№ 668
гр. София, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20241000503377 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „Армеец против решение от
21.08.2024г по гр.д. № 972/2022г. на Софийски градски съд, I - 24 състав, в
осъдителната част, в която е уважен предявеният от Р. Я. Р. иск по чл.405 ал.1 КЗ за
сумата 44 000лв, представляваща застрахователно обезщетение по щета №
10021030112801, ведно със законната лихва от 31.01.2022г, както и на осн. чл. 409 КЗ
сумата 488,89лв, представляваща обезщетение за забава за периода 22.12.2021г-
30.01.2022г.
Поддържат се оплаквания за неправилност на решението, поради липсата на
предпоставки по чл.405, ал.1 КЗ, тъй като установените факти реализирали основание
по чл. 408, ал. 3 КЗ за отказ на застрахователя да заплати застрахователно
обезщетение. Изтъква се в тази връзка, че с поведението си ищецът не изпълнил
задължението си по т. 50.3 от общите условия да предприеме всички обичайни и
разумни действия за предпазване на застрахованото МПС – оставил е автомобила
отключен, респ. не е активирал алармената система и единият от ключовете е бил в
него. Посочва се, че действително автомобилът е бил паркиран под навеса в двора на
ищеца, затворен с метални врати, но това обстоятелство не го освобождава от
задължението да го заключва винаги, когато го напуска. Твърди се още, че
установените факти водят до изключване на риска по т.16.14 /“когато застрахованото
1
МПС е било незатворено и/или незаключено и/или с невключване на устройство за
защита или сигнално-охранителна система“/ и т.14.5 /“когато ключовете за МПС или
свидетелство за регистрация са оставени в МПС“/, т.14.5 /“действия извършени с
груба небрежност от застрахования, предизвикали застрахователното събитие“/. При
условията на евентуалност се твърди, че съдът неправилно приел, че възражението по
т.61 от ОУ е неконкретизирано – същото било въведено в срока за отговор по чл.131
ГПК и включително бил посочен процент, с който да се намали обезщетението, поради
това подлежало на разглеждане и уважаване. Иска се отмяна на обжалваното решение
и постановяване на ново по същество, с което се отхвърлят исковете.
В срок е постъпил отговор на жалбата от ищеца Р. Р. с възражения, че съгласно
константната съдебна практика, за да възникне правото на застрахователя да откаже
плащането на застрахователно обезщетение освен неизпълнение с оглед интереса на
застрахователя, трябва да се установи и причинно-следствена връзка между това
неизпълнение и възникването на застрахователното събитие, каквато не е доказана в
процеса. Твърди се, че наред с изводите на съда, че т.61 от Общите условия
въпросната клауза да е неконкретизира, тя се явявала и неравноправна по смисъла на
чл.143, ал.1 ЗЗП - ищецът имал качеството на потребител и тя нарушавала баланса в
отношенията потребител- търговец.
Софийският апелативен съд, след като прецени доводите на страните и съобрази
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Решението е валидно и допустимо в обжалваната осъдителна част /чл.269
ГПК/.
Пред първата инстанция са разгледани искове по чл. 405, ал. 1 и чл. 409 от
Кодекса за застраховането. Като правопораждащи факти ищецът е изтъкнал наличието
на застрахователно правоотношение с ответния застраховател, обективиран в полица
„Каско“ и „Злополука“ за собствения му автомобил марка „Мерцедес“ и настъпване на
застрахователното събитие на 18.06.2021г. Тогава установил, че лекият автомобил е
откраднат от двора на къщата му, а металните врати на гаража - взломени. Образувана
била преписка по щета и последвал отказ на застрахователя с писмо изх. № 100-5857
от 29.12.2021г, в което се посочвало, че е налице изключен риск, който не покрива
Клауза „К“ от общите условия, а именно: 16.14.2. „когато застрахованото МПС е било
незатворено и/или незаключено, и/или с невключена или неизправна сигнално-
охранителна система и/или допълнително монтирана система или устройство за
защита“; и 16.14.3. „когато ключовете за МПС и/или дистанционното управление на
сигнално - охранителната система и/или свидетелството за регистрация на МПС —
част I и/или част II и/или документите за собственост на МПС са оставени в МПС или
без необходимия контрол извън МПС“. Твърди се, че процесният лек автомобил е бил
2
заключен и паркиран в специално пригодения за опазване на МПС от кражба навес в
двора на къщата му със заключени метални врати, и че съгласно раздел „Други
условия" от застрахователната полица, не се прилага изискването на т.38.1 от Общите
условия на застраховка „Каско" за наличие на сигнално-охранителна система като
задължително условие за покриване на рисковете. Изтъква още, че не е оставял
ключове за лекия автомобил вътре в него, нито без необходимия контрол извън него,
както и че никога не е разполагал с втори оригинален ключ. Посочва, че последния
изискан от ответника документ - постановление за спиране на досъдебното
производство му е представен на 23.11.2021г., поради което срокът по чл. 405 от КЗ е
изтекъл на 13.12.2021г., от следващия ден ответникът е в забава и дължи обезщетение
за забавено изпълнение.
В срока за отговор ответникът е оспорил исковете по основание с възражения, че
в случая е налице изключен риск - по т.14.5, т.16.14.2 и т.16.14.3 от общите условия по
застраховката и § 1, т. 3 ДР КЗ - ищецът е проявил груба небрежност като е оставил
автомобила незаключен и контактния ключ в него; при сключване на последната
застрахователна полица, ищецът е заявил неверен брой контактни ключове да са
налични за автомобила, не е декларирал пред застрахователя, че след преустановяване
на движението на автомобила, съответно паркирането му, е напуснал същия без да
заключи вратите, като е оставил и контактния ключ в него. При условията на
евентуалност оспорва дължимостта на застрахователното обезщетение с възражението,
че е налице неизпълнение на множество задължения по застрахователния договор,
които са значителни с оглед интереса на застрахователя /т.50.1, т.50.2, т.50.3, т.50.4 и т.
58.2 от Общите условия/, затова е произнесен отказ на основание чл. 50.9 от същите, и
че при тези нарушения следва да бъде редуцирано застрахователното обезщетение с не
по-малко от 90%. Като конкретни правоизключващи факти се сочат обстоятелствата,
че ищецът е разполагал с два контактни ключа, и че от личните му изявления пред
орГ.те на досъдебното производство става ясно, че автомобилът е бил оставен
отключен заедно с един от оригиналните ключове в него.
Като безспорни от първата инстанция са били отделени фактите относно
наличието на валиден застрахователен договор между страните, по който ищецът е
заплатил дължимата застрахователна премия, и че в срока на действие е възникнало
застрахователното събитие – кражба на застрахования лек автомобил. Не са спорни и
фактите, че по случая е било образувано досъдебно производство пр. пр. №
21282/2021 г. по описа на СРП, спряно с постановление от 16.07.2021г., както и че
ищецът е заявил пред ответника претенция, образувана в преписка по щета №
10021030112801 и предоставил в тази връзка 1 бр. оригинален ключ, свидетелството за
регистрация на МПС част II (малък талон). С писмо изх. № 100-5857 от 29.12.2021г. е
отказано плащане на застрахователното обезщетение на основание т. 16.14.2. и на
основание т. 16.14.3. от общите условия, поради наличие на изключени от
3
застрахователното покритие рискове.
По делото е представена сключената между страните застрахователна полица
от 03.12.2020г. с предмет - застраховка „Клауза П – пълно каско“ с период на покритие
14.12.2020г. – 13.12.2021г. за сума от 44 000 лв. В този документ ищецът изрично е
декларирал, че „настоящата полица, въпросник – предложение за сключване на
застраховката, общите условия и специалните условия за застраховка „Каско на МПС“,
„Автомобилен асистанс за чужбина“ и „Злополука на местата в МПС“ са неразделна
част от застрахователния договор.
Приобщени като доказателства са и общите условия за застраховка на моторни
превозни средства „Каско“. Съгласно клаузите на т. 12 в раздел I „Общи положения“ и
т. 13 от раздел XVIII „Дефиниции“ застрахователят покрива пълна загуба или частична
щета на застраховането МПС, причинени от всички рискове, включително кражба. В
раздел IV са посочени изключените рискове, сред които т. 16.14.2 „когато
застраховането МПС е било незатворено и/или незаключено и/или с невключена или
неизправна сигнално-охранителна система и/или допълнително монтирана система
или устройство за защита”; т. 16.14.3. „когато ключовете за МПС и/или
дистанционното управление на сигнално-охранителната система и/или свидетелството
за регистрация на МПС част I и/или част II и/или документите за собственост на МПС
са оставени в МПС или без необходимия контрол извън МПС“ и т. 16.14.4 „когато
някои от ключовете за МПС и/или свидетелство за регистрация на МПС – част I и/или
част II, документите за собственост на МПС са отнети и/или изгубени, преди
настъпването на застрахователното покритие, но застрахованият или ползващото МПС
лице не са уведомили писмено застрахователя за това, най – късно в тридневен срок от
установяване на отнемането или изгубването им“.
В посочените общи условия са вписани и задълженията на застрахования по време
на действие на застрахователния договор: т. 50.1 „при сключване на застраховката да
обяви всички данни и обстоятелства, които са му известни за обекта на застраховане и
които са от съществено значение за риска, като отговори писмено на всички въпроси,
поставени от застрахователя“; т. 50.3 „да предприема всички обичайни и разумни
предохранителни действия и мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди“;
т. 50.4 „при напускане на МПС да не оставя ключовете контактни и/или за заключване,
дистанционното управление на алармата, и/или свидетелството за регистрация на
МПС – част I и/или част II, и/или документ за собственост и винаги да го заключва и
да включва сигнално – охранителната система на автомобила“. Съгласно т. 50.9 „при
неспазване на което и да е било задължение на застрахования по т. 50, застрахователят
може да намали или да откаже изцяло изплащането на застрахователно обезщетение“.
В т. 61 от общите условия е предвидено „при неизпълнение от страна на застрахования
на задълженията му по посочените по-горе разпоредби, както и ако не спази сроковете
4
по т. 58.2.2 или т. 58.2.3, или не представи който и да е от документите и/или
реквизитите по т. 59, застрахователят може да намали или откаже изплащане на
обезщетение”.
Спорни от фактическа страна са фактите, имащи отношение към
правоизключващите възражения на ответника и отнасящи се до състоянието, в което е
бил оставен застрахования автомобил, и наличието или не на втори оргинален ключ
при сключване на застрахователния договор.
В тази връзка ответникът е представил писмени документи, удостоверяващи
личните изявления на ищеца пред разследващите орГ. /л. 42–45 и л.46-48/, в които
самият той е декларирал непосредствено след кражбата, че автомобилът е оставен от
него отключен, както и че вътре в него е бил ключа за автомобила и талон две за
същия. Представени са и писмени доказателства -първото от които депозирано от
ищеца на 19.06.2021г. сведение за настъпилия застрахователен риск /л. 63/, в което е
декларирано, че колата е закупена с един контактен ключ и един ключ за печка,
малкият талон е останал в нея, и че не може да намери контактния ключ. За разлика от
писменото сведение, подадено след кражбата на автомобила, в предхождаща
декларация /л.66-67/ от 10.12.2018г. ищецът лично е декларирал, че процесното МПС
притежава 2 броя оригинални ключове, а към 10.12.2019г. 1 брой оригинален ключ и 1
брой сервизен ключ.
За различни обстоятелства свидетелстват допуснатите по искане на ищеца
свидетели Р. /негова съпруга/ и С., че автомобилът е бил закупен и транспортиран с
два ключа – оригинален за заключване и друг за отопление. В показанията на
съпругата Р. се съдържа описание на начина, по който е съхраняван въпросния
автомобил – двора на собствения им имот, ограден с ограда в изграден навес с
метални врати, винаги заключени и отварящи се с дистанционно управление.
При противоречие в доказателствата правилно първоинстанционният съд е
придал по-голяма доказателствена тежест на писмените, в които се съдържа личното
изявление на ищеца, последователно поддържано при сключването на три
застрахователни договора относно наличието на два ключа – първоначално два
оригинални, а после - оригинален и сервизен. Тези документи кореспондират със
сведението пред разследващите орГ., в което отново лично ищецът е декларирал, че
автомобилът е оставен от него отключен, както и че вътре в него е бил и ключа за
автомобила. Писмените доказателства дискредитират показанията на разпитаните
свидетели и конкретно на съпругата Р. в частта, в която се твърди, че са разполагали
само с един оригинален ключ, и че в деня на кражбата автомобилът е бил заключен.
Така установените идентично с първата инстанция факти потвърждават от правна
страна решаващите изводи на първата инстанция по следните съображения:
В чл. 408, ал. 1 КЗ са уредени хипотезите, при които застрахователят може да
5
откаже изплащане на застрахователно обезщетение при имуществено застраховане: 1.
при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да
получи застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното
обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение на задължение по застрахователния
договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на
застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело
до възникване на застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със закон.
От друга страна, разпоредбата на чл.408, ал.3 КЗ поставя като изискване
неизпълнението на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования да е значително с оглед интереса на застрахователя и да е довело до
възникване на застрахователното събитие. Фактически се установява, че
застрахованият е допуснал неизпълнение на задължения по застрахователния договор
–автомобилът е оставен отключен заедно с намиращия се в него оригинален ключ за
управление. За да възникне, обаче правото на застрахователя по чл. 408, ал. 1, т. 3 от
КЗ да откаже плащане на застрахователно обезщетение, трябва да е налице причинна
връзка между неизпълнението на задължението на застрахования и настъпилото
застрахователно събитие / в този смисъл определение № 182 от 06.04.2021 г. по т.д. №
1015/2020 г. на ВКС, ІІ т.о., определение № 273 от 19.05.2021 г. по т.д. № 1737/2020 г.
на ВКС, ІІ т.о. и др./
Нормативната уредбата в КЗ /в сила от 01.01.2010 г./ е аналогична на уредбата по
чл.211 от КЗ (отм.), поради което и съдебната практика по последната норма е
актуална и при действието на КЗ /в сила от 01.01.2016 г./. По отношение на правото на
застрахователя да се позове на основание за отказ от плащане по чл.211 от КЗ (отм.),
сега чл.408 от КЗ, следва да се има предвид съдебна практика, включително решение
№ 168 от 11.05.2016 г. по т. д. № 2284/2014 г., т К, II ТО на ВКС, съобразно което не
всяко задължение на застрахования, скрепено с договорна санкция за отказ за
заплащане на застрахователно обезщетение, може да се приеме за договорено в
съответствие с нормата на чл. 211, т. 2 от КЗ (отм.) и да обуслови отказ, единствено на
основание факта на неизпълнението му, без установяване на причинна връзка с
конкретно застрахователно събитие, а само това, което по своето съдържание би могло
да обуслови като последица настъпване на застрахователното събитие или увеличен
размер или обхват на вредите, или е от естество да препятства доказването им.
При преценката на тази съдебна практика, обаче следва да се държи сметка за
различията между чл. 207 от КЗ (отм.) и уреждащия идентичните отношения чл. 395
от действащия КЗ. От смисъла на чл.395 ал. 5 КЗ следва, че се изисква съществуване
на причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението на
застрахования и настъпването на застрахователното събитие както за отказа за
6
плащане на застрахователното обезщетение, така и за неговото намаляване. Съгласно
цитираната разпоредба, независимо от ал. 4 застрахователят е длъжен да изплати
обезщетение, когато неизпълнението на задължението на застрахования по ал. 1 и 2 не
е в причинно-следствена връзка с настъпването на застрахователното събитие или е
невъзможно определянето на вида или размера на вредата. От тълкуването на тези
разпоредби следва, че за да бъде упражнено правото на застрахователя както да
откаже, така и да намали застрахователното обезщетение, при действащия КЗ,
неизпълнението на застрахования трябва да е в причинно-следствена връзка с
настъпилото застрахователно събитие. Наличието на тази връзка е предпоставка за
законосъобразното упражняване на правото по чл. 396, ал. 4 от КЗ и при спор за това
между застрахования и застрахователя, тя трябва да бъде установена от последния.
Съгласно чл.395, ал.4, изр. второ КЗ в случай, че настъпването на
застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1, но
това неизпълнение не е предвидено като основание за отказ в договора,
застрахователят може да намали застрахователното обезщетение съответно на
тежестта на неизпълнението. В чл. 395 ал.1 КЗ е предвидено задължение за
застрахования да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди,
да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните орГ. за отстраняване на
източниците на опасност за причиняване на вреди.
Във въззивната жалба ответникът е заявил възражение за нищожност на
предвидената в общите условия договорна клауза по т.50.9 /погрешно посочена като
т.61, която няма отношение към спорния казус/, поради неравноправност по смисъла
на чл.143 ал.1 ЗЗП затова, че нарушава баланса в отношенията между търговеца и
потребителя и не съответства на изискването за добросъвестност при сключване на
потребителски договори. Възражението следва да се разгледа по същество, тъй като
съдилищата следят служебно за наличие на фактически и/или правни обстоятелства,
обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор, поради това не се
преклудира с изтичане на срока за отговор и включително може да бъде наведено за
първи път във въззивното производство. Вменените с клаузата на т.50.9 от общите
условия задължения на застрахования, които дават основание на застрахователя да
откаже или намали застрахователното обезщетение, са по т.50.1, т.50.2, т.50.3, т.50.4:
уведомяване на застрахователя, ползване на застрахования автомобил с грижата на
добър стопанин; предприемане на мерки за опазване на автомобила, като при
напускане не се оставят ключове /контактни или за заключване/, дистанционно
управление и/или свидетелство за регистрация на МПС, да заключва и включва
сигнално-охранителна техника. Посочените задължения произтичат и от законовата
уредба: по чл.403 КЗ - за уведомяването; по чл.408 т.3 КЗ - при неизпълнение на
задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на
застрахователя и е довело до възникване на застрахователното събитие. Законодателят
7
допуска отказ от плащане на застрахователното обезщетение след настъпване на
събитието при неизпълнение на задълженията на застрахования по чл.408 т.3 КЗ.
Цитираните клаузи в общите условия, към които препраща т.50.9, представляват
конкретизация на мерките за предотвратяване и ограничаване на вредите,
неизпълнението на които може да послужи като основание на застрахователя да
откаже застрахователното обезщетение. Договорната клауза е в съответствие със
закона, уреждащ правоотношенията по договора за имуществена застраховка, поради
което само поради предвидената възможност за отказ, респ. намаляване на
обезщетението, същата не е неравноправна.
Действителността на обсъдената договорна клауза не променя решаващите по
същество изводи, тъй като надлежното упражняване на правото на застрахователя да
откаже, респ. намали застрахователното обезщетение изисква освен неизпълнение на
задължения на застрахования по закон или както в случая конкретизирани в
застрахователния договор, но също и наличие на причинно-следствена връзка
между това неизпълнение и настъпването на застрахователното събитие.
Както правилно е прието от фактическа страна автомобилът е бил паркиран в
двора на собствения на ищеца имот в специално пригоден за съхранението му навес с
механични метални врати, които са били заключени и проникването през тях е станало
с взлом. Тези обстоятелства освен, че се установяват от гласните доказателства, не са
били оспорени от ответника. Съществуването на друго специално пригодено средство
за защита на лекия автомобил изключва наличието на пряка причинно-следствена
връзка между неизпълнението на застрахования и настъпването на застрахователното
събитие, което от своя страна потвърждава изводите на първата инстанция, че не са се
осъществили в полза на застрахователя предпоставките да откаже плащането, респ. да
намали застрахователното обезщетение. Правилно поради това е било присъдено
обезщетение в размер на 44 000лв, което е в рамките на покрития застрахователен риск
и съответства на пазарната стойност на автомобила, определена от неоспорената
автотехническа експертиза, заедно със законната лихва за забавено изпълнение.
С оглед, че изводите на двете инстанции като краен резултат съвпадат
обжалваното решение ще следва да се потвърди.
При този изход на делото няма основание за изменение на присъдените пред
първата инстанция разноски. Пред настоящата въззивна инстанция право на разноски
ще има само въззиваемия ищец, който е представил доказателства за сторени разноски
за адв. възнаграждение в размер на 5040лв с ДДС. Своевременно насрещната страна е
направила възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност, което по същество е
неоснователно, тъй като възнаграждението с включен ДДС е приблизително в
предвидените размери по чл.7,ал.2,т4 от Наредба №1/2004г, които въпреки че нямат
задължителен характер, служат като ориентир за съдилищата.
8
Водим от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.08.2024г по гр.д. № 972/2022г. на Софийски градски
съд, I - 24 състав в обжалваната осъдителна част.
Осъжда ЗАД „Армеец ЕИК ********* да заплати на Р. Я. Р. сумата от 5040лв,
представляваща разноски пред въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчване препис на страните при наличие на предпоставки по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9