Р Е Ш Е Н И Е
№ 506
гр.Плевен, 04.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, I ви състав, в открито съдебно заседание на трети юли през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Дилова адм. дело № 484 по описа за 2020 г. на Административен
съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 във
вр. с чл. 147 ал.2 във вр. с чл.16 ал.1 т.1 от Административно-процесуалния
кодекс (АПК).
Производството по делото е образувано по протест на
прокурор в Окръжна прокуратура Плевен на
осн. чл. 16 ал. 1 т.1 вр. Чл. 186 , вр.
Чл. 185 от АПК срещу индивидуален асминистративен акт - свидетелство за управление на МПС с № 28334271 / 08.08.2017г.г. за категория „В“ връчено на 14.08.2017г на името на П.В.М. с ЕГН: ********** , издадено от сектор „ПП“ при ОД на
МВР-Плевен, с който се иска да бъде обявявено СУМПС за нищожно, като издадено в
нарушение на закона. Твърди се, че при подаване на изискуемите документи за
издаване на СУМПС от П.В.М. на 04.08.2017 е представено свидетелство за завършено средно образование издадено от ОУ „Отец Паисий“ с.Опанец. Твърди се, че
производството по издаване на СУМПС на името на заявителя П.М. е приключило с издаване на свидетелство
№ 28114271/08.08.2017г. за
категория B и връчено на 14.08.2017г. Тврди се, че след изменение
на чл. 151 ал.2 от ЗДвП/ ДВ бр. 77 , в сила от 26.09.2017г./ СУМПС се издава на
лица завършили Х клас, с изключение на случаите описани в ПЗР на ЗИД на ЗДП,
където в пар. 16 е записано, че лица завършили основно образование или
завършили Х клас по реда а отменения ЗНП
до влизане в сила на този закон/ 26.09.2017г. /получават свидетелства за
управление на МПС по досегашния ред, а именно след успешно завършен VIII клас и представяне на свидетелство за завършено
основно образование. По реда на чл. 23 ал.4 от отменения ЗНП. Твърди се, че
предвид факта, че П.М. е представил свидетелство за завършено основно
образование, придобито след завършване на VII клас, издадено по реда на
отменения Закон за народната просвета , липсва основание за издаване на СУМПС
по смисъла на чл. 151 ал.2 от ЗДвП и чл. 13 ал.1 т.7 от Наредба № I-157/ 01.10.2020г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на МПС .Счита, че това е съществено нарушение на
законосъобразността при издаване на СУМПС № *********/08.08.2017г. Излага
доводи, че липсва основание за издаване на СУМПС , което се явява ново
обстоятелство по смисъла на чл. 99 ал.1 от АПК и е от съществено значение за
издадения индивидуален административен
акт-СУПС № *********/08.08.2017г. за категория В на името на П.В.М., което не е
могло да бъде известно на административния орган издаващ този акт. Сочи се, че са изтекли предвидените в чл. 102,
ал. 2 вр. с чл. 100 от АПК, срокове за възобновяване на административното
производство, поради което е в правомощията на прокуратурата да предприеме
действия по обявяване за нищожен на индивидуалния административен акт, като
издаден в нарушение на Закона.
В съдебно заседание протестът се поддържа от прокурор
в Окръжна прокуратура – Плевен, който излага доводи за неговата
основателност.
Ответникът редовно призован не се явява
в съдебно заседание.Представлява се от адв. Д.М., който
изразява становище че протеста е неоснователен. Твърди, че
свидетелството за правоуправление на МПС е издадено седем дни преди промяната в ЗДвП и за
жалбоподателя следва да се приложи по-благоприятния закон.
Заинтересованата страна П.М., редовно
призован не се явява в съдебно заседание по делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Съгласно чл. 145, ал. 1 от АПК, административните
актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната
законосъобразност, като според чл. 147, ал. 2 от АПК, прокурорът може да подаде
протест срещу акта в случаите по чл. 16
от АПК. В чл. 16, ал. 1, т. 1 от АПК е предвидено, че прокурорът следи за
спазване на законността в административния процес като предприема действия за
отмяна на незаконосъобразни административни актове, споразумения,
административни договори и съдебни актове. Българското свидетелство за
управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ
за правоспособност за управление на моторно превозно средство, според легалната
дефиниция на чл. 50 от ЗБЛД. Т.е. представлява индивидуален административен акт
по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, тъй като в него е материализирано
волеизявление за издаване на документ от значение за признаване и упражняване
на права и задължения, а именно за притежаване на правоспособност за управление
на МПС.
От горното следва извода, че законодателят е
предоставил правомощията по оспорване на административен акт чрез подаване на
протест на прокурора, без разграничение за йерархическата му поставеност в
системата на прокуратурата, с оглед общата компетентност на прокуратурата по
чл. 127, т. 5 от Конституцията на РБ и чл. 16, ал. 1, т. 1 от АПК. Ето защо прокурорът при ОП – Плевен
притежава процесуална легитимация за оспорване на издаденото на името на Арсени
Милев СУМПС.С разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК е
регламентирано, че административните актове могат да се оспорят с искане за
обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Ето защо, съдът
приема, че производството е резултат от валидно и допустимо сезиране на съда.
От доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложената и приета като доказателство по
делото преписка е, че на 04.08.2017г.
П.В.М. е подал заявление до сектор ПП Плевен за издаване на свидетелство
за управление на МПС. Видно от приложената към преписката копие от диплома е,
че П.М. е представил копие от свидетелство
за основно образование № 032728/15.06.2017г. Видно от свидетелството е, че то е
издадено реда на отменения ЗНП и удостоверява придобито основно образование и
завършен VII клас. Видно от преписката е,
че а П.М. е издадено свидетелство за управление на МПС, категория АМ, В1 и В ,
което у е връчено на 14.08.2017г.
Видно от приложеното писмо до Началника на ПП при ОД
на МВР е, че е постъпила докладна записка от В.К.-началник група „Отчет на ПТП и водачи, на АНД и ИАД“
в сектор ПП при ОД на МВР Плевен относно това, че при подаване на заявление за
издаване на СУМПС от П.М. е представено свидетелство за завършено основно
образование и завършен VII клас, а
приетите изменения на чл. 151 ал.2 от ЗДВП предвиждат издаване на свидетелство
за управление на МПС на лица завършили Х клас., с изключение на случаите
описани в ПЗР към ЗИДЗДП, където е записано, че лицата завършили основно образоваие
или завършили Х клас по реда на отменения ЗНП до влизане в сила на отменения
ЗНП, до влизане в сила на този закон, /26.09.2017г. получават СУМПС по
досегашния ред- след успешно завършил осми клас и представяне на свидетелство
за завършено основно образование по реда на чл. 23 ал.4 от ЗНП. В докладната е
направен извод, че липсва основание за издаване на СУМПС на П. В. М..
Съгласно разпоредбата на чл. 151 ал.2 от Закона за
движение по пътищата в актуалната редакция (ДВ - бр. 77/2017, в сила от
26.09.2017г.) свидетелство за управление на моторни превозни средства се издава
от органите на Министерството на вътрешните работи на лице, завършило X клас и
при наличие на условията по ал. 1, което е физически годно да управлява моторни
превозни средства за съответната категория, преминало е обучение за водач на
моторно превозно средство и за оказване на първа долекарска помощ и което
успешно е издържало изпит за водач на моторно превозно средство. Съгласно §16
от ПЗР към ЗИД на Закона за движение по пътищата (ДВ – бр. 77/2017г.) лицата,
завършили основно образование или завършили Х клас по реда на отменения Закон
за народната просвета (обн. ДВ – бр. 86/1991г., отм. бр. 79/2015г., доп. Бр.
80/2015г.) до влизането в сила на този закон, получават свидетелство за
управление на МПС по досегашния ред. Т.е.
съгласно чл. 151 ал.2 (ред. ДВ-бр. 54/2010г., в сила от 19.01.2013г. действаща
към момента на подаване на заявлението за издаване на СУМПС), СУМПС се издава на лице, завършило основно
образование, което е физически годно да управлява МПС за съответната категория,
преминало е обучение за водач на МПС и за оказване на първа долекарска помощ и
е успешно издържало изпит за водач на МПС. От представеното по делото
свидетелството за основно образование се установява, че жалбоподателят е
придобил основно образование след завършен VII клас през учебната 2016/2017 г.
на основание § 24, ал. 3 от ПЗР на ЗПУО, тъй като попада сред учениците по ал.
2 на § 24. Тази разпоредба има за цел да приведе заварените случаи към
изискванията на новия ЗПУО, съгласно който средно образование се придобива след
успешното завършване на VII клас /чл. 130, ал. 1 от ЗПУО/ за разлика от
отменения Закон за народната просвета, според който основно образование се
придобива след завършен VIII клас /чл. 23, ал. 4 от ЗНП/. Според изискването на
§ 24, ал. 2 от ПЗР на ЗПУО обучението следва да се извършва по учебните планове
и програми, утвърдени при ЗНП и ЗСООМУП, но това обаче не означава, че
жалбоподателят е завършил образованието си по реда на ЗНП (отм.);, както
изисква нормата на § 16 от ПЗРЗИДЗДвП с въведеното в нея изключение. В подкрепа
на този извод е обстоятелството, че съгласно § 24, ал. 3, изр. второ от ПЗР на
ЗПУО, съдържанието на свидетелството за основно образование, което получават
тези ученици, се определя в действащия държавен образователен стандарт за
информацията и документите /Наредба № 8 от 11.08.2016 г. за информацията и
документите за системата на предучилищното и училищното образование /, а не по
отменената Наредба № 4 от 2003 г. за документите за системата на народната
просвета. Жалбоподателят се е обучавал през учебната 2016/2017 г. по
предходните учебни планове и програми, но е придобил основно образование на
основание и по реда на новия закон, доколкото отмененият ЗНП е изисквал за това
завършен VIII клас, какъвто жалбоподателят безспорно няма към датата на
подаване на заявлението.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
В производство, образувано по искане за прогласяване
нищожността на един административен акт, съдебната проверка за
законосъобразност обхваща единствено и само съществуването на правоизключващи
юридически факти спрямо разпоредените с акта правни последици. Следователно
предмета на доказване включва онези факти и обстоятелства, които могат да
релевират наличието на съществени пороци на административния акт, обуславящи
неговата невалидност. В действащото българско законодателство няма легална
дефиниция и нормативно установени критерии за разграничаване на
незаконосъобразните административни актове като нищожни и унищожаеми. Според
константната съдебна практика основание за обявяване /прогласяване/ на
нищожност са такава съществени, основни недостатъци на административните
актове, които ги дисквалифицират като правопораждащи юридически факти за
разпоредените с тях правни последици. На първо място такова основание би било
издаването на административния акт от некомпетентен орган, т.е в нарушение на
нормативно установените изисквания за материална, териториална или по степен
компетентност. Нищожни са и актовете, постановени при неспазване на изискуемата
от закона съществена форма; издадените без каквото и да е нормативно основание
/т. е при пълна липса на условията и материалноправните предпоставки, визирани
в съответната правна норма/ или при грубо нарушение на императивни норми с
характер на основни правни принципи. Във всеки отделен случай действителността
на административния акт се преценява конкретно с оглед тежестта на порока, от
който е засегнат и дали той е годен да предизвика промяна в правната сфера на
адресатите на акта. Следователно, следва да бъдат преценявани всяко едно от
изискванията за законосъобразност на административния акт, така, както те са
регламентирани в нормата на чл. 146 от АПК и в случай, че се констатира
нарушение на някое от изискванията, неговата интензивност и тежест следва да
бъде от степен на същественост достатъчна, за да обоснове извод за нищожност.
Във връзка с горното, по искането за прогласяване
нищожност на процесното СУМПС съдът съобрази следното : Съгласно чл.141, ал.1 от АПК, съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването
му, а съгласно ал.2, установяването на нови факти от значение за делото след
издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП всяко пътно
превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за
обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен
когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване
на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането
на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152,
ал. 1, т. 4. Свидетелството за управление на моторно превозно средство,
съобразно чл.150а от ЗДвП, което се
издава от органите на МВР при наличие на предвидените в закона условия и
удостоверява правоспособността на водача, т.е. че посоченото в него лице има
право да управлява МПС от съответната категория. Процесното СУМПС е издадено от
компетентен орган, съобразно чл. 151, ал. 2 от ЗДвП и съдържа изискуемите реквизити
по чл. 7 от Наредба № І-157/01.10.2002 г. на министъра на вътрешните работи за
условията и реда за издаване на свидетелства за управление на МПС, отчета на
водачите и тяхната дисциплина. За да се приложи изключението на пар. 16 от ПЗР
на ЗИД на ЗДвП е необходимо лицето да е завършило основно образование или завършил X
клас по реда на отменения Закон за народната просвета, до влизането в сила на
този закон. От представените по делото доказателства се установява, че
свидетелството за основно образование е издадено по реда на действащия ЗПУО,
обн. ДВ, бр.79 от 2015г., в сила от 01.08.2016г., поради което не може да
послужи за издаване на СУМПС съгласно чл.151, ал.2 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) и § 16 от ПЗР на ЗИД на ЗДвП, обн. ДВ, бр.77 от 2017г., в сила
от 26.09.2017гС т. 7 на чл. 13, ал. 1 от Наредбата е въведено изискване,
обнародвано в ДВ, бр. 72 от 2018 г., да бъде представяно и копие от документ за
завършен най-малко първи гимназиален етап на средно образование, а в случай че
образованието е завършено в чужда държава - уверение по чл. 110, ал. 2 от
Наредба № 11 от 1 септември 2016 г. за оценяване на резултатите от обучението
на учениците (ДВ, бр. 74 от 2016 г.).Към момента на подаване на заявлението
редът по чл. 151 ал.2 от ЗДвП в сила от 19.01.2013 г., за издаване на СУМПС лицето
да има завършено основно образование. Съгласно чл. 23, ал. 4 от ЗНП /обн., ДВ,
бр. 86 от 18.10.1991 г., отм. 01.08.2016 г. /, Свидетелство за основно
образование се получава след завършен VIII клас и дава право за продължаване на
образованието или за професионално обучение. Съгласно чл. 130, ал. 1 от ЗПУО
/обн. ДВ бр. 79 от 13.10.2015 г. /, учениците, завършили успешно VІІ клас,
придобиват основно образование, което се удостоверява със свидетелство за
основно образование, както и на обучение за продължаване на професионална
квалификация, като с чл. 73 от същия закон са определени кои класове е
необходимо да са завършени за придобиване на основно и средно образование. Наредба № 8 от 11.08.2016 г. за информацията и
документите за системата на предучилищното и училищното образование, въвежда
следните правила - § 22 от ПЗР, Свидетелство за основно образование с
номенклатурен № 3-20 получават лицата, които:
1. завършват
успешно VII клас през учебната 2017/2018 г.;
2. са придобили
основно образование след успешно завършен VII клас при условията на Закона за
народната просвета (отм., ДВ, бр. 86 от 1991 г.) или успешно завършен VІІI клас
при условията на Закона за народната просвета (отм., ДВ, бр. 79 от 2015 г.).Следователно, въпреки че М. е завършил VІІ клас не следва
да се счита завършил основно образование, защото това не е сторено през
учебната 2017/2018 г., т. е. не отговаря на изискването на § 22, т. 1 от ПЗР на
Наредба № 8 от 11.08.2016 г. ЗНП /Обн., ДВ, бр.
218 от 17.09.1948 г. и отм., бр. 86 от 18.10.1991 г. /, предвижда с чл. 27
(Предишен текст на чл. 34, изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) - Основното
образование се получава в основно училище със седем класа - от I до VII клас. М. е завършил VІІ клас през 2017 г., т. е. след 1991 г., поради което § 22, т. 2, пр.
1 от ПЗР на Наредба № 8 от 11.08.2016 г. не е приложим за него. За М. следва да се съблюдават изискванията на § 22, т. 2,
пр. 2 от Наредба № 8 от 11.08.2016 г. поради това, че е приключил обучението си
през 2016/2017 г., при действието на ЗНП (отм) като чл. 23, ал. 4 от този закон е
изисквал завършен VІІІ клас за получаване на основно образование.
По делото не са представени доказателства, че лицето
има завършена минималната изискуема закона степен на образование за издаване на
СУМПС- основно образование, то съдът приема, че П.М. не притежава свидетелство за завършено образование, каквото е императивното изискване
на чл. 13, ал. 1, т. 7 от Наредба № I-157/1.10.2002 г. Липсата на такъв документ е с правоизключващо
действие относно възможността за
издаване на свидетелство на управление на МПС. С оглед изложеното, съдът
намира, че при издаване на процесното свидетелство за управление на МПС на
името на Петъър М. с валидност до 08.08.2027
г. е допуснато нарушение на изискванията
на чл. 13, ал. 1 от Наредба № I-157/1.10.2002 г., водещо до нищожност на издадения административен
акт. Волеизявлението за издаване на СУМПС е направено при пълна липса на правно
основание, затова и в нарушение на императивна разпоредба на закона
регламентираща минималната изискуема степен на образование. Ето защо, посочените тежки нарушения на
материалния закон, изразяващи се в липса на законово основание за издаване на
СУМПС, опорочават същото до степен на нищожност, която следва да бъде
прогласена.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2
предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НИЩОЖНОСТТА на Свидетелство за
управление на моторно превозно средство с рег.№ 28334701/08.08.2017г. за категория „В“ с валидност до 08.08.2027 г. на името на П.В.М. с ЕГН **********, издадено от сектор
„ПП“ при ОД на МВР-Плевен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на оспорване с
касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:
/П/