставен като човек - пред близките му, пред семейството му, пред познати и пред обществото в гр. К., и по местоживеене. Дълбоко били засегнати честта и достойнството му. Счита, че в казуса следвало да се има предвид и обстоятелството, че се касаело за обвинение в тежко умишлено престъпление, предвиждащо един изключително висок праг на определяне на наказание "лишаване от свобода", в случай, че би бил признат за виновен. Разпоредбата предвиждала освен това и конфискация на имуществото му. Всичко това ищецът твърди , че трудно преживял, а и продължавал да преживява случилото се, тъй като това се отразило на личните му, семейни и професионални отношения, тъй като по занятие бил търговец, ползващ се с много добра репутация сред колеги и контрагенти. Обвиняването му в извършване на престъпление, привличането му към наказателна отговорност, както и провеждането на наказателният процес станало достояние на много от неговите клиенти, контрагенти и търговски партньори. Отразило се крайно негативно на доверието, което бил градил сред тях в продължение на години. Създала му се репутация на престъпник, ощетяващ именно търговско дружество. В професионално отношение неимуществените вреди които търпял бил огромни. Бил поставен в изключително неблагоприятно психическо и физическо състояние, което се отразило върху живота и работата му, трудно в емоционално и психическо отношение изпълнявал и продължавал да изпълнява преките си професионални ангажименти и произтичащите от тях задължения. Всичко това създало една отрицателна, негативна оценка на личността му и на професионализма му, като по този начин дълбоко били засегнати честта и достойнството му. Последиците били изключително тежки за него, като тежестта им се определяла от понасяните от него душевни травми и терзания, от накърняването на името му. С оглед на всичко това моли съда да осъди ответниците - П. НА Р. Б., Г. и О. С. С.,Г.,СОЛИДАРНО, да му заплатят сумата в размер на 30 000 лв., представляваща неимуществени вреди вследствие на незаконното му обвинение в извършване на престъпление по чл.203, ал.1, във вр.с чл.202, ал.1, т.1, във вр.с чл.201 от НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска -21.11.2008 г.,до ¯кончателно изплащане на сумата. Претендира присъждане на разноски.на разноски.ъпление по чл.203, ал.1, във вр.с чл.202, ал.1, т.1, във вр.
с чл.201 от НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на завеждане на иска -21.11.2008 г.,до окончателно изплащане на сумата.
Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковата си претенция, с
изключение на твърдяното като настъпило за него разстройство във физическото му
състояние , което не поддържа.
Ответникът, О. С. С., гр. К., намира
предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, за основателен, но
недоказан по размер, поради което и завишен.
Ответникът, П. на Р. Б., гр. София, намира
предявения иск с правно основание чл.2, ал.1,т.2 от ЗОДОВ , за неоснователен,
като алтернативно в случай, че исковата претенция бъде уважена, възразява
срещу абсурдния размер на търсеното обезщетение.
О. П., гр. К., в качеството й на контролираща
страна по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, намира иска за неоснователен и
недоказан.
Окръжният съд, действащ като първа инстанция, като прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна
страна следното :
С постановление от 26.04.2006 г. на О. П., гр.
Кърджали , е образувано предварително производство № 113 / 06 г. по описа на
О. С. С., гр. К., срещу ищеца Любомир С.¨еца Любомир Стефанов В съдебно заседание ищецът поддържа исковата си претенция, с изключение на твърдяното като настъпило за него разстройство във физическото му състояние , което не поддържа.Þ, ищецът Любомир Стефанов С постановление от 26.04.2006 г. на О. П., гр. К. , е образувано предварително производство № 113 / 06 г. по описа на О. С. С., гр. К., срещу ищеца Л. Стефанов Б.Ûтивиран от
ищцовата страна в посоченото в исковата молба правно основание- чл.2, ал.1, т.
2, предл.1 от ЗОДОВ. Посочената разпоредба предполага,че държавата отговаря за
вредите,причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
П.та и съда от незаконно обвинение в извършването на престъпление,
ако лицето бъде оправдано.
