Р Е Ш Е Н И Е
№ …….../…….. 2019
год.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен
състав в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
мл. с. НАСУФ ИСМАЛ
при секретар Албена Янакиева,
като разгледа докладваното от мл. съдия Н. Исмал
въззивно
търговско дело № 1246 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 40716/06.06.2019 г.,
депозирана от “Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, действащ чрез
процесуалния си представител юрк. Р.И., срещу решение № 2015/10.05.2019 г., постановено по гр.
дело № 10180 по описа за 2018 г. на Районен съд -
Варна, XLII-ри съдебен състав, в
частта, с която е отхвърлен предявеният
от въззивника против В.Р.И., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез
особения си представител адв. М.Ц.,***, установителен иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, за признаване
за установено, че възиваемия дължи на въззивника сумата, обхващаща горницата
над уважения размер от 500.00 лева до пълния предявен размер от 1241.76 лева по
договор за потребителски кредит № ********** от 10.02.2017 г., включваща
отделни неизплатени задължения както следва: 241.84 лева – договорна лихва и 499.92
лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, като
неоснователен и недоказан.
Във
въззивната жалба се навеждат доводи за това, че решението в обжалваната част е
неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуален закон, като
приетите за установени фактически положения не съответстват на събрания и
приобщен по делото доказателствен материал. Моли атакуваният съдебен акт да се
отмени в посочената част и да се уважи предявената претенция, ведно със
сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 263
ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който въззиваемата страна
твърди, че решението в атакуваната част е правилно и обосновано, поради което
въззивната жалба се явява неоснователна, а решението следва да се потвърди в
обжалваната част.
В останалата му необжалвана част атакуваният
съдебен акт, е влязъл в сила, а именно – досежно сумата от 500.00 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № ********** от
10.02.2017 г.
В
проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се
явява и не изпраща представител.
Въззиваемият, редовно призован, не се
явява лично, представлява се от назначения особен представител адв. М.Ц., която
поддържа отговора на въззивната жалба.
Настоящият съдебен състав на ОС-Варна,
като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, на основание
чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
На 09.02.2017 г. между В.Р.И. и „Профи
Кредит България“ ЕООД е сключен договор за потребителски кредит № **********,
по силата на който търговското дружество е предоставило в заем на
кредитополучателя сумата в размер на 500.00 лева за срок от 24 месеца с краен
падеж 10.02.2019 г. Размерът на вноската
по кредита е 30.91 лева при ГПР 49.89% и годишен лихвен процент 41.17% - лихвен
процент на ден 0.11%, като дължимата сума по кредита е 741.84 лева. По избрания
и закупен пакет от допълнителни услуги уговореното възнаграждение е 499.92
лева, а размерът на месечните вноски – 20.83 лева. Общото задължение по кредита
е 1241.76 лева с дата на погасяване всяко 10-то число от месеца, като общият
размер на погасителната вноска е 51.74 лева.
Допълнително претендираното
възнаграждение за пакета от услуги е договорено с процесното споразумение,
което е неразделна част от гореописания договор за кредит, при изрично
оповестяване в основния договор, че закупуването на такъв пакет не е условие за
отпускане на кредита или за получаването му при условията на основните
параметри. В нарочното споразумение, сключено на датата на договаряне на
кредита, са посочени пет предложени допълнителни услуги от кредитодателя, като
съдържанието им е дефинирано в общите условия, а именно - приоритетно
разглеждане и изплащане на разрешения кредит преди искания на останалите клиенти,
възможност за отлагане на падежите или намаляване на размера на някои от
вноските, промяна на падежна дата по целия план без допълнителни условия и
улесненото допълнително кредитиране.
Не е спорно между страните, а и от
представеното преводно нареждане от 10.02.2017 г. се установява, че в
изпълнение на поетото задължение кредиторът е предоставил на длъжника сумата в
размер от 500.00 лева.
На 02.03.2018
г. пред Районен съд – Варна е подадено заявление с вх. № 15048 за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника В.И.,
за сумите, както следва: 1241.76 лева – главница по договор за потребителски
кредит № ********** от 10.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на депозиране на заявлението пред съда – 02.03.2018 г. до
окончателното погасяване на задължението; 3.29 лева – мораторна за периода от 11.03.2017
г. до 16.05.2017 г.
С
разпореждане № 8968/06.03.2018 г. е разпоредено издаването на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК в полза на заявителя
срещу длъжника за горепосочените суми, ведно със сумата от 75.00 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски сторени пред заповедния съд.
На 06.03.2018
г. е издадена процесната заповед № 1561 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
което обуславя предявяването в законоустановения едномесечен срок – на 26.06.2018
г. по пощата – на установителния иск по чл. 422 от ГПК с вх. № 44217 от
кредитора против длъжника. По отношение на мораторната лихва в размер на 3.29
лева ищецът прави изявление за отказ, поради което с определение № 3294 от
11.03.2019 г. производството по гр. д. № 10180 по описа за 2018 г. на РС-Варна
е прекратено досежно същата.
В
изпълнение на указанията, дадени от РС-Варна, ищецът с молби от 04.09.2018 г. и
27.09.2018 г. уточнява своята претенция касателно сумите в размер на 241.84
лева – договорна лихва и 499.92 лева – възнаграждение за допълнителен пакет от
услуги, респективно е предявен осъдителен иск по отношение на последните.
Поради
неизпълнение на указанията, дадени от съда да се уточни периодът, за който се
претендира договорната лихва в размер на 241.84 лева, с определение №
10943/01.10.2018 г. производството относно осъдителната претенция за процесната
сума е прекратено.
С
допълнителна уточняваща молба вх. № 26431/10.04.2019 г. ищецът, в изпълнение на
указанията дадени от РС-Варна, заявява, че поддържа установителния иск досежно
сумата в общ размер от 1241.76 лева /предмет на процесната заповед по чл. 410 о
т ГПК/, включваща: 500.00 лева –
главница, 241.84 лева – договорна лихва, 499.92 лева – възнаграждение по
споразумението за предоставяне на допълнителен пакет от услуги, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2018 г. до окончателното
погасяване на задължението и сторените съдебно-деловодни разноски.
При така изложената фактическа
обстановка, въззивният съд достига до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съобразно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта
– в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Постановеното решение е издадено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт
и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което
същото е валидно.
Настоящият
съдебен състав
в рамките на извършената проверка досежно допустимостта на производството в
обжалваната част счита, че при установяване на вземания, за
които вече е издадено изпълнително основание, съдът е ограничен изцяло в
рамките на предметните предели на заповедта, която точно възпроизвежда
основанието на заявеното вземане. Като заявител, кредиторът по реда на чл. 422 от ГПК има интерес да
установява вземания по основание и размер само доколкото те съответстват на
индивидуализираните претенции в издадената заповед за изпълнение.
Сезираният
съд преценява твърденията за интерес на ищеца от установяване на оспорени права
въз основа на дадени указания от заповедния съд. В
конкретния случай в заповедното производство по чл. 410 от ГПК пред РС-Варна
кредиторът-заявител претендира главница в размер на 1241.76 лева, а в
последващо исково производство по чл. 422 от ГПК ищецът не навежда твърдения за
предоставяне на главница в целия този размер, а напротив, уточнява, че
предоставената главница е в размер на 500.00 лева, а горницата над тази сума е
договорна лихва и допълнително възнаграждение, дължимо на кредитора за
предоставените услуги по процесното споразумение – неразделна част от договора
за потребителски кредит.
Налага се извод за недопустимост на
предявения установителен иск, с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1 от ГПК, относно горницата над предоставената главница, а именно – 741.76
лева, обхващаща договорната лихва в размер на 241.84 лева и възнаграждението по
закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 499.92 лева, доколкото същите
не са предмет на изпълнителното основание, поради което и решението, в частта,
с която е отхвърлена претенцията за горницата над 500.00 лева до 1241.76 лева,
по договор за потребителски кредит № ********** от 10.02.2017 г., следва да се обезсили,
а производството по него следва да се прекрати като недопустимо.
С оглед дадените в т. 13 от ТР № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС, указания, съдът следва да обезсили издадената по ч. гр. д.
3222/2018 г. по описа на РС-Варна заповед № 1561/06.03.2018 г. по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение досежно сумата в размер на 741.76 лева,
представляваща горницата над 500.00 лева до 1241.76 лева.
Относно съдебно-деловодните разноски:
Поради
съвпадащ краен резултат от разглеждането на делото, въззивният съд не може да
ревизира произнасянето по отношение на разноските.
При
този изход от делото на въззивника не следва да му се присъждат разноските,
сторени пред въззивната инстанция.
Водим
от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 2015/10.05.2019 г., постановено по гр.
дело № 10180 по описа за 2018 г. на Районен съд -
Варна, XLII-ри съдебен състав, В
ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният
от “Профи
Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България“ № 49 против В.Р.И., ЕГН **********, с адрес: ***, установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 240, ал. 1
от ЗЗД, за признаване за установено със сила на пресъдено нещо, че ответникът
дължи на ищеца сумата в размер на 741.76 лева, представляваща горницата над
уважения размер от 500.00 лева до пълния предявен размер от 1241.76 лева по
договор за потребителски кредит № ********** от 10.02.2017 г., включваща
отделни неизплатени задължения както следва: 241.84 лева – договорна лихва и 499.92
лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
ПРЕКРАТЯВА
производството по предявения установителен иск от “Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49 против В.Р.И., ЕГН **********,
с адрес: *** за признаване за установено със сила на пресъдено нещо, на
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, че ответникът дължи на
ищеца сумата в размер на 741.76 лева,
представляваща горницата над уважения размер от 500.00 лева до пълния предявен
размер от 1241.76 лева по договор за потребителски кредит № ********** от
10.02.2017 г., включваща отделни неизплатени задължения както следва: 241.84
лева – договорна лихва и 499.92 лева – възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, като процесуално недопустимо.
ОБЕЗСИЛВА
издадената по ч. гр. д. № 3222 по описа за 2018 г. на РС-Варна заповед №
1561/06.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
досежно сумата в размер на 741.76 лева, представляваща горницата над 500.00
лева до 1241.76 лева.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл.
2-ро от ГПК вр. с т. 8 от ТР № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.