Р Е Ш Е Н И Е
№……………………..
гр.
София, 17.03.2016г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І-во Гражданско отделение, 5-ти състав в открито заседание на девети март,
две
хиляди и шестнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
при участието на
секретар Кр.Г., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело 7040 по описа
за 2015г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 2 от ЗОДОВ вр. с чл. 124 и сл. от ГПК (в
сила от 01.03.2008г.)
Образувано е по искова молба вх.№ 70450/01.06.2015г. на Н.Х.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: адв. Н.А.,*** срещу П. на Р. Б., с адрес: гр.********** с
която е поискал от съда да осъди ответника на основание на чл. 2, ал.1, т.3, пр.1, от ЗОДОВ вр. с чл. 86 от ЗЗД да му
заплати сумата от 40 000лв., ведно със законната лихва от 14.05.2012г. до изплащането й,
представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, както и
сумата от 5 000лв., ведно със
законна лихва от 14.05.2012г. до изплащането й, представляващи обезщетение за
претърпени имуществени вреди, в
следствие на неоснователно повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. по чл. 212,
ал.1, пр. 2 вр. с , пр.1 вр. с чл. 20, ал.2 вр. с ал. 1 ал.4 от НК приключило с
влязло в сила на 14.05.2012г. Решение по
ВНОХД 97/2012г. на СГрС, 6-ти въззивен състав, с което била потвърдена
оправдателна присъда по НОХД № 4202/2008г. на СРС, 23-ти състав. Навел е
твърдения, че през 2006г. заемал
длъжността Главен секретар на Висшия мюсюлмански духовен съвет, тогава бил
привлечен за обвиняем заедно с баща си, взета била мярка подписка, участвал в
множество процесуални действия, през 2007г. обвинителния акт бил внесен в съда,
върнато от съда на П., нов обвинителен акт бил внесен през 2008г. за извършено
от ищеца престъпление в съучастие с още две лица – документна измама, бил
оправдан, в хода на наказателно производство заплатил възнаграждение за адвокат
от 5000лв. и така претърпял процесните имуществени вреди. Посочил е, че 6 години е било поддържано това обвинение,
бил следен от медиите и принуждаван непрекъснато да обяснява, че не е извършил
престъплението, трябвало да се съобразява с мярката за неотклонение, отделял
време за организиране на защитата , притеснявал се за здравословно състояние на
баща си, полагал специални усилия за съхраняване на спокойствие на семейството
си и на бременната си по това време съпруга, накърнени били авторитета му и
доброто име в обществото, чест и достойнство. Претендирал е разноски.
Ответникът – П. на Р. Б. в предоставения му срок е оспорил иска. Посочил е, че
действително през 2006г. било образувано наказателно производство, което
приключило с оправдателна присъда, но процесните вреди не били претърпени, а и
не били в пряка причинна връзка с наказателното производство, ответникът не бил
разпространил в медиите информация за обвинението и не носел отговорност за
същото, производството било в разумни
срокове, не бил поддържан подадения
протест, размер бил прекомерен, включително и за имуществените вреди, доколкото
възнаграждението било за адвокат, който се явил само на едно заседание, а и
сложността на делото не обосновавала възнаграждение в такъв размер, претенцията
за лихва била погасена по давност.
Съдът, след като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По
делото е приложено НОХД №4202/2008г. на СРС, 23-ти състав, съгласно
което на 23.11.2006г. ищецът е бил привлечен за обвиняем за извършено престъпление на 17.01.2006г.
като извършител, заедно с друг извършител и с помагач, с цел да набави имотна
облага за Фондация „Международна благотворителна фондация за развитие на
ислямската култура“ възбудил и поддържал заблуждение у И.С.експерт продажби в
клон на ДЗИ-Банк“АД, бе Н. Х. Г. може да се разпорежда с парични средства на
религиозна институция мюсюлманско изповедание, като представил пълномощно рег.№
22662/2006г. на името на Н.Х.Г. да го представлява пред всички финансови органи
и банки, да сменя банкови сметки на Главното мюфтийство, като с това е причинил
имотна вреда на религиозна институция Мюсюлманско изповедание, рег. по ф.д.№
1659/2003г. на СгрС, ФО в големи размери – 600 000лв.-престъпление по чл.
210, ал.1, т. 5 вр. с чл. 209, ал.1 и чл. 20, ал.2 от НК, разпитан е като обвиняем
взета е мярка за неотклонение подписка, , на
09.05.2007г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 212,
ал.1, пр. 2 вр. с ал. 4, пр. 1 и чл. 20, ал.2 от НК за това, че на 17.01.2006г.
в съучастие като извършител с Н. Х. Г.-помагач, чрез използване на неистински
документ –протокол от ОС на Висш мюсюлмански духовен съвет, сочещ че се взема
решение за разпореждане с парични средства на религиозна институция Мюсюлманско
изповедание, рег. по ф.д.№ 1659/2003г. на СГрС, ФО, получил без правно
основание чуждо движимо имущество на стойност от 600 000лв. с намерение да
го присвои и това имущество е в големи размери, обвинителния акт е внесен
в съда на 21.06.2007г. и е образувано
НОХД 8630/2007г., производството е прекратено и върнато на СРП, в последствие
на 10.04.2008г. отново е внесе
обвинителния акт в съда, образувано е НОХД 4202/2008г. по описа на 23-ти състав на СРС. По това НОХД на 20.11.2008г. ищецът е
представил договор за правна помощ и пълномощно за адв. Н.А. сочещо че възнаграждение е в размер по
договор, проведени са 10 заседания на които ищец се е явил, заедно с
ангажирания адвокат А., отделно две
заседания, на които ищец се е явил с други адвокати, на 11.07.2011г. е
постановена присъда, с която ищецът е признат за невиновен по така повдигнато
обвинение, отменена е мярката за неотклонение „подписка“, присъдата е
протестирана пред СГрС, , образувано е
ВНОХД 97/2012г. , по същото са проведени две заседания на които се е явил
адвокат А. за ищеца, протестът не
поддържан от П., на 14.05.2012г. оправдателна присъда е потвърдена.
По
делото е приет неоспорен от страните договор № 719/20.11.2008г. , фактура №
840/23.02.2009г., приходен касов ордер
от 23.02.2009г., съгласно който ищецът е възложил на Адвокатско дружество „Д., А.
и съдружници“да го представляват по НОХД 4202/2008г. на СРС, 23-ти състав срещу
възнаграждение от 5000лв. за един адвокат, което възнаграждение е платено на
23.02.2009г.
Приети
са извлечения от пет интернет-сайта, в
които през февруари 2006г. е публикувана информация за задържането на бащата на
ищеца , като в същите е посочено и че ищецът е представил пълномощно с което е
изтеглил сумата.
В
кориците на наказателното дело (лист 114 от досъдебно производство и лист 207) се
съдържа удостоверение за актуално съдебно състояние от 09.01.2006г. по ф.д. №
1659/2003г. на СГрС, ФО, Протокол от заседание на Висш мюсюлмански духовен
съвет от 09.01.2006г., съгласно които Н.
Х. Г. е Председател на Висшия мюсюлмански духовен съвет, който е орган на
управление на Мюсюлманско изповедание“, а ищецът с Решение № 6/09.01.2006г. е
приет по право за член на този Висш мюсюлмански духовен съвет.
Разпитан
по делото св. Зарали е заявил, че с
ищец се познават от преди около 30 години, близки приятели са, в един момент и
работели заедно-свидетелят бил заместник на ищеца в негова транспортна фирма, до
2012г. се виждали всяка седмица, а след
това – по веднъж в месеца, през 2005-2006г. срещу ищеца било повдигнато
обвинение за присвояване на средства на мюфтийство, не знаел дали това
производство е приключило. Посочил е, че ищецът му казал за обвинението и бил
видимо разстроен от същото, държал се като обвинен невинен човек, без самочувствие потиснат, угнетен, косата му
побеляла, притеснявал се какво ще стане с него, както и за баща си, който също
бил обвиняем по делото, а и как ще се отрази на съпругата му, която по това
време била бременна, не смеел да
предприема действия без да се посъветва с по-голям кръг хора, ищецът казал че
загубил част от бизнес-партньорите заради обвинението, свидетелят знаел че по
това време се водят преговори с тур-операторска фирма, след обвинението обаче,
преговорите били преустановени. Посочил е, че ищецът бил известен сред
мюсюлманската общност като добър мюсюлманин , след повдигането на обвинението
информацията била разпространена в медиите, ищецът обикалял страната на специално организирани
събрания, за да обясни, че не е направил това, за което го обвиняват,
свидетелят присъствал на 10-12 такива събрания през 2006-2007г., на други от
тях ищецът ходел без свидетеля. Посочил е , че част от приятелите на ищеца се
отдръпнали от него заради обвинението,, но присъствал в момент в който ищецът
водел разговори по телефона и свидетелят чувал същите, след това ищецът казвал
„толкова са ми били приятели“. Заявил е, че ищецът станал замислен, не бързал
да се прибира след работа, свидетелят оставал с него , за да го успокои, през
този период ищецът не бил преживял нещо, което а причини това му състояние,
свидетелят го познавал добре и затова решил че това състояние се дължи н
обвинението.
Разпитан
по делото св.А. е заявил, че познава
ищеца от повече от 20 години, работели в различни фирми , но имали общи
проекти, били приятели и колеги, почти всеки ден разговаряли по телефона,
средно по 3-4 пъти в месеца се виждали както професионална, така и като
приятели, знаел, че през 2006г. ищецът е обвинен за неправомерно прехвърляне на
пари, които били на мюфтийството , делото приключило през 2012г., ищецът бил
оправдан. Заявил е , че делото се
отразило стресиращо на ищеца, косата му побеляла, ищецът казал на свидетеля , че има нервни кризи
и влиза в болница, че не спял добре, събуждал се през нощта и мислел, бил
замислен и притеснен през периода, мислел за тези пари и за обвинението. Заявил
е, че ищецът е известен в мюсюлманското общество като добросъвестен и честен
мюсюлманин, след обвинението доверието към него сякаш намаляло, защото някои
хора се съмнявали че може да е извършил това престъпление и споделяли това на
свидетеля, ищецът непрекъснато бил разпитван по това дело и подлаган на натиск,
след оправдаването му ищецът започнал да се възстановява но сега изглеждал по
стар от свидетеля, който бил на по-голяма възраст. Заявил е, че медиите
разпространили обвинението, а при оправдаването му не публикували информация,
вероятно само най-близките на ищеца били разбрали, че той е оправдан.
С оглед на така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 2, ал.1, т.
3, пр.1 от ЗОДОВ.
При
този иск в тежест на ищеца е да ангажира доказателства, че спрямо него е
повдигнато обвинение за извършване на престъпление, но е постановена влязла в
сила оправдателна присъда, както и действителното настъпване на вредите, вкл. и
техния размер, да докаже обстоятелства, които да обосноват извод, че справедлив
размер на обезщетение за неимуществени
вреди е в размер на процесната сума, че актива на имущественото му е намаляло
със сумата, за която е предявил иска за имуществени
вреди, че уговореното възнаграждение за адвокат в наказателното дело
съответства на сложността на делото и на тежестта на престъплението, и че същите са в пряка и причинна връзка с
така повдигнато обвинение, че е провел активно поведение за събиране на
вземането за лихва.
В
тежест на ответника при така депозирания отговор е да докаже че между две
последователни действия на ищец за събирането на вземането за лихва е изтекъл определен период от
време и така същото е погасено по
давност.
Съгласно
чл. 2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ
държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от разследващите органи, П.
и съда от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано .
Съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това дали са причинени от виновно
длъжностно лице, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ исковете се предявяват срещу органа, от чийто актове,
действия/бездействия са претърпени вредите.
Със
ЗОДОВ законодателят е уредил специална отговорност на държавата, която е обективна и не е обвързана с вина на
длъжностното лице-пряк причинител на вредите. Отговорността на държавата е
специфично проявление на принципа за отговорност на възложителя на работа по
чл. 49 от ЗЗД и тя също е гаранционно-обезпечителна. ЗОДОВ определя специалния
ред и условия за обезщетение, като за неуредени случаи се прилагат общите
разпоредби на ЗЗД, съобразно § 1 от ДР на ЗОДОВ.
Отговорността
на държавата по ЗОДОВ обхваща всички
вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Елемент от фактическия
състав на отговорността на държавата по чл.2 от ЗОДОВ, е установяване на
незаконосъобразността на акта, действието/бездействието на органа по чл. 2 от
закона, от което се твърди, че са претърпени вредите, тоест дали противоречат
на материалноправни или процесуалноправни норми.
За
да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл. 2, ал.1, т.3, пр. 1 от ЗОДОВ, освен наличие на влязла в сила акт,
с който ищец е оправдан , ищецът следва да докаже и действителното настъпване
на вредите, вкл. и техния размер, както и причинна връзка между вредите и
незаконното обвинение. На репариране подлежат само действително настъпилите
вреди. (В този смисъл т. 11 от ТР № 3/22.04.2005г. по т.гр.д.№ 3//2004г. на
ОСГК на ВКС). За разлика от имуществените вреди, размерът на претърпените
неимуществени вреди се определя от съдилищата на база на релативния критерий за
справедливост – арг. по чл. 52 от ЗЗД. Понятието справедливост по см. на чл. 52
от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства, обуславящи размера
на обезщетението. Обезщетението следва да е съразмерно с конкретно претърпените
вреди, като удовлетворява изискването за справедливост. Такива обстоятелства са
продължителността на наказателното производство, тежестта на престъплението, за
което е обвинението, броя на деянията, по които е било незаконното повдигнатото
обвинение, ограничаването на гражданските права, вида на мярката за
неотклонение и нейния срок, личностните качества на ищеца, общественото му
положение и начина, по който се е отразило обвинението на ищеца-върху личния,
професионалния, обществения му живот, чувствата, честта и достойнството му,
продължителност и интензитет на терзанията. Когато обвинението е за умишлено
престъпление в област, която е професионалната реализация на ищеца, то следва
да се прецени и как обвинението се е отразило на възможностите му за
професионална реализация, изяви и развитие. , авторитета му на професионалист.
При някои професии, за които очакванията на обществото за почтеност и
спазването на закона са завишени, незаконното обвинение за извършване на
престъпление по общо правило има по-голямо негативно отражение, като това важи
в още по-голяма степен в случаи, в които обвинението е за престъпление,
извършено в сферата на тази професионална дейност. От правно значение са само
действително търпените неудобства в резултат на обвинението. При определяне на размера на обезщетение
следва да се вземат предвид и социално-икономическите условия към съответния
период. Определянето на обезщетение по справедливост предпоставя съобразяване
на конкретни условия - място и време на възникване на увреждането, етап на
обществено-икономическо развитие, стандарт на живот, средно-статистически
размер на доходите. Това е така, защото критерия на справедливостта не може да
бъде изолиран от тези условия. (В този смисъл Постановления № 4/1964 и № 181968
на Пленума ВС; Решение № 344/24.11.2014г. по гр.д№ 2378/2014г. на ВКС, ІV-то
Г.О.; Решение № 18/20.02.2014г. по
гр.д.№ 2721/2013г. на ВКС, ІV-то Г.О.;
Решение № 267/26.06.2014г. по гр.д.№ 820/2012г. на ВКС, ІV-то Г.О.;
Решение № 55/11.03.2013г. по дело № 11.03.2013г. на ВКС, ІV-то Г.О. ; Решение №
401/21.10.2011г. по гр.д.№ 483/2011г. на ВКС, ІV-то Г.О. постановени по реда на
чл. 290 от ГПК и задължителни за
настоящия състав).
Съдът
приема, че в конкретния случай от събраните по делото писмени доказателства, се
установява, че ответник е повдигнал и поддържал незаконно обвинение срещу
ищеца. Това е така, защото от приетите по делото книжа по наказателното дело се
установява, че в периода от 09.05.2007г.
до 14.05.2012г. срещу ищецът е
повдигнато и поддържано обвинение за
това, че на 17.01.2006г. в съучастие
като извършител с Н. Ф. Г.-помагач, чрез използване на неистински документ
–протокол от ОС на Висш мюсюлмански духовен съвет, сочещ че се взема решение за
разпореждане с парични средства на религиозна институция Мюсюлманско
изповедание, рег. по ф.д.№ 1659/2003г. на СгрС, ФО, получил без правно
основание чуждо движимо имущество от 600 000лв. с намерение да го присвои,
като присвоеното е в големи размери-престъпление по чл. 212, ал.1, пр.2 вр. с
ал. 4, пр.1 вр. с чл. 20, ал.2 от НК, като с присъда от 11.07.2011г. ищецът е признат за
невиновен по така повдигнато обвинение, отменена е мярката за неотклонение
„подписка“, присъдата е протестирана
пред СГрС, , образувано е ВНОХД 97/2012г. , по същото са проведени две
заседания на които се е явил адвокат А. за ищеца, протестът не поддържан от П., на 14.05.2012г. оправдателна присъда е потвърдена.
Съдът
прима, че от приети по делото доказателства се установява и че от поведението
на ответника ищецът е претърпял вреди и същите подлежат на обезщетяване.
По претенцията за имуществени вреди:
Вземането
на ищеца за имуществени вреди не се поглъща от това за неимуществени вреди, а
се определя на основание на реално претърпените вреди, тоест на основание на
доказаното намаляване на актива на имущественото на ищеца. Такива вреди могат
да бъдат направени разноски по наказателно дело, по което е постановена
оправдателната присъда, включително и такива за адвокат.
В
конкретния случай по делото са приети неоспорени от страните договор за правна
помощ, фактура, разходен касов ордер, наказателно дело се установява, че ищецът
е уговорил и платил 5000лв. възнаграждение за адвокат, който е бил
упълномощен да го представлява по делото на СРС, 23-ти състав и по ВНОХД по така повдигнато обвинение, за което е
постановена оправдателна присъда. По делото се установи от книжата по
наказателното дело, че на 10 от съдебните заседания проведени пред СРС и на две
от заседанията пред СГрС ищецът е бил представляван от адв. А., а на две от
заседанията пред СРС ищецът е бил представляван от други адвокати. При така
установеното съдът прима, че по делото ищецът е платил на адвокат по НОХД
сумата от 5000лв. и е бил представляван от адвокат, на който е платено за
същото. Неоснователни са доводите на
ответника че това възнаграждение е прекомерно. Размерът на същото е над
посочения минималния такъв по чл. 13 от Наредбата от 300лв., но не
надвишава този размер до степен, която
да обоснове извод за прекомерност. Отделно в случая са проведени 14 съдебни
заседания на двете инстанции за около 4 години, престъплението предполага
възможност за наказание до 15 години и така уговорения размер не е прекомерен.
При
така установеното съдът приема, че ищец е претърпял имуществени вреди от
повдигнато обвинение в размер на общо
5000лв.
Доколкото
по делото не са ангажирани доказателства от ответника за погасяване на
задължението му към ищеца за заплащане на тази сума, то съдът приема, че следва да уважи иска до
горепосочените размери, а именно 5000лв. за имуществени вреди.
По претенцията за неимуществените вреди:
Съдът
приема, че от събраните по делото
писмени доказателства – протоколи от съдебни заседания и от разпити на
досъдебно производство, по делото е
установено, че по така повдигнатото
срещу ищеца обвинение в период от 09.05. 2007г. до 14.05.2012г., ищецът се е
явил на 12 съдебни заседания,отделно е бил разпитван на досъдебно производство
в качество на свидетел, в качество на обвиняем, в периода е бил с мярка за
неотклонение „подписка“. Действително по
делото е установено, че преди това по същото досъдебно производство ищецът е
бил привлечен за обвиняем за друго престъпление- по чл. 210 от НК. Това
обвинение за извършено престъпление, обаче, не е било предмет на оправдателна присъда, а
само във връзка със същата е претенцията
на ищеца в настоящото производство, поради което и действия на ответника във
връзка с други обвинения, различни т това, по което ищецът е оправдан, не са
предмет на настоящото производство. Съдът приема, че по делото е установено, че
повдигнатото и поддържаното обвинение срещу ищеца му е причинило притеснение,
несигурност, потиснатост, необходимост от обяснения пред мюсюлманска общност,
че не е извършил деянието, за което е обвинен, че част от познатите му са
започнали да странят от него, че информацията за поведението на ищеца, за което
е повдигнато обвинение е била разпространена от медиите през 2006г., това
обвинение е уронило добро му име. Тези
обстоятелства се установяват от събрани по делото гласни доказателства, които
съдът кредитира като логични, последователни, резултат от личните и трайни
впечатления на свидетелите, неопровергани от другите доказателства, еднозначни
и непротиворечиви. Двамата разпитани по
делото свидетели са заявили, че информацията за повдигнато срещу ищеца обвинение
е била разпространена в медиите, това се установява и от приети по делото
извлечения от интернет-сайтове. Свидетелите са заявили, че ищецът е бил
притеснен за себе си и за семейството си, че косата му е побеляла, че е загубил
увереността си и се съветвал с по-широк кръг от хора преди да предприеме
определено поведение, че се е наложило да се организират и да присъствал на
нарочни събрани на които да обяснява, че не е извършил престъплението. При така
установеното съдът приема, че по делото е установено, че в причинна връзка
между повдигнато и поддържано обвинение ищецът е претърпял неимуществени вреди,
справедливото обезщетение на които е в размер на 25 000лв. Съдът
приема, че този размер е справедлив по смисъла
на чл. 52 от ЗЗД вр. § 1 от ДР на ЗОДОВ. При определяне на този размер съдът съобрази продължителността
на производството – общо 5 години,
възрастта на ищеца към повдигане на обвинението– 32 години, тежестта на
престъплението за които е повдигнато това обвинение - умишлено престъпление с
възможност за наказание лишаване от
свобода от 3г. до 15 г., разпространение на информация за поведението на ищеца
в медиите, както и общественото положение на ищеца - известна личност в средите на мюсюлманска
духовна общност, за който с решение от януари 2006г. е взето решение че е член по право на орган на управление на
мюсюлманското вероизповедание, Тази сфера на изява на ищеца предпоставя засилено очакване и изискване на
за почтеност, поради което и по презумпция претърпени вреди от обвинение в
престъпление причинява по-големи вреди. Тази презумпция, наложена от житейската
логика и опитните правила в случая не е оборена, а напротив – събраните гласни
доказателства установяват по делото, че действително претърпените вреди от
ищеца са такива, които да обосноват определяне на обезщетение в горепосочения
размер. Двамата свидетели са посочили, че ищецът се е ползва с името на добър
мюсюлманин в общността им, че обвинението е било широко разпространено в
средите им, че ищецът е провеждал нарочни събрания в различни селища на
страната на които да обяснява, че не е извършил престъплението за което е
обвинен. Така установените обстоятелства съдът приема, че обосновават извод, че
размера на обезщетението за претърпените от ищеца вреди следва да е в размер от
25 000лв. При определяне на този размер съдът съобрази социално-икономическите
условия в страната в периода на поддържаното обвинение срещу ищеца, като и обстоятелството,
че мярката за неотклонение взета по отношение на ищеца е била най-леката. Неоснователни
са доводите на ответника, че доколкото не бил поддържал протеста, то периода на
поддържаното обвинение не следвало да се приема, че обхваща и съдебното
производство пред втора инстанция. Това
производство е инициирано от ответника поради което и доколкото не е прекратено,
то периода на същото следва да се обхване от периода, в който ответник е
поддържал обвинението срещу ищеца.
Доколкото
по делото не са ангажирани доказателства от ответника за погасяване на
задължението му към ищеца, то съдът приема, че следва да уважи иска до
горепосочените размери, а именно 25 000лв. за неимуществени вреди.
По претенцията за лихва:
Вземането
за обезщетение възниква и става изискуемо от момента, в който е влязло в сила
оправдателната присъда, съответно от влизане в сила на постановлението за
прекратяване на наказателното производство при иск по чл. 2, ал.1, т.3, предл.
2 от ЗОДОВ. От този момент държавните органи изпадат в забава и от този момент
започва да тече погасителната давност за вземането. ( В този смисъл т.4 от ТР
№3/22.04.2005г. ).
При
така възприето и като съобрази обстоятелството, че оправдателна присъда е
влязла в сила на 14.05.2012г., то съдът приема, че лихва върху главницата , за
която съдът прие, че иск е основателен, се дължи от 14.05.2012г. Същевременно, доколкото ответник е възразил, че вземането за
лихва е погасена по давност, съдът приема че иска за лихва до 31.05.2012г.
следва да се отхвърли. Това е така, защото оправдателна присъда е влязла в сила
на 14.05.2012г. и от този момент е изпаднал в забава ответник з заплащане на
обезщетението, погасителната давност за лихвата за забава е 3 години, а искова
молба е от 01.06.2015г., тоест по давност е погасено вземането за лихва в
периода от 14.05.2012г. до 31.05.2012г. При така възприето съдът приема че иска
за лихва следва да се уважи за периода от 01.06.2012г. върху главници , за
които съдът приема, че искове са основателни.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и като съобрази разпоредбата на
чл. 10 от ЗОДОВ съдът приема, че разноските следа да се
възложат на страните съобразно изхода по делото и при съобразяване на
възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Съдът приема, че следва да осъди ответника – П. на Р. Б., да заплати изцяло на ищеца, внесената държавна такса в размер на 10лв. Това е така, защото
разпоредбата на чл. 9а от ЗОДОВ вр. с. чл. 2а от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, определят проста държавна такса в
размер на 10 лв. по искове по ЗОДОВ. Същевременно, чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ, предписва, че дори и при частично уважаване на иска, на ищеца се
присъжда изцяло внесената държавна такса. Аргумент за този извод на съда се
черпи и при логично и сравнително тълкуване на разпоредбите на изр.1 и на изр.
2 от чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ - по съразмерност е предвидено присъждане единствено
относно адвокатското възнаграждение, изплатено от ищеца, но не и за държавната
такса.
Ищецът не е претендирал други разноски
освен тези за държавна такса и такива не му се следват.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П. на Р. Б., с адрес: гр.**********, да заплати на Н.Х.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: адв. Н.А.,*** сумите в размери и на основание, както следва:
основание на чл. 2, ал.1, т.3, пр.1, от ЗОДОВ вр. с чл. 86 от ЗЗД сумата
от
25 000лв., (двадесет и пет
хиляди лева), ведно със законната лихва от
01.06.2012г. до изплащането й, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 5 000лв. (пет хиляди лева), ведно със законната лихва от 01.06.2012г. до изплащането й,
представляващи обезщетение за претърпени
имуществени вреди, които
вреди са претърпени в следствие на повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 212, ал.1, пр. 2
вр. с , пр.1 вр. с чл. 20, ал.2 вр. с ал. 1 ал.4 от НК , за което е постановена
оправдателна присъда по НОХД № 4202/2008г. на СРС, 23-ти състав, потвърдена с Решение
по ВНОХД 97/2012г. на СГрС, 6-ти въззивен състав; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ сумата от общо 10лв (десет
лева), като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете в
останалата им част: за главница за
обезщетение за неимуществени вреди
за горница над 25 000лв. до предявения
размер от 40 000лв. и за лихва върху тази горница; за лихва
за периода от 14.05.2012г. до 31.05.2012г. върху присъдените суми от
25000лв. за неимуществени вреди и 5000лв. за имуществени вреди.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
След
приключване на производството със стабилен съдебен акт да се върне НОХД № 4202/2008г. на СРС, 23-ти
състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: