№ 1148
гр. Б., 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско
дело № 20222100101604 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата
молба на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
с която претендира приемане за установено, че ответникът Я. А. К., с настоящ
и постоянен адрес в гр. Б., му дължи следните суми: 25 824,20 лева –
предсрочно изискуема главница за периода 22.03.2021-01.02.2022 год., по
Договор за потребителски кредит № FL971494/21.02.2019 год.; 1060,21 лева –
възнаградителна лихва за периода 22.03.-04.11.2021 год.; 1168,99 лева –
обезщетение за забава за периода 21.04.2021-01.02.2022 год.; 51 лева –
банкови такси за периода 24.03.2021-01.02.2022 год., и 60 лева – разходи за
извънсъдебно уведомяване, за периода 24.03.2021-01.02.2022 год., ведно с
обезщетение в размер на законната лихва върху главницата, начиная от
08.02.2022 год. до окончателното й изплащане, които вземания са предмет на
Заповед за изпълнение № 430/09.02.2022 год., издадена по ч. гр. д. №
782/2022 год. на БсРС; ангажира доказателства, претендира присъждане на
деловодните разноски, направени в заповедното и в исковото производства.
Правните основания на предявените обективно съединени
положителни установителни искове са чл. 124, ал. 1 и чл. 422, ГПК във вр. с
чл. 9 и сл., ЗПК, чл. 79, ал. 1, чл. 84 и чл. 86, ЗЗД.
Ищецът твърди, че е легитимиран като кредитор на ответника, за
заплащане на процесните парични суми на основание сключен в писмена
форма Договор за потребителски кредит № FL971494/21.02.2019 год., към
който е приложен погасителен план. Срокът за разсроченото връщане на
паричните задължения е определен до 21.08.2024 год. Ищецът сочи, че по
1
договора са извършени частични погасителни плащания, като
неизпълнението на длъжника е започнало по отношение 25-а и 26-а
погасителни вноски, с падежи на 22.03. и 22.04.2021 год., поради което
вземанията по договора били обявени за предсрочно изискуеми от банката –
считано от 04.11.2021 год., след изтичане на срока за получаване на
уведомлението, връчено от ЧСИ по реда на чл. 47, ГПК.
За заплащане на процесните суми е подадено заявление по чл. 417,
ГПК, издадена е Заповед за изпълнение № 430/09.02.2022 год. по ч. гр. д. №
782/2022 год. на БсРС, както и изпълнителен лист, а предмет на настоящото
дело е установяване дължимостта на сумите от ответника-кредитополучател,
на основание чл. 415, ал. 1, т. 2, ГПК.
На 16.06.2023 год., при спазване срока по чл. 131, ГПК, ответникът,
чрез процесуалните си представители по чл. 47, ал. 6, ГПК, е представил
писмен отговор по делото, с което е оспорил редовността на исковата молба –
в частите за възнаградителната и мораторната лихви; оспорена е и
основателността на исковете – поради нищожност на клаузите, предвид
противоречието им с императивите на чл. 5, ал. 2, чл. 10, ал. 1, чл. 10а, ал. 4,
чл. 11, т. 11 и чл. 33, ЗПК; навел е възражения за нередовност при обявяване
на предсрочната изискуемост поради незаконосъобразно връчване на
уведомлението от ЧСИ, а такава изискуемост е настъпила едва в хода на
настоящото исково производство – с получаване на исковата молба и
приложенията към нея от процесуалните представители на ответника;
нищожност на договора в частта му за едностранното увеличение на
възнаградителната лихва – поради неравноправност на клаузата, която не е и
индивидуално уговорена; искът за обезщетение за забава е оспорен и поради
несъобразяването му с чл. 6 от ЗМДВИПОРНСПП; изложени са твърдения за
неизправно поведение на банката, която не е оказала съдействие на ответника
да упражни правото си на кредитна ваканция, съгласно решение на БНБ от
11.12.2020 год.
В проведеното по делото на 20.09.2023 год. открито съдебно заседание
процесуалните представители на ищците са уточнили, че не оспорват
правилното определяне размерите на вземанията, а недължимостта им по
основание, съгласно изложените в писмения отговор възражения.
Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по
делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за
установено:
Видно от данните по делото, страните са били обвързани от Договор за
потребителски кредит № FL971494/21.02.2019 год., по силата на който
банката-ищец е предоставила на ответника кредит от 32 376 лева – „за текущи
нужди“, с дължимост на годишна договорна лихва, представляваща сбор от
референтен лихвен процент и договорна надбавка от 4.2 %, при уговорен срок
2
за разсрочено погасяване, до 21.08.2024 год., на 66 вноски. Възоснова
писмено искане на ответника от 16.12.2020 год. за отсрочване на
задълженията страните са сключили допълнително споразумение от
17.12.2020 год., с изготвен нов погасителен план, със срок на изплащане до
21.05.2025 год.
Ищецът твърди, че е изправна страна по процесния договор за кредит,
тъй като е предоставил уговорената сума, усвоена от контрахента Я. К. на
22.02.2019 год., а неизпълнението на длъжника е настъпило за вноски №№ 25
и 26 от погасителния план, с падежи 21.03. и 21.04.2021 год.
Ищецът сочи, че е обявил на контрахента си настъпилата предсрочна
изискуемост на задълженията по договора, с писмено уведомление от
25.08.2021 год., връчено от ЧСИ рег. № 804, по реда на чл. 47, ГПК.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира
главния иск за доказан по основание. В тежест на ищеца е провеждане главно
и пълно доказване легитимацията му на кредитор на ответника на основание
валиден договор за потребителски кредит, собственото си изправно
поведение на контрахент, настъпилия падеж на главното задължение и
размера на процесния непогасена остатък. Сумата от 32 376 лева по
предоставения от банката кредит е била усвоена в цялост от длъжника Я. К.
на 21.02.2019 год., поради което ищецът е изпълнил задължението си на
кредитор по договора. Договорът между страните съдържа необходимата
информация по чл. 11, ал. 1, ЗПК, поради което съдържанието му – като
пълнота – отговаря на законовите изисквания.
Предвид направеното от представителите на ответника изявление за
оспорване на размера на шрифта, с който са изготвени приложенията към
договора (общи условия и тарифа на банката), ищецът следва да установи, че
този размер е 12 (или повече). Препис от общите условия са представени в
заповедното производство, изготвени са видимо с шрифт над 12, поради
което възражението на ответника в тази насока е неоснователно.
Неспазването на размера на шрифта, обаче, е налице по отношение други
приложения към договора – две декларации от 21.02.2019 год., информацията
по чл. 324, КЗ, общи условия за застрахователен пакет „К“ и тарифа за
таксите на банката. Доказателства за спазване на законово определения
размер на шрифта не са ангажирани – вкл. и поради ясната воля на
3
процесуалния представител на ищеца в открититe съдебни заседания на 20.09.
и 25.10.2023 год., поради което съдът намира, че императивът на чл. 10, ал. 1,
ЗПК не е спазен, което обстоятелство опорочава договора между страните
(вж. Определение № 485/14.06.2022 год. по гр. д. № 2585/2021 год. на IV ГО
на ВКС). Въпреки наличието на противоречива съдебна практика по този
въпрос, настоящият съдебен състав намира, че следва да се съобрази с
Определение на Съда (шести състав) от 14 април 2021 година по дело C-
535/20, в което е посочено, „че член 10, пар. 2, и чл. 22, пар. 1 от Директива
2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна
уредба, която налага всички елементи на договор за потребителски кредит да
бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от
12“ (така и Решение № 50162/10.01.2033 год. по търг. д. № 550/2022 год. на ІІ
ТО на ВКС).
Недействителността на процесния договор произтича и от
нарушението на императива на чл. 11, ал. 2, ЗПК, за подписване на общите
условия към договора от всяка от страните. Представените по настоящото
дело преписи от общите условия на банката – в заповедното и в исковото
производства, не носят подпис на нито един от контрахентите, поради което е
налице неспазване на законовата норма.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че договорът
между страните е недействителен, на основание чл. 22, ЗПК. В тази хипотеза
длъжникът следва да върне само чистата стойност на кредита, като не дължи
лихви или други разходи по него – чл. 23, ЗПК (Решение № 50259/12.01.2023
год. по гр. д. № 3620/2021 год. на III ГО на ВКС). Недействителността на
договора изключва необходимостта от извършване на проверка за надлежно
обявената от банката предсрочна изискуемост по договора, тъй като
облигационната връзка на страните е опорочена и връщането на главницата се
дължи на извън договорно основание – в този смисъл са мотивите на
Определение № 60729/08.11.2021 год. по гр. д. № 1340/2021 год. на IV ГО на
ВКС, докладчик председателят Албена Бонева.
Съдът приема, че от главното задължение от 32 376 лева следва да
бъде приспадната платената до момента от ответника сума – общо 13 616,16
лева (сбор от погасителните вноски под номера от 1 до 24 според първия
погасителен план). За тези вноски ищецът признава, че е налице плащане, тъй
4
като се позовава на първоначална забава на кредитополучателя, настъпила за
вноските под номера 25 и 26. Посоченото частично плащане за 6551,80 лева,
съгласно изготвеното от ищеца извлечение от счетоводни книги, представено
в заповедното производство, се отнася само за погасяване на главницата, но
не и за договорната лихва. При установената от съда недействителност на
договора по чл. 23, ЗПК, следва да бъде взето предвид всяка извършено от
длъжника плащане по опорочения договор, или непогасеният остатък от
главницата възлиза на 18 759,84 лева. Делото не съдържа данни за извършено
от ответника друго частично или пълно плащане на този остатък, не е въведен
твърдение за друг валиден способ за погасяване на задължението, поради
което главният иск следва да бъде частично уважен, ведно с обусловеното
акцесорно вземане за обезщетение за забава, начиная от подаване на
заявлението по чл. 417, ГПК – 08.02.2022 год., до окончателното й изплащане.
За разликата до претендираната главница от 25 824,20 лева искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен, ведно с обусловената акцесорна
претенция за законна лихва за забава.
Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и другите искови
претенции, предвид липсата на доказана за ищеца материално-правна
легитимация като кредитор на ответника за тези вземания.
Частичното уважаване на исковете налага в полза на ищеца да бъдат
присъдени деловодни разноски в съответен размер, направени в настоящия
процес – общо 3347,15 лева (чл. 78, ал. 1 и чл. 80, ГПК).
В изпълнение указанията на ВКС в т. 12 от 4/2013-2013-ОСГТК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и деловодни разноски
в съответен размер, направени в заповедното производство по ч. гр. д. №
782/2022 год. на БсРС – 1136,51 лева.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл.
422, ГПК, че ответникът Я. А. К., ЕГН **********, с настоящ и постоянен
5
адрес гр. Б., ул. „К.“ № **, ет. *, дължи на ищеца „Юробанк България” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район
Витоша, бул. „Околовръстен път” № 260, сума в размер от 18 759,84 лева,
представляваща непогасен остатък от главницата по Договор за
потребителски кредит № FL971494/21.02.2019 год., както и обезщетение в
размер на законната лихва върху сумата, начиная от 08.02.2022 год. до
окончателното й изплащане, които вземания са част от предмета на Заповед
за изпълнение № 430/09.02.2022 год., издадена по ч. гр. д. № 782/2022 год. на
БсРС, И ОТХВЪРЛЯ главния иск за горницата му над 18 759,84 лева до
претендираната сума от 25 824,20 лева, както и акцесорния иск за законната
лихва върху тази горница, начиная от 08.02.2022 год. до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл.
422, ГПК на „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, Район Витоша, бул. „Околовръстен път” № 260, за
приемане за установено, че ответникът Я. А. К., ЕГН **********, с настоящ
и постоянен адрес гр. Б., ул. „К.“ № **, ет. *, дължи на ищеца следните суми:
1060,21 лева – възнаградителна лихва за периода 22.03.-04.11.2021 год.;
1168,99 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата от 25 824,20
лева за периода 21.04.2021-01.02.2022 год.; 51 лева – банкови такси за
периода 24.03.2021-01.02.2022 год., и 60 лева – разходи за извънсъдебно
уведомяване за периода 24.03.2021-01.02.2022 год., по Договор за
потребителски кредит № FL971494/21.02.2019 год., които суми са част от
предмета на Заповед за изпълнение № 430/09.02.2022 год., издадена по ч. гр.
д. № 782/2022 год. на БсРС.
ОСЪЖДА Я. А. К., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес гр.
Б., ул. „К.“ № **, ет. *, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на
„Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, Район Витоша, бул. „Околовръстен път” № 260,
деловодни разноски в размер от 3347,15 лева, направени в исковото
производство по гр. д. № 1604/2022 год. на БсОС.
ОСЪЖДА Я. А. К., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес гр.
Б., ул. „К.“ № **, ет. *, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на
„Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
6
управление гр. София, Район Витоша, бул. „Околовръстен път” № 260,
деловодни разноски в размер от 1136,51 лева, направени в заповедното
производство по ч. гр. д. № 782/2022 год. на БсРС.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред
Апелативен съд – Бургас в 2-седмичен срок от връчване на препис от
съдебния акт.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
7