Решение по дело №1625/2019 на Районен съд - Асеновград

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

№                                              20.10.2020г.                                 гр. Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на седемнадесети септември две хиляди и двадесета година в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КАРАДЖОВА

 

секретар Йорданка Алексиева

като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 1625 по описа за 2019г. и като обсъди:

 

            Обективно съединени искове с правно основание чл. 22 от ЗПК и чл.26 от ЗЗД.

Ищцата Н.С. твърди, че на 03,05,2018г. между нея и „Кеш кредит мобайл“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит тип кредитна линия, по силата на който й е предоставен кредитен лимит от 4000 лева, като минималната сума, която може да бъде усвоена е 200 лева. С погасителен план от същата дата страните се съгласили усвоената сума от 3800 лева да бъде върната на 24 месечни вноски по 224,38 лева, дължими за периода от 03,06,2018г. до 03,05,2020г. Уговорен бил годишен процент на разходите 50% и възнаградителна лихва от 36%. Освен това ищцата се задължила в петдневен срок да представи обезпечение – поръчителство на две лица, банкова гаранция или поръчителство от одобрено от заемодателя дружество. На 03,05,2018г. бил подписан договор за възлагане на поръчителство между ищцата и „Кредит гаранция“ ЕООД, по силата на който вторият ответник се задължил да отговаря солидарно с нея за задълженията й към първия ответник срещу възнаграждение от 3494,88 лева, дължимо на 24 вноски от 145,62 лева, съгласно погасителен план, който бил неразделна част от основния договор, а вноската била добавка към погасителната вноска на първия погасителен план. 

Така сключеният договор за кредит е потребителски и е недействителен на няколко основания, визирани в ЗПК – шрифтът, на който е изготвен, е под 12; в него не се съдържат условията за прилагане на договорения лихвен процент, не е посочен размерът на възнаградителната лихва и как тя се разпределя в погасителните вноски; уговорената в договора възнаградителна лихва надхвърля трикратния размер на законната лихва, поради което клаузата за заплащане на такава е нищожна, а това води до наличие на предходното основание за недействителност на договора; не е посочена общата дължима сума, съответно от кои разходи се формира. Освен това в общия разход по кредита, който всъщност представлява ГПР плюс заемната сума, разходите относно заплащане на поръчителство не са включени, а това съставлява нарушение на закона, тъй като този разход е бил известен на кредитора и самият той е определил поръчителя. Ако бяха включени оскъпяването на кредита щеше да е над 100%. А с това се нарушава разпоредбата на чл.19, ал.4 и 5 от ЗПК, съгласно която оскъпяването не може да е повече от 5 пъти законната лихва. Ето защо клаузата за ГПР е нищожна, а от това следва, че не е спазено изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Като следствие от това договорът за кредит е недействителен. Поради това е недействителен и договорът за поръчителство, тъй като такова може да съществува само по отношение на действително задължение.

Ето защо моли да бъде признато за установено по отношение на първия ответник, че договорът за потребителски кредит тип кредитна линия от 03,05,2018г. е недействителен, а по отношение на втория ответник – че е недействителен договорът за поръчителство от 03,05,2018г.

Ответникът „Кеш кредит мобайл“ ЕАД оспорва предявения иск като недопустим поради липса на правен интерес, тъй като задълженията по него са изпълнени изцяло от поръчителя „Кредит гаранция“ ЕООД. Евентуално оспорва същия, като твърди, че в него се съдържат всички предвидени в чл. 11 от ЗПК реквизити и той отговаря изцяло на всички изисквания на законите в Република България. Признава, че между него и ищцата е сключен посочения в исковата молба договор за кредит, като по него е заплатена само първата погасителна вноска - шрифтът не е по-малък от 12 пункта, в него е посочен годишния лихвен процент, като размерът му не противоречи на добрите нрави, ГПР на разходите е 50% като в таблица са посочени допусканията за неговото изчисляване, съобразно точното изискване на закона. Оспорва твърденията, че към датата на сключване на договора са му били известни разходите по сключен договор за поръчителство. Договорът за поръчителство между двамата ответници е сключен пет дни след сключване на договора за кредит, съответно от тогова е възникнало и задължението на ищцата за заплащане на възнаграждение по същия. До тогова действието на договора за възлагане на поръчителство е било под условие  - в случай, че не се представи друго обезпечение – поръчителство или гаранция. Ето защо моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът „Кредит гаранция“ ЕООД оспорва изцяло предявените искове по съображенията, изложени в отговора на другия ответник. Оспорва изложените в исковата молба твърдения относно предмета на договора, сключен с ищцата, като твърди, че с него Н.С. му е възложила да поеме задължение да отговаря солидарно с нея по договор за кредит в случай, че в срок от пет дни този договор не бъде обезпечен по друг начин.  В изпълнение на това между ответниците е сключен договор за поръчителство от 08,05,2018г. Ето защо моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Възражението за недопустимост на предявения иск е неоснователно. За страната по един договор винаги съществува правен интерес от установяване на неговата действителност, независимо дали тя или трето лице е изпълнило поетите по него задължения. Още повече, че трето лице се суброгира в правата на кредитора и може да търси заплатените от него суми от длъжника.

Не се спори между страните, че между тях е сключен описаният в исковата молба договор. Безспорно е също, че той е потребителски договор и следва да отговаря на условията за действителност, предвидени в ЗПК. Същият е представен в заверен препис както от ищеца, така и от ответника. От така приетите писмени доказателства е видно, че този договор не изпълнява изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Съдът констатира, че размерът на шрифтът е по-малък от 12, поради което и на основание чл. 22 от ЗПК договорът е недействителен.

Поради това е безпредметно да се обсъждат останалите доводи, изложени в исковата молба, които биха довели до същия извод. За пълнота следва да се отбележи само, че възражението за нищожност на клаузата, с която е уговорено заплащане на възнаградителна лихва, е основателно. Съгласно възприетото в практиката на Върховния касационен съд /решение № 378/18.05.2006 г. по гр.д. № 315/2005 г., ІІ г.о./ противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити. Основният лихвен процент на БНБ за лева към този момент от 0,0 %, съответно размерът на законната лихва е +10 пункта или 10%, а уговореният – 36%. Предвид характера на предоставяната по договора услуга, следва да се приеме, че процесните уговорки не съответстват на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на страните по договора. В този смисъл клаузата за договорната лихва противоречи на добрите нарави, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити. Поради това клаузата, с която е уговорен този размер, е нищожна. Тук следва да се има предвид също така, че вземанията на кредитора са обезпечени с приложения към отговора договор за поръчителство, сключен между двамата ответници, поради което съгласно горното решение противоречие с добрите нрави е налице, ако размерът надхвърля двукратния размер. След като е налице нищожност на тази уговорка, то договорът за кредит е недействителен и на това основание.

Не се спори между страните, че между ищцата и „Кредит гаранция“ ЕООД е сключен договор за възлагане на поръчителство, по силата на който този ответник е поел задължение да отговаря солидарно с нея за всички задължения и за срока на горния договор, срещу възнаграждение. Този договор не се подчинява на разпоредбите на чл. 138 и сл. от ЗЗД, тъй като не е договор за поръчителство (доколкото страни по този договор са кредитора и поръчителя). Въпреки това липсата на задължение, произтичащо от договор за кредит тип „кредитна линия“ №3-1-9424-164822 от 03,05,2018г., прави същия без предмет поради акцесорния му характер. А това от своя страна води до неговата нищожност с оглед разпоредбата на чл. 26 от ЗЗД. Ето защо и въпреки че ищцата неправилно се е позовала на разпоредбата на чл. 138 от ЗЗД, изложените от нея факти сочат на предявен иск по чл. 26 от ЗЗД, като тази правна квалификация се дължи от съда. По изложените съображения предявеният иск против „Кредит гаранция“ ЕООД за обявяване на нищожност на договор от 03,05,2018г. за възлагане на поръчителство също е основателен.

На основание чл. 78, ал.6 всеки от ответниците следва да заплати по сметка на Районен съд Асеновград държавна такса, като размерът на дължимата от „Кеш кредит мобайл“ ЕАД е 215,40 лева, а от „Кредит гаранция“ ЕООД - 139,80 лева.

 От представения от ищцата договор за правна защита и съдействие е видно, че е уговорено същата да бъде оказана безплатно на основание чл. 38, ал.1 от ЗА. В случаите, когато адвокатската защита се предоставя на лица от кръга на тези по чл.38, ал.1,т.1 - т.3 ЗА и има основание за присъждане на деловодни разноски в полза на безплатно представляваната страна, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда съобразно Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от същата определя минималния размер за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията. Тъй като са предявени два иска срещу два различни ответника, то всеки от тях дължи разноски по съответния иск и съобразно неговата цена или „Кеш кредит мобайл“ ЕАД следва да заплати сумата от 606,96 лева, а „Кредит гаранция“ ЕООД – сумата от 474,64 лева.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Кеш кредит мобайл“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Зографски манастир“ №15, вх.Г, ет.6, представлявано от З.Я.-А. и Л.Т., по иск, предявен от Н.Т.С., ЕГН ********** ***, че Договор 3-1-9424-164822 за потребителски кредит тип „кредитна линия“ от 03,05,2018г., сключен между тях, е недействителен. 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Кредит гаранция“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Манастирска“ №41, вх.Б, ет.1, ап.2, представлявано от Л.Б., по иск, предявен от Н.Т.С., ЕГН ********** ***, че Договор за възлагане на поръчителство от 03,05,2018г., сключен между тях, е недействителен. 

ОСЪЖДА „Кеш кредит мобайл“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Зографски манастир“ №15, вх.Г, ет.6, представлявано от З.Я.-А. и Л.Т., да заплати по сметка на Районен съд Асеновград държавна такса в размер на 215,40 лева (двеста и петнадесет лева и четиридесет стотинки).

ОСЪЖДА „Кредит гаранция“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Манастирска“ №41, вх.Б, ет.1, ап.2, представлявано от Л.Б., да заплати по сметка на Районен съд Асеновград държавна такса в размер на 139,80 лева (сто тридесет и девет лева и осемдесет стотинки).

ОСЪЖДА „Кеш кредит мобайл“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Зографски манастир“ №15, вх.Г, ет.6, представлявано от З.Я.-А. и Л.Т., да заплати на Адвокатско дружество „Гърбев“, БУЛСТАТ ********* с адрес гр. Пловдив, ул.“Братя Пулиеви“ №1, представлявано от С.А.Г., сумата от 606,96 лева (шестстотин и шест лева и деветдесте и шест стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие на Н.Т.С., ЕГН ********** ***/2019г. по описа на АРС.

ОСЪЖДА „Кредит гаранция“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Манастирска“ №41, вх.Б, ет.1, ап.2, представлявано от Л.Б., да заплати на Адвокатско дружество „Гърбев“, БУЛСТАТ ********* с адрес гр. Пловдив, ул.“Братя Пулиеви“ №1, представлявано от С.А.Г., сумата от 474,64 лева (четиристотин седемдесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие на Н.Т.С., ЕГН ********** ***/2019г. по описа на АРС.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: