№ 366
гр. Плевен, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Борислава Ил. Якимова
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Борислава Ил. Якимова Административно
наказателно дело № 20224430200200 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0256-000455 от
15.09.2021г. на *** РУ към ОДМВР - Плевен, РУ - *** с което на основание
чл. 177 ал. 3 т. 1 ЗДП и чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 2 ЗДП на ЛЮБ. В. К. от град
Плевен, ЕГН **********е наложено административно наказание глоба в
размер на 500 лева за извършено административно нарушение по чл. 139 ал.1,
т.2 ЗДвП и глоба в размер на 10 лева за извършено административно
нарушение по чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание. Представлява се от
адвокат Г.Г., ПлАК. Последният подържа изцяло така депозираната жалба и
доводите, изтъкнати в нея. Счита, че наказателното постановление е
неправилно и незаконсъобразно тъй като липсва извършено нарушение
предвид представените по делото писмени доказателства за това, че към
датата на проверката жалбоподателят е притежавал следващото се
разрешение от *** Счита, че е допуснато и нарушение на чл. 57 ал. 1 т. 6
ЗАНН, тъй като в акта и наказателното постановление е изписана единствено
нормата на чл. 139 ал. 1 ЗДП като нарушена от доверителя му, която е
бланкетна и изисква в съдържанието и на двата акта да се посочи и другата
норма на закона, която допълва нейното съдържание. Твърди, че мястото , на
което е констатирано нарушението не попада в пътищата , посочени в
приложение 6 на Наредбата. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени наказателното постановление.
Ответникът не се представлява в съдебно заседание. В придружително
1
писмо с рег. № 256000-342/01.02.2022 година изразява становище, че жалбата
е неоснователна и наказателното постановление следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. В случай, че жалбата бъде уважена, моли
размерът на присъдените разноски да бъде съобразен с предвидения в
Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и
в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от
ЗАНН, в този смисъл се явява допустима и следва да бъде разгледана.
По основателността на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Видно от приложените по делото два броя заверени
ксерокс копие Заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018 година на Министъра на
вътрешните работи е, че началниците на РУ съответните областни дирекции
на полицията са овластени да издават наказателни постановление за
извършени нарушение по ЗДП, констатирани на обслужваната територия.
На 16.08.2021 година жалбоподателят управлявал колесен трактор
марка ***. Движел се по улица *** , Плевенска област . В 12:04 часа в същия
ден, на същата улица жалбоподателят бил спрян за проверка от *** служител
на РУ *** М.Н.. В хода на същата и посредством ролетка, същият ***
служители в присъствието на свидетеля А.В. установили, че общата ширина
на превозното средство е 4,35 метра при максимално допустима обща такава
от 2,55 метра съгласно Наредба № 11/2001 година на МРРБ. Водачът
представил разрешително, издадено от АПИ за движение по Републиканската
пътна мрежа или пътища, отворени за обществено ползване. Не носел в себе
си и не представил при поискване от контролния орган контролен талон на
управляваното пътно превозно средство. За констатираното обстоятелство на
жалбоподателят бил съставен акт за извършени две административни
нарушения: административно нарушение по чл. 139 ал. 1 т. 2 ЗДП –
управление на пътно превозно средство – колесен трактор с размери,
надвишаващи нормите, установени от МРРБ като с това създава опасност за
движението по път, отворен за обществено ползване и неносене на контролен
талон , което било квалифицирано като нарушение по чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДП.
Актът за административно нарушение бил съставен в присъствието на
жалбоподателя и връчен му по надлежния ред. Същият го подписал без
възражения.
Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление,
което санкционира жалбоподателят с глоба в размер на 500 лева за
извършено нарушение по чл. 139, ал.1, т. 2 от ЗДП и глоба в размер на 10
лева за извършено нарушение по чл. 100 ал.1 т. 1 ЗДП.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства: наказателно постановление
2
№ 21-0256-000455 от 15.09.2021 година на *** РУ към ОДМВР - Плевен, РУ -
***; акт за установяване на административно нарушение № 407330 от
16.08.2021 година на инспектор при ОДМВР - Плевен, РУ - ***; заверено
копие от Разрешително № РИ-252 от 11.01.2021 година за движение на
извънгабаритно или тежко ППС; заверено копие от Разрешително № РИ-232
от 11.01.2021 година за движение на извънгабаритно или тежко ППС;;
заверено копие на Заповед № 8121з - 515 от 14.05.2018 година на Министъра
на вътрешните работи.
В подкрепа на възприетите от съда по горе факти са и гласните
доказателства, събрани посредством разпита на свидетелите М.Н. и А.В.,
разпитани непосредствено в съдебно заседание.
При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита,
че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 5 ал. 1 от НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства
установява допустимите максимални размери на ППС за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване. Съгласно точка 1 от същата
разпоредба широчината на всички ППС – та не следва да надвишава 2,55 м/
освен за предвидените нарочни изключения в наредбата/.
Доказателствата по делото установяват по несъмнен начин, че към
датата на проверката ширината на колесния трактор, управляван от
жалбоподателят имал ширина от 4,35 метра, т.е. надхвърляща максимално
допустимата.
Съгласно чл. 8 ал. 3 от Наредбата, колесни трактори, тракторни
ремаркета и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство,
регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горската техника, могат да се движат и с едногодишно
разрешително, валидно за посочената в заявлението по образец област и
граничещите с нея области, издадено от администрацията, управляваща пътя,
съгласувано със съответната служба за контрол при МВР. Разрешителното не
важи за автомагистралите и скоростните пътища, както и за пътищата от
първи, втори и трети клас, включени в приложение № 6.
Събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства установяват по
категоричен начин, че на посочената в акта и наказателното постановление
дата, жалбоподателят управлявал *** за който има издадено Разрешително №
РИ-2240/28.04.2021 година на **** Населеното място, в което е извършено
нарушението – град *** област Плевен обаче попада в списъка на пътищата,
посочен приложение № 6 към чл. 8 ал. 3 от Наредба № 11 на МРРБ(Ново -
ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.), за които едногодишното
разрешително за колесни трактори, тракторни ремаркета и друга колесна
самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа
съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника
НЕ ВАЖИ.
3
Съгласно представената по делото справка от АПИ, ОПУ – Плевен с
изх.№ 11-00-23/28.03.2022г, *** не провежда трасе на републикански път .
Събраните по делото доказателства установяват, че към момента на
проверката, жалбоподателя е управлявал колесен трактор, чиято ширина е
надвишавала нормативно установените норми за това, но по път, който не
провежда трасе на републикански път, следователно не е осъществил състава
на нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Предвид гореизложените съображения съдът намери, че атакуваното
наказателно постановление, с което на жалбоподателя К. е наложена глоба в
размер на 500 лева е неправилно и незаконосъобразно.
От друга страна доказателствата по делото установяват по категоричен
начин, че жалбоподателят осъществил един състав на административно
нарушение, а именно чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДвП – при извършена контролна
проверка не носел и не представил контролен талон от СУМПС. Същото
задължение вменява разпоредбата на чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДвП- „Водачът на
моторно превозно средство е длъжен да носи:1. свидетелство за управление
на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон
към него; Законът не прави разграничение къде се осъществява движението, а
всеки водач на МПС е длъжен да носи съответният документ, без оглед на
това дали се движи по път,който съставлява трасе от републикански път или
не. Поради изложеното съдът намери, че атакуваното наказателно
постановление, с което на Л.К. е наложена глоба в размер на 10 лева за
извършено нарушение по чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДвП е правилно и
законосъобразно. Същото санкционира безспорно установено поведение и
правилно квалифицирано като нарушения по чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДвП,
осъществени от страна на жалбоподателя. Наложената санкция е правилно
определена в съответствие със санкционната разпоредба на чл. 183 ал. 1 т. 1
пр. 2 от ЗДвП.
По делото е направено искане от адв.Г. за присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 109 от 2020
г.)в производствата пред районният, административният и касационният съд
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс . Видно от приложения по делото
договор за правна помощ е че адв. Г. от Плевенска адвокатска колегия е
осъществил правна помощ в настоящото производство на жалбоподателя .
Представен е Договор за правна помощ,с платен хонорар в размер на 100 лв.
Поради изложеното и на осн. чл. 63, ал3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от
2019 г.), съдът намира, че *** РУ гр.*** към ОД МВР – Плевен, следва да
бъде осъдено да заплати на ЛЮБ. В. К. от град Плевен, ЕГН **********
сумата от 100,00 лева за направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение на адвокат Г.Г. от Плевенска адвокатска колегия
Водим от горното, Съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0256-000455 от
15.09.2021г. на *** РУ към ОДМВР - Плевен, РУ - *** в частта в която, на
основание чл. 177 ал. 3 т. 1 ЗДП на ЛЮБ. В. К. от град Плевен, ЕГН
********** е наложено административно наказание глоба в размер на 500
лева за извършено административно нарушение по чл. 139 ал.1, т.2 ЗДвП,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0256-000455 от
15.09.2021г. на *** РУ към ОДМВР - Плевен, РУ - *** в частта в която, на
основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 2 ЗДП на ЛЮБ. В. К. от град Плевен, ЕГН
********** е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева
за извършено административно нарушение по чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДвП.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 63д, вр. с чл. 38 ал. 2 вр. с ал.1 от ЗА вр. с 8,
ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от ВАС ОСЪЖДА *** РУ гр.*** към ОД МВР –
Плевен да ЗАПЛАТИ на ЛЮБ. В. К. от град Плевен, ЕГН **********
сумата от 100,00 лева, представляваща направените от негова страна разноски
за адвокатско възнаграждение на адвокат Г.Г. от Плевенска адвокатска
колегия по НАХД № 200/ 2022 година по описа Районен съд Плевен.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд - Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5