Р Е Ш Е Н
И Е
№_____
гр. Л., 16 август 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Л.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно
заседание на осми юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА
при секретаря М.Д., като разгледа докладваното от съдия ЦАРИГРАДСКА АНД № 87/2019 по
описа на съда и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 ЗАНН.
Образувано е по повод на жалбата на Ж.С.М.
***, чрез адв. Р.Л.,***7000-1583/20.03.2019г., срещу Наказателно постановление
№18-0297-000326/05.10.2018 г., издадено от началника на РУ Л. към ОДМВР Ловеч.
С жалбата са направени
оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на
наказателното постановление. Заявява, че доверителят действително е управлявал
собствения си лек автомобил, когато е реализирал леко ПТП, като при
изпробването му за употреба на алкохол, техническо средство не отчело резултат.
Полицейските служители приели, че жалбоподателят не дава правилно проба и без
да му предложат да бъде изследван с доказателствен анализатор, издали талон за
медицинско изследване и го отвели до ФСМП Л., където не му обяснили последиците
при отказ, а го карали да подпише разни документи, без да му обяснят защо.
Оплаква се, че от начина на изписване в НП на съставения АУАН, което намира, че
е в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗАНН. Възразява и срещу различието при
изписване на номера на техническото средство, с което е отказал да бъде
изпробван – в акта посочено с №0093, а в НП - №0031, което счита за нарушение
на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
Моли за отмяна на обжалваното
НП.
В
писмото, с което началникът на РУ Л. е администрирал жалбата, е изразено становище
за неоснователността на същата и е поискан разпита на двама свидетели – П.Й. и П.Ц..
В
съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован, се явява лично и със
защитника си адв. Р.Л.. Поддържа жалбата и иска отмяна на атакуваното НП. По
отношение на фактите защитата настоява, че Ж.М. не е отказал да бъде изпробван
с Дрегер, а не е издишал достатъчно въздух, опитвайки няколко пъти да изпълни
указанията. Позовава се на събраните данни в хода на съдебното следствие
относно наличието на доказателствен анализатор в РУ Л., въпреки обратното
твърдение на актосъставителя П.Й.. Изтъква липсата на протокол за медицинско
изследване в представените от ФСМП Л. медицински документи, с което е нарушен чл.
15, ал. 7 от Наредба №1/19.07.2017 г. Прави оплакване и по повод направената
корекция в АУАН относно номера на Дрегер-а.
Черпи аргументи от решение, постановено по АНД№138/2017 г. на РС Л..
Въззиваемата
страна – РУ Л., редовно призована, не изпраща представител.
От
събраните пред съда доказателства - показанията на разпитаните по делото свидетели П.Й.Й. и П.Г.Ц., обясненията
на жалбоподателя, писмените доказателства – АУАН, Талон за изследване, Докладна
записка, Часови график, Протокол за
лабораторна проверка, Служебна заповед на министъра на вътрешните работи и
Удостоверения от директора на ОДМВР Ловеч, Справка за нарушител/водач, Писмо от
ЦСМП Ловеч, Журнал за кръвни проби и Амбулаторен журнал на дежурен
лекар/фелдшер, и Справка от РУ Л. относно наличието на доказателствен
анализатор към 30.09.2018 г. и Протокол от проверка на БИМ, съобразявайки
становищата и възраженията на страните, съдът прие за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Полицейските
служители П.Й. и П.Ц. били дежурни на смяна от 20.30 часа на 29.09.2018 г. до
08.30 часа 30.09.2018 г. и изпълнявали
дейност по контрол на пътното движение по предварителен часови график със
служебен автомобил рег.№******и предоставено техническо средство „Алкотест
7510“ с №ARDN0031.
Около
05.30 часа посетили сигнал за ПТП на ул. „В.“№**в гр. Л..
На
място установили, че участниците в ПТП и пристъпили към проверка и на двамата
за употреба на алкохол.
Жалбоподателят
Ж.М., в качеството му на водач на лек
автомобил „Опел - Астра“ с рег.№ ******, негова собственост, който блъснал
отзад друг автомобил, не можел да подаде достатъчно въздух в техническото
средство „Дрегер“ „Алкотест 7510“ с №ARDN0031,
поради което същото не отчело резултат. Около М. се усещала миризма на алкохол,
реакциите му били забавени, както и говорът.
Затова
св. Й. издал Талон за изследване №0004473, в който вписал данните на водача и
отказът да бъде изпробван с посоченото техническо средство.
В
частта от талона по образец, в която проверяваното лице има възможност да
избере алтернативен начин за изследване за употреба на алкохол – чрез
доказателствен анализатор или чрез медицинско изследване, е вписано „отказва“,
като подпис на жалбоподателя е положен само за алтернативата „медицинско
изследване“.
Служителят с попълването на останалата част от
талона е уведомил водача, че трябва да се яви във ФСМП Л. до 40 минути от
връчването на талона, което е станало в 06.10 часа на 30.09.2019 г., удостоверено с подписа
на Ж.М..
След попълване на Талона за
изследване водачът бил придружен до ФСМП Л. от полицейските служители за вземане
на кръвна проба, като явяването му било отразено под №6128 в Амбулаторния журнал
в 06.20 часа, с отразяване, че отказва да даде кръвна проба, за което е положен
подпис подпис на жалбоподателя. В Журнала за кръвни проби в 06.20 също е
отразен отказа на Ж.М. да даде кръвна проба за изследване, с подписи на мед.
Фелдшер М., св. П.Ц. и жалбоподателя Ж.М..
Медицинският специалист не попълнил
протокол за медицинско изследване.
Срещу жалбоподателя св. П.Й.
съставил два акта за установяване на нарушение – АУАН Д 233860/30.09.2019 г. за
нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, въз основа на който било издадено и НП по чл.
179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП, влязло в сила като необжалвано, и процесният
АУАН №395, серия Д, бл.№233861 от 30.09.2018 г. за това, че на същата дата, около 05.30 часа в гр. Л. по
ул. В. №**, като участник в ПТП, управлява лек автомобил „Опел - Астра“ с рег.№
******, лична собственост, водачът отказва да бъде изпробван с техническо
средство „Алкотест 7510“ с №ARDN0031 (с
видима поправка в изписването на „31“). Издаден Талон за медицинско изследване
№0004473. Отказва да даде кръв. Има мирис на алкохол. С това е нарушил чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.
В представения от
жалбоподателя екземпляр от акта е вписан различен номер на техническото
средство, а именно №ARDN0093, поради техническа
грешка, допусната от актосъставителя.
Актът е съставен в присъствието на разпитания от съда свидетел П.Ц. Й.Д., предявен е и е връчен на жалбоподателя,
за което той е положил подписи без да изложи писмени обяснения или възражения –
при съставянето на акта и в 3-дневния срок за допълнителни такива.
Въз основа на съставения акт на 05.10.2018 г. началникът
на РУ Л. към ОДМВР Ловеч – Иво Рабаджиев, издал обжалваното Наказателно
постановление, в което е приповторена фактическата обстановка от процесния акт,
индивидуализиран като „АУАН Д233861/30.09.2018 г.“, като е прието, че с това
жалбоподателят е нарушил чл. 174, ал. 3 ЗДвП с изписано съдържание на нормата.
В
диспозитивната част на НП наказващият орган се е позовал на чл. 174, ал. 3, пр.
1 ЗДвП, за да наложи на жалбоподателя глоба в размер на 2 000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за 24 месеца.
Техническото средство „Алкотест
7510“ с №ARDN0031 е
преминало успешно в лабораторията за проверка на средствата за измерване последваща
проверка на 08.05.2018 г., валидна за срок от 6 месеца, видно от представените
доказателства за това.
Актосъставителят П.Й. заема длъжността младши
автоконтрольор в група „Охранителна полиция“ към РУ Л. при ОДМВР Ловеч, а
издалия наказателното постановление И.Р.– длъжността началник на РУ Л., видно
от представените удостоверения за това, издадени от директора на ОДМВР Ловеч.
С представената
Заповед от 14.05.2018 г. министърът на вътрешните работи е определил
полицейските органи, които да съставят актове за установяване на нарушения по
ЗДвП, сред които са и заемащите длъжност младши автоконтрольор (точка 1.3 от
заповедта), както и длъжностните лица, които да издават наказателни
постановления, сред които са посочени и началниците на РУ при ОД МВР (точка 2.8
от заповедта).
По
доказателствата:
В хода на съдебното следствие и предвид изричните
изявления на жалбоподателя се установи, че Ж.М. е управлявал лекия автомобил, с
който е реализирано ПТП.
Ж.М. (л. 27) признава, че му е предложено да бъде
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, а именно: „…предложиха ми полицаите да духам и аз опитах
да духам, ма нещо не ставаше. После отидохме в бърза помощ, те ми казаха: Ще
даваш ли кръв?, - аз бях още стресиран… и аз казах, че няма да дам, казаха ми –
подписвай, и аз подписах и си тръгнах…“
В този смисъл категорични са показанията на разпитаните
полицейски служители.
Категоричният отказ на жалбоподателя да предостави и кръвна
проба за медицинско изследване е потвърден и от медицинската документация.
Възприятията на актосъставителя са били коректно
докладвани на началника на РУ Л. с приложената докладна записка за дежурството,
изготвена от полицай П.Й..
Тези обстоятелства, макар и извън състава на нарушението,
съдът обсъди като такива, имащи значение за преценка достоверността на
свидетелските показания и обясненията на жалбоподателя.
Изводът, че при съставянето на акта техническото
средство, с което е направен опит да бъде изпробван Ж.М., е с № ARDN0031 се направи въз основа на
комплексната оценка на всички доказателства – показанията на актосъставителя,
часовия график за дежурството и вписаните данни за извършените дейности. От
подробните записи в отчетния документ се вижда, че около 5.30 часа са
регистрирани две проверки за алкохол – едната отрицателна, един отказ, и едно
ПТП, с данни за взето отношение – съставен акт. Вписан е рег.№ на лекия
автомобил на жалбоподателя, както и неговото ЕГН, като помежду двете действия
спрямо него – опитът за проба и нарушението, предизвикало ПТП, е вписана и
проверка, което напълно съответства на свидетелските показания – че са опитали
да изпробват и двамата участници в ПТП, че другият участник се е подложил на
проверка, която не е регистрирала употреба на алкохол.
Към момента на проверката в РУ Л. не е имало
доказателствен анализатор, което се установява от представената справка за
това, придружена от протокол за измерване на същия.
Въз основа на горното съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата
е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съдът
служебно извърши проверка и установи, че в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Наказателното постановление съдържа
изискуемите от чл. 57 ЗАНН задължителни реквизити. Спазен е предвиденият в чл. 34,
ал. 3 ЗАНН срок за издаване
на наказателното постановление. Издадено е от компетентен орган, съобразно
изискванията на чл. 189, ал. 12 ЗДвП и чл. 47 ЗАНН.
Актът за установяване на административно
нарушение е съставен от компетентен полицейски орган, съобразно чл. 189, ал. 1 ЗДвП и чл. 37 ЗАНН, който има право да съставя актове за констатирани
административни нарушения по ЗДвП.
Съставеният АУАН отговаря на
императивните изисквания на чл. 42 ЗАНН, спазена е и процедурата по неговото
съставяне и предявяване за подпис на нарушителя, в присъствието на разпитаните
свидетели.
Има пълно съответствие между
съставения акт и издаденото въз основа на същия НП. Неоснователно е оплакването
за начина на изписване на номера на акта, като в бланковия образец е посочено,
че „Д“ е индикация за серията, докато в НП било изписано „Д 233861“. Това
възражение е съвсем формалистично и по никакъв начин не засяга правото на
жалбоподателя да разбере въз основа на кое обвинение, повдигнато със
съставянето на АУАН, е санкциониран.
Възражението за извършена
поправка в номера на техническото средство е основателно, но същата не
съставлява съществено нарушение. Това е така, защото в хода на съдебното
следствие се установи, включително чрез признанията на жалбоподателя, че той не
е подавал достатъчно въздух в техническото средство.
Индивидуалният номер на
техническото средство има съществено значение, когато с него е отчетена валидна
проба, доколкото всеки уред има памет на извършените проверки.
В случая чрез показанията на
актосъставителя и другата служебна документация, съдът установи, че именно с
техническо средство №0031 е извършвана проверка на Ж.М..
Устройството е било
технически изправно, което личи не само от успешно преминатия лабораторен тест,
но така също и от обстоятелството, че със същото е извършена проверка на другия
участник в ПТП.
Възраженията, свързани с
допуснати нарушения на реда за установяване употребата на алкохол не могат да
бъдат оценени като такива, ограничили правото на защита на нарушителя.
Приложимата правна регламентация към датата на
нарушението – 26.12.2018 г., се съдържа в Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози,
в актуалната редакция след измененията и допълненията, обнародвани в Държавен
вестник бр. 81 от 02.10.2018 г. (Наредбата).
От гледна точка на ЗДвП отказът на
водача, участник в ПТП, да бъде изпробван с техническо средство, осъществява
състава на нарушението, вменено му с АУАН.
Категорично и безспорно в хода на
съдебното следствие се установи, че М. не е подавал достатъчно въздух, за да
бъде отчетен резултат от техническото средство, въпреки даваните му указания от
служителя.
Това поведение, което възпрепятства
извършването на проверката, по силата на чл. 2, ал. 2 от Наредбата е приравнено
на „отказ“ от извършване на проверка.
Ж.М. е бил длъжен да се подчини на
указанията на контролните органи, които съгласно предписанията на чл. 4, ал. 1
от Наредбата са извършвали задължителна проверка на участниците в посетено на
място пътнотранспортно произшествие.
Като не е дал необходимото
съдействие и е възпрепятствал изпробването му на място с техническо средство, М.
е осъществил една от формите на нарушението, предвидено в чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
В съответствие с предписанията на
чл. 3а, т. 1 от Наредбата, поради отказ да бъде изпробван с техническо
средство, актосъставителят е издал Талон за медицинско изследване, с което е
осигурил реална възможност на жалбоподателя да се подложи на медицинско изследване, като
даде да му бъде взета кръв.
От доказателствата се установи
действителният мотив на жалбоподателя да откаже да бъде изпробван и това е фактът, че е употребявал алкохол.
Този факт не е съставомерен, но съдът го обсъди с оглед субективната страна на
нарушението.
Възражението, че медицинският
специалист не документирал извършеното от него в протокол по образец, са
несъстоятелни.
Преди
съдът да даде отговор на конкретните възражения, е важно да бъдат посочени
целите, които Наредбата преследва и които са дефинирани в Мотивите към проекта
за наредба, внесен от трите ведомства – МВР, МЗ и МП, а именно: създаване на
ред за установява употребата на алкохол и/или наркотични вещества при
гарантиране на максимално обективни, точни и надеждни резултати. Цели се
също създаване на ефективни механизми за превенция и контрол върху способността
на водачите за управление на МПС.
Именно
в преследваната цел е и основният аргумент, който прави възраженията на
защитата неоснователни. Това е така, защото поради отказът на М. да бъде изпробван
с техническо средство или изследван медицински, не е достигнато до никакъв
резултат за наличието (или липсата) на алкохол в кръвта му и неговата
концетрация.
Съответно
не е нарушено правото му да се защити срещу евентуално неточно или невярно отразяване
на резултат. Още повече, че в случая санкцията на М. е за отказа да бъде
изпробван с техническото средство, а не за последващия отказ да бъде изследван
и медицински.
Позоваването
на този допълнителен факт, разкриващ в пълнота обстоятелсвата около нарушението
съгласно чл. 27 ЗАНН, не променя извода на решаващия съд, че е ясно за какво е
наказан М. – за отказ да бъде изпробван с техническо средство. В този смисъл е
трайната практика на касационните инстанции в страната по приложението на чл.
174, ал. 3 ЗДвП (напр. КАНД №107/19, КАНД № 67/19, КАНД №79/19, КАНД №250/18,
всички по описа на Административен съд Ловеч, КАНД №29/2018 на Административен
съд Хасково, КАНД №637/18 и КАНД №230/17 на Административен съд Плевен, КАНД
1174/18 на Административен съд Пазарджик и др.)
Позоваването
на защитата на съдебно решение по АНД 138/2017 г. на РС Л. е неотносимо,
доколкото обсъжданата хипотеза в делото касае реда за установяване употребата
на алкохол по отменен нормативен акт.
Не
може да се приеме като съществено и оплакването, че на жалбоподателя не е била
осигурена възможност да бъде изпробван с доказателствен анализатор, след като
към момента такъв не е бил на разположение.
С оглед изложеното съдът
намери оплакванията на жалбоподателя във връзка с нарушения на реда за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му за неоснователни и за
съда не възниква съмнение относно извършеното нарушение от страна на Ж.М. на
30.09.2018 г. на мястото на настъпилото ПТП на ул. В. в г. Л., където е отказал
да да бъде изпробван за употребата на алкохол с техническо средство – Дрегер.
С
отказът си е осъществил една от хипотезите на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, а именно
като водач на моторно превозно
средство оказал да му бъде извършена
проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол в кръвта.
От
субективна страна жалбоподателят е действал виновно, при по-тежката форма на
вина – умисъл, тъй като е съзнавал, че отказът да бъде изпробван е забранен от
ЗДвП, и въпреки това трайно и категорично е отказвал проверка, като е целял
именно общественоопасния резултат – да скрие наличието на кръв в кръвта
си.
Извършеното
от М. не може да бъде оценено като маловажен случай на нарушение съгласно чл.
28 ЗАНН, именно заради утежнената форма на вина, трайниян отказ да се установи
има ли наличие на алкохол в кръвта на водача и реализираното от него ПТП.
На
основание чл. 174, ал. 3 ЗДвП, който съдържа и правило за поведение и санкцията
при нарушаването му, наказващият орган
въвеждайки допълнително коректно указание, че извършеното нарушение от жалбоподателя се подвежда под хипотезата
на чл. 174, ал. 3, предложение 1-во ЗДвП (отказ от проверка с техническо
средство) правилно му е наложил глоба от 2000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца.
Горното
мотивира крайния извод на съда, че жалбата е неоснователна, а обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Затова
и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Л.ският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №18-0297-000326/05.10.2018 г.,, издадено
от началника на РУ Л. към ОДМВР Ловеч,
с което на Ж.С.М. с ЕГН **********
за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000
лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд Ловеч в 14-дневен срок от деня на съобщението, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:……………...........