№ 2427
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20241100511609 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 13840/12.07.2024 г., постановено по гр.д. №32853/2023 г.
на СРС, ГО, 65 състав, е признато за установено по предявените от етажните
собственици на сграда с административен адрес: гр. София, Столична
община, район „Красно село“, кв. „*******, действаща чрез „Входове БГ“
ООД, ЕИК : ********* срещу М. И. Д. , ЕГН : ********** с адрес в
гр.София,ж.к.“******* , положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС
,че М. И. Д., ЕГН : ********** дължи на етажните собственици на сграда с
административен адрес: гр. София, Столична община, район „Красно село“,
кв. „*******, действаща чрез „Входове БГ“ ООД, ЕИК: ********* сумата в
размер на 70 лева ,представляваща незаплатени месечни вноски за Фонд
„Ремонт и обновление“ ,за периода от 01.10.2021год. до 31.10.2022год., ведно
със законната лихва от 03.11.2022год. до окончателното изплащане на
вземането ,както и сумата в размерна 63 лева , представляваща незаплатени
месечни такси за поддръжка и управление на ЕС за периода от 01.10.2021 г. до
31.10.2022 г., ведно със законната лихва от 03.11.2022 год. до окончателното
до изплащане на вземането ,за които суми е издадена Заповед №
1900/17.01.2023год. по ч.гр.д.№ 59906/2022год. по описа на СРС,65 състав.
Със същото решение са отхвърлени предявените от етажните
собственици на сграда с административен адрес: гр. София, Столична
1
община, район „Красно село“, кв. „*******, действаща чрез „Входове БГ“
ООД, ЕИК: ********* срещу М. И. Д., ЕГН: ********** с адрес в
гр.София,ж.к.“*********, положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС
,за разликата от уважения размер от 70лв. до пълния предявен размер от 210
лв., незаплатени месечни вноски за Фонд „Ремонт и обновление, за периода от
01.10.2021год. до 31.10.2022год., ведно със законната лихва от 03.11.2022год.
до окончателното изплащане на вземането ,както и за разликата от уважения
размер от 63 лева ,до пълния предявен размер от 126 лева , незаплатени
месечни такси за поддръжка и управление на ЕС за периода от 01.10.2021 г. до
31.10.2022 г., ведно със законната лихва от 03.11.2022 год. до окончателното
до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №
1900/17.01.2023год. по ч.гр.д.№ 59906/2022год. по описа на СРС,65 състав.
Срещу решението в частта, в която са отхвърлени предявените искове, е
постъпила въззивна жалба от етажните собственици на етажна собственост с
административен адрес: гр. София, Столична община, район „Красно село“,
кв. „*******, действаща чрез „Входове БГ“ ООД, ЕИК: *********. Поддържа
се, че съсобствениците на самостоятелен обект, находящ се в сграда в режим
на етажна собственост, са солидарни длъжниците по смисъла на ЗУЕС за
задълженията на обекта. Твърди се, че когато един обект е съсобствен между
повече лица е налице солидарност на задълженията между тези лица за
разходите по чл.50 и чл.51 ЗУЕС, тъй като идеалната част от общите части не
са делими поради своето естество, поради което всеки един от
съсобствениците на самостоятелен обект в сграда в режима на етажна
собственост отговаря солидарно за задълженията на обекта, а отношенията
между съсобствениците се уреждат по чл.72,ал.2 ЗС вр. чл.127 ЗЗД при
квотите на съсобственост на този обект. Моли се за отмяна на решението в
обжалваната част и присъждане на сторените разноски. Моли за отмяна на
решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковете да
бъдат уважени в цялост.
Въззиваемият М. И. Д. оспорва подадената въззивна жалба. Моли се за
потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на сторените
по делото разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е валидно, а в обжалваната част допустимо и правилно. Не са
допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на
които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
2
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
предявени от етажните собственици на сграда, находяща се в жилищна сграда
на адрес: гр. София, Столична община, район „Красно село“, кв. „*******,
представлявана от дружеството избрано за професионален домоуправител
(управител) „Входове БГ“ ООД, положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС
за признаване на установено спрямо ответницата М. И. Д., че съществува
вземането на ищеца в общ размер на сумата от 336 лева, представляваща
главница за незаплатени месечни такси за поддръжка и управление на ЕС за
периода от 01.10.2021 г. до 31.10.2022 г., ведно със законната лихва от
03.11.2022 год. до окончателното до изплащане на вземането, от които сумата
от 210 лева, представляващи такси за фонд „Ремонт и обновяване“ и сумата от
126 лева, представляващи такси/режийни, съгласно Решения на ОС от
11.09.2018 г., 08.12.2018 г. и 27.01.2022 г. Не е спорно пред въззивната
инстанжция, че за заплащане на процесните суми са взети решения от
етажната собственост, както и че ответницата М. И. Д. е съсобственик на
процесния ап.2, находящ се в гр.София,ж.к.“*********.
Единствено спорно обстоятелство между страните, във вр. с което са и
всички заявени доводи във въззивната жалба, е по отношение на това дали
ответницата като съсобственик на процесния недвижим имот следва да
отговаря за всички задължения към етажната собственост /солидарно заедно с
другите съсобственици/ или само за тази част, съответна на притежаваната
идеална част от правото на собственост от съсобственика. Разделността на
дълговете и вземанията съставлява общо правило при множество на
длъжници или кредитори. Съгласно чл. 121, ал. 1 от ЗЗД солидарност възниква
само в определените от закона случаи или при изрична уговорка между
страните. Разширително тълкуване на чл. 121, ал. 1 ЗЗД е недопустимо
предвид изчерпателното изброяване на изключенията от общото правило за
разделност на дълговете. В ЗУЕС липсва нормативно основание
съсобствениците на индивидуален обект в сграда в режима на етажна
собственост да отговарят солидарно за задълженията на обекта към етажната
собственост, поради което и отговорността им е разделна, като всеки
съсобственик отговаря пропорционално на притежаваните от него ид.ч. от
правото на собственост.
3
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и
предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и
с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на
основание чл. 272 ГПК, решението в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемия.
На процесуалния представител на въззиваемия адв. Н. И. И., ЕГН **********
следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА в размер
от 200 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13840/12.07.2024 г., постановено по гр.д.
№32853/2023 г. на СРС, ГО, 65 състав, в частта, в която са отхвърлени
предявените от етажните собственици на сграда с административен адрес: гр.
София, Столична община, район „Красно село“, кв. „*******, действаща чрез
„Входове БГ“ ООД, ЕИК : ********* срещу М. И. Д., ЕГН: **********,
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 38, ал. 2, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС ,за разликата от уважения размер
от 70лв. до пълния предявен размер от 210 лв., незаплатени месечни вноски за
Фонд „Ремонт и обновление, за периода от 01.10.2021год. до 31.10.2022год.,
ведно със законната лихва от 03.11.2022год. до окончателното изплащане на
вземането ,както и за разликата от уважения размер от 63 лева ,до пълния
предявен размер от 126 лева , незаплатени месечни такси за поддръжка и
управление на ЕС за периода от 01.10.2021 г. до 31.10.2022 г., ведно със
законната лихва от 03.11.2022 год. до окончателното до изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед № 1900/17.01.2023год. по ч.гр.д.
№ 59906/2022год. по описа на СРС,65 състав.
ОСЪЖДА етажните собственици на сграда, с административен адрес:
гр. София, Столична община, район „Красно село“, кв. „*******, действаща
чрез „Входове БГ“ ООД, ЕИК : *********, да заплатят на основание чл.38 ЗА
на адв. Н. И. И., ЕГН **********, сумата от 200 лв. за оказана безплатна
адвокатска помощ на М. И. Д., ЕГН: ********** за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5