Р Е Ш Е Н И Е №123
гр. Габрово, 01.06.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито
съдебно заседание на осемнадесети май
................. през две хиляди двадесет и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЕМИЛИЯ КИРОВА-
ТОДОРОВА
при секретаря …….РАДОСЛАВА КЪНЕВА.......... и в присъствието на
прокурора .........ЛЮДМИЛА РАЧЕВА.......... като разгледа докладваното
от съдия КОСЕВ КНАХД № 115 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.
С Решение №31/18.03.2022г.
по НАХД№11/2022г. Габровски районен съд е отменил Електронен фиш №********** за
налагане на глоба за нарушение, установено от електронната система за събиране
на пътни такси по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, като незаконосъобразен.
В законния срок решението на съда е обжалвано от Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр. София Национално ТОЛ управление. В жалбата се
излага, че обжалваното Решение било неправилно поради нарушение на материалния
закон- касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Твърди се, че
оспореният Електронен фиш бил издаден от компетентен орган, в рамките на
неговите правомощия, при спазени процедура и в съответствие с правилата на
материалния закон.
Решаващият съд бил нарушил материалния закон като бил
приложил разпоредбите на чл. 1 от НК и чл. 6 и чл. 7 от ЗАНН, чл. 11 от НК и
чл. 28 от ЗАНН. Неправилен бил изводът за липса на вина у дееца като елемент от
субективната страна на твърдяното нарушение. Неправилно деянието било
квалифицирано като маловажен случай. Според подателят на касационната жалба
нарушението било безспорно установено и доказано. Безспорно било установено, че
била закупена винетка за лек автомобил с рег. №***, а за ППС с рег. №***, по
отношение на който било установено нарушението нямало закупена винетка. Нямала
как да се приеме, че заплатената и закупена винетка била за лек автомобил с
рег. №***, тъй като при закупуването й бил посочен друг рег. №, като това
обстоятелство неправилно било посочено от лицето закупило винетката. При
неправилно декларирани данни се приемало, че за ППС не е заплатена винетна
такса. Отговорността за неправилно декларирани данни относно регистрационния
номер на ППС, категорията му или периода на валидност на винетната такса била
за собственика или ползвателя на МПС, като при неправилно декларирани данни се
приемало, че за него не е заплатена винетна такса. В този смисъл били
разпоредбите на чл. 10а, чл. 3а от ЗП, както и на чл. 5, ал. 3 от Наредба за
условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за
таксуване на различните категории ППС на база време и на база изминато
разстояние. Деянието било осъществено от обективна страна, като дори да се
приемело, че не е изпълнен субективния състав на същото, то следвало да се счита,
че е извършено в условията на непредпазливост. Дори и друго лице да било
закупило винетката, това не освобождавало собственика от отговорност в подобни
случаи. Не се споделят и доводите на съда за това, че в случая следва да намери
приложениеи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното деяние не се
отличавало по никакъв начин от други подобни. Извършеното било формално
нарушение и не се изисквало настъпване на вредоносни последици. Налице било
завишена степен на обществена опасност с
оглед накърнените обществени отношения.
Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение на
ГРС като неправилно и да бъде потвърден издадения Електронен фиш като правилен
и законосъобразен, ведно със законовите последици включително присъждане на
разноски- възнаграждение за юрисконсулт.
За жалбоподателя, редовно призован се явява надлежно
упълномощен по делото процесуален представител, който заявява че поддържа
жалбата и изложените в нея доводи за отмяна на оспорения административен акт.
Представителят на ОП Габрово изразява становище за
неоснователност на жалбата тъй като Решението на РС Габрово било правилно и
обосновано. Представителят на ОП Габрово
споделя изцяло мотивите в Решението на ГРС, както и крайния извод залегнал в
съдебния акт.
Ответникът по делото редовно призован не се явява. В
представен Отговор на касационната жалба упълномощеният пр. представител на
санкционираното лице оспорва същата. Счита Решението на РС Габрово за правилно
поради което да бъде потвърдено, като претендира за присъждане на разноски-
възнаграждение за адвокат.
Пред настоящата съдебна инстанция не са представени и
приемани по надлежния ред нови доказателства по делото.
Административният съд като извърши цялостна служебна
проверка на обжалвания съдебен акт и прецени изложените в съдебно заседание
пред касационната инстанция доводи намира жалбата за неоснователна.
Правилно и обосновано състава на ГРС е преценил събраните
по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е
стигнал до крайния извод, че с действията си санкционираната Л.Г.Р. не е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл. 139,
ал. 6 от ЗДвП.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата
обстановка по случая, като същата не се оспорва от страните. При така установената фактическа
обстановка, от правна страна правилно съдът е приел, че жалбата е по същество основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 5 ЗДвП движението на пътни превозни средства
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение
на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на
пътните такси по чл. 10, ал. от Закона за пътищата, а съгласно ал.7 на
цитираната разпоредба водачът на пътно превозно средство от категорията по чл.
10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от
платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения
за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл.
10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са
изпълнени от трето лице. Съгласно чл.102, ал.2 ЗДвП собственикът е длъжен да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната
такса по чл. 10, ал.2 от Закона за пътищата според категорията на 2 пътното
превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател,
задължението се изпълнява от него. Съгласно чл.179, ал.3а ЗДвП водач, който
управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за
пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са
изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние,
съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена
маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство,
се наказва с глоба в размер 1800 лв. Съгласно чл.187а ал.1 и 2 т.2 ЗДвП при
установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се
счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в
случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство
е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното
превозно средство е управлявано от трето лице.
Безспорно е установено, че на посочената в ЕФ
дата и час, лек автомобил "Фолксваген пасат" с рег.№ *** се е движел по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, без заплатена винетна такса. Това
обстоятелство не се спори от страните. Именно тези съставомерни факти са дали
основание на АНО да ангажира административнонаказателната отговорност на
жалбоподателката, в качеството й на собственик на процесния автомобил.
В конкретния случай се твърди, че при издаването на
електронната винетка е била допусната техническа грешка. Това обстоятелство не
оспорва и АНО, който се позовава на чл.5 ал.3 от Наредба за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различните категории ППС на база време и на база изминато разстояние.
Посочената норма гласи, че "отговорността при неправилно декларирани данни
относно регистрационния номер на ППС категорията му или периода на валидност на
винетната такса е съответно на собственика или на ползвателя, като в случай на
неправилно декларирани данни се счита, че а ППС не е заплатена дължимата
винетна такса.". Последващо деянието, считано от 19.03.2021 г.
законодателят въвежда аналогична разпоредба, като създава чл.10а ал.3а в Закона
за пътищата. Внимателния прочит на цитирания текст води до акцент върху
"неправилно декларирани данни", за което се носи и съответната
отговорност. В конкретния случай няма неправилно декларирани данни. На лист 10
от делото е приложена Декларация за активиране не електронна винетка.
Собственоръчно деклараторът е записал коректния номер на ППС, за което заплаща
винетката - ***.
Правилно така направените изводи на АНО не са споделени от съда, при условие, че грешката е била допусната именно при декларирането на
данните. Видно от цитираната
декларация, същата е коректно
попълнена. Самата бланка съдържа информация, че отговорността за грешно
декларирани данни е на декларатора и че в такъв случай заплатените суми за
покупка не се възстановят. Ирелевантно е обстоятелството, че декларацията е
подадена не от собственика на автомобила - жалбоподателката Р., а от лицето,
управляващо ППС. Горното обстоятелство, според съда, рефлектира и върху
изводите за субективната страна от състава на нарушението.
В случая деклариращия е посочил в Декларацията коректно
номера на ППС, за което желае закупуване на винетка- А5223МХ, а служителят
който е въвел данните е посочил погрешния рег. № на автомобила, като в случая
правилно е изключена вината на лицето, деклариращо коректно данните при закупуване
на винетка.
