Р
Е Ш Е Н И Е
№
232
гр.Плевен,
29.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛЕВЕН в открито съдебно заседание
на втори април през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:ДАНИЕЛА ДИЛОВА
При
секретаря Венера Мушакова
и в присъствието на прокурора ................ като разгледа докладваното от
съдия Дилова адм.
д. № 159 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 186, ал.4 от Закона за данъка върху добавената
стойност /ЗДДС/.
Производството
по делото е образувано по жалба подадена от „Далия-Плевен“ ЕООД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „******“ № **** ет.* ап.***,
представлявано от С.К.Б., против Заповед
за налагане на ПАМ № 11007/08.02.2021 год. на
Началник на дирекция оперативни дейности В.Търново, с която е наложена
принудителна административна мярка: запечатване на търговски обект- на
основание чл. 186 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка
"запечатване на обект", представляващ търговски обект- цветарски
магазин, находящ се в гр.Плевен,ул.“****“ № *
стопанисван от „Далия-Плевен“ ЕООД ЕИК ********* и забрана за достъп до него за
срок от 14 дни. В жалбата се твърди, че
заповедта е незаконосъобразна и неправилна, издадена при допуснати съществени
процесуални нарушения, постановена е в нарушение на материалния закон и
противоречи на предвидената от закона цел. Моли съда да отмени заповедта за
налагане на ПАМ№ 11007/08.02.2021г. на Началник отдел „ОДОП“ В.Търново като
незаконосъобразно, алтернативно да намали продължителността на наложената ПАМ.
Ответникът - Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Велико Търново в ЦУ на НАП, се представлява от юрк.Ж.,
която оспорва жалбата. Излага доводи, обосноваващи законосъобразност на
обжалваната заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата
на страните и закона за да се произнесе, съобрази следното.
От
представената по делото заповед за налагане на ПАМ № 11007/08.02.2021 год. издадена
от Началник на дирекция оперативни
дейности В.Търново, се установява че на 01.02.2021г. е извършена проверка в
търговски обект- цветарски магазин, находящ се в гр.
Плевен, ул.“*******“ № *, експлоатиран от „Далия-Плевен“ ЕООД ЕИК ********* от
служители на НАП, ГД „Фискален контрол“. При проверката служителите са закупили
1 бр. зюмбюл в саксия на цена 2,50 лв и 1 бр.
мартеница на цена 2,00 лв, всичко на стойност 4,50 лв, които са заплатили в брой. При проверката е установено,
че Ц.Д. продавач в обекта е приела плащането в брой, върнала е рестото,
но не е издала касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. При
извършената проверка е разпечатана справка от контролна лента на електронен
носител за всички регистрирани продажби извършени от 01.02.2021г. до момента на
проверката, от която е видно, че за платената в брой контролна покупка в 17,05
ч. няма издадена касова бележка на стойност 4,50 лв. Този факт се потвърждава от съставения от
инспекторите Протокол за извършена проверка. С оглед нормата на чл. 50, ал.1 от ДОПК придаваща доказателствена сила на протокола
относно извършените действия и изявления и установените факти и обстоятелства,
описани в същия, съдът приема за установено, че за извършената контролна
покупка фискална касова бележка не е издадена. По искане на
проверяващите, е разпечатан контролен дневен отчет от фискалното устройство и са извършени описи на
паричните средства в касите на ФУ към момента на проверката. Установена е разчетена касова наличност от фискалното
устройство 141 лв, а фактическата наличност е 166,00
лв. или разликата между фактическата и разчетената наличност е 25 лв.
Юридическия факт, пораждащ
правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна
мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС "запечатване на
обект" е неспазването от страна на
задълженото лице на реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В съответствие с чл.
118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е
длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. Съгласно
чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от
Наредбата Н-18 задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с
изключение изрично изброени случаи по реда чл. 3, ал. 1 от същата наредба. Жалбоподателят не оспорва факта на
извършеното нарушение, поради което съдът приема, че по делото е установено извършването
на плащане, и за лицето по чл. 3 от Наредбата е възникнало задължението за
документиране на продажбата, чието неизпълнение е основание на мерките за
административна принуда по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС.
Съдът намира, че доводите на жалбоподателя в частта относно липсата на мотиви, обосноваващи
конкретния размер на срока за който търговския обект се запечатва са
основателни. В конкретната заповед за налагане на ПАМ се съдържат фактическите
основания, представляващи материални предпоставки за налагане на мярката.
При
констатиране на административно нарушение на реда за отчитане на оборотите в
търговските обекти административният орган е длъжен във всеки случай да наложи
принудителна мярка по чл. 186 от ЗДДС. При определяне на срока на мярката
административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, като
законът определя възможна продължителност на принудата до 30 дни, без да
фиксира критериите, които административният орган трябва да приложи.
Следователно индивидуализацията на срока на принудителната мярка е резултат от
упражняване на оперативната самостоятелност на административния орган. При тази
индивидуализация е необходимо да бъдат изложени достатъчно мотиви, които да
позволят на съда да провери дали органът е упражнил тази предоставена му
оперативна самостоятелност правилно, в обществена полза и в съответствие с
целта на закона, за каквато проверка изрично го задължава чл. 146, т. 5 от АПК.Във
връзка с това, чл. 13 от АПК въвежда и принципите на последователност и предвидимост, които задължават административните органи
своевременно да огласяват публично критериите, вътрешните правила и
установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност, а
чл. 6, ал. 2 от АПК – принципа на съразмерност, според който административният
акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в
по-голяма степен от най-необходимото за целта, с която актът се издава. Съответно
в мотивите във връзка с продължителността на срока следва да посочват конкретни
обстоятелства, въз основа на които административният орган е направил извода,
че мярката ще постигне целта на закона именно когато е наложена в съответния
размер, както и съждения относно засегнатите от акта и неговото изпълнение
права и законни интереси и съпоставка с целта, която следва да бъде постигната.
В частта от заповедта, в която административния орган е изложил мотиви относно
продължителността на ограничението, са изложени мотиви, които са общи фрази,
които важат по принцип, но съдът намира, че същите не са съобразени с конкретиката на процесния случай.
При
това положение съдът счита, че липсват конкретни мотиви относно необходимостта
от административната принуда и специфичната нейна цел в случая и най- вече за
продължителността на същата, респ. съразмерността на прилаганата ПАМ. От така
формулираните мотиви не може да се направи обоснован извод, че принудителната
мярка не засяга права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за
целта, за която се налага, каквото е изискването на чл. 6, ал. 2 от АПК.
Изложените в заповедта мотиви относно продължителността на срока не
представляват същински мотиви, а общи формални изявления относно значимостта на
охраняваното обществено отношение, тежестта на извършеното нарушение,
последиците от нарушението и необходимостта да се осигури защитата на
обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови
нарушения. На административния орган е предоставена възможност да налага
принудителни мерки от този вид за срок до 30 дни. В оспорената заповед липсват
конкретни, базирани на установени факти мотиви, от които да е видно защо
избраният от органа срок е именно 14 дни, а не по- малък, или по-голям. Преценката
за съразмерността на мярката следва да се базира върху дневните обороти на
обекта, респ. икономическите загуби, които ще претърпи търговеца при
запечатване на обекта, отнесени към размера на санкцията, която се предвижда за
констатираното нарушение и която е предмет на започнало със съставяне на АУАН административнонаказателно производство. Липсата на мотиви
в горния смисъл препятства възможността на съда да проведе контрол за
съответствие на мярката с целта на закона и за спазване на принципа на съразмерност.
Предвид
изложените съображения, съдът намира, че при издаване на обжалваната заповед
административният орган е действал в нарушение на принципа на съразмерност, и
по-специално на правилото, закрепено в чл. 6, ал. 5 от АПК, съгласно което
административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които
могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
Въз основа на всичко гореизложено, съдът
приема, че заповедта е необоснована, издадена в противоречие с целта на закона
и в нарушение на принципа за съразмерност, поради което следва да бъде отменена.
По изложените съображения, оспорената
заповед следва да бъде отменена.
Водим
от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.
„второ“, от АПК, Административен съд Плевен
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 11007/08.02.2021г. издадена от Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Централно управление на
Национална агенция по приходите.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: