№ 16023
гр. София, 03.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело
№ 20231110116392 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Г. Д. С., ЕГН 88, с адрес гр.София,
ж.к.СР бл.44А, вх.А, ет.3, ап.5, чрез адв.П., със съдебен адрес гр.София, ж.к.МЛ бл.496, вх.А,
ет.10, ап.85, насочена срещу Я. М. Х., ЕГН **********, с адрес гр.ТР, ул.“ХА“ № 19, ет.9,
ап.34 и М. Л. Я., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.“ПАЗ“ № 6, за признаване за
установено, че ответницата Я. М. Х. е собственик на следния недвижим имот: апратмент №
16, находящ се в гр.София, ж.к.Гоце Делчев бл.238, вх.Ж, ет.3, представляващ обект с
идентификатор 68134.1005.120.1.116.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответницата Я. М. Х., на 09.08.2021 г.
е сключен предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот, със срок за
сключване на окончателен такъв – 08.08.2022 г. Ищецът с подробни мотиви извежда
основанието за придобиване на жилището от страна на Я. Х.. В същото време, от страна на
ЦМВ е образувано гр.д.№ 14850/2016 г. по описа на СРС, 50 състав, в което същата е
предявила ревандикационен иск срещу Я. Х. и още 3 лица. Сочи се, че по същото е
постановено решение, недопуснато до касационно обжалване от ВКС, с което искът е
уважен.
Според ищеца, той не е обвързан от това решение, тъй като не е участвал в
прозводството, по което е постановено. С оглед на това твърди да притежава правен интерес
от установяване на собствеността върху имота от страна на Я. Х..
Съдът като съобрази така изложеното от ищеца в исковата молба и уточнителната
молба от 21.04.2023 г., намира, че предявеният иск е недопустим оп следните съображения:
Съобразно предвиденото в чл.124, ал.1 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да
установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно
право, когато има интерес от това. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка
за надлежното упражняване на правото на иск, за която съдът следи служебно. Съдебната
практика безпротиворечиво приема, че такъв е налице във всички случаи, когато се оспорва
претендирано от ищеца право или се претендира оспорвано от него право. Правният интерес
при установителните искове за собственост се обуславя от съществуването на
1
гражданскоправен спор между страните относно принадлежността на правото на
собственост върху конкретен имот, изведен въз основа на изложените от ищеца
обстоятелства в исковата молба.
В случая такъв спор не е налице. Ищецът предявява чужди права, а именно такива на
Я. Х.. Дори и да се приеме, че същият би имал право на това по силата на разпоредбата на
чл.134 от ЗЗД /като кредитор на Я. Х. по предварителния договор за покупко-продажба на
процесния имот/, то не са налице останалите предпоставки на суброгационния иск по чл.134
от ГПК. Ответницата Х. не е бездействала, а точно обратното – участвала е в съдебно
производство /макар и като ответник/,в което е решен въпроса отосно собствеността върху
процесния имот. Недопусмо би било същия спор да бъде пререшаван с участието на същите
страни, макар и в различно процесуално качество.
Освен всичко изложено по-горе, следва да се има предвид, че исковата молба по
гр.д.№ 14850/2016 г. по описа на СРС, 50 състав е била вписана на 11.04.2016 г. В случая
исковата молба по предявен ревандикационен иск подлежи на вписване, доколкото с
изрична законова разпоредба е предвидено такова - в чл.112 - чл.116 от Закона за
собствеността. Вписване е предвидено и в чл.114, ал.1, б."в" ЗС и чл.11 от Правилника за
вписванията, според които разпоредби вписват се исковите молби за постановяване на
съдебни решения по чл.112, ал. 1, б."з" ЗС /съответно решения по чл. 4, б."з" от Правилника
за вписванията/, а съгласно чл.112, ал.1, б."з" ЗС на вписване подлежат и всички съдебни
решения, които заместват актовете по чл.112, ал.1, б."а" ЗС. С изменението на чл.112, ал.1,
б."а" ЗС, публ. в ДВ бр. 34 от 2000 г., бе прието, че се вписват не само актовете, с които се
прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго
вещно право върху недвижими имоти, но и актовете с които се признават такива права.
В този случай ВКС приема, че вписването има оповестително и защитно действие,
като осигурява противопоставимост на правата на ищеца по вписаната искова молба срещу
всички права, придобити от трети лица след вписването, при което следва да се приеме, ча
макар и да не е участвал в производството по ревандикационния иск, воден срещу Я. Х., Г.
Совов е обвързан от решението по него.
По така изложените съображения, съдът намира предявеният иск за недопустим,
поради което образуваното по него производство следва да бъде прекратено.
Водим от горното и на основание чл.130 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 16392/2023 г. по описа на СРС, 128 състав.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба, подадена в
едноседмичен срок от връчването му.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3