Доколкото субективният елемент от състава на едно
престъпление/нарушение представлява съвкупност от вътрешните психични
изживявания на едно лице, за тях се съди по външното им проявление,
обективирано в действия и поведение. Декларирайки коректните данни за
автомобила, и декларатора, и жалбоподателката Р. като собственик, са имали
съзнание за изпълнено задължение относно заплащането на винетната такса.
Про така установените факти, правилно първоинстанционния
съд е приел, че деянието не е осъществено и доказано от субективна и обективна
страна, тъй като данните за ППС, за което е заявено закупуване на венотка са
коректно посочени от лицето, което желае закупуването й, но неправилно са
въведени от служителя.
В конкретният случай, нарушението е извършено поради
допусната техническа грешка, но не по вина на собственика или ползвателя на МПС. Видно от приложената декларация е,
че техническата грешка е допусната от трето лице при въвеждане на данните.
Пропускът е, че не са сверени подадените данни. Поради това деклараторът се е
ощетил със стойността на заплатената винетка, която не подлежи на връщане, но
деянието му не съставлява административно нарушение. Погрешно е посочена една
буква от регистрационния номер на автомобила, но това не е довело щета в
бюджета. По делото липсват доказателства за каквито и да е други противоправни
последици от допуснатото административно нарушение, както и доказателства
жалбоподателката до настоящия момент да има наложени административни наказания
за такъв вид дейност. Видно е, че Р. не е имала намерение да избегне
заплащането на винетна такса и дори да има извършено противоправно деяние, то е
безусловно по-леко, в сравнение с обичайните нарушения от този вид.
Настоящият съдебен състав споделя напълно изводите на
първоинстанционния съд, а именно, че дори формално да осъществява признаците на
цитираното в ЕФ административно нарушение, поради своята малозначителност се
явява с явно незначителна степен на обществена опасност. Освен така изложените
мотиви се споделят и доводите на РС Габрово за неосъществен и доказан в пълнота
административно наказателен състав.
Предвид изложеното по- горе настоящият състав на
административния съд счита, че въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства първоинстанционния съд е изяснил напълно фактическата
обстановка по делото и въз основа на нея е направил правилни и обосновани
изводи от правна страна, като е приел, че в случая осъщественото
административно нарушение не е доказано като осъществено и е явно
малозначително и с невисока степен на обществена опасност, поради което
наказателното постановление следва да бъде отменено.
Предвид изложеното по- горе, при преценка на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен състав счита, че
решението на ГРС е правилно и законосъобразно.
При проверка пред настоящата съдебна инстанция съдът не
констатира пороци в решението, които да водят до неговата отмяна, като
съдебният акт съответства изцяло на материалния закон. Пред настоящата съдебна
инстанция не са представени нови доказателства, които да навеждат на изводи
различни от тези до които е достигнал в мотивите си Габровски районен съд,
поради което Решение №31/18.03.2022г. по НАХД№11/2022г. като правилно,
законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните
имат право на разноски. С оглед изхода на делото, а именно оставяне в сила на
обжалвания първоинстанционен съдебен акт такива се дължат на ответника в настоящото
производство Л.Г.Р.. В тази насока е направено изрично искане за присъждане на разноски в размер на
300 лева за заплащане на адвокатско възнаграждение. По делото е доказано
извършването на разноски от жалбоподателката в пълния претендиран размер, като
в договора за правна защита и съдействие, приложен по делото, е удостоверено
възнаграждението да е заплатено в брой. Следователно претенцията е основателна
в пълния си размер.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№31/18.03.2022г. по НАХД№11 по описа на Габровски районен съд за 2022г., като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна
инфраструктура“ да заплати на Л.Г.Р. от гр. В. Търново ЕГН********** сума в
размер на 300 лева, представляваща разноски по делото- възнаграждениеи за
адвокат.
РЕШЕНИЕТО е ОКОНЧАТЕЛНО и НЕ
ПОДЛЕЖИ на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: