Р Е Ш Е Н И Е
№ 260240/15.10.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на осми септември две хиляди
и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 3054 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.М.Ю.,
подадена чрез адв. Й.А. ***, срещу Наказателно
постановление № 23-0000365 от 24.04.2020 г., издадено от и. д. директор на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна при Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, в частта по пункт 1., с която на въззивника на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. за нарушение на
чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП вр. чл. 6, ал. 1, т.
3, б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г., издадена от министъра на регионалното
развитие и благоустройството.
Във въззивната жалба са изложени съображения за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон.
Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление, а в условията на
евентуалност за намаляване на размера на наложеното административно наказание
до предвидения в закона минимум.
В
проведеното открито съдебно заседание въззивната
страна се представлява от адв. Й.А. ***, който
поддържа въззивната жалба.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата
страна Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна при Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ се представлява от своя процесуален
представител мл. експерт В.В., която моли за
потвърждаване на наказателното постановление, поддържайки аргументите, изложени
в становището по преписката. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
На
07.02.2020 год. около 13,00 ч. в гр. Варна, на кръстовището на ул. „Девня“ с
бул. „Република“, в посока „Аспарухов мост“, въззивникът
С.М.Ю. управлявал влекач марка „Ман“, Kaт.N3, с рег.№ СА 1795 НА и прикачено полуремарке
кат.О4, с рег.№ С 6226 ЕР, и двете ППС, собственост на превозвача "Инфра Инвест Контракт" ЕООД,
извършващ обществен превоз на товари - палетиран шрот
30000 кг.
За превоза
били издадени товарителница № 002100/07.02.2020г., кантарна
бележка № 2116/07.02.2020 г., издадена от "Олива" АД - Разделна, и пътен лист сер."ВА"
№ 059373/07.02.2020 г. за маршрут Варна – Езерово –Езерово
- Разделна – Разделна - Варна.
Св. Б.Г.Г. ***) заедно с друг служител на РДАА – Варна спрели за
проверка управлявания от въззивника товарен
автомобил. В хода на проверката по представените от въззивника
кантарна бележка, товарителница, пътен лист и тахографски лист е било установено, че въззивникът
извършва обществен превоз на 30000 кг палетиран
слънчогледов шрот. Св. Г. установил, че въззивникът
управлява съчленено пътно превозно средство, състоящо
се от МПС с две оси и полуремарке с три оси, като по кантарна бележка общата маса (бруто теглото) на моторното
превозно средство с полуремарке било 44 240 кг.
По време
на проверката въззивникът не представил квитанция за
платена пътна такса за масата, надвишаваща допустимите норми, издадена от АПИ.
На място
св. Г. съставил на въззивника АУАН в който посочил,
че същият е нарушил нормата на чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП вр. чл. 6, ал.1, т.3, б.”а” от Наредба №11/03.07.2001 год.
на МРРБ.
Актът бил
предявен и връчен на въззивника, който го подписал с
молба ППС да бъде претеглено.
В
предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок въззивникът
не е депозирал писмено възражение срещу съставения АУАН.
На
24.04.2020 г., въз основа на акта, началникът на РДАА – гр. Варна, приемайки
идентична фактическа обстановка като тази, изложена в АУАН, издал обжалваното
наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на събраните по
делото гласни доказателствени средства: показанията на св. Б.Г.Г. и писмени
доказателства: разпечатка от дигитален тахограф; кантарна бележка; пътен лист; товарителница; справка за
нарушител и заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията.
Авторството
на деянието и субективната му страна на първо място се установява от
показанията на св. Б.Г., които съдът кредитира като обективни и достоверни,
доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични
са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства и
по-конкретно на представените кантарна бележка, пътен
лист и товарителница. От показанията на св. Г. се установява, че на процесната дата и място въззивникът
е управлявал моторно превозно средство с две оси и полуремарке
с три оси с обща маса 44 240 кг, както и обстоятелството, че от началната точка
на превоза до крайната точка на превоза няма спиране на превозните средства.
Посочените
по-горе писмени доказателства съдът оценява като достоверни и допринасящи за
разкриване на обективната истина по делото,
доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради
което въз основа на тях и на свидетелските показания изгради своите фактически
изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок,
от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната
проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани
в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност,
съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно връчен по
реда на чл. 43, ал. 1 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на
изискванията на чл. 57 ЗАНН.
След като прецени всички доказателства, релевантни за
делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прецени, че въззивникът
е извършил нарушението, за което е санкциониран с НП.
Съгласно нормата на чл.139, ал.1, т.2, пр. 2 от ЗДП движещите се по пътя
ППС трябва да бъдат с размери, маса и натоварвания на ос, ненадвишаващи
установените от министъра на регионалното развитие норми, и с товари, които не
представляват опасност за участниците в движението. Нормата е бланкетна, като бланкетният
състав е запълнен с нормата на чл.6, ал.1, т.3, б.”а” от Наредба №
11/03.07.2001 г., издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, която въвежда допустима максимална маса от 40 тона за моторно превозно средство с две оси с полуремарке
с три и повече оси.
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява, че процесният случай попада именно под действието на нормата
на чл.6, ал.1, т.3, б.„а” от Наредба № 11/03.07.2001 г., издадена от министъра
на регионалното развитие и благоустройството, тъй като въззивникът
е управлявал МПС с две оси и полуремарке с три оси с
обща маса 44 240 кг.
Деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл. Въззивникът
е съзнавал общото тегло от 44240 кг на управляваните от него ППС (с оглед
бележката, която сам е подписал) и въпреки наличните представи е предприел
управлението им.
Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив
касае се за типично нарушение. В тази връзка следва да бъде посочено, че
претоварването на ППС винаги е източник на повишена опасност.
Следователно правилно е била ангажирана административно-наказателната
отговорност на въззивника за нарушение на чл. 139,
ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б.“а“
от Наредба № 11/03.07.2001 г., издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството.
По възраженията на въззивната
страна:
Наведеното
възражение, че контролните органи е следвало да измерят масата на управляваното
от въззивника ППС не се споделя от съда. На първо
място законодателят не е въвел задължение за контролните органи да измерват
масата на проверяваното ППС. Въззивникът се позовава
на разпоредбите на чл. 166, ал. 2, т. 8 ЗДвП и чл. 167, ал. 3 ЗДвП, които
регламентират право, но не и задължение на контролните органи за измерване на
масата на проверяваните ППС.
На следващо място в случая общата маса на натоварване е установена въз
основа на документ, представен от самия въззивник,
който той лично е подписал без възражение досежно
извършеното претегляне и резултата от него. При това положение именно в тежест
на въззивника е да опровергае съдържанието на
документа като в хода на съдебното следствие доказателства в тази насока не са
ангажирани. В този смисъл са Решение № 2173 от 03.10.2014 г. по к.н.а.х.д. №
2117/2014 г.; Решение № 1883/17.07.2012 г. по к.н.а.х.д. № 2000/2012 г.;
Решение № 2098/27.10.2016 г. по к.н.а.х.д. № 1971/2016год.; Решение №
1796/19.09.2016 г. по к.н.а.х.д. № 1892/2016год. и др.
Разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г., издадена от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, е неприложима в
конкретния случай, тъй като касае случаите, в които се извършва проверка
от администрацията, издала
разрешителното или документа за платена такса, каквито в настоящия случай не са
били издавани.
Съобразявайки изложеното по-горе съдът счете, че съдържанието на кантарната бележка е достатъчно основание да се приеме, че въззивникът е осъществил от обективната и субективна страна
административното нарушение.
В жалбата си въззивникът твърди, че след като бил
натоварил и бил установил, че има претоварване, уведомил работодателя си за
това, а след това разтоварил 4,5 тона от товара в гр. Белослав. Тези твърдения
обаче не се подкрепят от каквито и да било доказателства, а напротив от
показанията на св. Г. се установява, че от началната точка до крайната точка на
превоза в тахографския лист не е регистрирано
междинно спиране.
На следващо място според настоящия съдебен състав е спазено от страна на административнонаказващия орган изискването на чл.57, ал.1,
т. 5 от ЗАНН, а именно в издаденото НП да бъде дадено пълно описание на
нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. Нарушението е в
достатъчна степен индивидуализирано, позволяващо на санкционирания субект да
разбере в какво е обвинен, а именно в това, че на 07.02.2020 год. около 13,00
ч. в гр. Варна, на кръстовището на ул. „Девня“ с бул. „Република“, в посока
„Аспарухов мост“, е управлявал МПС с две оси и полуремарке
с три оси с обща маса 44240 кг.
Посоченото в наказателното постановление, че „към момента на проверката не
е представена квитанция от АПИ за претоварване“ не прави описанието
противоречиво, нито представлява описание на състава на друго административно
нарушение. И без да е налице посоченото описание, нарушението ще бъде съставомерно. Същото създава по-голяма яснота в описанието
на нарушението, тъй като при наличие на квитанция от АПИ деянието би било несъставомерно.
Тези разсъждения са относими и относно
възражението на въззивника, че в наказателното
постановление изрично е следвало да бъде посочено, че не е издадено разрешение
по чл. 8 от Наредба № 11/03.07.2001 г., издадена от министъра на регионалното
развитие и благоустройството. Очевидно разрешително не е издавано, не са
платени пътни такси, поради което и не са налице изключващите административнонаказателната отговорност обстоятелства.
Няма изискване в закона за описанието им, поради което и съдът намира, че не е
налице твърдяното съществено нарушение на процесуалните правила, което да е
ограничило правото на защита на наказаното лице.
По отношение на наказанието:
Приложима в
случая се явява санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП,
съгласно която наказва се с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да
спазва установения за това ред, управлява пътно превозно средство с маса, която
надвишава нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството.
При индивидуализиране на административното
наказание съдът не отчете смекчаващи отговорността обстоятелства.
Като изключително отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете предходните нарушения на въззивника,
за които е наказан с влезли в сила наказателни постановления.
При наличието единствено на отегчаващите
отговорността обстоятелства наказанието е следвало да бъде определено над
средния размер, но доколкото съгласно чл. 337, ал. 2 НПК въззивният
съд няма право да влошава положението на жалбоподателя, то наказателното
постановление следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода от спора разноски се дължат на въззиваемата страна. С оглед разпоредбите на чл. 63, ал. 5 ЗАНН и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя
дължимото в случая юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 80,00 лв., доколкото
делото не се отличава с правна и фактическа сложност.
Доколкото Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Варна е част от специализираната администрация на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, възнаграждението следва да бъде присъдено
на последната.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0000365 от 24.04.2020
г., издадено от и. д. директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Варна при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, в
частта по пункт 1., с която на С.М.Ю. на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. за
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП вр. чл.
6, ал. 1, т. 3, б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г., издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството;
В останалата част
наказателното постановление не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА С.М.Ю., ЕГН **********, адрес *** да заплати на ИЗПЪЛНИТЕЛНА
АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“ сумата от 80 лв. (осемдесет лева),
представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: