РЕШЕНИЕ
№ 210
гр. Перник , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА
МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА Въззивно
гражданско дело № 20211700500219 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от М. О. С. чрез адв. З.А. против Решение №
260548 от 18.12.2020 г., постановено по гр.д. № 4469 по описа на Районен съд –
Перник за 2020 г., в частта, в която М. О. С. е осъдена по предявения срещу нея
обратен иск да заплати на Община Перник сумата в размер на 731.58 лева,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г.
до 31.12.2018 г., включително изравнителна сметка за м.07.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от 15.09.2020 г., дължимо по договор за наем, както и сумата от 131.82
лева присъдени разноски.
В жалбата се поддържа, че решението е незаконосъобразно в обжалваната му
част, постановено в противоречие на материалния закон и процесуално-правни норми,
като се излагат доводи за неговата недопустимост. Твърди, че с оспореното решение,
ПРС се е произнесъл на друго правно основание, но не и на сезираното от страните,
като е излязъл от правната рамка на спора. Поддържа, че неправилно е прието наличие
на валидно наемно облигационно отношение, поради неговата недоказаност и липсата
на сключен между Община Перник и въззивната жалбоподателка договор за наем.
По изложените в жалбата доводи и аргументи моли решението, в обжалваната
му част да бъде отменено, като им се присъдят направените разноски.
Въззиваемата страна - Община Перник, в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подала
отговор по жалбата, с който е оспорила същата, като неоснователна, бланкетна и
1
неподкрепена с доказателства. В отговора изразява становище, че ответницата по
обратния иск не е оспорила пред първоинстанционния съд обстоятелството, че през
процесния период е била наемателка на общинското жилище, като в отговора по
обратния иск е посочила, че е наемател, а месечния наем се определял от „Жилфонд“
ЕООД – П.. Поддържа, че между страните било налице валидно облигационно
отношение по силата на договор за наем, възникнал въз основа на издадената
настанителна заповед, като адресната регистрация на С., е била на адреса на
общинското жилище. Поради изложеното, счита, че решението в обжалваната му част
било правилно и законосъобразно.
Сочи, че след постановяване на оспореното решение, Кмета на Община Перник
издал заповед № *** г., с която е прекратил наемните правоотношения с М. О. С.,
която била обжалвана от последната пред Административен съд – Перник и образувано
адм. д. № 161/2021 г. на ПАС. Във връзка с твърденията в отговора по въззивната
жалба, към същият е представено копие от заповед № *** г., както и копие от жалба до
Административен съд – Перник срещу заповед № *** г., които моли да бъдат приети
по делото.
„Топлофикация Перник“ АД не изразява становище по въззивната жалба.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна,
следното:
Пред районния съд е предявен и разгледан установителен иск по чл.422, вр.
вр.124 от ГПК от „Топлофикация Перник“ АД, гр. П. срещу Община Перник за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 731.58 лева,
представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в ***, за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г.
включително изравнителна сметка за месец юли 2019 г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на 02.07.2020 г. до окончателното изплащане, както и
сумата в размер на 100.92 лева, представляваща законна лихва за забава върху
месечните задължения за периода от 10.07.2018 г. до 15.06.2020 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3204/2020 г. по
описа на Районен съд Перник.
Ответникът е оспорил иска.
Като трето лице помагач на страната на ответника е конституирана М. О. С., за
която се твърди, че е реален ползвател на топлоснабдения недвижим имот от датата на
настаняването , както и към датата на депозиране на отговора на исковата молба,
респ. искането му за конституиране като трето лице помагач на страната на ответника.
Приет е за съвместно разглеждане обратен осъдителен иск от Община Перник
против М. О. С. за осъждане на ответницата по обратния иск да заплати на Община
Перник сумата, за която е осъдена Общината – главница и изтекла лихва, заедно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от предявяване на обратния иск
до окончателното издължаване на сумите.
Ответницата по обратния иск е оспорила същия. Поддържала е, че не е налице
облигационно правна връзка между нея и Общината, като в същото време е твърдяла,
че със заповед № *** г., на основание чл.43, ал.1 от ЗОС жилището и е дадено под
2
наем, а месечният наем се определял от „Жилфонд“ ЕООД.
С обжалваното решение изцяло е уважен предявеният установителен иск,
уважен е обратният иск за главница в размер на 731.58 лева, представляваща
стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в *** за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г., заедно със законната
лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска, като обратния иск по чл.86,
ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 100.92 лева - законна лихва за забава върху
месечните задължения за периода от 10.07.2018 г. до 15.06.2020 г. е отхвърлен.
За да уважи предявеният обратен иск за главница районният съд е приел, че М.С.
с отговора на исковата молба е оспорила бланкетно наличието на облигационна връзка
с Община Перник, като в същото време, въпреки оспорването в отговора е признала, че
е наемател, а месечния наем се определя от „Жилфонд“ ЕООД.
Решението на районния съд е валидно и допустимо, като относно правилността
му на основание чл.269 от ГПК, въззивният съд е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата.
С решение № 260548 от 18.12.2021 г. по гр.д. № 4469/2020 г. е признато за
установено, че Община Перник дължи на „Топлофикация – Перник“ АД сума в на
731.58 лева, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в *** за периода от 01.05.2018 г. до
31.12.2018 г. включително изравнителна сметка за месец юли 2019 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на обратния иск –
15.09.2020 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата в размер на 100.92 лева, представляваща законна лихва за забава върху
месечните задължения за периода от 10.07.2018 г. до 15.06.2020 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3204/2020 г. по
описа на Районен съд Перник. Със същото решение на основание чл. 232, ал. 2 и чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, М. О. С. е осъдена да заплати на Община Перник сумата от 731.58
лева, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в *** за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г.
включително изравнителна сметка за месец юли 2019 г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от подаване на исковата молба по обратния иск –
15.09.2020 г., дължимо по договор за наем след като Община Перник изпълни
задължението си да заплати на „Топлофикация-Перник“ АД установените като
дължими с настоящото решение суми в пълен размер и е отхвърлен като
неоснователен предявения от Община Перник иск с правно основание чл.86, ал.1 от
ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 100.92 лева, представляваща законна лихва за
забава върху месечните задължения за периода от 10.07.2018 г. до 15.06.2020 г. за
стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в *** за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. включително
изравнителна сметка за месец юли 2019 г.
Предмет на въззивен контрол е решението на първоинстанционния съд досежно
предявеният обратен иск, в частта за неговата главница в размер на 731.68 лева, като по
отношение на предявения главен иск, както и по отхвърления обратен иск по чл.86 от
ЗЗД, решението като необжалвано е влязло в сила.
Няма спор по делото, че собственик на процесния топлоснабден имот е
ответника Община Перник, както и не е било спорно между страните по обратния иск,
3
а и от приложената в първоинстанционното производство заповед № *** г. на Кмета на
Община Перник се установява, че М. О. С., заедно с тричленното семейство: С. Б. Н.
и И. В. Б. са настанени в общинско жилище за отдаване под наем на адрес в ***. В
заповедта изрично е посочено месечният наем да се определи от „Жилфонд“ ЕООД –
П.. В заповедта изрично е посочено, за същата се настанява в общинското жилище със
срок за настаняване – постоянен.
Пред районния съд не е бил спорен факта, че имотът, описан в заповедта за
настаняване е идентичен с имота, описан в исковата молба, като чрез допусната
съдебно-техническа експертиза е установено, че през процесния период в имота е
подавана и ползвана топлинна енергия и БТВ.
В хода на първоинстанционното производство М.С. е получавала лично
съдебните си книжа на посочения в заповедта за настаняване адрес.
Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че ответницата е оспорила
бланкетно наличието на наемно правоотношение, и същевременно е признала същото.
Това е така защото в отговора на исковата молба, въззивната жалбоподателка изрично
е посочила твърдение, че не е налице облигационна – правна връзка между нея и
общината, а след това е заявила, че жилището и е дадено под наем от общината със
заповед № *** г. на основание чл.43, ал.1 от ЗОС, и месечният наем се определял от
„Жилфонд“ ЕООД. По този начин ответницата е признала в отговора на исковата
молба по обратния иск неизгоден за нея факт, и правилно районният съд е ценил
същия като признание на същия. Следва да се има предвид, че в отговора на исковата
молба ответникът е длъжен да изложи обосновано всички свои възражения и доводи,
както и да изчерпа доказателствените си искания, за да може съдът да ги обсъди
съвкупно с целия събран по делото доказателствен материал, респ. да събере сочените
от страната доказателства.
Във връзка с горното, настоящия съдебен състав намира, че между страните е
съществувала облигационно-правна връзка по договор за наем, като за наемателя, респ.
въззивната жалбоподателка е възникнало задължението да заплаща и разходите,
свързани с ползването на вещта. Липсата на доказателства за постигната нарочна
уговорка за заплащане стойността на потребената топлинна енергия, не е основание за
отхвърляне на иска, защото това задължение произтича от законова разпоредба. Както
се посочи, ответницата е настанена в имота по силата на описаната по-горе заповед,
като няма данни действието на настанителната заповед да е преустановено през
процесния период. Не се твърди, а и не се установява преди и в течение на исковия
период да е настъпило някое от обстоятелствата по чл.11, ал.1 от НУРУРОЖ, нито
имотът да е иззет по реда на чл.65, ал.1 от ЗОС. Такова би могло да се приеме, че е
настъпило, считано от *** г., тъй като от приетата по делото Заповед № *** г. във
въззивното производство, считано от тази дата е прекратено действието на договора за
наем, сключен между М. О. С. и „Жилфонд“ ЕООД, но по делото няма данни същата да
е влязла в законна сила, респ. да е породила своите правни последици. Дори и да се
приеме, че заповедта е влязла в законна сила, то това обстоятелство не е настъпило
през процесния период - 01.05.2018 г. - 31.12.2018 г., а на *** г. и след исковия период,
поради което и не може да се отрази върху основателността на предявения обратен иск.
Ответницата по обратния иск в отговора по същия е поддържала, че няма
качеството на потребител на топлинна енергия, но преценката дали същата има такова
качество би била от значение ако тя бе ответник по предявения от „Топлофикация-
Перник”АД, гр.П. главен иск. Съдът обаче не е сезиран с такъв иск и съответно за
4
изхода на спора е без значение дали М. О. С. е клиент на топлинна енергия по смисъла
на ЗЕ.
Върху главницата правилно и законосъобразно районният съд е присъдил и
дължимата се законна лихва, тъй като същата е поискана с предявения обратен иск и е
законна последица от неговото предявяване.
Предвид изложеното подадената въззивна жалба е неоснователна, а решението в
обжалваната му част е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
С оглед резултата от въззивното производство на жалбоподателката не се дължи
присъждане на разноски пред въззивната инстанция.
Такива се дължат на Община Перник в размер на 100.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение, тъй като във въззивното производство страната е била представлявана
и защитавана от юрисконсулт. Тези разноски следва да бъдат възложени върху
въззивната жалбоподателка – М. О. С. с оглед изхода на въззивното производство.
Воден от горното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260548 от 18.12.2020 г., постановено по гр.д. №
4469 по описа на Районен съд – Перник за 2020 г., в частта, в която М. О. С.., ЕГН
********** е осъдена да заплати на Община Перник, ЕИК *********, *** сумата в
размер на 731.58 лева, представляваща стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в *** за периода от 01.05.2018 г.
до 31.12.2018 г. включително изравнителна сметка за месец юли 2019 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на исковата молба по
обратния иск – 15.09.2020 г., дължимо по договор за наем СЛЕД КАТО Община
Перник изпълни задължението си да заплати на „Топлофикация-Перник“ АД
установените като дължими с решението суми в пълен размер.
В останалата част, решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА М. О. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Община Перник, ЕИК
********* сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща разноски във въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5