Р Е Ш Е Н И Е
№ / 29.11 2019 Година гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. СТАРА ЗАГОРА ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
22.10. 2018 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР:
Стойка Иванова
Като
разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА
Търг.д.
№ 127 по описа за 2019
година,
за
да се произнесе съобрази:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.432, ал.1, вр.
с чл.429, ал.3 от КЗ, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
Х.Р.Т. твърди в
исковата си молба, че на 20.01.2018г.,
около 17:40 часа, през тъмната част на денонощието, при ясно време и суха пътна
настилка е управлявал л.а. „Фолксваген Пасат“ с peг.
№ РА 7612 ВН, собственост на съпругата му Д. И.Т., в посока от изток на запад
по АМ „Тракия“, движейки се в права посока в северната активна лента за
движение. В същото време, в района на км. 172+500, ищецът сочи, че
управляваният от него автомобил бил застигнат и блъснат отзад от предприелия
маневра „изпреварване“ л.а. „Мазда 3“ с peг. № А 2986 НА, управляван от виновния водач Н. В.П., с
ЕГН: **********. Причината за настъпване на инцидента е, че водачът на л.а. „Мазда“ не бил осигурил достатъчно странично разстояние
между неговия автомобил и изпреварвания л.а.„Фолксваген Пасат“. Ударът е
настъпил в дясната активна лента за движение между предните челни десни състави
на л.а. „Мазда 3“ и задните леви състави на л.а.
„Фолксваген Пасат, като в резултат на сблъсъка л.а. „Фолксваген“ напуснал
пътното платно вдясно на посоката си на движение и достигайки канавката, която
се намирала северно от пътното платно, се установил в покой. След удара л.а. „Мазда“ се отклонил наляво спрямо посоката си на движение и
се ударил в разделителна мантинела между двете платна
на магистралата, след което променил посоката си на движение, като се насочил
на северозапад и достигайки разделителната прекъсната линия между двете активни
ленти за движение на северното пътно платно, се установил в покой с предна
част, насочена на североизток, където след това бил блъснат от друг автомобил.
Ищецът посочва, че в управлявания от него автомобил са пътували и съпругата му
Д. И. Т., както и дъщеря му Д. Х. Т. Като резултат от претърпяното ПТП
пострадалият Х.Т. е получил счупване на таза в областта на лявата срамна кост и
на лявата гаванковидна ямка,
както и разчленяване на лонното съчленение
на таза.
Сочи се, че от
съставения от служител на РУ на МВР - Чирпан Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица и от направена справка в електронния сайт на Гаранционен фонд
се установява, че към датата на ПТП - 20.01.2018г., л.а. „Мазда
3“ с peг. № А 2986 НА е бил с валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „ДЗИ – О. З.“ ЕАД по
застрахователна полица №BG/06/11700944874, валидна от 27.03.2017г. до
26.03.2018г.
Посочва се, че за
станалото ПТП са били образувани пр.пр. №64/2018г. по
описа на РП - Чирпан и ДП №36/2018г, по описа на РУ на МВР - Чирпан. След
внесен от прокуратурата в съда обвинителен акт срещу виновния водач Н. В. П., е
било образувано НОХД №384/2018г. по описа на PC - Чирпан. С Решение от
23.01.2019г., постановено по горепосоченото дело, съдът е признал подсъдимият Н.В.
П.за виновен в това, че на 20.01.2018г. на АМ „Тракия“, на км. 172+500, при
управление на МПС - л.а. „Мазда 3“с peг. №А 2986 НА, е нарушил правилата за движение по
пътищата: чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП - при изпреварване не е осигурил достатъчно
странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство;
както и чл.20, ал.1 от ЗДвП - не е контролирал непрекъснато превозното
средство, което управлява, в пряка причинна връзка с което по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на Х.Р.Т., изразяваща се в счупване на таза в
областта на лявата срамна кост и лявата гаванковидна ямка и разчленяване на лонното съчленение на таза, причинило трайно затруднение на
движенията на двата крака, поради което на основание чл.343, ал.1, б. „б“, предл. 2, вр. с чл.342, ал.1, предл. 3 от НК и чл.378, ал.4, т. 1 от НПК, вр. с чл,78а, ал.1 от НК,
подсъдимият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000 лв. На основание чл.78а,
ал.4 от НК на обвиняемия не е било наложено административно наказание по
смисъла на чл.37, т.7, предл. 2 от НК.
Посочва се, че след
инцидента, ищецът Х.Т. е бил обслужен амбулаторно във ФСМП - Чирпан, след което
е откаран за лечение в УМБАЛ „Проф. д-т Ст. Киркович“
АД – Стара Загора, видно от Фиш за спешна медицинска помощ №0204888 от
20.01.2018г., издаден от M3 - ЦСМП - Стара Загора, Филиал - Чирпан. Установява
се също така, че екипът на спешна помощ е поставил работна диагноза: Contusio pelvis.
Посочва се, че от Епикриза
към ИЗ №1709, издадена от УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“
АД - Стара Загора, е видно, че на 20.01.2018г., ищецът е постъпил в Клиниката
по ортопедия и травматология на болницата след като е претърпял ПТП, при което
получил травма на таза. Същият трудно можел да пристъпва след инцидента. При
извършени преглед и рентгенографии е установена руптура на симфизата и ищецът Х.Т.
е бил хоспитализиран за оперативно лечение. Установени са палпаторна
болка в областта на симфизата; рентгенографски
данни за дистракция на двете пубисни
кости; палпаторна болка върху алла
оссис илли декстра; както и немощни движения на долните крайници. При
извършена рентгенография на таз е установена симфизиолиза,
а при КТ на тазови кости е установено разстояние между двете пубисни кости - 16 мм, както и фрактура на горен клон на
лява пубисна кост и на ляв ацетабулум.
На пострадалия е била назначена медикаментозна терапия. От Оперативен протокол
№36/24.01.2018г. е видно, че под локална анестезия на ищеца е направено закрито
наместване на фрактура на тазовите кости без вътрешна фиксация,
като репозицията е извършена чрез колан за фиксация. На 26.01.2018г. пострадалият е изписан с
окончателна диагноза: Фрактура пелвис симфизиолизис, като на същия са били дадени препоръки да рехабилитира внимателно движенията в тазобедрените стави;
да прохожда с помощни средства - патерици, след изтичането на един месец след
травмата; да продължи АК терапия още 20 дни и да спазва указанията на лекуващия
лекар.
Посочва се, че от
Амбулаторен лист №000121 от 13.03.2018г., издаден от д-р М.С. - специалист
ортопед-травматолог, е видно, че при извършения на ищеца Х.Т. преглед, лекарят
е установил наличие на палпаторна болка в областта на
симфизата, като се палпира
лека дистракция. Установена е палпаторна
болка и в дясната сакро-илиачна става. Сочи се, че е
налице затруднено изправяне от легнало положение, като ищецът се е придвижвал с
две помощни средства, като десният крак все още е бил в положение на лека
външна ротация. Установена е палпаторна болка в
медиалната част на ингвиналната гънка в зоната на
седалищната кост. Сочи се, че са налице рентгенови данни за значително
приближаване на пубисните кости в симфизата
- ефект от продължителното носене на пристягащ колан. Установени са ограничени
ротационни движения в двете тазобедрени стави. Предписана му е била
медикаментозна терапия и са му дадени препоръки да продължи да ходи с две
помощни средства още един месец, след което да премине на едно помощно средство
- бастун, за четвъртия следтравмен месец. Лекарят е
дал указания след 20.04.2018г., ищецът да започне кинезитерапевтична
програма. Поставена е била основна диагноза: Счупвания, обхващащи гръдния кош,
седалището, таза и крайник (-ци).
Сочи се, че от
Амбулаторен лист №001011 от 30.04.2018г., издаден от д-р И. А. - невролог, е
видно, че през месец януари 2018г., ищецът е претърпял ПТП, като след това се е
придвижвал с помощни средства - патерица. Сочи се, че седмица преди
посещението, пациентът е усетил изтръпване, мравучкане
и слабост в дясната предмишница и китка, имал
затруднен захват. При извършения преглед, лекарят е
установил, че е налице периферно стволова увреда на
десен лъчев нерв - намалена мускулна сила и обем на движение в дясната длан, с
ангажиране на дясната предмишница. Установени са също
така невъзможна екстензия на пръсти, китка и предмишница, снижен стилорадиален
и трицепсов СНР вдясно; хипестезия,
парестезии в зоната на нерва. Предписана е била
медикаментозна терапия. Поставена е основна диагноза: Увреждане на лъчевия
нерв. Като придружаващо заболяване и усложнение е посочено: Есенциална
(първична) хипертония.
В исковата молба се
посочва, че от Амбулаторен лист №262 от 17.05.2018г., издаден от д-р М.С. -
специалист ортопед-травматолог, е видно, че от месец април 2018г. пострадалият
е използвал патерици тип „канадки“. Сочи се, че последният е съобщил за
периодични бодежи при уриниране. При извършения преглед на ищеца, лекарят е установил наличие на палпаторна болка в областта на симфизата,
като се палпира дистракция
около 1.5 см. Установена е била палпаторна болка и в
дясната сакро-илиачна става. Сочи се, че ищецът се е
придвижвал с едно помощно средства, като десният крак все още е бил в положение
на лека външна ротация. Установено е, че са налице рентгенови данни за
значително приближаване на пубисните кости в симфизата - ефект от продължителното носене на пристягащ
колан. Лекарят е установил невъзможно навеждане при пациента, поради засилване
на болката в слабинната област, задната тазова
половина и повишения ригидитет на паравертебралната
мускулатура. Посочва се, че налице е бил и дисбаланс на походката. Предписана
му е била медикаментозна терапия. Дадени са препоръки, пострадалият да продължи
да ходи с едно помощно средство още един месец, както и да извършва рехабилитационни мероприятия в домашни условия. Поставена е
основна диагноза: Счупвания, обхващащи гръдния кош, седалището, таза и крайник
(-ци).
Сочи се, че от
Амбулаторен лист №001733 от 28.06.2018г., издаден от д-р Д. П. - кардиолог,
същият е установил, че поради оток на краката, ищецът страда от артериална
хипертония, като му е поставил диагноза: Есенциална
(първична) хипертония.
Твърди се, че от
Амбулаторен лист №000824 от 28.06.2018г., издаден от д-р Л.К. - специалист по
ортопедия и травматология, е видно, че ищецът се е оплаквал от болки по задната
страна на дясната тазобедрена става; болки в дясната слабинна
област, особено при продължително ходене и натоварване, както и от персистиращ запек. При извършения преглед лекарят е
установил, че в областта на симфизата се палпира дистракция около 1.3 см.
Сочи се, че е налице палпаторна болка в дясната сакро-илиачна става. Установена е изразена хипотрофия на мускулатурата на долните крайници, като
пострадалият е бил с нарушена походка и се е придвижвал с помощни средства -
патерици тип „канадки“. Назначена му е била медикаментозна терапия. Дадени са
му били препоръки за провеждане на рехабилитации и балнеолечение. Поставена е
основна диагноза: Счупвания, обхващащи гръдния кош, седалището, таза и крайник
(-ци).
В молбата се посочва,
че от Амбулаторен лист №384 от 05.03.2019г., издаден от д-р Н. Т. - специалист
ортопед-травматолог, е видно, че една година и два месеца след претърпяното ПТП
ищецът се е оплаквал от болки в пубиса и дясната глутеусна област на дясната тазобедрена става, като болката
градира с изтръпване до пръстите на десния долен крайник. При извършения
преглед, лекарят е установил палпаторна и спонтанна
болка в областта на пубиса, дясната тазобедрена става
и лумбалните прешлени. Сочи се, че болката се засилва
при екстензия в десен крак. Проба на Ласег + на 30 градуса с изтръпване на пръстите на дясното
стъпало. Установени са рентгенографски данни за
отворена синдесмоза на пубиса,
а за лумбалните прешлени - изразена спондилоартроза със спинална стеноза. Предписана е медикаментозна терапия. Поставена е
основна диагноза: Счупване на пубиса (срамна кост). Като
придружаващи заболявания и усложнения са посочени: Други спондилози
с радикулопатия. Спинална стеноза.
В исковата молба се посочва,
че в
резултат на претърпяното ПТП, ищецът е получил и психическа травма. При
инцидента, той е изпитал силен страх за живота си. Твърди се, че настъпилите
усложнения и продължаващия и към настоящия момент възстановителен период са се
отразили неблагоприятно както на физическото, така и на психическото му
състояние. Продължителният период (който продължава и към момента), през който
ищецът е изпитвал затруднения да се обслужва сам и е имал нужда от помощта на
близките си, го е накарал да се чувства непълноценен.
Вследствие на процесния инцидент, се сочи, че ищецът е понесъл и
имуществени вреди, представляващи сторени от него разходи за лечението му.
Посочва се, че от
Фактура №********** от 23.01.2018г. и Фискален бон от същата дата, издадени от
„РЕХА БУЛ“ ООД, е видно, че ищецът е заплатил сумата от 83.00 лв. за
закупуването на сакро-илиачен колан. От Фактура
№********** от 26.01.2018г. и Фискален бон от същата дата, издадени от УМБАЛ
„Проф. д-р Ст. Киркович“ АД - Стара Загора, се
установява, че пострадалият е заплатил сумата от 34.80 лв. за потребителска
такса за болничния си престой. От Фактура №********** от 09.01.2018г. и Фискален
бон от същата дата, издадени от „ПИРИТА“ ЕООД, е видно, че ищецът е заплатил
сумата от 169.99 лв. за закупуването на уред за електростимулация.
От Фактура №********** от 30.01.2018г. и Фискален бон от същата дата, издадени
от „ПИ ЕЛ ДИ“ ЕООД, се установява, че пострадалият е заплатил сумата от 300 лв.
за транспортна услуга. От Фактура №********** от 02.02.2018г.
и Фискален бон от същата дата, издадени от ЕТ „РАЗИФАРМ-ДЖЕМИЛЕ АЛИКАНОВА“, е
видно, че ищецът Х.Т. е заплатил сумата от 116.80 лв. за закупуването на
медикаменти. Така, общият размер на понесените от ищеца имуществени вреди,
които са в пряка причинно-следствена връзка с получените увреждания при ПТП от
20.01.2018г., възлиза на сумата от 704.59 лв.
В молбата се посочва,
че съгласно изискванията на чл.432, вр. с чл.380 от КЗ, ищецът е отправил до ответното дружество писмена застрахователна претенция
за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди с писмо, изпратено на
07.03.2018г., получено на 08.03.2018г. (видно от Известие за доставяне № ИД PS
6000 0177SB 5). По тази претенция е била образувана Застрахователна преписка
№43072951800056. След осъществена между страните кореспонденция, с писмо с изх.
№0-92-7345 от 11.06.2018г. „ДЗИ – О. З.“ ЕАД е уведомило пострадалия чрез пълномощника
му адв. Ж.З., че след като са разгледани всички
представени по преписката документи, на Х.Т. е било определено и изплатено
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., видно от Платежен
документ с ID: ********* от 08.06.2018г.
В молбата се посочва,
че тъй като към датата на подаване на исковата молба в съда, ищецът не е получил
обезщетение, различно от горепосоченото, за причинените му неимуществени и
имуществени вреди в резултат на претърпяното ПТП на 20.01.2018г., за него е
налице правен интерес от завеждане на настоящия иск за разликата между
изплатеното му застрахователно обезщетение в размер на 25000лв. за
неимуществени вреди, болки и страдания и психичен стрес и справедливото такова,
което счита, че е в размер на 52000лв.,
с оглед на причинените му болки и страдания, вследствие на непозволено
увреждане по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, против
ответното застрахователно дружество, отговорно за възстановяване на вредите,
причинени от застрахования. Посочва се, че за ищеца е налице основание да
претендира да му бъдат заплатени и понесените от него имуществени вреди, които
са в пряка причинно-следствена връзка с процесното
ПТП.
Ищецът счита, че
справедливо обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди вследствие
на претърпяното от него ПТП на 20.01.2018г. се явява сумата от 52 000 лв.
Посочва, че като се вземе предвид вече изплатеното му обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., счита, че е напълно основателен и
доказан претендираният с настоящата искова молба
размер от още 27 000 лв. - разликата в обезщетението, която ще допринесе за
репариране на реално претърпените от него болки и страдания в резултат на процесното ПТП.
По отношение на претендираните
гореописани имуществени вреди, ищецът счита, че същите несъмнено са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия на 20.01.2018г. пътен инцидент, тъй
като представляват разходи за лечението му от получените травматични
увреждания.
На основание чл.429,
ал.3 от КЗ, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, счита, че съдът
следва да му присъди и дължимата законна лихва върху претендираните
обезщетения от датата на предявяване на писмената застрахователна претенция от
увреденото лице - 08.03.2018г., до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът Х.Р.Т. моли съда да постанови решение, с
което да осъди „ДЗИ – О. З.“ ЕАД, да му
заплати сумата от 27 000 лв. (двадесет и седем хиляди лева), представляваща
разликата между изплатеното му обезщетение в размер на 25000 лв. и реално
полагащото му се в размер на 52 000 лв. за причинените му неимуществени вреди,
изразяващи се в счупване на таза в областта на лявата срамна кост и на лявата гаванковидна ямка, както и
разчленяване на лонното съчленение
на таза, които травми са причинили трайно затруднение на движенията на двата
крака; настъпили през възстановителния период усложнения - увреждане на десния
лъчев нерв, нарушена походка, хипотрофия на
мускулатурата на долните крайници, както и отворена синдесмоза
на пубиса, а за лумбалните
прешлени - изразена спондилоартроза със спинална стеноза; както и
преживени душевни болки и страдания, в резултат на претърпяното от него ПТП на
20.01.2018г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
08.03.2018г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от
увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата. Моли съда
да постанови решение, с което да осъди „ДЗИ
– О. З.“ ЕАД да му заплати сумата от
704.59 лв. (седемстотин и четири лева и петдесет и девет стотинки),
представляваща понесени от Х.Р.Т. имуществени вреди - направени разходи за
лечение, които са в пряка причинно-следствена връзка с получените увреждания в
резултат на претърпяното от него ПТП на 20.01.2018г., ведно със законната лихва
върху обезщетението, считано от 08.03.2018г. - датата на предявяване на писмена
застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане на
сумата.
Претендира и
направените по делото разноски, както и възнаграждение за един адвокат. Посочва
банкова сметка.
***
„ДЗИ – О. З.“
ЕАД,
оспорва
изцяло предявените срещу застрахователното дружество искове за присъждане на
застрахователно обезщетение по основание и размер, като излага съображения в
тази насока.
Посочва, че на
20.01.2018 г. на АМ „Тракия“ е възникнало ПТП между л.а. „Мазда
3”, с peг. № А 2986 НА, управляван от Н. В.П.,
застрахована в „ДЗИ – О. З.“ ЕАД по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите с полица №BG/06/117000944874 и водача на л.а.
„Фолксваген Пасат“, peг. № РА 7612 ВН Х.Р.Т., като
при произшествието последният е получил телесни увреждания.
Въз основа на така
описаното събитие в „ДЗИ – О. З.“ ЕАД е била образувана щета № 43072951800056 и
на пострадалия е определено и изплатено застрахователно обезщетение от 25 000
лв. за неимуществени вреди, което е преведено по неговата банкова сметка ***.06.2018
г.
Счита, че посоченото
плащане се признава от ищеца в исковата молба и следва да се отдели като
безспорно обстоятелство по делото.
Посочва, че съгласно
разпоредбата на чл. 499, ал. 1 от Кодекса за застраховането, при телесни
увреждания на трети лица, обезщетението се определя от застрахователната
експертна комисия към застрахователя на виновния водач или по съдебен ред, като
във връзка с изложеното, „ДЗИ – О. З.“ ЕАД е изпълнило всички вменени му от
закона задължения по щета № 43072951800056, произтичащи от полица за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите №
BG/06/117000944874.
Твърди, че така
определеното обезщетение за неимуществени вреди представлява пълно и цялостно
възмездяване на претърпените неимуществени вреди при съобразяване с принципа на
справедливостта по чл. 52 от ЗЗД. Същото е напълно съобразено със съдебната и
обществена практика, относно размера на обезщетенията за 2018 г.
Счита, че към
настоящия момент е настъпило пълно и окончателно възстановяване на претърпените
от пострадалия травми.
Оспорва предявения иск
по размер. Счита, че същият е предявен в изключително завишен размер и не
отговаря на действително претърпените вреди.
Твърди, че Х.Т. е
преминал лечението без усложнения и не е било необходимо допълнително лечение
на уврежданията, вследствие на ПТП. Настъпило е пълно и окончателно
възстановяване от претърпените травми.
Ответното дружество
оспорва получаването на психическа травма от ищеца, тъй като в тази насока
липсвали представени каквито и да било медицински документи.
Оспорва претенцията за
имуществени вреди, тъй като не е ясно дали така направените разходи са били
необходими за лечението на ищеца.
Оспорва началната дата
на претенцията за лихви за забава върху претендираните
главници, тъй като съгласно чл. 496, ал. 1 от КЗ на застрахователя се дава
тримесечен срок за произнасяне по образуваната щета, т.е. следва да се приеме,
че са изпаднали в забава от 08.06.18 г.
Предвид висящия
съдебен процес, за който ответното дружество сочи, че не е станало причина и с
оглед постановяването на решение и влизането му в сила, „ДЗИ – О. З.“ ЕАД заявява
своята готовност за заплащане на всички евентуално присъдени суми в полза на
ищеца. Поради тази причина дружеството заявява, че няма да носи отговорност за
разноски по евентуално образувано от Х.Т. изпълнително дело за събиране на
присъденото обезщетение.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, намира за установено следното:
Страните не оспорват обстоятелствата, свързани с ПТП, а именно, че на
20.01.2018 г. на АМ „Тракия“ е възникнало ПТП между л.а. „Мазда
3”, с peг. № А 2986 НА, управляван от Н.В. П.,
застрахован в „ДЗИ – О. З.“ ЕАД по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите с полица №BG/06/117000944874 и водача на л.а.
„Фолксваген Пасат“, peг. № РА 7612 ВН Х.Р.Т., като
при произшествието последният е получил телесни увреждания.
Не са спорни обстоятелствата, че въз основа на така описаното събитие в
„ДЗИ – О. З.“ ЕАД е била образувана щета №43072951800056 и на пострадалия е
било определено и изплатено застрахователно обезщетение от 25 000 лв. за
неимуществени вреди, което е преведено по неговата банкова сметка ***.06.2018
г.
Не са спорни обстоятелствата, че за станалото ПТП са били
образувани пр.пр. №64/2018г. по описа на РП - Чирпан
и ДП №36/2018г, по описа на РУ на МВР - Чирпан. След внесен от прокуратурата в
съда обвинителен акт срещу виновния водач Н. В. П. е било образувано НОХД
№384/2018г. по описа на PC - Чирпан. С Решение от 23.01.2019г., постановено по
горепосоченото дело, съдът е признал подсъдимия Н. В. П. за виновен в това, че
на 20.01.2018г. на АМ „Тракия“, на км. 172+500, при управление на МПС - л.а. „Мазда 3“с peг. № А 2986 НА, е
нарушил правилата за движение по пътищата: чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП - при
изпреварване не е осигурил достатъчно странично разстояние между своето и
изпреварваното пътно превозно средство; както и чл.20, ал.1 от ЗДвП - не е
контролирал непрекъснато превозното средство, което управлява, в пряка причинна
връзка с което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Х.Р.Т.,
изразяваща се в счупване на таза в областта на лявата срамна кост и лявата гаванковидна ямка и разчленяване
на лонното съчленение на
таза, причинило трайно затруднение на движенията на двата крака, поради което
на основание чл.343, ал.1, б. „б“, предл. 2, вр. с чл.342, ал.1, предл. 3 от
НК и чл.378, ал.4, т. 1 от НПК, вр. с чл,78а, ал.1 от НК, подсъдимият е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000
лв. На основание чл.78а, ал.4 от НК на обвиняемия не е било наложено
административно наказание по смисъла на чл.37, т.7, предл.
2 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК и чл.413 ал.1 НПК,
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Следователно, задължителната сила на присъдата се отнася
до всички елементи на осъществения престъпен състав, поради което съдът приема
за безспорно установени обстоятелствата,
установени от наказателния съд - факта на настъпилото ПТП, виновността на
водача на МПС, претърпените вреди и причинно-следствената връзка между деянието
и вредоносния резултат.
Тъй като застрахователят по договор за “Гражданска
отговорност” е заплатил застрахователно обезщетение на увредения от процесното ПТП в размер на 25 000 лв. по процесната застрахователна преписка, настоящата съдебна
инстанция приема, че ответникът е признал настъпването на всички правнорелевантни факти, от които възниква претендираното притезателно право.
Това са наличието на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по договор за застраховка
“Гражданска отговорност”, който е обезпечил неговата деликтна
отговорност към момента на настъпване на ПТП, както и настъпването на процесното ПТП, предизвикано от виновния водач Н. В. П., вината
на водача на МПС, претърпените вреди и причинно-следствената връзка между
деянието и вредоносния резултат.
Горепосочените обстоятелства се установяват и от доказателствата по делото
– протокол за ПТП от 20.01.2018 г., представената по делото медицинска документация, решение №5/23.01.2019г.,
постановено по НОХД №384/18 по описа на Чирпански РС.
По делото се установи по несъмнен начин настъпването
на застрахователно събитие през действието на процесния
договор за застраховка “Гражданска отговорност” – 20.01.2019 г. /факт обявен за
безспорен между страните/ и поради това съдът приема, че застрахователното
покритие обхваща отговорността на причинителя на ПТП. Налице са всички
материални предпоставки за възникване на спорното материално право по чл. 432,
ал. 1 КЗ.
Единственото спорно по делото
обстоятелство е, дали с изплащане на застрахователното обезщетение от 25 000
лв. са напълно репарирани действително причинените неимуществени вреди при настъпване
на процесното застрахователно събитие.
Във връзка с установяване на претърпените
болки и страдания от ищеца по делото са допуснати и разпитани двама свидетели –
Д. И. Т. и А. Х. Б., както и са изслушени заключенията на две експертизи.
От показанията на първата свидетелка, която е съпруга на ищеца, се
установява, че в резултат на удара, последствията са били много тежки. Колата
била неузнаваема след удара, смачкана и ищецът бил изваден от нея с огромни усилия. За това помогнали няколко
момчета /англоговорящи/, които спрели пътуването си,
за да помогнат да изкарат съпруга й. Не е могъл да се задържа на краката си,
болката била ужасна. Лекарите казали, че е с счупен таз. Седем дни били в
болница и после се прибрали на домашно лечение. Четири месеца ищецът бил само
на легло неподвижен, през това време свидетелката и децата им и техни близки
приятели са се грижили за него. След това бил с патерици шест месеца.Не можел
да ходи дълго време, като ходел болката била страшна и трябвало да седне, за да
премине. Преди злополуката, ищецът е работил във Франция тежка физическа работа
в земеделието, бил як, много здрав мъж, без оплаквания. В момента не можел да
работи.
Вторият свидетел А.
Х. Б., приятел на ищеца от детските години, твърди, че след претърпяното ПТП ищецът
се затворил в себе си, преди злополуката е бил мъж скала,а сега е неподвижен,
затворен в себе си и не иска да разговаря с никой.
Свидетелят е посочил: „Аз като го гледам,
той до такава
степен е стресиран и е затворен в себе си, но това
се случи след катастрофата, преди това бяхме
на моята механа се бяхме
събрали, той беше съвсем различен,
сега той е станал половин човек. След като
не иска да
пътува и не иска да го
разхождам с мен, преди е идвал за
компания, а сега след катастрофата седи и мисли.“
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото
свидетели. Същите са непротиворечиви досежно сочените
обстоятелства и се подкрепят и от останалите доказателства по делото –
писмените доказателства, установяващи здравословното състояние на ищеца, както
и констатациите на съдебно-медицинската експертиза. Макар първата свидетелка да
е в родствени отношения с ищеца – съпруга на същия, съдът няма основания да се
съмнява в показанията й. Както тя, така и другият свидетел са очевидци – видели
са ищеца веднага след претърпяното ПТП и
имат непосредствени впечатления от физическото и психическото му състояние след
произшествието, както и за периода на лечението му.
С оглед установяване на претърпените увреждания, както
и претърпените вреди вследствие на процесното ПТП, по
делото е назначена и изслушана съдебно психологична експертиза и съдебно-медицинска
експертиза.
Видно от експертизата на психолога Кр.
Л., както и от разясненията, дадени от експерта в съдебно заседание от
22.10.2019г.,
ищецът е възприел катастрофата като много силен стрес, който застрашава живота
му, това е в първия момент, този стрес е продължил след това доста дни и е билао остра стресова реакция, в която когнитивните му
способности в смисъл за разпределение на задачите му, за съществуване, за сън,
са били силно нарушени, в следствие на което тази остра стресова реакция
преминава в посттравматично стресово разстройство, което и лекарят - психиатър установява при
амбулаторния преглед в доболничната помощ като специалист.
Според експерта, симптомите
на посттравматичното стресово разстройство причиняват значителни проблеми в
социалната или работната среда, както и във взаимоотношения с близки и
роднини.Според експертизата, към момента на изготвяне на заключението,
негативните изживявания на ищеца не са отшумели. Повтарящи се, нежелани
тревожни спомени от травматичното събитие, преживяване на травматичното събитие,
сякаш отново се случва.
Според експерта, ищецът е
емоционално лабилен и напрегнат и по време на целия преглед и клинично интервю,
той се просълзява и плаче. Мъжете трудно се просълзяват и плачат освен, ако не
са в това състояние, наречено посттравматично разстройство. Според експерта,
ищецът често преживява наново в спомените си този ужас по време на ПТП, което
на практика го променя като човек, няколко месеца след катастрофата, той
отключва артериална хипертония, което значи, че вече соматично започва организмът
да отговаря на силния стрес. Ищецът трудно се предвижва, трудно му е и
преобръщането в леглото и този стрес не отшумява, засилва се на база подсъзнателната
част през нощта, което води до проблеми и със съня.
Видно от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, при ПТП от 20.01.2018г ищецът Х.Р.Т. е получил
следните травматични увреждания: разкъсване на симфизната
връзка между двете тазови половини- симфизиолиза, която
представлява средна телесна увреда и затруднява
движенията на двата долни крайника за период по-дълъг от 30 дни, фрактура на
горен клон на лявата срамна кост-пубис с продължаване
на фрактурната линия през лявата гаванковидна
ямка-ацетабулум по медико- биологичен признак е
средна телесна увреда.Тази травма затруднява
движенията на левия долен крайник за период, по-дълъг от 30 дни.
Според експертизата, травмите, които е получил ищецът
са в пряка причинно следствена връзка с процесното
ПТП. Оздравителният период при
комбинацията на травми на тазовия пръстен на ищеца е около 10 месеца. В
конкретния случай, според експерта, има настъпили усложнения от поясно неврологично естество, които продължават и до сега. Регистрирани
са и патологични промени в зоните, контролирани от лъчевия нерв на дясната ръка,
продължаващи и до сега. Ищецът в резултат на случилото се ПТП е повишил
артериалното кръвно налягане поради изживения стрес. Видно от експертизата,
настъпилите усложнения в резултат на преживяната пътно транспортна травма са: усложнено
и задълбочено състояние на артериална хипертония, неврологично усложнение-лумбален радикулит, вследствие
продължително ходене с помощни средства и облекчаване на лявата тазобедрена
става, неврологично усложнение-периферна увреда на
десния лъчев нерв, вследствие на използване на подмишнични
помощни средства. Налице е пряка причинно
следствена връзка, според експерта, между процесното
ПТП, преживения стрес и усложнената след това есенциална
хипертония.
Експертът е посочил в заключението си, че направените
разходи от ищеца при проведеното лечение, доказани с представените по делото финансови
документи, са в пряка причинно - следствена връзка с получените от него
увреждания и лечението им.
Съдът възприема констатациите на експертизите, заключенията са мотивирани и
обосновани и не са оспорени в хода на съдебното производство.
Съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно
задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС № 4/23.12.1968 г.,
справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя
винаги преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства - обема,
характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
търпимите болки и страдания, физическите и психологически последици за
увредения, преценени адекватно и в тяхната съвкупност, при това в мотивирано
изложение за преценката на приноса им спрямо увреждането, а не единствено с
изброяването им, като релевантни за определяне на справедливо обезщетение.
При определяне на
справедливо обезщетение, следва да се разгледат и вземат предвид всички обстоятелства, при които са причинени
уврежданията /ПТП/, техния вид, характер и времетраене.
В хода на съдебното производство се установи, че на ищеца са
причинени увреждания - средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на таза в областта на лявата срамна кост и на
лявата гаванковидна ямка,
както и разчленяване на лонното съчленение
на таза. Разкъсване на симфизната връзка между двете
тазови половини-симфизиолиза. Тази травма затруднява
движенията на двата долни крайника за период по – дълъг от 30 дни. Фрактура на
горен клон на лявата срамна кост – пубис с продължаване
на фрактурната линия през лявата гаванковидна
ямка - ацетабулум по медико биолофичен
признак е средна телесна увреда. Тази травма
затруднява движенията на левия долен крайник за период по – дълък
от 30 дни.
При анализа на всички обективни обстоятелства
в конкретния казус следва да се вземат предвид полученото увреждане на
здравето, изразяващо се в телесни травми; причинените болки и страдания в
резултат на причиненото увреждане – по време на инцидента, както и след това, а
и към момента, както и възрастта на пострадалия, продължителността и степента
на претърпените болки и страдания.
Съдът взема предвид и причинените на ищеца
неудобства, свързани с ежедневното обслужване, нарушен житейски ритъм,
невъзможност да бъде полаган труд, появилите се негативни изживявания и продължилия
страх, както и настъпилото посттравматично стресово разстройство. Съдът взема
предвид също така конкретните икономически условия и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент,
които следва да се отчитат при определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение.
Съдът приема, че в настоящия случай,
справедливият размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди, болки и
страдания на ищеца е в размер на 45 000лв.
Доколкото по делото е безспорно, че ответникът е
заплатил на ищеца доброволно сумата от 25 000 лв. за претърпени от него
неимуществени вреди от настъпилото на 20.01.2018 г. ПТП, то предявеният иск
следва да бъде уважен за сумата от 20 000 лв., като за горницата до предявения
размер от 52 000 лв. /т.е. за 7 000лв. / съдът счита, че искът е
неоснователен и следва да се отхвърли.
По иска за имуществени вреди:
От представената по делото фактура №********** от
23.01.2018г. и Фискален бон от същата дата, издадени от „РЕХА БУЛ“ ООД, е
видно, че ищецът е заплатил сумата от 83.00 лв. за закупуването на сакро-илиачен колан. От Фактура №********** от 26.01.2018г.
и Фискален бон от същата дата, издадени от УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД - Стара Загора, се установява, че пострадалият
е заплатил сумата от 34.80 лв. за потребителска такса за болничния си престой. Видно
от Фактура №********** от 09.01.2018г. и Фискален бон от същата дата, издадени
от „ПИРИТА“ ЕООД, ищецът е заплатил сумата от 169.99 лв. за закупуването на
уред за електростимулация. От Фактура №********** от
30.01.2018г. и Фискален бон от същата дата, издадени от „ПИ ЕЛ ДИ“ ЕООД, се
установява, че пострадалият е заплатил сумата от 300 лв. за транспортна услуга.
От Фактура №********** от 02.02.2018г. и Фискален бон
от същата дата, издадени от ЕТ „РАЗИФАРМ-ДЖЕМИЛЕ АЛИКАНОВА“, е видно, че ищецът
Х.Т. е заплатил сумата от 116.80 лв. за закупуването на медикаменти.
Така, общият размер на понесените от ищеца имуществени
вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с получените увреждания при
ПТП от 20.01.2018г., възлиза на сумата от 704.59 лв.
Предвид гореизложеното, „ДЗИ – О. З.“ ЕАД следва да
заплати на Х.Р.Т. сумата от 704,59 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди.
По претенцията за лихва:
Процесният договор за застраховка „Гражданска отговорност“ е
сключен на 27.03.2017 г. и по силата на пар. 22
ПЗРКЗ, в сила от 01.01.2016 г., спрямо него се
прилагат разпоредбите на действащия Кодекс за застраховането, който урежда по
различен начин въпросът за лихвата върху застрахователните обезщетения.
Съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ, срокът за окончателно произнасяне
по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по
реда на чл.380 КЗ пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на
претенции.
От
представеното по делото заявление за заплащане на застрахователно обезщетение е
видно, че ищецът е предявил искане за заплащане на обезщетение за претърпените
от процесното ПТП вреди на 07.03.2018 г., т. е. срокът за произнасяне на ответника е до 08.06.2018 г., от която дата същият е в забава и от която
дата на ищеца се дължи законната лихва върху определеното му обезщетение.
По отговорността за разноски:
Претендираните от ищеца разноски възлизат на 1400лв.
адвокатско възнаграждение.
Ответното дружество е направило възражение за
прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100
000 лв. – 830 лв. +3 % за горницата над 10 000 лв. Следователно, при спазване
на горепосочените правила, в настоящия случай минималният размер на
адвокатското възнаграждение е 1 340 лв. Ищецът е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 1 400 лв. Предвид фактическата и правна сложност на
спора, съдът намира, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер
на 1 400 лв. не е прекомерно и не следва да бъде намаляно.
С оглед изхода на делото, ответното дружество следва
да заплати на ищцеца Х.Р.Т. направените по делото
разноски в размер на 1045.80 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
С оглед изхода на делото, на осн.чл.78,
ал.3 във вр. с ал.8 ГПК във вр
с чл.25 от НАРЕДБА за заплащането на
правната помощ, ищецът Х.Р.Т. следва да заплати на „ДЗИ О. З.” ЕАД направените
по делото разноски в размер на 75.90 лв., съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
На основание чл. 78, ал. 6
от ГПК ответникът „ДЗИ О.З.” ЕАД следва да заплати в полза на Бюджета
на съдебната власт по сметка на ОС –
Стара Загора сума в общ размер на 1415.32 лв., съразмерно с уважената част от
исковете, от които ДТ в размер на 828.18лв. и разноски в размер на 587.14 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.“, бул. „В.“ № ** да заплати на Х.Р.Т., ЕГН: ********** и адрес: *** със съдебен адрес:***, офис 2 адв.Ж.З. следните суми:
- сумата
от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/,
представляваща разликата между изплатеното му обезщетение в размер на 25000 лв.
и реално полагащото му се в размер на 45 000 лв. за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в счупване на таза в областта на лявата
срамна кост и на лявата гаванковидна ямка, както и разчленяване на лонното
съчленение на таза, които травми са причинили трайно
затруднение на движенията на двата крака; настъпили през възстановителния
период усложнения - увреждане на десния лъчев нерв, нарушена походка, хипотрофия на мускулатурата на долните крайници, както и
отворена синдесмоза на пубиса,
а за лумбалните прешлени - изразена спондилоартроза със спинална стеноза, както и преживени душевни болки и страдания, в
резултат на претърпяното от него ПТП на 20.01.2018г., ведно със законната лихва
върху обезщетението, считано от 08.06.2018 г. - датата от която застрахователят
е изпаднал в забава по писмената застрахователна претенция от увреденото лице,
до окончателното изплащане на сумата;
-сумата
от 704.59 лв. (седемстотин и четири лева и петдесет и девет стотинки), представляваща понесени от Х.Р.Т. имуществени вреди
- направени разходи за лечение, които са в пряка причинно-следствена връзка с
получените увреждания в резултат на претърпяното от него ПТП на 20.01.2018г.,
ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 08.06.2018 г. -
датата от която застрахователят е изпаднал в забава по писмената
застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане на
сумата.
Присъдените суми следва да се приведат на служебна
банкова сметка ***.39 от Закона за адвокатурата в „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“
ЕАД, с IBAN: ***, с титуляр Ж.С.З..
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.Р.Т., ЕГН: ********** и адрес: ***
със съдебен адрес:***, офис 2 чрез адв.Ж.З. против „ДЗИ
– О. З.“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.“,
бул. „В.“ № * иск за разликата над 20
000 лв. до предявения размер от 27 000 лв., представляваща разликата между
изплатеното му обезщетение в размер на 25000 лв. и реално полагащото му се в
размер на 45 000 лв. за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в
счупване на таза в областта на лявата срамна кост и на лявата гаванковидна ямка, както и
разчленяване на лонното съчленение
на таза, които травми са причинили трайно затруднение на движенията на двата
крака; настъпили през възстановителния период усложнения - увреждане на десния
лъчев нерв, нарушена походка, хипотрофия на
мускулатурата на долните крайници, както и отворена синдесмоза
на пубиса, а за лумбалните
прешлени - изразена спондилоартроза със спинална стеноза; както и
преживени душевни болки и страдания, в резултат на претърпяното от него ПТП на
20.01.2018г. като неоснователен.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О. З.“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район „Т.“, бул. „В.“ № *да заплати на Х.Р.Т., ЕГН: **********
и адрес: ***, чрез адв. Ж.С.З.,*** направените по
делото разноски в размер на 1045.80
лв. /хиляда и четиридесет и пет лв. и 80ст./, съразмерно с уважената
част от исковете по служебна банкова сметка ***.39 от Закона за адвокатурата в
„РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, с IBAN: ***, с титуляр Ж.С.З..
ОСЪЖДА Х.Р.Т., ЕГН: ********** и адрес: ***, чрез адв. Ж.С.З.,*** да заплати на „ДЗИ – О. З.“ ЕАД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.“, бул. „В.“ № * направените
по делото разноски в размер на 75.90
лв. /седемдесет и пет лв. и 90ст./, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О. З.“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район „Т.“, бул. „В.“ № * да заплати в полза на Бюджета на
съдебната власт държавна такса и за разноски по производството за назначените
по делото експертизи, съразмерно с уважената част от исковете в общ размер на 1415.32 лв. /хиляда четиристотин и
петнадесет лв. и 32 ст./
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Пловдивския
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: