№ 130
гр. Благоевград, 01.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Емилия Дончева
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело №
20231200500092 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 – 438 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба от Е. С. Х., с ЕГН **********, с адрес: ГР.П.,
ул.“****“ *** против разпореждане от 30.03.2022г. на ДСИ при РС Петрич по
изп.дело № 15/2020г.
С жалбата се оспорва разпореждане от 30.03.2022г. на ДСИ при РС
Петрич по изп.д.№ 15/2020г., с което е определена пазарна цена и е
разпоредено изнасяне на явен търг на следните движими вещи: Колонен
климатик, марка „LG“, модел „Р05АН“. Твърди се от жалбоподателя, че
посочената движими вещ е нейна лична собственост, която е закупила преди
повече от 5 години. Твърди се от жалбоподателя, че тази вещ е монтирана на
негов собствен недвижим имот, който отдава под наем на длъжника по
делото, като по неизвестни причини ДСИ е пристъпил към извършване на
оценка и изнасянето им на търг. За извършената продажба научил случайно
на 19.08.2022г. от лицето М.Д.Т. поради което изтъква, че жалбата е подадена
в срок и е процесуално допустима, а по същество и основателна.
На това основание се иска отмяна на разпореждане от 30.03.2022г. на
ДСИ при РС Петрич по изп.д.№ 15/2020г., с което е разпоредено изнасяне на
явен търг на притежаваната от жалбоподателя движима вещ.
Представя се като писмено доказателство договор за наем.
Ответната по жалбата страна – взискателят по изпълнителното
производство „З**“ ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
ГР.П., ул.“М.Г.“ ***, представлявано от З.И.Д. е оспорил основателността на
жалбата с нарочно възражение.
Иска се оставяне на жалбата без уважение. Сочи се, че от представения
от жалбоподателя договор з наем от 01.06.2018г. не може да се приеме, че
вещта – колонен климатик, марка „LG“, модел „Р05АН“ е собственост на Е.
С. Х., доколкото договорът е сключен между дружеството, което Х.
представлява и дружеството – длъжник по изп.д.№15/2020г. по описа на ДСИ
при РС Петрич.Изтъква се, че жалбоподателят не представя документ, от
който да е видно, че в качеството на физическо лице е собственик на
процесната движима вещ. Отделно от това се сочи, че в чл.2 от договора за
1
наем е уговорено, че предаването на обекта ще стане с подписването на
приемно – предавателен протокол, в който се описва състоянието му, какъвто
обаче няма представен. При тези аргументи се иска вещта да остане в списъка
на описаните по изпълнителното производство при провеждане на явния търг
и жалбата на Е. С. Х. против разпореждане от 30.03.2022г. на ДСИ при РС
Петрич да се отхвърли като неоснователна.
Към жалбата са приложени мотиви, на основание чл.436, ал.3 ГПК във
вр. с чл.262, ал.3 ГПК от ДСИ Д. при СИС при РС Петрич, с изложени
подробни съображения с обосноваване тезата за недопустимост и
неоснователност на оспорването.
Съдът, като обсъди изложените в частната жалба оплаквания, взе
предвид доказателствата по делото, съобрази изискванията на закона, намира
за установено следното: Изп.дело № 15/20202г. по описа на СИС при
РС Петрич е образувано по молба от взискателя „З**“ ЕООД, с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление ГР.П., ул.“М.Г.“ ***, представлявано от
З.И.Д., чрез адв. Ц. Д. въз основа на представен Изпълнителен лист от
05.06.2020 год., издаден от Районен съд – Петрич, на основание Заповед по
чл. 410 от ТПК № 3648/11.12.2019г., издадена по ч.гр.д. № 2202/2019г. по
описа на PC Петрич. По молбата е образувано изп.д.№15/2022г. срещу
длъжника "С.М.Д." ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
ГР.П., ул."Б." № 22, представлявано от законния представител М.Д.Т. за
събиране на сумата от 2 277,70 лв., представляваща незаплатено задължение
по фактура № **********/01.07.2019г.
Видно от материалите по изп.д.№ 15/20220г. по описа на СИС при РС
Петрич е, че на 05.01.2022г. ДСИ при РС Петрич е извършил опис на
движими вещи , сред които и на Климатик модел „Р05АН“. За извършения
опис е съставен протокол, в който е отразено, че на посочената дата е
извършен опис на движими вещи – машини, които се намират в цеха на
фирмата длъжник в ГР.П., кв.“Б.“ и с които се осъществява дейността на
дружеството „С.М.Д.“ ЕООД. Описаните в протокола вещи, сред които и
спорния климатик, са запорирани на основание чл.450, ал.1 ГПК, описани и
оценени и със същия протокол съдия – изпълнителят е назначил за пазач на
описаното имущество – управителя на дружеството – длъжник – М. Д. Т.. По
време на описа от длъжника е отразено направено възражение относно
собствеността на вещите, описани в протокола.
С молба от 14.01.2022г. длъжникът е възразил по описа на Климатик
модел „Р05АН“ с твърдението, че същият е собственост на дружеството „К.“
ЕООД , което е отдало под наем помещението, в което длъжникът
осъществява дейността си и в което е извършен опис на движимите вещи от
съдия – изпълнителя. В подкрепа на възражението е представен Договор за
наем от 01.06.2018г., сключен между „К.“ ЕООД, с ЕИК ****, представлявано
от Е. Х. и длъжника по изпълнителното дело № 15/2020г. по описа на СИС
при РС Петрич – „С.М.Д.“ ЕООД, с ЕИК 20****, представлявано от М. Д. Т..
Този договор е идентичен с този, представен от жалбоподтеля по
делото. Предмета на договора е предоставяне от наемодателя „К.“ ЕООД на
наемателя „С.М.Д.“ ЕООД,за временно и възмездно ползване на недвижим
имот: склад 140, находящ се в ГР.П., местност „Б.“, кв.327, представляващ
хале за производствени или складови дейности с площ от 275 кв.м. – чл.1 от
договора. Срокът на действие е уговорен 1 година от влизането му в сила от
01.06.018г. Раздел II, т.1, като след изтичане на срока, при липса на
възражение може да се продължи с още една година. Съгласно чл.2 от
договора страните са уговорили, че предаването ползването на обекта ще
стане при подписване на приемно – предавателен протокол. Представен е и
сключен Анекс към договора за наем, сключен на 17.04.2018г. Както в
договора, така и в анекса липсва изрично описание състоянието на отдаваната
под наем вещ, както и дали в същата са се намирали други движими вещи и
2
какви. Както към изпълнителното дело, така и към жалбата не е представен
приемно – предавателен протокол или друго доказателство, с което да се
установи, че в отдаденото под наем помещение се е намирал монтиран
колонен климатик или каквато и да било друга движима вещ, предадена за
ползване на наемателя от наемодателя.
С разпореждане от 30.03.2022г. съдия изпълнителят е счел че
направеното възражение от страна на длъжника "С.М.Д." ЕООД, ЕИК 20****,
представлявано от управителя М. Д. Т. ЕГН **********, обективирано в
Молба от 14.01.2022г. , не следва да бъде уважено , като молбата за това от
длъжника е оставена без уважение , на взискателя е указано да представи
доказателства за внесена държавна такса за насрочване на явен търг на
движимо имущество на длъжника, а на пазача на движимите вещи е указано
да предостави писмени обяснения з състоянието на описаните вещи и в
частност на тези,които взискателят е поискал да бъдат продадени на търг,
както и местонахождението им.
При така установените факти, съдът счита жалбата за недопустима, тъй
като жалбоподателят не разполага с активна процесуална легитимация да
образува настоящото производство, поради което следва да се остави без
разглеждане, а производството да се прекрати, по следните съображения:
В настоящия случай, макар жалбоподателят да се позовава на текста на
чл. 435, ал. 4 от ГПК, от фактическа страна същата твърди, но не представя
доказателства, че притежава качеството на трето лице, което съгласно чл. 435,
ал. 4 от ГПК би могло да обжалва действията на съдия изпълнителя по
отношение на описаните и запорирани движими вещи, описани в протокола
от това изпълнително действие от 05.01.2022г., в частност на колонен
климатик, марка „LG“, модел „Р05АН“.
В правната теория (проф. Ж. С.) и в практиката на ВКС, е утвърдено
константно разбиране, че защитата на трето лице чрез обжалване действията
на ЧСИ по реда на чл. 332, ал. 2 от ГПК (отм.), чиято разпоредба изцяло
съответства на чл. 435, ал. 4 и ал. 5 от ГПК, е владелческа защита, а
собственикът може да се защитава чрез иск по реда на чл. 336 от ГПК (отм.),
съответстващ на чл. 440 от ГПК.
В цитирания текст се има предвид владението като фактическо
положение, а не правото на владение като субективно вещно право. Следва да
се посочи, че решението на съда по повод на жалба против действия на
съдебен изпълнител, няма сила на пресъдено нещо относно материалното
право на собственост или друго вещно право, което притежателят му
претендира по общия исков ред.
В нормата на чл. 435 ГПК са изброени изчерпателно лицата, които са
легитимирани да обжалват действията на съдебния изпълнител, конкретните
действия, подлежащи на съдебен контрол и основанията за това. Посочената
норма е императивна.
Съгласно чл.435, ал.4 ГПК трето лице може да обжалва действията на
съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които
в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ,
се намират във владението на това лице.
Следователно, право на жалба има само това трето лице, което в деня на
запора, възбраната или предаването на движимата вещ се установи, че
последната е в негово владение, като фактическо състояние.
С протокола от 05.01.2022г. съдия изпълнителят е извършил опис,
оценка и запор на движимите вещи, които е намерил в помещението, в което
дружеството – длъжник осъществява търговската си дейност, като това
изрично е отразено в този протокол и в които изрично е описана и вещта –
колонен климатик. В протокола за опис и запор на тази вещ липсва
отразяване, че към този момент вещта се е намирала във владение на третото
3
лице – жалбоподател.
По аргумент на чл.450, ал.1 ГПК, запор на движима вещ се налага с
описването й от съдебния изпълнител. В случая към датата на описването на
процесния колонен климатик , чрез което действие се счита, че същото е и
запорирано, не е установено към този релевантен момент вещта да е била във
владение като фактическо състояние на жалбоподателя.
Ето защо и само на това основание молбата на това трето лице е
недопустима.
На самостоятелно основание молбата е недопустима предвид фактът, че
протоколът от 30.03.2022г. с отразените извършени от съдия изпълнителя
произнасяния във връзка с подготовка и извършване на конкретен
изпълнителен способ, не подлежи на обжалване от длъжника, тъй като не е
сред действията, изброени в чл. 435, ал.2, т.1- т.7 ГПК, които подлежат на
самостоятелен и отделен съдебен контрол по реда на глава 39 от ГПК. На още
по- силното основание – след като длъжникът не разполага с жалба, да
обжалва действията на съдия – изпълнителя, отразени в разпореждането м от
30.03.2022г. то и третото лице не разполага с такава на основание чл.435, ал.4
вр. с ал.2 от ГПК.
Не на последно място следва да се посочи, че жалбата е подадена от
лицето Е. С. Х., в качеството й на физическо лице. Представеният към
жалбата договор за наем от 01.06.2018г. е сключен между две юридически
лица – търговци – „К.“ ЕООД, в качеството на наемодател и дружеството –
длъжник по изпълнителното производство 15/20202г. – „С.М.Д.“ ЕООД, в
качеството наемател. Договорът е за предоставяне за временно и възмездно
ползване на недвижим имот – склад, собственост на наемодателя –
юридическо лице, при липса на приемно –предавателен протокол или друг
документ, в който изрично да е отразено състоянието на предадената за
отдадената под наем вещ, както и дали в същата се е намирал монтиран
колонен климатик. Отделно от това – следва да се има предвид, че в
представения към жалбата договор не фигурира като страна физическото
лице – жалбоподател Е. С. Х., а правоотношението е сключено между две
юридически лица – търговци, различни като правни субекти от
жалбоподателя. Договорът е частен документ и същият няма достоверна дата
по см. на чл.181 ГПК спрямо третите лица. От друга страна, от договора за
наем не се установява осъществено от жалбоподателя владение на вещта,
каквото е изискването на чл.435, ал.4 ГПК като фактическо състояние и то
към меродавния за това момент – запора, описа или предаването на
движимата вещ, а евентуално за качеството на държател и то за наемателя.
Доколкото жалбоподателят не представя доказателства, а и от
протокола за описване и запориране на вещта - колонен климатик още на
05.01.2022г. липсват данни към именно този момент процесният климатик да
се е намирал във владение на Е. Х., подадената от нея жалба е недопустима,
подадена и срещу акт на съдебен изпълнител, с който не подлежи на
самостоятелно обжалване по посочения процесуален ред, поради което
жалбата й следва да се остави без разглеждане като недопустима, а
производството да се прекрати.
По изложените съображения, Окръжен съд Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустима подадената жалба с
вх.№ 3531/29.08.2022г. от Е. С. Х., с ЕГН **********, с адрес: ГР.П.,
ул.“****“ *** против разпореждане от 30.03.2022г. на ДСИ при РС Петрич по
изп.дело № 15/2020г. по описа на СИС при РС Петрич.
4
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 92/2023г. по описа на
Окръжен съд Благоевград.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен
съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от него на
жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5