Р Е Ш Е Н И Е
№ 261865
02.07.2021 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в
публично заседание на втори април две хиляди двадесет и първа година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 19690 по описа на съда за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове по чл. 108 ЗС от В.И. и П.М. срещу С.К..
Ищците твърдят, че с договор за
делба от 1997г. била прекратена съсобствеността върху нива от 8977 кв.м. За
уравняване на дяловете Л.Г. заплатил на друг съделител сумата от 50000 лева,
поради което собствеността възникнала в режим на СИО. Съпругата му починала на *****.
и оставила за свои наследници Л.Г., В.Л. И., П.Л.М. и внуци- С. К. и К. П..
Предвид горното намират, че притежават по 1/8 ид.ч. от имота. Впоследствие
имотът била разделен, като два от новите, с идентификатори **** и *****, били
прехвърлени единствено от Л.Г. на ответника. Искат да бъде установено правото
им на собственост върху общо 2/8 ид.ч. от имотите и да им бъде предадено
владението.
С
уточняваща молба, след указания на съда, насочват претенцията си и
срещу М.К.- съпруга на ответника при сключването на договора, с който се легитимира
като собственик.
В
срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от ответниците,
с които се оспорват претенциите. Възразяват, че имотът не е притежаван в режим
на СИО. Уравняване на дяловете имало единствено по отношение на съсобственика П.
К., поради което единствено по отношение на неговата 1/6 ид.ч. от земите можело
да се говори за възникване на СИО. Плащането обаче се отнасяло до друг делбен
имот, а не до процесния, а освен това било извършено с лично имущество на съделителя.
Изтъква се прехвърлянето на друг имот, част от разделения, по времето на брака
на Л.Г., която не била оспорена от съпругата му. Правят възражение за
придобиването на имота по давност от праводателя му. Иска се отхвърляне на
претенцията и присъждането на разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С решение на ПК М. от *****г. е било възстановено на
наследниците на П. Н. Г. правото на собственост върху 4 ниви в землището на
село К.
П. Г. е починал през ****г. като към момента на
възстановяването негови наследници са Л. П. Г.- син, П. Д. К. и К. Д. К.- синове
на починалата преди това негова дъщеря- С. К. и Т. П. Т.- дъщеря. Последната е
починала няколко дни след постановяване на решението на ПК, на ***. и е
оставила за наследници Н.И.Т.- съпруг, И.Н. Т.- син и П. Н. Т.- син.
На 10.04.1997г. между наследниците Л.П.Г., П. Д. К., К. Д.
К. и П. Н.Т. е сключен договор за доброволна делба, с който са били разделени
имотите по решението на ПК. Видно е, че в договора не са взели участие двама от
констатираните наследници в този момент- Н. И. Т.- съпруг и И. Н. Т.- син на
починалата Т. Т. Причината за сключване на договора единствено с участието на П.
Н. Т, следва да се търси в описаното в края на документа завещание от ****.
(няколко дни преди смъртта на Т. Т.). Предвид отразяването, като се вземе
предвид задължението на нотариуса да извърши проверка на правата на страните и
липсата на оспорвания в тази насока от страните, следва да се приеме, че П. Н.
Т. се е легитимирал като единствен носител на правата на своята майка по
отношение на имотите предмет на делбата.
Предвид горното, правата на съделителите към момента на
делбата са били 1/3 ид.ч. за Л.П.Г., 1/6 ид.ч. за П. Д. К., 1/6 ид.ч. за К. Д.
К. и 1/3 ид.ч. за П.Н. Т.
При тези права с доброволната делба в дял на П. Н. Т. е
предоставен имот с № *** с площ от 17524 кв.м., в дял на Л.Г. са предоставени
имот № *** с площ от 18016 кв.м., имот № ****, с площ 8977 кв.м. (процесен преди
разделянето му) и имот № *** с площ от 3890 кв.м.; в дял на К. Д. К. е
предоставен имот № *** с площ от 9000 кв.м. Последните два имота за образувани
от разделянето на имот № ****, видно от описанието им и представените към договора
документи. За уравняване на дяловете на съделителя П. Д. К. е платена сумата от
50000 лева от Л.П.Г..
При тези уговорки се установява, че П. Н. Т. и К. Д. К. са
приели, че получените от тях в дял имоти отговарят на притежаваните идеални
части. Същото се отнася и до Л.Г., на когото не се плаща уравняване. Плащане се
констатира единствено по отношение на П. Д. К. и то само от Л.Г.. Това
разкрива, че единствено притежаваната от този съделител 1/6 ид.ч. е била
предмет на уравняване и то единствено от Л.Г., който е получил по- голям дял от
съсобствените земи.
За да е действителен договорът за доброволна делба е
необходимо всяка от страните да получи дял в натура или парична равностойност.
Законът не изисква всеки от съделителите да придобие права върху делбената вещ,
а и в много случаи това е на практика невъзможно. Недействителност би била
налице единствено ако липсва изравняване на дяловете на съсобствениците. В тази
хипотеза е налице дарствено разпореждане, което би било нищожно. В настоящия
случай обаче в договора изрично е посочено, че П. К. е получил парична сума
срещу своя дял в имотите, която служи за уравняване на негови дял. Между
страните не е спорно, че към този момент Л.Г. е имал сключен гр. брак с М. Б. Г.
Тъй като за част от правата има парично уравняване, преценката за
вещния ефект на облигационната връзка следва правилата на възмездно придобиване.
Когато само единият съпруг е страна по сделката, съгласно презумпцията на чл. 19, ал. 1 СК (отм.), след като по
силата на възмездния договор се придобиват вещни права по време на брака, в
резултат на съвместен принос, който се предполага до доказване на противното,
то вещноправният ефект се разпростира и в патримониума на неучастващия по
сделката съпруг, по силата на законовата презумпция и приложимия законов режим
на СИО при действието на СК от 1985 г.
(отм.), предвид прекратяването на брака през 2007г. със смъртта на съпругата.
Опровергаването на
презумпцията за съвместен принос на съпрузите за придобитото по възмезден начин
по време на брака имущество, когато приобретател по сделката е само единият от
съпрузите, става чрез предявяване на иск (съответно възражение) за
трансформация с правно основание чл. 21, ал. 1
и /или ал. 2/
от същия СК от 1985г. /отм./, основан на твърдения, че влагането на лични
средства изключва приложението на презумпцията.
В настоящия случай,
презумпцията по отношение 5/6 ид.ч. (40/48ид.ч.) от имотите се опровергава от самия
договор за доброволна делба, решението на поземлената комисия и удостоверението
за наследници на П. Г. От тях е видно, че между П. Н.
Т., Л.П.Г. и К. Д. К. не е налице уравняване на дяловете, поради което
всеки от тях е придобил правата на другите двама в разпределения му имот/имоти
въз основа на съответното отстъпените на права в другите имоти. Придобитото от единия съпруг по време на брака по
силата на договор за поделяне на наследствено имущество право на собственост
върху недвижим имот е негова лична собственост по смисъла на чл. 21, ал. 1
и /или ал. 2/
от същия СК от 1985г. /отм./, съответно чл. 20, ал. 1 СК, ако при
делбата не са заплащани суми за уравнение на дяловете. В този смисъл Решение № 801 от 23.11.2004г.
на ВКС по гр. д. № 528/2004 г., I г. о. В действителност в договора има парично
уравняване, но то се отнася единствено до правата на П. К., а съгласно чл. 21,
ал. 2 СК от 1985г. (отм.) когато вещите, правата върху вещи и паричните влогове
са придобити отчасти с лично имущество, лично притежание на съпруга е съответна
част от придобитото, освен ако тази част е незначителна. Тъй като Л. Г. е
придобил правата на П. Т. и К. К. без уравняване на дяловете, притежаваните от
тях идеални части в имотите (вкл. процесния преди разделянето му) са станали
лична собственост на съпруга приобретател в замяна на неговите правата в
предоставените на тях имоти. Възмездно придобиване има само по отношение на 1/6
ид.ч. на П. К. и само за нея е приложима презумпцията за съвместен принос.
По-голям дял възникнал в режим на СИО не се установява от ангажираните
доказателства.
Доказателствената тежест
за опровергаването на презумпцията е за този, който предявява претенцията,
съответно възражението, и той следва да установи пълно и главно твърдението си за вложени извънсемейни- лични
средства, в придобиването на конкретното вещно право.
Не се установява сумата
от 50000 неденоминирани лева да е била платена за уравняване по отношение на
конкретен имот. Такова разграничение не е направено с договора за доброволна
делба, а и не може да бъде направено, защото П. К. се е легитимирал като
собственик на 1/6 ид.ч. от всички имоти, съответно следва да получи уравняване
на дяловете си за всички имоти, вкл. процесния преди разделянето му. Не се
установява и плащането да е било извършено само с лични средства да съделителя Л.Г..
За това бяха събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на самия Л.Г..
Изложените от него обстоятелства, преценени съгласно чл. 172 ГПК предвид
евентуалната му заинтересованост (страна по сделката с ответника), не могат да
бъдат кредитирани. Същите не са достатъчно конкретни, като сочи сума от 5000
лева, при записани в договора 50000 лева и заявява, че е взел пари на майка си,
която е починала 8 години по-рано- през 1989г. Следва да се посочи и че в
отговора на исковата молба липсват каквито и да било твърдения за произхода на
личните средства, които се заявява да са използвани. Показанията му
противоречат и на изложеното от свидетеля И., който е категоричен, че парите са
били взети от семейната къща на Г., от съпругата на Л.Г..
Извършената замяна на
част от имота, след разделянето му, не променя изводите. Те са относими към целия
имот № ***, доколкото разделянето не води до промяна в правото на собственост. Съпругата
е разполага с възможност да оспори сделката, но не и задължена да го прави.
Предвид горното,
презумпцията за съвместен принос не е оборена и правото на собственост върху
посочената 1/6 ид.ч. от имот № **** е възникнало в режим на СИО. След смъртта
на съпругата М. Б. Г. общността е прекратена и всеки от съпрузите се легитимира
като собственик на равна част от съвместното имущество или по 1/12 ид.ч. Само
тази 1/12 ид.ч. (равна на 4/48) преминава към наследниците на починалата при
равни права съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН. М. Б. Г. е оставила общо 4
наследника- Л.Г.- съпруг, В.И., П.М. и Р. - дъщери. Всеки от тях получава по
1/4 от 1/12 ид.ч. или по 1/48 ид.ч.
Няма спор между страните,
че имот № **** по КВС е разделен и в момента част от него съответства на
процесните имоти с идентификатори **** и **** по КК на с. К. След фактическото
разделяне на имота, няма данни за делба или други сделки, водещи до изменение в
правото на собственост, поради което ищците се легитимират като собственици на
по 1/48 ид.ч. от всеки имот. 45/48 ид.ч. са били лична собственост на Л.Г.
(40/48+4/48+1/48), а 1/48 ид.ч. е била собственост на другия наследник- Р. П.
Предвид извода, до който достигна съда за собствеността върху
процесните имоти, следва да бъде разгледано възражението за изтекла придобивна
давност на ответниците. Придобивната давност е оригинерно основание за
придобиване право на собственост чрез фактическото упражняване
съдържанието на това право и след изтичане на определен в закона период от
време. При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид
характеристиките на владението: непрекъснато /да не е загубено за повече от 6
месеца съгласно чл.81 ЗС/, спокойно /да не е установено по насилствен начин/,
явно /да не е установено по скрит начин/, несъмнително и с намерение да се
държи вещта като своя, като за последния елемент е предвидена презумпция в чл.
69 ЗС.
Тъй
като правото на собственост върху 1/6 ид.ч. е възникнало в режим на СИО,
праводателят на ответниците не би могъл да се позовава на давностно владение
преди 2007г., когато е починала съпругата му, тъй като с оглед разпоредбата на
чл. 115, ал. 1, б. "в" ЗЗД давност между съпрузи не тече. Началният
момент, от който насетне тя започва да тече, е прекратяването на брака.
С ТР № 1/28.06.2012 г. по т. гр. дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС е
постановено, че презумпцията
на чл. 69 ЗС се
прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато
съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от
наследяването. Наследяването е правен способ за преминаване на имуществото
на едно починало лице към неговите наследници и е правно основание за
упражняване на фактическата власт. Когато към наследяване се призовани повече
от едно лица, които са приели наследството между тях възниква наследствена
имуществена общност /съсобственост по наследяване/. Вътрешните отношения между
сънаследниците по ползване на общата вещ се уреждат съгласно правилата на чл. 31 ЗС. В тези случаи
сънаследниците, които упражняват фактическата власт върху определена
наследствена вещ имат качеството държатели на правата на останалите сънаследници.
За да започне в тяхна полза да тече придобивна давност е необходимо
завладяването на тези права да е
демонстрирано чрез действия, които недвусмислено да отразяват намерението
за своене и отричане правата на останалите сънаследници. В този смисъл Решение
№ 270/20.05.2010
г. по гр. дело № 1162/2009 г. на ВКС II г. о. Решение № 12/19.02.2014 г.
по гр. д. № 1840/2013 г., ВКС, I г. о., Решение № 115/28.10.2016
г. по гр. д. № 977/2016 г., II г. о. и Решение № 214 от 28.10.2015
г. по гр. д. № 1919/2015 г. на ВКС, I г. о.
След като фактическата власт е била упражнявана от един
наследник, за да започне в негова полза да тече придобивна давност е
необходимо завладяването на тези права да бъде демонстрирано. От събраните доказателства обаче не установява Л.Г. да е
противопоставил намерението си за своене на своите дъщери. Ползването на целия имот, което може да се
възприеме и като упражняване на правото по чл. 31 ЗС
не е достатъчно, за да се квалифицира като владение за себе си на частите на
останалите. В този смисъл Решение № 302 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 1168/2010 г., I г. о., ГК.
Осъществяваното от
ответниците владение върху имотите в момента не се оспорва.
Поради
това предявените претенции са основателни до 1/48 ид.ч. от имотите, а за
разликата до 1/8 ид.ч., равняваща се на 6/48 ид.ч. са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищците следва да бъде присъдена сумата
от 149.61 лева разноски по съразмерност.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответниците следва да бъде присъдена сумата
от 1000 лева разноски по отхвърлената част от иска. Направеното възражение за
прекомерност е неоснователно, защото възнаграждението се отнася до защитата на
двамата ответници, или по 600 лева с ДДС за всеки от тях.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на С.К.К., ЕГН ********** и М.П.К., ЕГН **********,***, че В.Л.И., ЕГН **********, с адрес: ***.
******, е собственик на 1/48 ид.ч. И че П.Л.М., ЕГН **********, с адрес ***, е
собственик на 1/48 ид.ч. от следните недвижими имоти: поземлен имот с
идентификатор **** по КК и КР на село К., община М., одобрени със заповед ****
на АГКК, местност М., с площ: 5000 кв.м., трайно предназначение: земеделска,
начин на трайно ползване: нива, номер по предходен план: *****, при съседи
поземлени имоти с идентификатори: **** И поземлен имот с
идентификатор ***** по КК и КР на село К., община М., одобрени със заповед *****.
на изп. дир. на АГКК, местност М., с площ: 3000 кв.м., трайно предназначение:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, номер по предходен план: ****, при
съседи поземлени имоти с идентификатори: *****, КАТО ОСЪЖДА С.К.К., ЕГН ********** и М.П.К., ЕГН **********,***, да
предаване на В.Л.И., ЕГН **********, с адрес: ***.
****, владението на 1/48
ид.ч. И на П.Л.М., ЕГН **********, с адрес ***, владението на 1/48 ид.ч.
от описаните недвижими имоти, а именно: поземлен имот с идентификатор ***** по
КК и КР на село К., община М., одобрени със заповед ****. на ****. на АГКК,
местност М., с площ: 5000 кв.м., трайно предназначение: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, номер по предходен план: *****, при съседи поземлени
имоти с идентификатори: ***** И поземлен имот с идентификатор ***** по
КК и КР на село К., община М., одобрени със заповед ****. на изп. дир. на АГКК,
местност М., с площ: 3000 кв.м., трайно предназначение: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, номер по предходен план: ***, при съседи поземлени имоти
с идентификатори: ******, като ОТХВЪРЛЯ исковете
за разликата ДО 1/8 ид.ч., равняваща се на 6/48 ид.ч.
ОСЪЖДА С.К.К.,
ЕГН ********** и М.П.К., ЕГН ********** да заплатят на В.Л.И.,
ЕГН ********** и П.Л.М., ЕГН **********, ЕГН **********,
сумата от 149.61 лева разноски по делото по
съразмерност.
ОСЪЖДА В.Л.И.,
ЕГН ********** и П.Л.М., ЕГН **********, да
заплатят на С.К.К., ЕГН ********** и М.П.К., ЕГН **********, сумата от 1000.00 лева разноски по делото по съразмерност.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.