Определение по дело №341/2018 на Районен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

  гр. Пазарджик, 16.04.2018 г.

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 341 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

            Ищецът В.С.Р. чрез пълномощника си адв. К. твърди, че от началото на 2013 г. с ответницата заживели на семейни начала в дома на родителите му. От съвместното им съжителство на 29.09.2014 г. се родило малолетното им дете Стоян Веселинов Р..

            Твърди, че по време на съвместното им съжителство ответницата не полагала грижи за детето. Това било повод за чести скандали между нея и неговите родители, в резултат от което многократно ответницата се изнасяла от дома им и оставяла детето на грижите на ищеца. След няколко дни се връщала вкъщи, а ищецът се съгласявал с това.

            От м. септември 2017 г. ищецът и ответницата наели апартамент, в който заживели с детето, но начинът им на живот не се променил.

            Твърди, че след 30.09.2017 г. ответницата напуснала съвместната им квартира и задължавала ищеца всеки ден след като вземе детето от детска градина да го води пред блок в кв. „Белите брези“, където твърдяла, че е на квартира.

            Описва конкретен случай, в който заварил ответницата в дома на нейна приятелка мъртво пияна и с нарязани вени. Ищецът я съжалил и я прибрал при себе си, но след няколко дни тя отново напуснала жилището и заживяла с друг мъж.

            Твърди, че по време на съвместното им съжителство ответницата не е работила, а само той се грижил за детето – водил го и го взимал от детска градина, задоволявал ежедневните му битови нужди. Принудил се да напусне квартирата и да се върне в апартамента на родителите си, за да могат да му помагат в отглеждането на детето.

            Твърди, че ответницата завела против него дело за домашно насилие, само за да се снабди с доказателства против него при евентуален спор за родителски права.

            Счита, че с ответницата не могат да живеят като семейство.

Намира, че тя ще повлияе негативно на детето, а той е по-добрият родител.

            Моли съда да му предостави упражняването на родителските права върху малолетния Стоян Веселинов Р.; да определи местоживеене на детето при бащата; да определи подходящ режим на лични отношения с майката и да осъди ответницата да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 150 лв., считано от 30.09.2017 г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване.

            Моли да бъдат определени привременни мерки по отношение на упражняването на родителските права и местоживеенето на детето.

            Прилага писмени доказателства: удостоверение за раждане, служебна бележка, договор за наем, заповед за незабавна защита, определение, ведно с призовка.

            Моли да бъде изготвен социален доклад за детето на адреса на неговия баща.

            Моли да бъдат допуснати до разпит четирима свидетеля при режим на довеждане, които ще установят изложените в исковата молба обстоятелства.

            Ответницата М.О.К. в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез пълномощника си адв. Бързанова оспорва иска и фактите, изложени в исковата молба.

            Твърди, че винаги се е грижила за детето, като не отрича подкрепата от страна на майката на ищеца.

            Твърди, че в началото на месец септември 2017 г. ищецът ѝ нанесъл побой, поради което тя и детето напуснали съвместното жилище. След случилото се била стресирана и се чувствала безпомощна. Признава, че ищецът я видял в състояние на силен емоционален срив, но счита, че той е осъзнал, че това се дължи на неговото отношение към нея, затова я помолил да се прибере в жилището им и тя се съгласила.

            Твърди, че се опитвала да нормализира отношенията помежду им, но ищецът почти всекидневно злоупотребявал с алкохол. Детето ставало свидетел на скандалите помежду им, а ищецът започнал да води интимната си приятелка в квартирата.

            Разделели се окончателно през месец ноември 2017 г.

            Твърди, че на 24.12.2017 г. била обект на домашно насилие от страна на ищеца и родителите му.

            Нова година ответницата искала да празнува заедно с детето при майка си и сестра си в Амстердам, но заминала сама, тъй като ищецът в последния момент се отказал от даденото съгласие за пътуване на детето в чужбина.

            Твърди, че на 05.02.2018 г. започнала работа и си наела квартира. След като се стабилизирала емоционално започнала да се грижи за детето.

            Сочи, че на 08.02.2018 г. ищецът управлявал автомобила си в пияно състояние и  със споразумение по НОХД № 273/2018 г. на Районен съд – Пазарджик се признал за виновен и му било наложено наказание.

            В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е предявила против ищеца насрещен иск, с който моли да ѝ бъде предоставено упражняването на родителските права, местоживеенето на детето да бъде определено при нея, да бъде определен режим на лични отношения с бащата и той да бъде осъден да заплаща издръжка на детето в размер на 200 лв. месечно, считано от 01.03.2018 г. до настъпването на основания за изменението или прекратяването ѝ, както и да бъде постановено решение, заместващо съгласието на бащата за пътуване на детето до Кралство Холандия, като съдът допусне предварително изпълнение.

            Към писмения отговор и насрещната искова молба ответницата прилага писмени доказателства: трудов договор, договор за наем, заповед за незабавна защита, протокол от съдебно заседание, резервация за пътуване от София до Амстердам и обратно.

            Моли да бъдат допуснати до разпит трима свидетеля при режим на довеждане за установяване на твърдените факти.

            В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ищецът (ответник по насрещния иск) е представил писмен отговор, с който оспорва изцяло твърденията в насрещната искова молба. Отрича майката да се е грижила за детето. Описва ежедневието ѝ по времето, когато са живели при неговите родители. Сочи, че е оттеглил съгласието си за пътуване на детето в Холандия поради предизвикания от нея скандал на Бъдни Вечер, а и поради опасенията си майката и детето да се преместят да живеят в Холандия. Твърди, че делото за домашно насилие е приключило пред районния съд с отхвърляне на молбата и отмяна на заповедта за незабавна защита, а делото от частен характер, образувано срещу него за побой, нанесен през месец септември е все още висящо. Отрича да е имал интимна приятелка докато е бил с ищцата и да е водил такава в квартирата. Счита майката за неуравновесена и неспособна да се грижи за детето, а започването ѝ на работа и наемането на квартира твърди, че е с цел да се представи в по-добра светлина. Моли насрещният иск да бъде отхвърлен. Моли да бъдат допуснати до разпит при режим на довеждане четирима свидетели, всеки от който ще установява отделни обстоятелства, изложени в отговора.

            Съдът на основание чл. 140, ал. 3 ГПК счита за необходимо да съобщи на страните следния проект на доклад по делото:

            Налице е спор относно родителските права на родители, които не живеят заедно, и спор относно пътуването на детето в чужбина.

Предявени са от двамата родители искове с правно основание чл. 127 СК за предоставяне упражняване на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с него и издръжката му.

На основание чл. 127а СК е направено и искане от майката за постановяване на решение, заместващо съгласието на бащата за пътуване на детето в чужбина.

По исковете с правно основание чл. 127 СК всеки от ищците трябва да установи при условията на пълно и главно доказване възможностите си да полага грижи за малолетното дете, битовите условия, при които ще бъде отглеждано детето и социалното му обкръжение, възможността за помощ от трети лица при отглеждането на детето, доходите и имуществото, с които разполага за осигуряване на жизнения стандарт на детето, моралните си качества, привързаността към детето и др. обстоятелства от значение за отглеждането на детето.

Тези обстоятелства, че ще бъдат ценени и анализирани във връзка със събраните доказателства, изхождайки на първо място от интересите на ненавършилото пълнолетие дете, за които съдът е длъжен да следи служебно.

В производството по чл. 127а СК съдът се произнася по целесъобразност, като изхожда от интересите на детето във всеки конкретен случай и изследва необходимостта от пътуването на детето извън страната, мястото, условията и средата, в които то ще пребивава, въздействието на пътуването върху неговата жизнена и социална среда, върху здравословното състояние и образованието му.

С оглед становищата на страните съдът намира за безспорно между тях и поради това за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че са живели на съпружески начала и от съвместното им съжителство на 29.09.2014 г. се родило малолетното им дете Стоян Веселинов Р..

Представените с исковата молба, отговора на исковата молба и насрещната искова молба писмени доказателства следва да бъдат приети по делото като допустими, относими и необходими.

            Следва да бъдат допуснати до разпит исканите от страните свидетели за изясняване на твърденията в исковата молба и насрещната искова молба.

            По направеното искане за привременни мерки съдът ще се произнесе в откритото заседание след изслушване на родителите и след като вземе предвид становището на Дирекция „Социално подпомагане“.

            Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако постигнат такава ще разрешат правния спор, ще спестят време и разноски, а на ищеца ще бъде върната половината от внесената държавна такса.

            Воден от горното и на основание чл. 140 и чл. 146, ал. 4 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание, включително и по молбата за определяне на привременни мерки, на 10.05.2018 г. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват страните и Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Пазарджик.

            УКАЗВА на страните, че следва да се явят лично в съдебно заседание, за да бъдат изслушани от съда.

            ПРИЕМА представените с исковата молба, отговора на исковата молба и насрещната искова молба писмени доказателства.

            ДОПУСКА до разпит при режим на довеждане четирима свидетели на ищеца и трима свидетели на ответницата.

ПРИКАНВА страните към спогодба за окончателно уреждане на спора, предмет на делото.

            ДА СЕ УВЕДОМИ Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Пазарджик за необходимостта от изготвяне на социален доклад, включително по молбата за определяне на привременни мерки.

 

            Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищцата по насрещния иск се връчи и препис от отговора на ответника по насрещния иск.

            Определението не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: