№ 1008 О
П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
град Бургас
, 04.06. 2019 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в закрито заседание
на
............04.06 …..през
две
хиляди и деветнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Марина Мавродиева
при секретаря ……………. като разгледа
докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 646 по описа
за
2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния представител на „Уни инвест мениджънт“ЕООД-гр. Бургас -ищец по гр.д. № 5498 /2018 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 463/28.02.2019 год. постановено по същото дело ,с което е отхвърлен предявения от въззивника иск против В.Л.В. за установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 11.06.2018 г. по ч.гр.д. № 4399/2018 г. на БРС ,а именно -сумата от 420 лв. ,представляваща дължима главница-задължение по договор за поддръжка на апр. 30 и пм.114,находящи се в Бургас ,ж.к. „Изгрев“,бл. 192 ,за които са издадени описаните в решението фактури .
Въззивникът
изразява недоволство от решението , като
счита същото за незаконосъобразно ,неправилно и
необосновано,постановено при съществени процесуални нарушения
Сочи
се на първо място ,че решаващият съд неправилно е тълкувал правната природа на сключения
договор за поддръжка ,като се счита ,че
не съществува пречка при спазване
принципа за свобода на договарянето да се сключи договор за поддръжка и
управление ,който да не се влияе от правилата на ЗУЕС.Представените по делото
договори според въззивната страна по своята правна същност са договори за поръчка по смисъла на чл. 280 ЗЗД и не е необходимо да бъдат сключвани в специална форма.В тях са
уредени взаимни права и задължения на
страните и същият е двустранен ,консенсуален ,комулативен и възмезден .При
правилно тълкуване на клаузите на договорите
във връзка една с друга /в светлината на чл. 20 ЗЗД/става ясно ,че действията по управление на процесния
комплекс представляват правни действия и
попадат в обхвата на чл. 280 ЗЗД.Прави се подробно тълкуване на клаузите
на договора в подкрепа на горния извод и се заявява ,че в случая договорите за поддръжка имат всички характеристики на договор за
поръчка по чл. 280 ЗЗД и са насочени към
извършване на всякакви правни действия
от страна на ищеца ,които да осигурят поддръжката ,организационното ,техническо
и административно управление на
процесната сграда .И след като
тези договори не попадат в обхвата на ЗУЕС,не е необходимо и спазването на разпоредбата на чл.51 ЗУЕС.Това обстоятелство не се променя
от факта ,че част от клаузите на
договора касаят поддържането на общите части на сградата в режим на етажна
собственост .Страните могат да наименоват договора по свое усмотрение ,а
задължение на съда е да квалифицира и обсъди действителната обща воля на
страните ,което в случая не е сторено .Нещо повече – съдът не изследвал и не е обсъдил многобройните писмени
доказателства за действително
предоставените услуги на ответника и ако такива действително са получени ,то тогава е
налице неоснователно обогатяване на
ответника и ще е налице непрестационна
кондикция по смисъла на чл. 59 ЗЗД .Отххвърлянето на иска при действително предоставената услуга в случая е приравнено на допускане на
неоснователно обогатяване.
Според
районния съд не е налице договор по чл. 2 ЗУЕС ,но не е обсъден въпросът
дали е налице договор за поръчка ,услуга
или др.Дори и да се приеме ,че не е налице договор по ЗУЕС ,не е обсъдено дали
не е налице друг договор , обвързващ
страните..Престирането и получаването
обикновено почиват на облигационно отношение между страните
,получаването по друг начин
2.
означава обогатяване посредством действия на обогатилия си ,които
представляват вмешателство в чужда правна сфера.
Счита
се,че фактът ,че за обитаваната от ответника сграда е проведено
общо събрание на ЕС,което е взело решение по въпроси ,свързани с управлението и
поддръжката на общите части ,не е пречка да бъде сключен самостоятелен
договор за поддръжка на тези части .
Сочи
се ,че първоинстанционният съд не е обсъдил
дали са изпълнени всички задължения
от ищеца по договора ,за което според въззивната страна са представени
множество доказателства .С подписването на договора ответникът се е
задължил с посочения в него обем
дейности ,които ще осъществява ищцовото дружество и се е съгласил срещу осъществяване на тези
дейности да заплаща определена цена ,каквато не е заплатена .Излагат се и
подробни аргументи относно възраженията на ответника по валидността на
договора ,който е с 5-годишен давностен срок
и клауза за автоматично подновяване ,ако 2 месеца преди изтичането на
срока никоя от страните по него не заяви
писмено искане за прекратяване .Не е следвало според въззивника и да се
кредитират показанията на свидетеля на ответната страна ,че етажните
собственици не са знаели размера на
дължимите от тях месечни вноски ,като се сочи ,че всеки от етажните собственици
,подписвайки договора ,се е задължил да
заплаща месечна такса в определен
размер за всеки обект поотделно.Като
изплавна страна по договора ЕС е
правоимаща да търси отговорност за неизпълнението или некачественото
изпълнение на договора .Цитира се
съдебна практика относно правните характеристики на договора и как да
се прекрати неоснователно обогатяване ,ако не намира приложение чл. 2 ЗУЕС.Сочи
се ,че са допуснати и процесуални нарушения – като съдът не е допуснал исканата
техническа експертиза ,както и не е кредитирал показанията на свидетелите на
ищцовата страна .
Моли
се да бъде допусната исканата техническа
експертиза ,както и отмяна на решението
и постановяване на ново ,с което се уважи изцяло исковата претенция.
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално
легитимирано лице против подлежащ на
обжалване акт .
Въззимаемият ответник по делото в писмения
си отговор по чл. 263 от ГПК оспорва
въззивната жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са
допуснати визираните нарушения.Счита ,че е правилен изводът ,че въпросният имот
не отговаря на изискванията на чл. 2 ЗУЕС вр.пар.1 т. 3 ЗУЕС и не представлява „комплекс от затворен
тип“.Останалите доводи във въззивната
жалба не визират отменителни основания и
навеждат нови претенции ,което е процесуално недопустимо.В исковата молба и в
хода на първоинстанционното производство не са наведени възражения за неоснователно обогатяване на
собствениците /ищецът претендира за договорна отговорност /;нито се твърди ,че
е налице друг договор /поръчка ,услуга/.Освен това без значение за казуса е дали ищецът е извършил редица
услуги,тъй като претенцията е дали ищецът има вземане произтичащо от валиден договор между
тях.Ищцовото дружество не е договорно свързано с ответника ,то нито е било
собственик на сградата,нито е прехвърлило собственост на ответника ,поради
което не може да се счита ,че е „инвеститор „по смисъла на ЗУЕС
Моли
се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски в настоящото
производство .Възразява се против
искането за експертиза.
Настоящият
съдебен състав също счита искането за назначаване на съдебно-техническа
експертиза за неоснователно. От една
страна не е налице хипотезата на чл. 266 ал. 3 ГПК – не са допуснати
процесуални нарушения от първоинстанционния съд при отказа да бъде назначена
експертизата .От друга страна въпросите
,на които се иска отговор от експертизата не се нуждаят от специални знания
–такива са напр. тези по т. 2,3,5 ,6 и 8 .Тези твърдения се доказват с писмени
доказателства и не е необходимо отговор
от експерт .За някои от твърденията пък
липсва спор между страните
3.
/въпросите по т. 3 и т. 6/.Затова
искането следва да бъде отхвърлено .
С
оглед на горното и на осн.чл.266 и чл. 267 ГПК Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането ,визирано във въззивната жалба ,за
назначаване на съдебно-техническа
експертиза с въпроси ,изброени в 8 точки
в жалбата.
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и го насрочва за 19.06.2019 г. от 10.00 часа ,за коята дотата да се
призоват страните
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.