Или казано в обобщение, искът , предмет на настоящото
първоинстанционно производство, с правно основание - чл.2, ал.1, т.2, предл.1
от ЗОДОВ, е предявен от ищеца Б. против П.та на Р..1
от ЗОДОВ, е предявен от ищеца Б. против П.та на Република
България, гр. София, и О.ищеца Б. против П.та на Република
България, гр. София, и Окръжна С. В съдебно заседание ищецът поддържа исковата си претенция, с изключение на твърдяното като настъпило за него разстройство във физическото му състояние , което не поддържа.Þ, ищецът Любомир С.дполага,че държавата отговаря за
вредите,причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
П. Ответникът, О. С. С., гр. К., намира предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, за основателен, но недоказан по размер, поради което и завишен.тво, с правно основание - чл.2, ал.1, т.2, предл.1
от ЗОДОВ, е предявен от ищеца Б. против П. Ответникът, П. на Р. Б., гр. София, намира предявения иск с правно основание чл.2, ал.1,т.2 от ЗОДОВ , за неоснователен, като алтернативно в случай, че исковата претенция бъде уважена, възразява срещу абсурдния размер на търсеното обезщетение.лежка рег. № 11-23291/19.02.2009 г. на Националната С. С., се установява, че в Централизираната информационна система на следствените служби към момента на издаването им, за Л. Стефанов Б. О. П., гр. К., в качеството й на контролираща страна по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, намира иска за неоснователен и недоказан. Окръжният съд, действащ като първа инстанция, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното : С постановление от 26.04.2006 г. на О. П., гр. К. , е образувано предварително производство № 113 / 06 г. по описа на О. С. С., гр. К., срещу ищеца Л. С. Б. за извършено престъпление по чл.282, ал.3, във вр. с чл.2, предл. І и ІІ, във вр. с ал.1 от НК. С последващо постановление от 20.10.2006 г. на О. С. С., гр. К., ищецът Л. С. Б. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.203, ал.1, във вр. с чл.202, ал.2, т.1, във вр. с чл.201 от НК, и по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „подписка”. С обвинително постановление от 16.05.2007 г. на О. С. С. ,гр. К., Б. е бил предаден на съд за престъпление по чл.203, ал.1, във вр. с чл.202, ал.1, т.1, във вр. с чл.201 от НК, за това, че на 10.07.2005 година в Г., като длъжностно лице- Управител на "Хидрострой-Арда" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. К., ул. „Р.нска” № 25, за периода 01.11.2003 г. по Договор за управление, до 26.10.2005 г., съгласно решение № 900 на КОС, присвоил чужди- на " Хидрострой-Арда " ЕООД, Г., пари в особено големи размери, представляващо особено тежък случай - 93 000, 00 лева, поверени му да ги управлява по Договор за управление от 01.11.2003 г., като за улесняването му е извършено друго престъпление по чл.282, ал.3, във вр. с ал.2, предл. 1, във вр. с ал.1 от НК, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно: като Управител на "Хидрострой-Арда" ЕООД, със седалище и адрес на управление в град К., превишил властта и правата си, произтичащи от Договор за управление от 01.11.2003 година , като издал запис на заповед от 10.07.2005 година, с който задължил представляваното от него дружество неотменимо и безусловно, без предявяване на плащане и без протест, със сумата от 93 000, 00 лева, към "Ковег" АД, със седалище и адрес на управление в град К., без да е имал право за това, съобразно чл. 4, т. 3 от Договор за управление от 01.11.2003 година, и чл. 142, ал. 1, т. 1 във връзка с чл.1, ал. 1, т. 8 от Търговския закон, с цел да набави за другиго- "Ковег" АД, със седалище и адрес на управление в град К., с изпълнителен директор Я.А.К. от град К., облага в размер на 93 000,00 лева, и от това са настъпили значителни вредни последици за "Хидрострой-Арда " ЕООД, със седалище и адрес на управление в град К., като случаят е особено тежък. то била подадена в деловодството на РС-
Кърджали на 18.11.2008 г. е просрочена, тъй като е подадена след изтичане на
шестмесечния срок от деня, в който тъжителят е узнал за извършване на
престъплението визирано в тъжбата по повод, на която било образувано НЧХД
№1152/08 г. по описа на РС-Кърджали, поради което на осн. чл.289, ал.1, във вр.
с чл.24, ал.4, т.2 от НПК е прекратил производството по делото.
Първоинстанционният съд е постановил, след влизане в сила на определението за
прекратяване на делото, препис от протокола да се изпрати на РП-Кърджали за
преценка относно наличието на извършено престъпление от общ характер по чл.286,
ал.2 от НК от страна на М. В. В.-Д..
При тези данни, настоящата инстанция счита, че постановеното определение за
прекратяване на производството по делото е правилно и законосъобразно. Съгласно
разпоредбата на чл.81, ал.3 от НПК, тъжбата трябва да бъде подадена в
шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на
престъплението, или от деня, в който пострадалият е получил съобщение за
прекратяване на досъдебното производство, на основание че престъплението се
преследва по тъжба на пострадалия. В настоящия случай безспорно е приложима
първата хипотеза на цитирания текст. С тъжбата подс.М. В.-Д.
е обвинена, че е извършила престъпление по чл.148, ал.2, предл.1, във вр.с чл.
148, ал.1, т.З, предл.1 и т.4 предл.1, във вр.с чл. 147, ал. 1, предл. 2 от НК,
за това, че на 03.01.2006 г. подала жалба в О. П. С обвинителен акт от 15.06.2007 г., изготвен по досъдебно производство № 113/06 г., О. П. , гр. К. , е обвинила ищецът Б. в извършването на престъпление по чл.203, ал.1, във вр.с чл.202, ал.1, т.1, във вр.с чл.201 от НК, за това, че на 10.07.2005 година в Г., ,като длъжностно лице - Управител на "Хидрострой-Арда" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. К., ул. „Р.нска” № 25,за периода 01.11.2003 г. по Договор за управление до 26.10.2005 г., съгласно решение № 900 на КОС, присвоил чужди- на "Хидрострой-Арда " ЕООД, Г., пари в особено големи размери, представляващо особено тежък случай - 93 000, 00 лева, поверени му да ги управлява по Договор за управление от 01.11.2003 г., като за улесняването му е извършено друго престъпление по чл.282, ал.3, във вр. с ал.2, предл. 1, във вр. с ал.1 от НК,за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно: като Управител на "Хидрострой-Арда" ЕООД, със седалище и адрес на управление в град К., превишил властта и правата си, произтичащи от Договор за управление от 01.11.2003 година , като издал запис на заповед от 10.07.2005 година, с който задължил представляваното от него дружество неотменимо и безусловно, без предявяване на плащане и без протест, със сумата от 93 000, 00 лева, към "Ковег" АД, със седалище и адрес на управление в град К., без да е имал право за това, съобразно чл. 4, т. 3 от Договор за управление от 01.11.2003 година и чл. 142, ал. 1, т. 1 във връзка с чл.1, ал. 1, т. 8 от Търговския закон, с цел да набави за другиго- "Ковег" АД, със седалище и адрес на управление в град К., с изпълнителен директор Я.А.К. от град К., облага в размер на 93 000,00 лева и от това са настъпили значителни вредни последици за "Хидрострой-Арда " ЕООД, със седалище и адрес на управление в град К., като случаят е особено тежък. По повод депозирания на 29.06.2007 г., обвинителен акт, в Окръжен съд, гр. К. е образувано НОХД № 179/07 г. и е следвало да се изчака окончателното
приключване на наказателното производство по приписанато му, както се твърди в
тъжбата престъпление, и едва след това да започне да тече шестмесечния срок за
подаване на тъжбата, или този срок е започнал да тече от момента, в който той е
узнал, че М. В.-Д. е подала жалба в О. П. С присъда № 3 / 10.03.2008 г., постановена по цитираното НОХД № 179/07 г., Кърджалийският окръжен съд на основание чл.304 от НПК е оправдал Б. по предявеното му обвинение по чл.203,ал.1, във вр. с чл.202,ал.1,т.1,във вр. чл.201 от НК, за това, че на 10.07.2005 година в град К., като длъжностно лице -Управител на "Хидрострой - Арда" ЕООД със седалище и адрес на управление в град К., присвоил чужди пари в размер на 93 000,00 лева, собственост на "Хидрострой Арда" ЕООД град К., поверени му да ги управлява, като длъжностното присвояване е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, и за улесняването му е извършил друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, - такова по чл.282, ал.3, във връзка с ал.2, предложение първо, във връзка с ал. 1 от НК, а именно: като длъжностно лице- Управител на "Хидрострой — Арда" ЕООД със седалище и адрес на управление в град К., превишил властта и правата си, произтичащи от Договор за управление от 01.11.2003 година с издаването на запис на заповед от 10.07.2005 година, с който задължил представляваното от него дружество неотменимо и безусловно, без предявяване на плащане и без протест със сумата от 93 000,00 лева, в полза на "Ковег" АД, със седалище и адрес на управление в град К., без да е имал за това право, съобразно чл.4, т.3 от Договор за управление от 01.11.2003 година и чл.142, ал.1, т.1, във връзка с чл.1, ал.1, т.8 от Търговския закон, с цел да набави за другиго - "Ковег" АД, със седалище и адрес на управление в град К., с изпълнителен директор Я.А.К. от град К., облага в размер на 93 000,00 лева и от това са настъпили значителни вредни последици за "Хидрострой - Арда" ЕООД със седалище и адрес на управление в град К. и случаят е особено тежък.þчака приключването на воденото спрямо него
наказателно дело, както се твърди във въззивната жалба, то тогава следва да се
приеме, че той самия не е бил убеден, че не е извършил приписаното му от
М. В.-Д. престъпление. Или, че към момента на подаване на
жалбата той не е считал, че с изложените в жалбата обстоятелства му се приписва
престъпление. Що се отнася до твърдението, че ако се възприемели мотивите на
първоинстанционния съд за прекратяване на настоящото производство, би се
стигнало до подаването на бланкетна тъжба за клевета, без възможност за
посочване на всички елементи от състава на престъплението, без никакви
доказателства или установени обстоятелства, само и единствено да се спази
срока, то същото е неоснователно. Подаването на процесната тъжба е обвързано
единствено и изцяло от изложените в жалбата на М. В.-Д.
твърдения и обстоятелства, но не и от последващото развитие на образуваното
наказателно дело спрямо Б.. Елементите на твърдяното в тъжбата
престъпление следва да се извлекат от подадената в П. По реда на въззивната проверка, извършена на основание чл.313 от НПК, по повод депозиран от О. П., гр. К., въззивен протест, Апелативен съд, гр. Пловдив,с решение № 109/ 20.05.2008 г., постановено по ВНОХД № 198/2008 г., е потвърдил присъда № 3 / 10.03.2007 г., постановена по НОХД № 179/07 г. по описа на Кърджалийският окръжен съд. Решението като необжалваемо е влязло в сила на 20.05.2008 г., респ. и постановената от Кърджалийския окръжен съд,оправдателна присъда № 3 / 10.03.2007 г. по НОХД № 179/07 г., е влязла в сила на тази дата. По делото от приложените служебна бележка с рег. № 11-66685/31.07.2008 г. и служебна бележка рег. № 11-23291/19.02.2009 г. на Националната С. С., се установява, че в Централизираната информационна система на следствените служби към момента на издаването им, за Л. С. Б. няма данни за образувани досъдебни производства и повдигнати обвинения. От приложените свидетелство за съдимост, актуално към 29.07.2008 г. и свидетелство за съдимост , актуално към 26.02.2009 г. ,се установява, че лицето Л. С. Б., роден в гр. К., не е осъждано. По делото са снети и гласни доказателства – свидетелски показания. От показанията на св. Белев, бизнес- партньор, а впоследствие и приятел на ищеца, от показанията на Св.Ч., приятел от детинство, а впоследствие и бизнес-партньор на ищеца, от показанията на св. Д., процесуален представител на ищеца в съдебната фаза на наказателния процес, се установява, че ищецът Б. е бил уравновесен, много мислещ, спокоен човек, който държи на думата си, широко скроен човек, с широки познания в различни сфери на бизнеса, с много приятели, бизнес- партньори и контрагенти, които го ценили заради тези му качества. Узнаването от последните на обстоятелството, че по отношение на Б. се водило наказателно дело за длъжностно присвояване в качеството му на управител на търговско дружество , накарало много от тях да се отдръпнат от контактите си, вкл. лични и бизнес такива, с него. Свидетелите изтъкват, че това обстоятелство се отразило върху името, честа и авторитета на ищеца, като последното довело и до пропадане на започнати от ищеца реални бизнес начинания. Свидетелите твърдят също, че това се отразило и на същността на ищеца като човек, станал затворен, необщителен и се самоизолирал от хората, вкл. и от семейството си. Св. С.- Б.а, съпруга на ищеца, също твърди, че ищецът станал сприхав, нервен, че това му състояние се отразило и на семейните им отношения, които се обтегнали. По делото освен гласните доказателства е приложена и писмена характеристика от лицето Карпузов, в качеството му на съсед, който твърди , че ищецът Б. му е познат като уравновесен, неконфликтен човек, уважаван от съседите си. В хода на тези констатации,съдът изгради своето становище. Съобразно разпоредбата на чл.7 от Конституцията на РБ, държавата отговаря за вредите, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи или длъжностни лица. Безспорно, базисният и универсален характер на този принцип, предполага необходимостта от неговото прецизиране досежно ред, начин и условия, и което прецизиране е намерило израз в приемането и прилагането на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Това извод е обективиран от ищцовата страна в посоченото в исковата молба правно основание- чл.2, ал.1, т.2, предл.1 от ЗОДОВ. Посочената разпоредба предполага,че държавата отговаря за вредите,причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, П.та и съда от незаконно обвинение в извършването на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Или казано в обобщение, искът , предмет на настоящото първоинстанционно производство, с правно основание - чл.2, ал.1, т.2, предл.1 от ЗОДОВ, е предявен от ищеца Б. против П.та на Р. Б., гр. София, и О. С. С., гр. К., и с него се цели да бъдат осъдени ответниците да му заплатят солидарно, за незаконното му обвинение в извършването на престъпление по чл.203,ал.1, във вр. с чл.202,ал.1,т.1, във вр. чл.201 от НК, по което обвинение с влязла на 20.05.2008 г., присъда № 3/10.03.2008 г., пост. по НОХД № 179/07 г. на Кърджалийския окръжен съд, е бил оправдан, сумата от 30 000 лв., съставляваща обезщетение за причинените му вследствие на това обвинение, неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни болки и терзания от злепоставянето му в личните му, семейни и професионални връзки, от засегнатите му чест, достойнство и име, ведно със законна лихва върху тази сума , считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане. Съобразно разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, дължи се обезщетение за всички в настоящия казус неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. Съдебната практика приема, че преки вреди са тези, които са типична, нормална настъпваща последица от вредоносния резултат, т.е. тези които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, разбира се вредите следва да бъдат и непосредствени, т.е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В аспекта на изложеното до тук се установява, че образуваното с постановление от 26.04.2006 г. на О. П., гр. К. , досъдебно производство № 113 / 06 г. по описа на О. С. С., гр. К., по което с постановление от 20.10.2006 г. ,О. С. С., гр. К., е привлякла ищеца Л. С. Б. като обвиняем за престъпление по чл.203, ал.1, във вр. с чл.202, ал.2, т.1, във вр. с чл.201 от НК, и което е приключило с внесен на 29.06.2007 г. от О. П., гр. К., обвинителен акт. Образуваното по повод на същия НОХД № 179/07 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, е приключило с влязла в сила на 20.05.2008 г., присъда № 3 / 10.03.2008 г., с която на основание чл.304 от НПК ищецът Б. е бил оправдал по предявеното му обвинение по чл.203,ал.1, във вр. с чл.202,ал.1,т.1,във вр. чл.201 от НК, за това, че на 10.07.2005 година в град К., като длъжностно лице -Управител на "Хидрострой - Арда" ЕООД със седалище и адрес на управление в град К., присвоил чужди пари в размер на 93 000,00 лева, собственост на "Хидрострой Арда" ЕООД град К., поверени му да ги управлява, като длъжностното присвояване е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, и за улесняването му е извършил друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, - такова по чл.282, ал.3, във връзка с ал.2, предложение първо, във връзка с ал. 1 от НК, а именно: като длъжностно лице- Управител на "Хидрострой — Арда" ЕООД със седалище и адрес на управление в град К., превишил властта и правата си, произтичащи от Договор за управление от 01.11.2003 година с издаването на запис на заповед от 10.07.2005 година, с който задължил представляваното от него дружество неотменимо и безусловно, без предявяване на плащане и без протест със сумата от 93 000,00 лева, в полза на "Ковег" АД, със седалище и адрес на управление в град К., без да е имал за това право, съобразно чл.4, т.3 от Договор за управление от 01.11.2003 година и чл.142, ал.1, т.1, във връзка с чл.1, ал.1, т.8 от Търговския закон, с цел да набави за другиго - "Ковег" АД, със седалище и адрес на управление в град К., с изпълнителен директор Я.А.К. от град К., облага в размер на 93 000,00 лева и от това са настъпили значителни вредни последици за "Хидрострой - Арда" ЕООД със седалище и адрес на управление в град К. и случаят е особено тежък. Т.е. обвинението , което е било предявено на ищеца, и по което същият е бил оправдан,се явява по смисъла на чл.2, ал.1, т.2, предл.1 от цитирания ЗОДОВ, незаконосъобразно. Този извод обуславя и основателността на предявената в производството претенция за присъждане на обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди. Разбира се, следва да са налице предпоставките на цитирания чл.4 от закона, и разбира се, размерът на търсеното обезщетение съобразно тези предпоставки и обсъдените до тук доказателства, вкл. и гласни такива, следва да бъде определен съобразно законовите критерии за справедливост, обусловени от разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Както беше посочено, съдебната практика приема, че преки вреди са тези, които са типична, нормална настъпваща последица от вредоносния резултат, т.е. тези които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, разбира се вредите следва да бъдат и непосредствени, т.е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Съдът намира, че настъпилите за ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни болки и терзания от злепоставянето му в личните му, семейни и професионални връзки, от засегнатите му чест, достойнство и име, са пряка и непосредствена последица от продължилото малко повече от 2 години, незаконно обвинение, и същите се доказват от събраните в производство доказателства, в частност свидетелските показания. Установи се факта на отдръпване, избягване на част от приятели, бизнес-партньори и контрагенти на ищеца от контактите, лични и бизнес такива, поддържани до този момент с него, което отдръпване се обуславя от накърняване името, честа и авторитета на ищеца, вследствие на станалото известно предявено обвинение в извършването на тежко умишлено престъпление. Установи се и обстоятелството, че накърняването името, честа и авторитета на ищеца е довело и до пропадане на започнати от ищеца реални бизнес начинания. Установи се и обстоятелството, че ищецът се е променил вследствие на търпяното психическо напрежение и като човек, вкл. и в семейството си. Като в този аспект съдът кредитира и показанията на съпругата на ищеца, доколкото същите не са в противоречие с показанията, дадени и от другите свидетели, разпитани по делото. Установи се по делото и обстоятелството, че неимуществените вреди за ищеца са настъпили от действията на длъжностни лица от П.та / ОП, гр. К./, която е повдигнала обвинението, внесла е в съда и е поддържала обвинителни акт, протестирала е оправдателната присъда, така също и от действията на съответните длъжностни лица от ОСС, гр. К., които са провели разследването и са извършвали различни процесуални действия спрямо ищеца в качеството му на обвиняем. В този смисъл търсената солидарна отговорност от посочените двама ответници, намира своята законова опора в разпоредбата на чл.53 от ЗЗД. След като се установи , че вредите са причинени от неколцина, е налице основание за ангажиране на солидарната отговорност, както на органите на следствието, така и на П.та. В настоящия казус съдът взе предвид и установените по делото релевантни за определяне размера на обезщетението, факти : тежестта на обвинението - тежко умишлено престъпление, обвинение за длъжностно присвояване в качеството на управител на търговско дружество, за лице, което е търговец по занятие; продължителността на разследването – 26.04.2006 г. – 20.05.2008 г. ; данните за психичното състояние на ищеца и претърпените от него негативни последици. Съдът счита, че справедливият размер в настоящия казус, преценен с оглед критерия, залегнал в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, и разбира се, съобразен с константната съдебна практика, предполага присъждане на обезщетение в размер на 6 000 лв. Следва да бъде присъдена на ищеца и търсената законна лихва върху главницата, считано от 21.11.2008 г. – датата на предявяване на исковата претенция в съда, и до окончателното й изплащане. че ищецът
Б. е бил уравновесен, много мислещ, спокоен човек, който държи на думата
си, широко скроен човек, с широки познания в различни сфери на бизнеса, с много
приятели, бизнес- партньори и контрагенти, които го ценили заради тези му
качества. Узнаването от последните на обстоятелството, че по отношение на
Б. се водило наказателно дело за длъжностно присвояване в качеството му
на управител на търговско дружество , накарало много от тях да се отдръпнат от
контактите си, вкл. лични и бизнес такива, с него. Свидетелите изтъкват, че
това обстоятелство се отразило върху името, честа и авторитета на ищеца, като
последното довело и до пропадане на започнати от ищеца реални бизнес начинания.
Свидетелите твърдят също, че това се отразило и на същността на ищеца като
човек, станал затворен, необщителен и се самоизолирал от хората, вкл. и от
семейството си. Св. С.- Б.а, съпруга на ищеца, също твърди,
че ищецът станал сприхав, нервен, че това му състояние се отразило и на
семейните им отношения, които се обтегнали.
По делото освен гласните доказателства е приложена и писмена
характеристика от лицето Карпузов, в качеството му на съсед, който твърди , че
ищецът Б. му е познат като уравновесен, неконфликтен човек, уважаван от
съседите си.
В хода на тези констатации,съдът изгради своето становище.
Съобразно разпоредбата на чл.7 от Конституцията на РБ, държавата отговаря за
вредите, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи или
длъжностни лица. Безспорно, базисният и универсален характер на този принцип,
предполага необходимостта от неговото прецизиране досежно ред, начин и условия,
и което прецизиране е намерило израз в приемането и прилагането на Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди. Това извод е обективиран от
ищцовата страна в посоченото в исковата молба правно основание- чл.2, ал.1, т.
2, предл.1 от ЗОДОВ. Посочената разпоредба предполага,че държавата отговаря за
вредите,причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
П.та и съда от незаконно обвинение в извършването на престъпление,
ако лицето бъде оправдано.
Или казано в обобщение, искът , предмет на настоящото
първоинстанционно производство, с правно основание - чл.2, ал.1, т.2, предл.1
от ЗОДОВ, е предявен от ищеца Б. против П.та на Р.
Б., гр. София, и О. С. С., гр. К., и с него се
цели да бъдат осъдени ответниците да му заплатят солидарно, за незаконното му
обвинение в извършването на престъпление по чл.203,ал.1, във вр. с чл.202,ал.
1,т.1, във вр. чл.201 от НК, по което обвинение с влязла на 20.05.2008 г.,
присъда № 3/10.03.2008 г., пост. по НОХД № 179/07 г. на Кърджалийския окръжен
съд, е бил оправдан, сумата от 30 000 лв., съставляваща обезщетение за
причинените му вследствие на това обвинение, неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени душевни болки и терзания от злепоставянето му в личните му,
семейни и професионални връзки, от засегнатите му чест, достойнство и име,
ведно със законна лихва върху тази сума , считано от датата на завеждане на
иска до окончателното й изплащане.
Съобразно разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, дължи се обезщетение за
всички в настоящия казус неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, т.е. обезщетение за неимуществени вреди се дължи при
наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено
престъпление и претърпените вреди. Съдебната практика приема, че преки вреди са
тези, които са типична, нормална настъпваща последица от вредоносния резултат,
т.е. тези които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, разбира се
вредите следва да бъдат и непосредствени, т.е. да са настъпили по време и
място, следващо противоправния резултат.
В аспекта на изложеното до тук се установява, че образуваното с
постановление от 26.04.2006 г. на О. П., гр. К. , досъдебно
производство № 113 / 06 г. по описа на О. С. С., гр. К.,
по което с постановление от 20.10.2006 г. ,О. С. С., гр.
Кърджали, е привлякла ищеца Любомир С.õу незаконното обвинение за извършено
престъпление и претърпените вреди. Съдебната практика приема, че преки вреди са
тези, които са типична, нормална настъпваща последица от вредоносния резултат,
т.е. тези които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, разбира се
вредите следва да бъдат и непосредствени, т.е. да са настъпили по време и
място, следващо противоправния резултат.
В аспекта на изложеното до тук се установява, че образуваното с
постановление от 26.04.2006 г. на О. П., гр. К. , досъдебно
производство № 113 / 06 г. по описа на О. С. служба, гр. К.,
по което с постановление от 20.10.2006 г. ,О. С. службаП.та на Р. Б., гр. София, и О. С. службаП.та на Р. Б., гр. София, и О. С. служба ПРЕДСЕДАТЕЛ :Ó съдебните решения на Кърджалийския окръжен съд, на 03.04.2009 г., и подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд, гр. Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.ал.1, във вр. с чл.202, ал.1, т.1, във вр. с чл.201 от НК, за което същият е оправдан , ведно със законната лихва върху тази сума, ‗о, т.е. обезщетение за неимуществени вреди се дължи при
наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено
престъпление и претърпените вреди. Съдебната практика приема, че преки вреди са
тези, които са типична, нормална настъпваща последица от вредоносния резултат,
т.е. тези които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, разбира се
вредите следва да бъдат и непосредствени, т.е. да са настъпили по време и
място, следващо противоправния резултат.
В аспекта на изложеното до тук се установява, че образуваното с
постановление от 26.04.2006 г. на Окръжна П., гр. К. , досъдебно
производство № 113 / 06 г. по описа на Окръжна следствена служба, гр. К.,
по което с постановление от 20.10.2006 г. ,Окръжна следствена служба, гр.
Кърджали, е привлякла ищеца Любомир С.лийския окръжен съд, на 03.04.2009 г., и подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд, гр. Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.Ôото разноски.чл.203, ал.1, във вр. с чл.202, ал.1, т.1, във вр. с чл.201 от НК, за което същият е оправдан , ведно със законната лихва върху тази сума, кръжен
съд, е бил оправдан, сумата от 30 000 лв., съставляваща обезщетение за
причинените му вследствие на това обвинение, неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени душевни болки и терзания от злепоставянето му в личните му,
семейни и професионални връзки, от засегнатите му чест, достойнство и име,
ведно със законна лихва върху тази сума , считано от датата на завеждане на
иска до окончателното й изплащане.
Съобразно разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, дължи се обезщетение за
всички в настоящия казус неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, т.е. обезщетение за неимуществени вреди се дължи при
наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено
престъпление и претърпените вреди. Съдебната практика приема, че преки вреди са
тези, които са типична, нормална настъпваща последица от вредоносния резултат,
т.е. тези които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, разбира се
вредите следва да бъдат и непосредствени, т.е. да са настъпили по време и
място, следващо противоправния резултат.
В аспекта на изложеното до тук се установява, че образуваното с
постановление от 26.04.2006 г. на Окръжна П. При този изход на делото, при частично уважаване на предявения иск, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, следва да бъдат осъдени ответниците, солидарно, да заплатят на ищеца и внесената дължима се в производството държавна такса /10лв. / , както и възнаграждение за участващия по делото един адвокат, съразмено с уважената част от иска / 800 лв./, или сумата в общ размер от 810 лв. Водим от изложеното, съдът РЕШИ: ОСЪЖДА П.та на Р. Б., гр. С., и О. С. С., гр. К., да заплатят, солидарно, на Л. С. Б., с ЕГН , от С., ул. „Ц.А. П.” № х, обл. С., със съдебен адрес: гр. К., бул. „Б.” № хх, комплекс „О.” , ет.х, офис № х, адв. Я., сумата в размер на 6 000 лв., съставляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.2, предл.1 от ЗОДОВ, в резултат на предявеното му по досъдебно производство № 113/06 г. по описа на ОСС, гр. К., обвинение в извършването на престъпление по чл.203, ал.1, във вр. с чл.202, ал.1, т.1, във вр. с чл.201 от НК, за което същият е оправдан , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.11.2008 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния му предявен размер. ОСЪЖДА П.та на Р. Б., гр. С., и О. С. С., гр. К., да заплатят, солидарно, на Л. С. Б., с ЕГН , от С., ул. „Ц.А. П.” № х, обл. С., със съдебен адрес: гр. К., бул. „Б.” № хх, комплекс „О.” , ет.х, офис № х, адв. Я., сумата в размер на 810 лв., съставляваща направени в производството разноски. Решението е обявено в регистъра на съдебните решения на Кърджалийския окръжен съд, на 03.04.2009 г., и подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд, гр. Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ : |