РЕШЕНИЕ
№ 1268
гр. Пловдив, 20.07.2020
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІV състав, в открито заседание на втори юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАТЕЕВА
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря
Диана Караиванова и участието на прокурора
Данаила Станкова, като
разгледа докладваното от съдия Вълчев КАНД
№ 1224 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба на юрисконсулт М. М., като процесуален представител на ТД
на НАП град Пловдив против решение № 403 от 04.03.2020 г., постановено по АНД №
7524 по описа за 2019 г. на ПРС, с което е отменено Наказателно
постановление № 470580- F512507 от 17.10.2019 год.,
издадено от Директор на ТД на НАП Пловдив, касаещо наложено на „Семеха“ ООД - Пловдив, Булстат *********, с адрес на
управление гр.Пловдив ул.“Родопи“ № 90 административно
наказание по реда на чл.17 ал.1 предл.4 от Закон за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки /ЗСВТС/ „имуществена
санкция в размер на 500.00 /петстотин/ лева“ за административно нарушение на
чл.11 ал.1 от ЗСВТС.
Жалбоподателят
моли да се отмени атакуваният съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен,
като счита, че не се касае за маловажно административно нарушение по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. Счита, че преценката на административно – наказващият орган е
законосъобразна с оглед установеното по безспорен начин административно
нарушение, като наложената санкция е в предвидения от закона минимален размер и
ще изиграе своята роля за целите на индивидуалната и генерална превенция.
Затова предлага и да се потвърди издаденото наказателно постановление.
Касационният
ответник „Семеха“ ООД, редовно призован, се
представлява от процесуалния си представител адв. Христо К., който с
предварително постъпил писмен отговор оспорва подадената касационна жалба. По същество
на спора ангажира подробно становище за законосъобразност на атакуваното
съдебно решение, поради което счита, че то следва да бъде оставено в сила.
Контролиращата
страна Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че решението на
първоинстанционният съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да се
потвърди.
Пловдивският административен съд, като провери законосъобразността на
първоинстанционното решение, във връзка с наведените от касатора
оплаквания, и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК,
във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери следното :
Касационната
жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по
чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице имащо правен интерес - страна в
първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради
което е процесуално допустима. Разгледана
по същество, същата се явява неоснователна
поради следните съображения:
Районният съд
е бил сезиран с жалба от „Семеха“ ООД против процесното наказателно
постановление, издадено въз основа на АУАН
серия AN № F512507/02.10.2019г. за извършена проверка на 17.09.2019г.
С АУАН е вменено административно нарушение на касационният ответник за
осъществено на 17.09.2019г.
административно нарушение на чл. 11, ал.1 от ЗСВТС изразило се
в това, че при извършена проверка от свидетеля Н.,
заемащ длъжността „инспектор по приходите“ при ТД на НАП-Пловдив се установило,
че дружеството в качеството си на Интрастат опертор по смисъла на чл.7 от Закон за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки /ЗСВТС/ /обн. ДВ, бр.40 от 29.05.2012г. , в сила от 01.07.2012г./ не
е подал в ТД на НАП Пловдив месечна декларация по системата ИНТРАСТАТ
ПРИСТИГАНИЯ в предвидения от закона срок - 14-то число на месеца, следващ
референтния период. Декларацията ПРИСТИГАНИЯ е за референтен период август
2019г. и е следвало да бъде подадена в ТД на НАП Пловдив най-късно до
16.09.2019г. включително, като същата била подадена в ТД на НАП гр.Пловдив на 30.09.2019г.
и е заведена с вх.№ 144457/30.09.2019г.. АУАН е съставен в присъствие на
представител на нарушителя и екземпляр от него му е връчен. В тридневен срок по
реда на чл.44 ал.1 ЗАНН е постъпило и писмено възражение с мотив, че се касае
за пропуск и декларацията е нулева. Въз основа на съставения АУАН е прието от
административно - наказващият орган, че така установеното административно
нарушение е безспорно доказано и затова на основание чл. 17 ал.1 от ЗСВТС същият определил и наложил процесното административно наказание. За да отмени наказателното постановление,
районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява по
несъмнен начин, че така установеното в НП административно нарушение съставлява
маловажен случай на неправомерно деяние по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази
връзка той е обосновал, че административното нарушение е осъществено за първи
път, от него не са настъпили непосредствени обществено значими вреди за данните
в системата Интрастат, свързани с неотразяването на записи
със събрани статистически данни, тоест касае се за нулева декларация,
нарушителят доброволно е предприел мерки за неговото отстраняване в един кратък
период след неговото извършване, предвид
чистото данъчно досие и минало на дружеството. Посочил
е също, че нарушителят признава извършеното деяние, изразява критичност към
него и стремеж подобни нарушения да не бъдат допускани в бъдеще. От тези
обстоятелства е направил и извода за по- ниската степен на обществена опасност
на осъщественото деяние в сравнение с други подобни случай, което обосновава
приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. На тази база е посочил, че
преценката изисква изследване на всички обстоятелства, свързани с обективното
отрицателно въздействие, което деянието
е оказало или може да окаже спрямо обекта на посегателството. В тази връзка е изложил и съдебна
практика, свързана с приложение на ТР №1/2007г , Решение №3963 от 13.06.2017г. издадено
по к.а.н.д. №4209/2017г. на
Административен съд София, както и други касационни съдебни решения. Посочил е, че с липсата на съществено отрицателно
въздействие върху охраняваните обществени отношения е следвало административно
– наказващия орган да направи съответната преценка за „маловажен случай“, като
не наложи административно наказание, а само предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание с необходим ефект. Счел е, че липсата на изводи от
наказващият орган в тази връзка е опорочен проведения административно
наказателния процес и води до незаконосъобразност на атакувания административен
акт. Обосновал е, че това касае съществено процесуално нарушение и води до
ограничаване на правото на защита на нарушителя.
Решението
на първоинстанционният съд е правилно.
Не
се спори, че касационният молител е субект на вмененото му административно
нарушение и поведението му е преценено като неправомерно съгласно вмененото му
противоправно деяние. Правилни са и съжденията на първоинстанционния съд
относно допуснатото съществено процесуално нарушение, свързано с неприлагането
на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, относно преценката му за нарушението като
„маловажен случай“, което води до ограничаване на правото на защита на
нарушителя. В този смисъл направените възражения в касационната молба се явяват
неоснователни и неподкрепени със съответните доказателства, а становището на
първоинстанционният съд е правилно и основателно. Това е така, защото съгласно
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН при маловажни
случай на административни нарушения не се налага административно наказание, а
само да се предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване
на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Безспорно в
настоящият случай административно – наказващият орган при даденото от него
описание на извършеното административно нарушение е следвало да направи
съответната преценка за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да
прецени на база принципа на съразмерност по смисъла на чл.6 от АПК
необходимостта от налагане на административна санкция, която дори и в минимален
размер е необосновано тежка за степента на засегнатост
на обществените отношения от осъщественото деяние. Не излагането на конкретни
мотиви на база съответните доказателства защо не са налице условията на чл.28
от ЗАНН от своя страна води до съществено ограничение на правото на защита на
нарушителя и винаги е съществено административно нарушение на административно –
наказателните правила. Налице е неправомерно поведението на административно -
наказващите органи, които на основание неправомерното описание са пристъпили
към търсенето на административно наказателна отговорност от дружеството „Семеха“ ООД. Законосъобразно е
прието от първоинстанционният съд, че в предвид на съществуващата маловажност
на деянието не може да се търси обективна отговорност от дружеството-
нарушител. В тази връзка решението е правилно, а наведените с
касационната жалба възражения, че са спазени от административните органи на
всички законови изисквания по установяване на административното нарушение се
явява необосновано. Контролните органи следва да проявяват онази активност,
която по безспорен и несъмнен начин с оглед конкретно изяснените факти да
обосновава причинно – следствената връзка между неправомерното поведение на нарушителя
и настъпилите обществено опасни последици. В настоящият случай това не е
направено. Привличането на дружеството като нарушител без да
са изяснени всички обстоятелства, от които да се направи категоричен и несъмнен
извод по това, има ли настъпило административно нарушение и какви са обществено
опасните последици от него, е довело до съществено нарушаване на правото му на
защита. Това е
довело до нередовност на атакуваното НП, а нередовният административен акт не
може да породи съответните правни последици. Още повече, че НП е
административен акт от категорията на правораздавателните и неговите основните
функции не могат да бъдат реализирани, ако негова нередовност води до
съществено нарушение на правото на защита на нарушителя. Този порок е
от категорията на съществените и води до отмяна на издаденото НП като един
незаконосъобразен административен акт. По тези
съображения обжалваното решение следва да се остави в сила.
При този
изход на спора разноски се дължат само на касационният ответник. Искания то негова
страна за присъждане на разноски не е направено, поради което съдът и не дължи
произнасяне по тях.
В предвид на изложеното и на осн.
чл.221 от АПК, вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН Съдът
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 403 от 04.03.2020г.,
постановено по АНД № 7524/2019г. на Районен съд - гр. Пловдив - XXV
наказателен състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:/П/
ЧЛЕНОВЕ
: 1. /П/
2./П/