ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.
Русе, 09.12.2021 г.
Административен
съд-Русе, четвърти
състав, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: Галена Дякова
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 725 по описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 166, ал.3 от АПК вр.чл.46, ал.5,
изр.2 от ЗОС.
Образувано
е по жалба с вх. № 4885/08.12.2021 г. на АС – Русе от Н. М.А. *** срещу Заповед
№ РД-01-3501/11.11.2021 г. на кмета на Община Русе, с която е прекратено
наемното правоотношение с жалбоподателя Н. М.А. и съпруга й С.Р.Ю. за общински
жилищен имот с административен адрес гр.Русе, ул.“Алея Роза“ № 1/ алея „Трепетлика“ по документ за
собственост/, актуван с акт за частна общинска собственост № 7494 /
24.09.2015г. Самата жалба освен оспорване на адм.акт с подробни в тази част
съображения, съдържа и искане за спиране
на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния
акт. Искането е обосновано с обстоятелството, че предварителното изпълнение
може да нанесе непоправими щети на жалбоподателя и семейството му .
Съдът
намира, че искането е направено от процесуално легитимирана страна, адресат на
акта, при образувано съдебно производство по оспорването му, при наличие на
правен интерес, поради което е допустимо. В практиката на ВАС се приема, че
абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на искането по чл.166, ал.4
вр. ал.2 от АПК за спиране на предварителното изпълнение по силата на закона е
наличието на висящ съдебен процес, такъв е наличен с оспорването на акта.
Приема се, че не може да се образува самостоятелно съдебно производство с
предмет искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение като
производството по искането за спиране е подчинено на главното производство и
съществува дотолкова, доколкото съществува и главното производство. Това е и
съществената разлика от производството по чл.60 от АПК, което е самостоятелно и
не е обвързано от оспорването на основния акт. Срещу Заповед №
РД-01-3501/11.11.2021 г. на кмета на Община Русе, е подадена жалба от Н. М.А. ***,
с искане за отмяна на заповедта, която е предмет на адм.д. № 725/2021г. по
описа на АС Русе, поради което съдът намира искането за допустимо, тъй като е
налице образувано основно производство по оспорване на административния акт,
посредством депозиране на жалба и образувано адм.дело № 725/2021г. по описа на
АС Русе.
Разгледано по същество, искането за спиране на
предварителното изпълнение се явява основателно.
Според
чл.46, ал.5, изр.2 от ЗОС подаването на
жалба не спира изпълнението на заповедта по ал.2, освен ако съдът разпореди
друго.
Специалният
закон обаче не сочи критериите за спиране, поради което съдът намира за
приложима общата разпоредба на чл.166, ал.2 от АПК, според която изпълнението
се спира, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно
поправима вреда. Целта на допуснатата от законодателя възможност да бъде спряно
изпълнението на обжалваната пред съда заповед е да се даде временна защита на
твърдяното от оспорващите право да ползват имота, което се засяга от оспорения
административен акт. Този вид защита е временна и има сила до решаване на
въпроса за неговата законосъобразност.
В
настоящия случай, при преценка на баланса между накърнените интереси на
жалбоподателя и останалите членове от неговото домакинство, от една страна, и тези,
които следва да бъдат охранени от предварителното изпълнение на заповедта, от
друга, съдът намира, че от особено значение е да се гарантира най-добрия интерес
на членовете на семейството на жалбоподателя , което безспорно предполага
осигуряването на дом за тях предвид настоящите зимни месеци, както и наложената
епидемиологична обстановка с оглед на разширяващата се опасност в страната на
разпространение на новия щам на вирус Ковид-19, което безспорно предполага
осигуряването на дом за тях предвид зимните месеци и обстановката в страната.
Интересът, стоящ в основата на изключването от закона на
суспензивното действие на жалбата против заповедта по чл.46, ал.2 от ЗОС, едва
ли ще бъде съществено накърнен точно в периода до решаването на въпроса за
законосъобразността на нейната законосъобразност, респ. влизането й в сила. Правото
на неприкосновеност на жилището, регламентирано в чл.8 § 1 от ЕКПЧ, е от такава
значимост за гражданите, че потенциалното му нарушаване чрез лишаването от
жилище, безспорно покрива квалификацията на вредите по чл.166, ал.2 от АПК. От
друга страна трудността те да бъдат поправени е последица от съдържанието на
засегнатите от евентуалното предварително изпълнение права. В случая, предвид
временната закрила, която спирането му дава, не е налице и такъв важен
обществен интерес, който да следва да бъде защитен с предварителното изпълнение
на акта. При
обсъдените факти е доказан противопоставим на презумирания с
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение интерес. Интересът,
стоящ в основата на изключването от закона на суспензивното действие на жалбата
против заповедта, едва ли ще бъде съществено накърнен точно в периода до решаването
на въпроса за законосъобразността на административния акт, респ. неговото
влизане в сила. Затова и фактическото положение, съществувало до издаването на
заповедта, следва да бъде запазено.
Според чл.46, ал.5, изр.трето от ЗОС,
решението на административния съд по жалбата срещу заповедта за прекратяване на
наемното правоотношение е окончателно. Това обосновава извод за едноинстанционност на главното производство, образувано
по жалба срещу заповед по чл.42, ал.2 от ЗОС, а искането за спиране на
допуснатото предварително изпълнение на тази заповед се явява акцесорно.
Допустимостта на главното производство обуславя допустимостта и на акцесорното.
Поради това едноинстанционно е и производството по акцесорното искане за
спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта, предмет
на съдебен контрол за законосъобразност по главното производство (в този смисъл
изрично определение № 11989 от 23.08.2019 г. на ВАС по адм. д. №
9387/2019 г., II о.). Затова в определението, на основание чл.254, ал.1, т.6 от ГПК вр.чл.144 от АПК, следва да бъде посочено, че то е окончателно.
Така мотивиран, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
СПИРА допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение на
Заповед
№ РД-01-3501/11.11.2021 г. на кмета на
Община Русе
Определението
е окончателно.
СЪДИЯ: