Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
София, ................2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, Х въззивен състав, в открито заседание на пети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУСИ АЛЕКСИЕВ
ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря Таня Митова и прокурора Иван Аврамов, като разгледа докладваното от съдия Атанасов ВНАХД № 3639/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба от защитника
на обв. Г.А.А. срещу решение от 28.06.2018 г. по НАХД № 21181/2017 г. по описа
на СРС, НО, 108-ви състав, с което същият обвиняем е признат за виновен, че на
06.10.2016 г., около 19:00 часа, в гр. София, кв. „Горна Баня“, на кръстовището
между ул. „*******“ и ул. „***“ е причинил на Р.Х.Ф.лека телесна повреда -
ударил я с ръка в дясната част на главата в областта на дясното ухо,
слепоочието и главата, изразяваща се навяхване на шията и точковидно охлузване
на долната устна в ляво, които увреждания са реализирало медико-биологични
признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота като деянието е
извършено по хулигански подбуди - на обществено място, без зачитане на
обществените норми на поведение, при липса на конкретен личен мотив във
взаимоотношенията е Р.Х.Ф.и без конкретна провокация от нейна страна, при
демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените от закона
правила, които закрилят добрите нрави в обществото - престъпление по чл. 131,
ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 378,
ал. 4, т. 1 НПК вр. чл.78а, ал. 1 НК го е освободил от наказателна отговорност
и му е наложил административно наказание глоба в размер на 2 500 лева.
В жалбата и подаденото към нея допълнение се
излагат доводи, че постановеното от първата инстанция решение не е съобразено
със събраните по делото доказателства, които установявали, че обвиняемият не е
извършил вмененото му деяние. Предлага се решението на СРС да бъде отменено и
вместо него бъде постановено ново, с която обвиняемият бъде признат за
невиновен да е извършил същото деяние.
В съдебно заседание на въззивния съд
представителят на СГП счита, че при постановяването на първоинстанционното
съдебно решение не са допуснати съществени процесуални нарушения, че решението
съответства на събраните по делото доказателства и със същото правилно е
приложен материалния закон. Пледира да бъде потвърдено решението на районния
съд.
Защитникът на обв. Г.А. поддържа жалбата си и
изложените в нея съображения. Счита, че обвиняемият е признат за виновен от
първата инстанция, без да бъде отчетено, че са допуснати процесуални нарушения
при извършеното разпознаване на досъдебното производство, които са го
опорочили. Излага доводи, че районният съд не е взел предвид и съществените
противоречия между показанията на пострадалата и останалите разпитани по делото
свидетели относно обстоятелствата около развитието на инкриминирания инцидент.
Позовава се и на заключението на приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза, което, според защитника, сочело друг възможен механизъм на
причиняване на уврежданията, различен от възприетия от първата инстанция. Поддържа
и че първоинстанционното решение е постановено при пренебрегване на показания
на свидетели – очевидци, опровергаващи обвинителната теза и при несъобразяване
с данните за личността на обвиняемия, които изключвали той да е действал по
хулигански начин. Моли да бъде отменено решението на районния съд и вместо него
да бъде постановено ново, с което обвиняемият бъде оправдан.
Обвиняемият Г.А. заявява, че не се счита за
виновен да е извършил деянието, за което е признат за виновен от
първоинстанционния съд и моли да бъде отменено обжалваното решение.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите
на закона и извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с
изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
Софийски районен съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
На 06.10.2016 г., около 19:00 часа, свид. Р.Ф.управлявала лек автомобил „Фолксваген Голф” с ДК № *******в гр. София, кв. „Горна Баня”, по ул. „*******”. В автомобила било и 6-годишното дете на свид. Ф..
Зад управлявания от свид. Ф. автомобил се движел лек автомобил „БМВ” с ДК № *******, управляван от обв. Г.А.. В същия автомобил се намирали и свидетелите Е.Ц.и Д.М., както и детето на подсъдимия.
Достигайки кръстовището с ул. „641”, свид. Р.Ф.предприела десен завой, като намалила, тъй като завоят бил остър. Въпреки намалената скорост на движение на управлявания от нея автомобил, свид. Ф. не успяла да извърши завоя, без да спре, тъй като на ул. „***” имало спрял автомобил, поради което и тя задействала спирачната уредба. Тези действия на свид. Ф. накарали подсъдимият Г.А. внезапно да спре зад нейния автомобил, за да избегне удар в него.
Подс. Г.А. се ядосал, излязъл от автомобила си, отишъл при лекия автомобил „Фолксваген Голф” с ДК № *******, отворил предната му лява врата, хванал свид. Ф. за якето и я издърпал навън от автомобила й, след което й нанесъл няколко удара с ръка с отворена длан в дясната част на главата й - в областта на ухото и слепоочието, като я обиждал.
Действията на подсъдимия Г.А. били видени от намиращия се на улицата свидетел Е.М., който се намесил и хванал подсъдимия. Подсъдимият Г.А. пуснал свид. Ф. и тръгнал към автомобила си, като минавайки покрай лекия автомобил „Фолксваген Голф”, го изритал.
Подсъдимият Г.А. се качил в автомобила си и потеглил с него, като на място останали свидетелите Е.Ц.и Д.М., които били излезли навън и си тръгнали пеша.
Свид. Р.Ф.снимала регистрационния номер на управлявания от подсъдимия лек автомобил „БМВ” с телефона си, след което отишла до 6 РУ-СДВР и подала заявление за случая.
След това свид. Р.Ф.отишла и до УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”, където в 21:30 ч. била прегледана, а на следващия ден - 07.10.2016 г. била прегледана и в Отделение „Съдебна медицина” в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” и й било издадено съдебномедицинско удостоверение № 43/2016 г.
В резултат на ударите от подсъдимия в дясната част на главата в областта на дясното ухо, слепоочието и главата на свид. Р.Ф.й били причинени навяхване на шията и точковидно охлузване на долната устна в ляво, които довели временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
За да приеме за установена така изложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд се е позовал на събраните по делото доказателства: обясненията на обв. Г.А.; показанията на свидетелите Р. Ф., Е.М., Т.М., Н.Б., М.И., Е.Ц., Д.М.; заключението на съдебно - медицинската експертиза; протоколите за извършени действия по разследването и писмените доказателства, приложени по делото, които доказателства са преценени по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК.
Въззивният съдебен състав счита, че първата инстанция е събрала необходимите за изясняване на предмета на делото доказателства и не е ограничила страните да реализират правата им да правят относими доказателствени искания. Районният съд не е допуснал процесуални нарушения и логически несъответствия и при анализа на доказателствата по делото и е формирал обосновани фактически изводи, които въззивният състав споделя.
Напълно обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е обобщил установяващите се по еднопосочен и безспорен начин факти – за времето и мястото на инкриминирания инцидент; за обстоятелствата, при които подсъдимият Г.А. е предприел внезапно спиране на управлявания от него автомобил зад автомобила, управляван от свид. Р. Ф.; за възникналата конфликтна ситуация между същата свидетелка и обвиняемия по повод на предприетото от него рязко спиране.
Както е посочил първоинстанционният съд, тези обстоятелства се установяват без противоречия от обясненията на обвиняемия Г.А. и от показанията на свидетелите Ф., М., Б., И., Ц. и М.. В тази насока следва да се посочи и неоснователността на доводите, поддържани от защитата на обвиняемия във въззивното производство и позоваващи се на твърдения за допуснати процесуални нарушения при проведени на досъдебното производство разпознавания – след като по безспорен начин е установено, че обвиняемият е лицето, което е управлявало автомобила зад този на свид. Ф. и с което между същата свидетелка е възникнала конфликтна ситуация, то извършените разпознавания нямат решаващо значение за делото. Самоличността на обвиняемия като лицето, което е участвало в конфликтната ситуация е категорично установена и въз основа на представените в началния етап от разследването от свид. Ф. данни за управлявания от него автомобил.
Първоинстанционният съд е обсъдил задълбочено и подробно доказателствата по делото относно обстоятелствата, за които са налице противоречия между отделните доказателствени източници, а именно какво е било поведението на обвиняемия А. в рамките на конфликтната ситуация със свид. Ф., дали той е нанасял удари на същата свидетелка и дали по този начин е причинил инкриминираните телесни увреждания.
Въззивният съдебен състав счита, че по обоснован начин първата инстанция е посочила защо кредитира показанията на свидетелите Р. Ф., Е.М., Н.Б. и М.И., които по еднопосочен, последователен и взаимно съответстващ си начин сочат, че след внезапното спиране на управлявания от него автомобил зад автомобила на свид. Ф., обвиняемият е отишъл при шофьорската й врата и след като я издърпал мястото й, й е нанесъл удари. Не са налице противоречия между показанията на посочените свидетели относно съществени обстоятелства, като първоинстанционният съд детайлно е обсъдил всеки един от посочените гласни доказателствени източници и е посочил, че те взаимно се допълват, а констатираните различия или подробности, за които част от свидетелите от тази група не си спомнят, се дължат или на изтеклото време от инцидента, или на различни моменти от развитието на конфликтната ситуация, които всеки един от посочените свидетели е възприел. В този смисъл и позоваването от страна на защитата на обвиняемия в хода на въззивното производство на изолирани части от показанията на свидетели от посочената група, които се допълват от останалите доказателства и които са подробно обяснени в мотивите към първоинстанционния съдебен акт, не обосновава извод за недостоверност на възприетите в същия акт фактически изводи.
Първоинстанционният съд обосновано е посочил и че показанията на свидетелите Р. Ф., Е.М., Н.Б. и М.И. относно действията на обвиняемия по нанасяне на удари на свид. Ф. напълно съответстват на заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвена по делото. В отговор на поддържаните от защитата на обвиняемия доводи във въззивното производство следва да се отбележи, че само хипотетично вещите лица са допуснали част от установените травматични увреждания на пострадалата свид. Р.Ф.да могат да се причинят и при рязко спиране на управлявания от нея автомобил, но този механизъм не обяснява как са се получили останалата част от уврежданията й, а и по делото не са събрани доказателства, които да установяват, че след самото спиране същата свидетелка се е намирала в увредено състояние.
Подробно районният съд е обсъдил обясненията на обв. Г.А. и показанията на свидетелите Е.Ц.и Д.М., като противно на твърдяното от защитата на обвиняемия пред въззивния съд, не ги е отхвърлил само защото е приел, съответно, че обясненията на обвиняемия представляват защитна версия, а показанията на посочените двама свидетели, защото са дадени от лица, които са имали близки отношения с него. Първоинстанционният съд е посочил, че и обясненията на обвиняемия А., и показанията на свидетелите Ц.и М., в които се отрича обвиняемият да е удрял свид. Ф., се опровергават и от показанията на свидетелите И., Б. и М., и от заключението на съдебно-медицинската експертиза, както и обективно документираните данни за уврежданията на пострадалата в писмените доказателства, отразяващи установеното при прегледите й в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”.
При така установената и от настоящата въззивна инстанция фактическа обстановка, правилни се явяват и формираните от първоинстанционния съд правни изводи, според които обв. Г.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, за което е водено наказателното производство.
На инкриминираните дата и място обвиняемият Г.А. е нанесъл удари с ръка в дясната част на главата на свид. Р. Ф., в областта на дясното й ухо, слепоочието и главата й и по този начин е причинил на същата свидетелка лека телесна повреда, доколкото получените в резултат на ударите навяхване на шията и точковидно охлузване на долната устна в ляво по своята медико-биологична характеристика представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата.
Правилно първоинстанционният съд е счел, че са налице основания за квалифициране на деянието на обв. Г.А., като осъществяващо състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, представляващо причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди.
Както е посочено в мотивите към обжалваното решение, обвиняемият е извършил действията по причиняване на леката телесна повреда на пострадалата Р. Ф., като й е нанесъл ударите на публично място, като по този начин тези действия са станали достояние на околните. Упражняването на физическо насилие на обществено място, по отношение на жена, в рамките на развитието на конфликтна ситуация между водачи на превозни средства, представлява нарушаване в груба степен на обществения ред и спокойствие, несъвместимо е с общоприетите норми на държане в обществото и по отношение на останалите и е израз на явно пренебрежение както към тези норми, така и към личността и телесната неприкосновеност на пострадалата.
Правилно първата инстанция е отхвърлила тезата за наличие на личен мотив у обвиняемия, който да изключва квалифицирането на действията му, като извършени по хулигански подбуди. Както обосновано е посочил районният съд, обвиняемият и пострадалата не са се познавали преди инцидента, не са имали помежду си лични отношения, а конфликтът е възникнал по повод на пътна ситуация, която обвиняемият е счел за засягаща го. Именно начинът, по който обв. А. е реагирал на тази ситуация, изразяващ се в невъздържаност и буйство, както и пренебрежение към личността на пострадалата, сочи хулиганските мотиви при нанасянето на инкриминираното телесно увреждане.
Правилно първата инстанция е приложила разпоредбата на чл. 78а НК, като е освободила обвиняемият Г.А. от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление, с оглед на предвиденото за това престъпление наказание, характера на престъплението, от което няма причинени имуществени вреди и чистото съдебно минало на обвиняемия.
Правилно и при определяне на размера на административното наказание глоба районният съд е отчел като отегчаващи обстоятелства начина на извършване на престъплението – причиняването по агресивен начин на две телесни увреждания на пострадалата; осъществяването на престъплението както пред детето на пострадалата, така и пред неговото собствено дете. При така отчетените отегчаващи обстоятелства от първата инстанция, независимо от добрите характеристични данни на обвиняемия, определеното административно наказание глоба в размер към средния предвиден в закона, а именно 2 500 лева в никакъв случай не се явява несправедливо тежко, поради което и не са налице основания за въззивна намеса чрез намаляване на размера на глобата.
При цялостната въззивна проверка на обжалваното
решение настоящата инстанция не установи при постановяването му да са допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон, които да са основания за неговата
отмяна, поради което решението следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, СГС, Х въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 28.06.2018 г. по НАХД № 21181/2017
г. по описа на СРС, НО, 108-ви състав.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.