град Ловеч, 19.02.2021 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
М.
при секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като изслуша докладваното от съдия Митева. търг. дело № 61 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:
Иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД, вр. чл. 430 и сл. от ТЗ.
Съдът е сезиран с искова молба
вх. № 3782/ 18.06.2020 година от Д.Х.А.,
ЕГН **********,*** и К.Б.Х., ЕГН **********,***, чрез адв. Х.Р., САК, с адрес: ***,
против „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: град С.,
ул. „М.“ № 19, представлявано от изпълнителния директор Д.Д.М.. Посочват, че на 15.12.2008 г. Д.А. и
покойният й съпруг Б.А., сключили договор за ипотечен кредит с банка „ДСК"
ЕАД, в клон в гр. Т.. По силата на съшия, банка им отпуснала ипотечен кредит в
размер на 36 100 евро, със срок на издължаване 360 месеца на равни месечни вноски, съгласно
погасителен план. Уговореният към датата на договора лихвен процент бил в
размер на 8,79 % (съгласно 1 от Договора), формиран от базов лихвен процент,
който се определял периодично от кредитора, и стандартна надбавка, която също
изменя, без да е обяснено по какъв начин. В Договора се предвиждало, че
"Базовият лихвен се определя периодично от Кредитора".
След настъпилата на 22.04.2014 г., смърт на съпруга на
първата ищца, твърдят, че били принудени по силата на Допълнително споразумение
от 24.04.2015г. да впишат на основание чл. 110 от ЗЗД като съдлъжник по кредита
К.Б.Х., втората ищца, като негов законен наследник (видно от Удостоверение за
наследници Изх. № О-ГС-05-074 от 03.06.2020г., издадено от общ. Т.). Съгласно
Удостоверение за отказ от наследство с №1380/17.10.2014 г. издадено от РС-Т.,
другата дъщеря на кредитополучателя Т.Б.Й.се е отказала от наследство.
Посочват, че към датата на подписване на Допълнителното споразумение,
задълженията по кредита, се равнявали на 48 470 евро. Подобно на споразумението
от 2012 г., кредитът, следвало отново да се олихвява в размер на 8.79 %, като
лихвата е определена към дата на сключване на конкретното споразумение, но в
споразумението липсва конкретна методика и критерии, по които кредиторът
следвало да начислява лихва. Методиката по която се определя променливия лихвен
процент или стандартната надбавка не е вписана нито в договора за кредит, нито
в общите условия към него, нито в някое от допълнителните споразумения, които
използват оригиналната т.7 от Договора за кредит за определяне на лихвата, а
само констатират лихвения процент към момента на споразумението.
Изтъкват, че в т. 17 от Споразумението от 24.04.2015
г. се предвиждало, че "КРЕДИТОРЪТ има право да извършва изменения или
допълнения на Общите условия, които стават задължителни за Кредитополучателя.
За всяка промяна КРЕТИТОРЪТ уведомява Кредитополучателя". Въпреки това, в
неразделните за Споразумението - Общи условия, в раздел III, т. 9.3 и т. 9.4,
се предвижда промяна на лихвения процент, а осведомяването на
Кредитополучателя, според разпоредбите на т. 9.3 и т. 9.4, , се извършва
"в офисите на кредитора".
Твърдят, че от подписването на договора през 2008г.,
банката няколкократно, едностранно и бланкетно, изменяла лихвата по кредита,
без да ги уведоми, както и разпоредби на общите условия. С действията си,
„Банка ДСК" ЕАД ги поставяла в неизгодното положение да изпълняват клаузи,
които са неравноправни и противоречащи на добрите нрави. Излагат съображения,
че клаузата и неравноправна и не е индивидуално уговорена, като се позовават на съдебна практика.
Така също, в Решение № 98 по т.д.№ 535/2016 год. на I
т.о., ВКС се пояснява що е индивидулно уговорена клауза, а именно е такава,
която не била изготвена предварително от търговеца или доставчика или дори да е
била изготвена предварително, потребителят е могъл да изрази становище по
нейното съдържание, доколкото, при достатъчно информиран избор, я е приел / по
арг. за противното от чл. 146 ал.2 ЗЗП /." Според чл. 143 от ЗЗП, ал. 1,
т. 11,
По отношение на подписаните две поредни Допълнителни
споразумения, считат, че същите не следва да се разглеждат като индивидуален
подход към тях – в този смисъл Решение № 231 по т.д.№ 875/2017 г. на I т.о. на
ВКС, решение № 146 по т.д.№ 2615/2016 г. на I т.о.
Излагат нарушения на чл. 58 от ЗКИ по отношение на
посочените клаузи.
Въз основа на изложеното твърдят, че разпоредбите
включени в чл. 7 от Договора за ипотечен кредит от 2008 г., т.9.5 от Общите
условия към Споразумението от 2012г., както и тези в т. 17 от Споразумението от
2015 г. и т.9.3 и т.9,4 от Общите условия към него, са неравноправни, тъй като
според същите банката еднолично си предоставя възможността да променя базовия
лихвен процент и да определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или
главница, без в договора или в общите условия към него да са предварително
уговорени критериите, при които е допустимо извършване на такова изменение, като
освен това със същите, са лишени от възможността да противодействат по какъвто
и да било начин на тези промени или да участваме в договарянето им. Въз основа
на това към момента въпреки редовните плащания, които извършват през последните
пет години, главницата ни по кредита, не само, че не е спаднала, но дори е
по-висока от първоначално изтеглената сума. Обстоятелството, че като
кредитополучатели, са лишени от преимуществото, подобно на Кредитора, да
изменят условията по сключения договор и последващите го споразумения, ги
поставя в неравнопоставено положение спрямо търговеца, за който е налице такава
възможност, предвидена в процесиите клаузи на Допълнителните споразумения,
съпътстващите го общи условия, както и договора от 2008 г.
Твърдят, че за периода от 18.06.2015 г. до 18.06.2020
г. всеки от двамата ищци са плащали поравно дължимите вноски за лихви,
главници, такси и наказателни лихви по договора за ипотечен кредит. Молят да
бъдат призовани на съд и постановено решение, с което да бъде обявен за нищожен
Договор за изпотечен кредит от 15.12.2008 г., както и допълнителните
споразумения към него, а именно Допълнително споразумение от 22.10.2012г. и
Допълнително споразумение от 24.04.2015 г., тъй като клаузите в тях относно
определяне на лихвения процент са изцяло нищожни и влекат нищожност на целия
договор за кредит, а именно т. 7 от Договор за ипотечен кредит от 15.12.2008
г., т. 17 от Допълнително споразумение от 24.04.2015 г., т. 9.3 от раздел III
на Общи условия от 20.10.2014 г. към Допълнително споразумение от 24.04.2015 г.
и т. 9.4 от раздел III на Общи условия от 20.10.2014 г. към Допълнително
споразумение от 24.04.2015г. Да бъде осъдена „Банка ДСК" ЕАД да им заплати
сумата в размер на 40 000 лева, представляващи получени без основание, лихви по
нищожни клаузи от договора и надплатена недължаща се лихва по нищожни клаузи от
договора за кредит за периода от 18.06.2015г. до 18.06.2020г., както и
законната лихва дължима от момента на завеждане на исковата молба до
окончателно заплащане на сумите, като общите искани суми и законна лихва да им
бъдат присъдени поравно на основание чл. 127 от ЗЗД, за всяка от ищците.
Претендират и направените съдебно-деловодни разноски.
При условията на евентуалност молят да бъдат обявена
нищожността на неравноправните клаузи в договора за кредит и допълнителните
споразумения както следва:
Т.7 от Договор за изпотечен кредит от 15.12.2008 г.
„За предоставения кредит КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ заплаща лихва формирана от базов
лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от КРЕДИТОРА, и
надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно условията за
ползване на преференциален лихвен процент по програмата „ДСК уют" -
(Приложение №2 към договора). Към датата на сключване на настоящия договор
базовия лихвен процент е 4,69%, стандартната надбавка е в размер на 4,1
процентни пункта или лихвения процент по кредита е общи 8,79%. "
Т. 17 от Допълнително споразумение от 24.04.2015 г.
"Кредиторът има право да извършва изменения или допълнения на Общите
условия, които стават задължителни за КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ. "
Т. 9.3 от раздел III на Общи условия от 20.10.2014 г.
към Допълнително споразумение от 24.04.2015 г. „При промяна на лихвения процент
КРЕДИТОРЪТ определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и му
предоставя актуализиран погасителен план при явяването му в поделение на
Кредитора. Новият размер на променливия лихвен индекс, от който зависи размерът
на приложимия лихвен процент се оповестява в офисите на Кредитора и на Интернет
страницата му. "
Т. 9.4 от раздел III на Общи условия от 20.10.2014 г.
към Допълнително споразумение от 24.04.2015 г. „Ако кредитът е с възможност за револвиране
на погасената главница, размерът на месечната вноска за лихва се актуализира
при всяко ново усвояване като Кредитополучателят се информира за размера на
дължимата вноска по лихва в офисите на Кредитора."
Да бъде осъдена „Банка ДСК" ЕАД да им заплати
сумата в размер на 40 000 лева, представляващи получени без основание, лихви по
нищожни клаузи от договора и надплатена недължаща се лихва по нищожни клаузи от
договора за кредит за периода от 18.06.2015г. до 18.06.2020г., както и законната
лихва дължима от момента на завеждане на исковата молба до окончателно
заплащане на сумите, като общите искани суми и законна лихва да им бъдат присъдени
поравно на основание чл. 127 от ЗЗД, за всяка от ищците.
Претендират и направените по делото съдебно деловодни
разноски, в това число и разноските за адвокатско възнаграждение. Прилагат се
писмени доказателства и се правят доказателствени искания.
Претендират и направените по делото съдебно деловодни
разноски, в това число и разноските за адвокатско възнаграждение. Прилагат се
писмени доказателства и се правят доказателствени искания.
В срока по чл. 267 от ГПК е постъпил отговор от „ БАНКА ДСК" АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „М." № 19, представлявано
от В.М.С., и Д.Н.Н., действащи в качеството си на главен изпълнителен директор
и изпълнителен директор, чрез В.Т. - гл.юрисконсулт на ''Банка ДСК“ ЕАД,
Регионален център-Плевен, адрес за кореспонденция: гр. Ловеч, ул. „Т." №
44, Финансов център Ловеч. Изразява, становище, че осъдителният иск за сумата
от 40 000 лева, е недопустим, т.к. в исковата молба е крайно неясно за какво
точно е предявена главната искова претенция. В случай че претенцията е във
връзка с твърдяна частична нищожност на клаузата на т. 7 от договора за кредит
(само в частта за променливия компонент на лихвата - базов лихвен процент (БЛП))
или друга липса на основание за включване на БЛП при формиране на лихвата по
процесния договор за кредит, то тя логично би била за възстановяване на суми за
възнаградителна лихва, заплатени поради неоснователното прилагане на
променливия компонент на лихвата. В този смисъл и цената на иска би следвало да
представлява равностойността на надплатеното от кредитоискателите във връзка с
БЛП в размер на 4,69% Посочва, че в този смисъл е налице нередовност на
исковата молба и излага съображения.
По същество счита исковете са неоснователни. Не се
спори относно факта на сключване на договора, неговия размер и усвояването му
еднократно на 16.12.2008г. със заверяване на сметката на кредитополучателя.
Посочват, че съгласно чл. 7 от сключения Договор възнаградителната лихва е
формирана от базов лихвен процент (БЛП) за този вид кредит, определян
периодично от кредитора, и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка,
съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК
Уют" / Приложение № 2 към Договора/. Към датата на сключване на този
договор базовият лихвен процент е 4,69 %, стандартната надбавка е в размер на
4,10 процентни пункта или лихвеният процент по кредита е общо 8,79%. Приложими
през целия срок на процесното правоотношение са били приложените към исковата
молба подписани общи условия. Твърди се, че извършваните промени в общите
условия по жилищни и ипотечни кредити след датата на сключване на договора, не
са били прилагани спрямо процесното кредитно правоотношение.
Сочат, че кредитополучателите са започнали
издължаването на кредита с нередовно внасяне на месечните вноски на падежните
дати съгласно подписания погасителен план от момента на усвояването на кредита
до дата на исковата молба, въпреки направените отстъпки от страна на банката,
поради което кредитът е изпаднал в просрочие още в началните месеци на
погасяването му.
Изтъква, че с Допълнително споразумение към договора
за кредит от 30.07.2010г. е договорен 9-месечен гратисен период за изплащане на
главницата по кредита като в този 9-мес. гратисен период кредитополучателите
заплащат само част от месечната лихва. Методиката за изчисляване на лихвения
процент е подробно описана в раздел III на приетите и подписани от
кредитополучателите общи условия към допълнителното споразумение. Към
допълнителното споразумение е изготвен и нов погасителен план, подписан от
двамата кредитоискатели. Не е променян уговорения в договора лихвен процент.
След подписването и преструктурирането на кредита през 2010г.
кредитополучателите продължили да забавят вноските си по кредита.
Поради това на 22.10.2012г. кредитът отново е
преструктуриран с подписаното допълнително споразумение от същата дата като
лихвеният процент не е променян, остава договорения с първоначалния договор за
кредит, а именно -8,79%. С новото преструктуриране на задължението е приет и
подписан нов погасителен план и е учредена нова ипотека върху недвижим имот,
като кредиторът-Банка ДСК отново прави отстъпки като разсрочва таксите за
учредяване на нова ипотека със 60 месеца.
Поради настъпилата смърт на кредитополучателя Б.Т.А. е
сключено ново допълнително споразумение от 24.04.2015г. като е приет съдлъжник
по кредита неговия наследник- дъщеря му К.Б.Х.. Със сключеното споразумение
отново лихвата по кредита не се променя, а остава първоначално договорената-
8,79%. Банката отново прави отстъпки на кредитополучателите като се отказва от
вземането си за наказателни лихви, такса управление и такса изискуемост, поради
настъпила своевременно и изискуемост на задължението отново поради нередовно
изплащане на вноските от страна на длъжниците. Методиката за изчисляване на
лихвения процент е подробно описана в раздел III на приетите и подписани от
кредитополучателите общи условия към допълнителното споразумение. С новото
преструктуриране на задължението е приет и подписан нов погасителен план. След
тази дата до настоящия момент не е извършвано последващо изменение на
договорените клаузи. Условията и начините за олихвяване по кредита са
предварително уговорени между страните и съответно скрепени с подписване на
договора за кредит.
Позовават се на индивидуално уговорени клаузи по
договора с подписаните допълнителни споразумения, общи условия към тях и
подписани погасителни планове. Считат, че изложеното дава основание да се
твърди, че е необосновано и неаргументирано да се твърди, че чл.7 от Договор за
ипотечен креди, т. 17 от допълнително споразумение от 24.04.2015г. ,т. 9.3 от
раздел III на ОУ към допълнително споразумение от 20Л0.2014г. ит 9.4 от раздел
III на ОУ към допълнително споразумение от 24.04.2015г. са неравноправни клаузи
по смисъла на чл.143, т. 11 и т. 12 от ЗЗП. Щом клаузите не са неравноправни,
следователно те не са и нищожни на основание чл. 146 ЗЗП, поради което
изложените твърдения от ищеца в обратния смисъл са необосновани и неправилни,
каквито са и твърденията на ищеца, че посочените разпоредбите противоречат на
добрите нрави. Излага подробни съображения, позовава се на практика на ВКС.
По размера на исковата претенция.
Оспорва изцяло исковата претенция и по размер, т.к.
видно от всичко изложено по-горе, плащанията на суми за лихви, в частта за БЛП,
са извършени във връзка с валидна уговорка между страните за това. Изтъква, че
в тази част исковата молба е и нередовна. В допълнение, счита, че размерът на
исковата претенция не е доказан, а ищецът не се е възползвал своевременно от
възможността да се представят доказателства за това.
В този смисъл претендиралата от ищеца сума не
съставлява дадено въз основа на нищожна договорна клауза, поради което предявеният
иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД е неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен в цялост.
По акцесорния иск за законна лихва
Доколкото задължението за лихва е акцесорно, а
главният иск е неоснователен, считам, че и искът за законна лихва следва също
да бъде отхвърлен като неоснователен.
Счита, че претенцията за възстановяване на
претендираната сума е погасена по давност. Исковата претенция е за
възстановяване на недължимо платена лихва над договорената за периода
18.06.2015г.-18.06.2020г. Според чл.111, б."В" ЗЗД вземанията за
лихви и други периодични плащания се погасяват с кратката тригодишна
погасителна давност. Направени са доказателствени искания и възражения по
доказателствените искания на ищеца. Претендират и направените по делото
разноски.
В съдебно заседание за ищците се явява адвокат Х.Р.,
поддържа исковата претенция и моли да бъде уважена. Претендира присъждане на
разноските по делото, за което представя списък с разноски. Представя писмено
становище.
Ответникът Банка ДСК се представлява от гл.юриск. Т.,
която поддържа подадения отговор, счита, че исковата претенция е неоснователна
и недоказана. Излага съображения относно валидността на договорните клаузи
относно уговорената договорна лихва. Представя писмени бележки.
От събраните по
делото доказателства; заключението на съдебно-икономическата експертиза, както
и от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и
обусловеност, съдът приема за установено следното:
Ищците са наследници на Б.Т.А.,
починал на 21.04.2014 година, съгласно удостоверение за наследници изх. №
О-ГС-05-074/ 03.06.2020 година, изд. От Кмета на с. О., Община Т., Област Ловеч
и удостоверение изх. № 1380/ 17.10.2014 година на РС – Т..
На 01.12.2008 година наследодателят на ищците Б.Т.А. е
подал заявка за ползване на преференциален лихвен процент по жилищен или
ипотечен кредит, като ще заплаща две услуги с месено плащане по конкретно
посочена сметка.
На 15.12.2008 година между
"БАНКА ДСК“ ЕАД, като кредитор, и Б.Т.А. и Д.Х.А., като кредитополучатели,
е сключен Договор за ипотечен кредит в размер на 36 100 евро със срок на издължаване 360 месеца, считано от датата на неговото усвояване
на равни месечни вноски съгласно погасителен план. Уговорен е гратисен период от
84 месеца, който изтича на 16.12.2015 година. Съгласно чл. 7 от договора
главницата по кредита се олихвява ежемесечно с годишен лихвен процент, формиран
от базов лихвен процент 4.69 %, надбавка 4.1 % - 8.79 %, като надбавката може
да бъде намалена с отстъпка съгласно Условия за ползване на преференциален
лихвен процент по програма ДСК „УЮТ“ (Приложение 2).
В чл. 11 от Договора е посочено, че неразделна част от договор са
Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на физически лица,
които кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора.
Кредитополучателите са подписали Общите условия, действали от 01.10.2008 година.
Приложен и погасителен план.
Договорът е обезпечен с ипотека на конкретно посочен имот, съгласно
договор за учредяване на ипотека от 15.12.2008 година, обективиран в нотариален
акт №
119, том VІІ, рег. № 9143, дело № 1182/ 2008 година на нотариус Б.К.,
рег. № 337 в Нотариалната камара.
Поради необслужване на кредита на 30.07.2010 година между банката и
кредитополучателите е сключено допълнително споразумение, с което към размера
на дължимата главница от 36 100 евро е прибавена дължима и неплатена
редовна лихва от 900 евро. Уговорената в договора възнаградителна лихва е
останала непроменена, като е договорен гратисен период за издължаване на
главницата от девет месеца, без да се променя крайния срок за издължаване на
кредите. В гратисния период е постигнато споразумение кредитополучателите да
заплащат част от месечната лихва в размер на 135.51 евро, като непогасената
част от начислената лихва се капитализира към остатъка от главницата на кредите
на първия работен дена, следващ последната падежна дата от гратисния период. При
настъпване на предсрочна изискуемост на кредита капитализация на лихвата не се
извършва. Към допълнителното споразумение са подписани и Общи условия, актуални
към 10.11.2009 година и нов погасителен план.
С допълнително споразумение от 22.10.2012 година страните са се
съгласили, че остатъкът по кредите е в размер на 42 770 евро, който ще
бъде заплащан съгласно нов погасителен план, като се запазва крайната дата –
16.12.2038 година, запазва се уговорения лихвен процент на възнаградителната
лихва и падежната дата – 15-то число. Със сключването на допълнителното
споразумение се прекратява ползването на други гратисни периоди и/ или частични
индивидуални погасителни планове, ако такива са уговорени. Договорът е обезпечен
освен с ипотека и с поръчителство.
Съгласно чл. 15 от Допълнителното споразумение неразделна част от
договор са и Общите условия /ОУ/ за предоставяне на ипотечни кредити на
физически лица. При забава на плащането на месечните анюитетни вноски по кредита,
банката олихвява просрочените суми от главницата с наказателна лихва в размер
на 3 пункта над договорения в чл. 7
- чл. 20.1 от ОУ. При забава повече от 90 дни целият остатък на кредита става
предсрочно изискуем до предявяване на претенцията по съдебен ред се олихвява с
уговорения лихвен процент с наказателна надбавка от 10 пункта – чл.20.2 от ОУ.
В чл. 24.1 и 24.2 от Общите
условия са предвидени такси и комисионни (Приложение 3) към договора.
В ОУ било предвидено било право
на банката едностранно да променя размера на лихвения процент и таксите по
договора, в зависимост от промените на четири конкретно посочени параметри, за
което уведомява Кредитополучателя. Дадена е възможност на длъжника в случай на
несъгласие с новите лихвен процент и такси за погаси предсрочно кредита без
допълнителни такси. Към допълнителното
споразумение към договора за кредит е подписан и погасителен план. Приложени са
и действащите такси по жилищни и ипотечни кредити приложени 5.1 (физически
лица), както и държавни и нотариални такси за учредяване и заличаване на
ипотека.
След смъртта на Б.Т.А. и направения отказ от наследство от наследника Т.Б.Й.,
един от наследниците по закон на А., останалите наследници Д.А. и К.Х. са
подали молба за поемане на задълженията по кредита от Д.А..
На 24.04.2015 година е подписано допълнително споразумение към договора
за кредит с кредитополучателя Д.Х.А. и К.Б.Х., като съдлъжник. Посочено е, че
остатъкът по кредита е главница 42 407.96 евро, редовна лихва в размер на
6 773.05 евро, наказателна лихва в размер на 6 245.44 евро и заемни
такси в размер на 402.87 евро. Кредиторът се отказва от дължимата наказателна
лихва към 24.04.2015 година в общ размер на 6 245.44 евро, както и от
такса управление и такса изискуемост общо в размер на 200.64 евро. Установено
е, че след капитализация на дължимите лихви към датата на преструктуриране
одобреният остатък е в размер на 48 870 евро. Сключен е нов договор за
поръчителство, приложен е погасителен план и тарифа за дължимите такси и
разноски. Подписани са и Общи условия, действащи от м.октомври 2014 година.
От заключението на
съдебно-счетоводните експертизи основна и допълнителна, се установява, че кредитът е отпуснат и усвоен по разплащателната сметка
на клиена на 16.12.2008 година в размер на 36 100 евро. През целия период
от усвояването на кредита не е променян уговорения лихвен процент, който е в
размер на 8.79%, формиран от базов лихвен процент 4.69% + стандартна надбавка в
размер на 4.1 %. Експертът е посочил, че кредитът още от самото начало не е
обслужван редовно, не са спазвани падежните дати и погасителни вноски, съгласно
погасителните планова. От сключването на договора до първото допълнително
споразумение е погасена редовна лихва в размер на 4 247.69 евро при
дължима по погасителен план 5 015.40 евро. От 30.07.2010 година до
22.10.2012 година – датата на второ допълнително споразумение по кредита са
погасени 117.38 евро главница, 2 615.90 евро лихви, 0.89 евро просрочена лихва и 1 550.26 евро
такси закъснение, а по погасителен план дължимата главница е била 521.91 евро,
дължимите лихви 227.10 евро, а дължимите
такси – 152.91 евро. От 22.10.2012 г. до 24.04.2015 година по кредита е
погасена главница в размер на 362.03 евро., лихва – 2 605.04 евро, 2.38
евро просрочена лихва и 551.63 евро такси закъснение, а по погасителен план
дължимата главница е в размер на 1 258.19 евро, дължимите лихви
9 189.01 евро, а дължимите такси 336.42 евро.
Експертът е изготвил в табличен вид дължимите
погасителни вноски съгласно погасителен план от 16.12.2008 година и платените
суми по банковия кредит за процесния период от 18.06.2015 година до 18.06.2020
година. Посочил е, че съгласно сключения договор при уговорения лихвен процент
8.79 %, без капитализиране на договорната лихва съобразно допълнителните
споразумения разликата между дължимата и платената главница е 1 017.55
евро, а разликата между дължимата и платената възнаградителна лихва е
4 439.23 евро. Платената в повече просрочена лихва е в размер на 10.20
евро, като е съобразено, че предвид платената в повече лихва от дължимата, не
следва да се начислява лихва за забава. За процесния периода 18.06.2015 година
до 18.06.2020 година са начислени и такси в размер на 706.11 евро, които не са
платени. За периода промяна на
уговорения лихвен процент на възнаградителната лихва не е извършван.
В допълнителното заключение е посочено, че за периода
от 18.06.2015 година до 18.06.2020 година внесените суми за лихви, изчислени
само на база стандартната надбавка от 4.1 % са в размер на 9 367.65 евро,
а на основание базовия лихвен процент 10 715.62 евро.
Съдът, като съобрази
изложеното в исковата молба и доказателствата, представени към нея, приема,
че е сезиран с установителен иск с правно
основание чл. 146, ал. 1, пр.1, вр. чл. 143, т.11 и т.12 от ЗЗП
от Закона за защита на потребителите, да бъде обявен за нищожен Договор за
ипотечен кредит от 15.12.2008 г., Допълнително споразумение от 22.10.2012г. и
Допълнително споразумение от 24.04.2015 г., поради неравноправност на клаузите
относно определяне на лихвения процент - т. 7 от Договор за ипотечен кредит от
15.12.2008 г., т. 17 от Допълнително споразумение от 24.04.2015 г., т. 9.3 от
раздел III на Общи условия от 20.10.2014 г. към Допълнително споразумение от
24.04.2015 г. и т. 9.4 от раздел III на Общи условия от 20.10.2014 г. към
Допълнително споразумение от 24.04.2015г., поради което са нищожни и влекат
нищожност на целия договор за кредит; осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД да бъде осъдена Банката да заплати на
ищците поравно сумата от общо 40 000 лева, представляваща платени от тях
без основание суми за възнаградителна лихва за периода от 18.06.2015 година -
18.06.2020 година по договора за ипотечен кредит от 15.12.2008 година,
Допълнително споразумение от 22.10.2012 година и Допълнително споразумение от
24.04.2015 г., поради нищожност на Договора
и допълнителните споразумения, ведно със законната
лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане на
сумата, както и разноските по делото.
При условията на евентуалност е предявен
установителен иск с правно основание чл. 146, ал. 1, пр.1, вр. чл. 143, т.11 и т.12 от ЗЗП да бъде признато за установено, че клаузата на чл. 7 от Договора
за ипотечен кредит, сключен на 15.12.2008 година, на чл. 17 от Допълнителното
споразумение от 24.04.2015 година, както и клаузите на т. 9.3,р.III и т. 9.4,
р. III от Общите условия от 20.10.2014 година към Допълнително споразумение от
24.04.2015 година, неразделна част от договора са нищожни, като неравноправни;
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД да бъде осъдена Банката да заплати на
ищците поравно сумата в размер на общо 40
000 лева, представляваща платени от тях без основание
суми за възнаградителна лихва за периода от 18.06.2015 година - 18.06.2020
година по нищожни клаузи от договор за ипотечен кредит от 15.12.2008 година, Допълнително
споразумение от 24.04.2015 г. и Общи условия към Допълнително споразумение от
24.04.2015 г., ведно със законната лихва от датата на
подаването на исковата молба до окончателното плащане на сумата.
Претендират и направените съдебно-деловодни разноски.
Наличието на процесуална легитимация на ответника се
установява от служебна справка в Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел. Не се спори между страните, че ищците са
потребители по смисъла на § 13,т.1 от ДР на ЗЗП.
От събраните по делото доказателствата по делото се установява, че
между "БАНКА ДСК“ ЕАД – С.,
като кредитор, от една страна и Б.Т.А. (наследодателят на ищците) и ищцата Д.Х.А.,
като кредитополучатели, е сключен Договор за ипотечен кредит в размер на
36 100 евро със срок на издължаване 360 месеца, считано от
датата на неговото усвояване на равни месечни вноски съгласно погасителен план.
Уговорен е гратисен период от 84 месеца, който изтича на 16.12.2015 година.
Съгласно чл. 7 от договора главницата по кредита се олихвява ежемесечно с
годишен лихвен процент, формиран от базов лихвен процент 4.69 %, надбавка 4.1 %
- 8.79 %, като надбавката може да бъде намалена с отстъпка съгласно Условия за
ползване на преференциален лихвен процент по програма ДСК „УЮТ“.
След смъртта на Б.Т.А. и направения отказ от наследство от наследника Т.Б.Й.,
един от наследниците по закон на А., останалите наследници Д.А. и К.Х., ищци в
настоящото производство са подписали на 24.04.2015 година допълнително
споразумение към договора за кредит с кредитополучателя Д.Х.А. и К.Б.Х., като
съдлъжник.
Безспорно се установява, че уговореният в договора – чл.7, лихвен
процент не е изменян от сключването на договора до датата на подаването на
исковата молба. Поради нередовно обслужване на кредита са сключени допълнителни
споразумения от 30.07.2010 година, 22.10.2012 година и 24.04.2015 година, с
които неплатената възнаградителна лихва е капитализирана – прибавена към
неплатената главница, и върху нея е начислявана възнаградителна лихва и лихви
за просрочие.
Като
основание за нищожност на кредита и допълнителните споразумения ищците са се позовали
на нарушение на чл. 24, т.9 и т. 1 от Закона за кредитите за недвижими имоти за
потребители (ЗКНИП), тъй като кредитът не съдържа годишен процент на разходите по кредита
заедно с подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по
кредита за потребителя, както и обща сума, дължима от потребителя по кредита. Позоваването
на тези норми е неоснователно, тъй като същите са обнародвани в ДВ бр. 59/
29.07.2016 година и са неприложими в настоящия случай, тъй като законодателят
не им е придал ретроактивно действие, предвид разпоредбата на чл. § 4 от ПЗР на
ЗКНИП.
Наведени са
твърдения за наличие на неравноправни
клаузи по смисъла на чл. 143, ал.1, т.т. 11 и 12 от Закона за защита на
потребителите, а именно чл. 7 от Договора за ипотечен кредит, т.9.5 от Общите
условия към споразумението от 2012 година, както и т.17 от Споразумението от
2015 година и т.9.3 и т.9.4 от Общите условия към него, съгласно които банката
едностранно си предоставя възможността за промяна на базовия лихвен процент,
без да са посочени ясни правила относно методиката и условията, при които размерът
на лихвения процент може да се промени.
По
отношение на предявената нищожност поради неравноправност на чл. 7 от Договора
за ипотечен кредит, т.9.5 от Общите условия към споразумението от 2012 година,
както и т.17 от Споразумението от 2015 година и т.9.3 и т.9.4 от Общите условия
към него, произтичаща от това, че банката предвижда едностранно изменение на
възнаградителния си лихвен процент, без да дава ясни критерии за размера му, за
принципа на определянето му и да конкретизира основателни обективни причини,
които да налагат неговото изменение и то да е посочено
по начин, ясен и разбираем за потребителя.
Съгласно
константната практика на ВКС, за да бъде квалифицирана като неравноправна по
см. на Закона за защита на потребителите договорната клауза, следва да не е
индивидуално уговорена – чл. 146 от ЗЗП; да е сключена в нарушение на принципа
на добросъвестността; да създава значителна неравнопоставеност между страните
относно правата и задълженията – съществено и необосновано несъответствие между
правата и задълженията на страните; да е сключена във вреда на потребителя -
чл. 143. Предвиденото в чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП изключение за промяна на цената, в случая по договора
за кредит, е когато изменението се дължи на външни причини. С оглед преценката,
дали следва да се приложи разпоредбата, предвиждаща изключението, клаузите на
договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и
недвусмислен начин – чл. 147, ал.1 от ЗЗП. В конкретния случай, предвидената
възможност на банката за едностранна промяна на първоначално договорения лихвен
процент на възнаградителната лихва, се съдържа в чл.7 от договора и в Общите
условия, като е посочено, че методологията за определяне на базовия лихвен
процент, стойностите и промените му се оповестяват в офисите на кредитора и на
Интернет страницата му. Такава промяна е предвидена и в т.9 от Общите условия
към споразумението от 2012 година, т.17 от Споразумението от 2015 година и
т.9.3 и т.9.4 от Общите условия към него. В този смисъл между страните не е
постигнато съгласие за начина на формиране на възнаграждението по договора – ясни
и разбираеми за потребителя критерии за промяна на лихвата. При това положение
настоящият състав счита, че в случая не е приложимо изключението по чл. 144,
ал.3, т.1 от ЗЗП, тъй като банката не може да се счита за добросъвестна по
смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
Предвид изложеното, клаузите от процесния
договор, предвиждащи възможност за едностранна промяна на първоначално
уговорения лихвен процент са неравноправни и като такива са нищожни на
основание чл. 146, ал.1, пр.1 от ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал.5 от
ЗЗП наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води
до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи. От
данните по делото, няма основание да се приеме, че договорът е неприложим без
признатите за нищожни клаузи. В този смисъл исковата претенция за прогласяване
нищожността на целия договор за ипотечен кредит от 15.12.2008 година, поради
нищожност на чл. 7 от Договора за ипотечен кредит, т.9.5 от Общите условия към
споразумението от 2012 година, както и т.17 от Споразумението от 2015 година и
т.9.3 и т.9.4 от Общите условия към него, е неоснователна и недоказана и следва
да бъде отхвърлена.
По осъдителния иск по чл. 55 от ЗЗД, да бъде осъдена „Банка ДСК" ЕАД да заплати на
ищците сумата в размер на 40 000 лева, представляващи получени без основание,
лихви по нищожни клаузи от договора и надплатена недължаща се лихва по нищожни
клаузи от договора за кредит за периода от 18.06.2015г. до 18.06.2020г., както
и законната лихва дължима от момента на завеждане на исковата молба до
окончателно заплащане на сумите, като общите искани суми и законна лихва да им
бъдат присъдени поравно на основание чл. 127 от ЗЗД, за всяка от ищците.
Предявеният осъдителен иск има акцесорен характер и
неговото уважаване е обусловено от изхода от главния иск. Макар и непрецизно
формулиран връщането на сумата от 40 000 лева е претендирано, като
последица от нищожността на договора, поради наличие на неравноправни клаузи,
които по силата на чл. 146, ал.1, пр.1 от ЗЗП са нищожни и според ищеца влекат
нищожност на целия договор. При това положение предвид изхода от главния иск,
неоснователен и недоказан е и акцесорния за присъждане на сумите на това
основание. Неоснователна е и претенцията
за присъждане на законната лихва върху претендираната сума от датата на
предявяване на иска до окончателното плащане.
По отношение на предявения при условията на
евентуалност установителен иск с правно основание чл. 146, ал. 1, пр.1, вр. чл. 143, т.11
и т.12 от ЗЗП да
бъде признато за установено, че клаузата на чл. 7 от
Договора за ипотечен кредит, сключен на 15.12.2008 година, на чл. 17 от
Допълнителното споразумение от 24.04.2015 година, както и клаузите на т.
9.3,р.III и т. 9.4, р. III от Общите условия от 20.10.2014 година към
Допълнително споразумение от 24.04.2015 година, неразделна част от договора са
нищожни, като неравноправни; осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД да бъде осъдена Банката да заплати на ищците поравно
сумата в размер на общо 40 000 лева, представляваща
платени от тях без основание суми за възнаградителна лихва за периода от
18.06.2015 година - 18.06.2020 година по нищожни клаузи от договор за ипотечен
кредит от 15.12.2008 година, Допълнително споразумение от 24.04.2015 г.
и Общи условия към Допълнително споразумение от 24.04.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаването на
исковата молба до окончателното плащане на сумата, ведно с направените по делото разноски.
Посочените клаузи от договора ипотечен
кредит – чл.7, Допълнително споразумение от 24.04.2015 година – чл. 17, както и
клаузите на т. 9.3,р.III и т. 9.4, р. III от Общите условия от 20.10.2014
година към допълнително споразумение от 24.04.2015 година са неравноправни.
Същите не са индивидуално уговорени, тъй като в чл. 7 от договора единствено е
предвиден размерът на възнаградителната лихва по договора, формирана от базов
лихвен процент (БЛП) и стандартна надбавка, като е посочено, че БЛП се определя
периодично от кредитора. В действащите към този момент общи условия (ОУ –
01.10.2008 г.), р. ІІІ е посочено, че при промяна на лихвата следва да бъде
уведомен кредитополучателят по подходящ начин.
В чл. 17
от Допълнителното споразумение от 24.04.2015 година, е предвидено правото на
кредитора да извършва изменения или допълнения на ОУ, които стават задължителни
за кредитополучателя, който следва да бъде уведомен, чрез съобщения, поставени
на видно място в салоните на банката. В ОУ-версия октомври 2014 година, и
действащи към момента на сключване на допълнителното споразумение в р.ІІІ,
т.9.1 и т. 9.2 е посочен общо начина по който се променящия се лихвен процент, в.
т. 9.3 и т.9.4 е записано, че при промяна на лихвения процент се определя нов
размер на вноската за лихва, като се предоставя актуализиран погасителен план
при явяването на кредитополучателя в поделението на кредитора, а информацията
за новия размер на променливия лихвен индекс се оповестява в офисите и на
интернет страницата на кредитора. Така уговорените клаузи, касаещи промяна на
БЛП, са уговорени в ОУ, които действително са подписани от длъжниците, но
липсва постигнато между страните
съгласие за начина на формиране на възнаграждението по договора – ясни и
разбираеми за потребителя критерии за промяна на лихвата. При това положение
настоящият състав счита, че в случая е налице неравноправност на тези клаузи по
смисъла на чл. 143, ал.2, т. 10 и т.11 от ЗЗП, поради което същите на основание
чл. 146, ал.1, пр.1 от ЗЗП са нищожни. От
данните по делото не се установява наличието на хипотезата на чл. 144, ал.3,
т.1 от ЗЗП, предвиждаща изключение когато промяната се дължи на фактори, които
са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги, тъй като
условията за промяна на са ясно и разбираемо определени, и банката не може да
се счита за добросъвестна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
При тези
съображения евентуалния иск за прогласяване нищожност на посочените
неравноправни клаузи е основателен и следва да бъде уважен.
Предявен е
и акцесорен иск по чл. 55 от ЗЗС за връщане на получените вследствие на
нищожните клаузи и в този смисъл без основание, лихви за процесния петгодишен
период в размер на 40 000 лева. Така предявеният осъдителен иск на заявеното
основание е неоснователен и недоказан. Съображенията за това са следните. В
конкретния случай, видно от събраните по делото доказателства – допълнителни
споразумение и погасителните планове към тях, както и заключението на
съдебно-икономическата експертиза за процесния период банката-кредитор не се е
възползвала от уговорката за едностранна промяна на лихвения процент, уговорен в чл. 7
от Договора. При това положение не се установяват надвнесени суми за лихви на
основание промяна на БЛП.
Настоящата
инстанция счита за неоснователно релевираното основание за недействителност на
уговорената в договора възнаградителна лихва от 8.79%, като нервноправна клауза
поради липса на конкретна методика за изчисляването й, както в договора, така и
в допълнителните споразумение и общите условия. По отношение на уговорения
лихвен процент, като цена по договора за кредит и останала непроменена за
процесния период, е налице хипотезата на чл. 146, ал.1, пр.2 от ЗЗП, тъй като
са уговорени индивидуално.
Действително от приетото основно заключение
по назначената съдебно-икономическа експертиза се установява, че съгласно
сключения договор при уговорения лихвен процент 8.79 %, без капитализиране на
договорната лихва съобразно допълнителните споразумения разликата между
дължимата и платената възнаградителна лихва е 4 439.23 евро, т.е. налице е
надвнесена сума. Клаузата, от допълнителните споразумения към договора за
кредит, с които към размера на редовната главница се прибавят просрочени
задължения за лихва е т.нар. анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Олихвяването на лихвата е допустимо само при условията на чл. 294,
ал.1 от ТЗ и по отношение на нея е неприложима разпоредбата а чл. 13 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за оценка и
класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфичните
провизии за кредитен риск (отм.).
Такова основание за недействителност на клауза от договора не е въвведено от
ищеца нито в исковата молба, нито в първото по делото заседание, а едва с
писмените бележки. Поради наличие на противоречива практика по въпроса: „Длъжен
ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от
значение за решаване на правния спор, или следва да се произнесе по въпроса за
нищожността само ако заинтересованата страна е направила съответно възражение
за нищожност?“ е образувано т. д. № 1/2020 г. по описа на ВКС, Гражданска и Т.
колегии, като липсва произнасяне към датата на постановяване на настоящото.
Преобладаващата практика е, че съдът
не следи служебно за нищожността на сделката - в този смисъл са решение № 61/
22.04.2013 Г. по т.д. № 94/2012 г. На ВКС, І т.о., решение № 198/ 10.08.2015 г.
по гр.д. № 5252/ 2014 г. на ВКС ІV г.о.; решение № 202/ 27.02.2015 г. по т.д. № 4123/ 2013
г. на ВКС ІІ т.о.; решение № 161/ 19.07.2018 г. по гр.д. № 1561/
2017 г. на ВКС ІІ
т.о.; решение № 245/ 17.01.2020 г. на ВКС
по гр.д. № 4908/2018г. на ІІІ г.о.
При тези съображения искът предявен на
основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД да бъде осъдена Банката да заплати на ищците поравно
сумата в размер на общо 40 000 лева, представляваща платени от тях без
основание суми за възнаградителна лихва за периода от 18.06.2015 година -
18.06.2020 година по нищожни клаузи от договора за ипотечен кредит от
15.12.2008 година, ведно със законната лихва от датата на подаването на
исковата молба до окончателното плащане на сумата, е неоснователен и недоказан
и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на процеса, предвид на това че съгласно т.11
от ТР № 6/ 06.11. 2013 година по т.д. № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС, претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде
заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило
разглеждането на делото пред съответната инстанция, такива в конкретния случай
не следва да се присъждат, тъй като са заявени с писмената защита.
Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Д.Х.А., ЕГН **********,*** и К.Б.Х., ЕГН **********,***,
чрез адв. Х.Р., САК, с адрес: ***, против „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: град С., ул. „М.“ № 19, съдебен адрес:***,
Финансов център Ловеч, гл. юриск. В.Т., установителен
иск с правно основание чл. 146, ал. 1, пр.1, вр. чл. 143, т.11 и т.12 от ЗЗП
от Закона за защита на потребителите, да бъде обявен за нищожен Договор за
ипотечен кредит от 15.12.2008 г., Допълнително споразумение от 22.10.2012г. и
Допълнително споразумение от 24.04.2015 г., поради неравноправност на клаузите
относно определяне на лихвения процент - т. 7 от Договор за ипотечен кредит от
15.12.2008 г., т. 17 от Допълнително споразумение от 24.04.2015 г., т. 9.3 от
раздел III на Общи условия от 20.10.2014 г. към Допълнително споразумение от
24.04.2015 г. и т. 9.4 от раздел III на Общи условия от 20.10.2014 г. към
Допълнително споразумение от 24.04.2015г., поради което са нищожни и влекат
нищожност на целия договор за кредит, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Д.Х.А., ЕГН **********,*** и К.Б.Х., ЕГН **********,***,
чрез адв. Х.Р., САК, с адрес: ***, против „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: град С., ул. „М.“ № 19, съдебен адрес:***,
Финансов център Ловеч, гл. юриск. В.Т., осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД да бъде осъдена Банката да заплати на
ищците поравно сумата от общо 40 000 лева, представляваща платени от тях
без основание суми за възнаградителна лихва за периода от 18.06.2015 година -
18.06.2020 година по договора за ипотечен кредит от 15.12.2008 година,
Допълнително споразумение от 22.10.2012 година и Допълнително споразумение от
24.04.2015 г., поради нищожност на Договора
и допълнителните споразумения, ведно със законната
лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане на
сумата, като неоснователен и недоказан.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 146, ал. 1, пр.1, вр. чл. 143, т.10 и т.11 от ЗЗП,
по отношение на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
град С., ул. „М.“ № 19, съдебен адрес ***, Финансов център Ловеч, гл. юриск. В.Т.,
по иска предявен от Д.Х.А., ЕГН **********,*** и К.Б.Х., ЕГН **********,***,
чрез адв. Х.Р., САК, с адрес: ***, че клаузата на чл.
7 от Договора за ипотечен кредит, сключен на 15.12.2008 година, на чл. 17 от
Допълнителното споразумение от 24.04.2015 година, както и клаузите на т.
9.3,р.III и т. 9.4, р. III от Общите условия от 20.10.2014 година към
Допълнително споразумение от 24.04.2015 година, неразделна част от договора са
нищожни, като неравноправни.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Д.Х.А., ЕГН **********,*** и К.Б.Х., ЕГН **********,***,
чрез адв. Х.Р., САК, с адрес: ***, против „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: град С., ул. „М.“ № 19, съдебен адрес:***,
Финансов център Ловеч, гл. юриск. В.Т., осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД да бъде осъдена Банката да заплати на
ищците поравно сумата от общо 40 000 лева, представляваща платени от тях
без основание суми за възнаградителна лихва за периода от 18.06.2015 година -
18.06.2020 година по нищожни клаузи от договор за ипотечен кредит от 15.12.2008
година, Допълнително споразумение от
24.04.2015 г. и Общи условия към Допълнително споразумение от 24.04.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаването на
исковата молба до окончателното плащане на сумата, като неоснователен и недоказан.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: