Р Е Ш Е Н И Е
№…………………….. /27.07.2018 г., гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в публично съдебно заседание на единадесети
юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с
участието на секретаря Мария Миланова, като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 2383 по описа за 2018 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.Н.П., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, депозирана чрез нейния процесуален представител адв. Д.П. *** срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия
К № 1882391, издаден от ОД на МВР – гр. Варна, с който на жалбоподателката
П. е наложена „глоба“ в размер на 100 лева (сто лева), на основание
разпоредбите на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал.
2, т. 3 от Закона за движение по пътищата за това, че на 04.01.2018 г. в 13:55
часа по път Е – 70 от Летище Варна в посока гр. Варна до бензиностанция
„Петрол“, управлява лек автомобил „БМВ 330 ХИ“ с рег. № В 0434 ВН със скорост
от 107 км/ час при ограничение на скоростта от 80 км/час – нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.
Жалбоподателката С.Н.П. намира издадения електронен
фиш за незаконосъобразен, като навежда подробни аргументи в защита на своята
позиция. Посочва, че съгласно ТР № 1/ 26.02.2014 г. по тълк.
дело № 1/ 2013 г. по описа на Върховния административен съд, в хипотезата на
чл. 189, ал. 4 от Закона за движение по пътищата, установяването и заснемането
на нарушение, могат да се осъществяват единствено чрез стационарно техническо
средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в
отсъствие на контролен орган. Според жалбоподателката
е следвало отговорността й да бъде ангажирана по съвсем различен процесуален
ред, а именно чрез съставяне на АУАН и респ. издаване на наказателно
постановление. Акцентира, че средството, с което е измерена отразената в
обжалвания електронен фиш скорост, към момента на действието си не е отговаряло
на условията за техническа и метрологична годност. Също така посочва, че контролните
органи не са изпълнили задълженията си, предвидени в разпоредбата на чл. 165,
ал. 2, т. 7 от Закона за движение по пътищата да обозначат местата за контрол
по спазване на правилата за движение от всички участници в движението, като
поставят пътни знаци и техника за видео наблюдение. Поради гореизложените
съображения моли за отмяна на процесния електронен
фиш.
В проведеното на 11.07.2018 г. открито
съдебно заседание по НАХД № 2383 по описа за 2018 г. на Варненския районен съд,
жалбоподателката С.Н.П. не се явява, също така не
изпраща и процесуален представител, който да изрази становището й в дадения ход
на делото по същество.
Въззиваемата страна – ОД на МВР – гр. Варна също
не изпраща процесуален или законен представител по време на откритото съдебно
заседание, проведено на 11.07.2018 г., като в съпроводителното писмо към въззивната жалба изразява становище за нейната
неоснователност, акцентирайки, че са спазени всички изисквания за осъществяване
контрол на скоростта, предвидени в Наредба № 8121з – 532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи.
Съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
На 04.01.2018 г. около 13:55 часа на
път Е – 70 в отсечката от летище Варна в посока гр. Варна непосредствено до
бензиностанция „Петрол“ с автоматизирано техническо средство № TFR1 – M524/07
била засечена скорост на
движение на МПС „БМВ 330 ХИ“ с рег. № В 0434 ВН от 107 км/час, при разрешена
скорост на движение в този пътен участък от 80 км/ час, въведена с пътен знак В
– 26 от Закона за движение по пътищата. Лекият автомобил бил регистриран на
името на С.Н.П., с ЕГН: **********
Самото автоматизирано техническо
средство № TFR1 – M524/07 било поставено в служебен полицейски автомобил с рег.
№ В 3403 НС, който бил спрян на 400 метра разстояние след пътен знак В – 26.
Въз основа на тези данни от ОД на МВР
– гр. Варна бил издаден електронен фиш серия К № 1882391, с който на
собственика на автомобила С.Н.П. била наложена глоба в размер на 100 лева (сто
лева) за извършеното нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
По
отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира следното:
Гореизложената фактическа обстановка се установява и се потвърждава
от приобщените по делото писмени и гласни доказателства, а именно: самият електронен
фиш серия К № 1882391; Протокол за използване на автоматизирано техническо средство
или система от 04.01.2018 г., касаещ използването на
автоматизирано техническо средство № TFR1 – M524/07 на датата 04.01.2018 г.; Протокол
№ 3 – 9 – 17 от проверка на мобилна система за видеоконтрол № TFR1 – M524/07;
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, изготвено от Българския
институт по метрология, както и от събраните в хода на съдебното следствие
гласни доказателства, а именно показанията на свидетелят Ж. Денчев А..
Събраните по делото писмени
доказателства, приобщени към доказателствения
материал по реда на чл. 283 НПК,
съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и
изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2,
т. 6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата
имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически
средства или системи – заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно
заснетият образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на
движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи
извършеното нарушение.
Видно
от
Протокол № 3 – 9 – 17 от
проверка на мобилна система за видеоконтрол № TFR1 – M524/07, регистрираната скорост попада в обхвата
й, като допустимата грешка при полеви условия е в рамките на
Следва да се има предвид, че в
настоящата си редакция чл. 189, ал. 4 от Закона за движение по пътищата
(Държавен вестник бр. 54 от
В конкретния случай, съдът намира, че
всички те са изпълнени.
Електронният фиш формално отговаря на
изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които
следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на
вътрешните работи образец. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш
съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на
нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и
установената такава на движение на процесното МПС. По
дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът
за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде
отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението,
което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и
естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП
представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства.
Измерената скорост на движение на
автомобила е 110 км/ч., допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/-
3 %, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 107 км/ч., поради което не е налице процесуално
нарушение още повече, че то би било благоприятно за жалбоподателката.
В този смисъл съдът констатира, че е било установено превишение
на установената скорост, а именно 110
км./ч., но при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс
като скоростта е намалена на 107 км./ч.
От анализа на доказателствените
източници се достига до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш
дата, час и място с автоматизирано техническо средство № TFR1 – M524/07 е било
заснето движение на процесния лек автомобил със
скорост от 107 км/час, при ограничение от 80 км/ч, въведено с пътен знак В – 26
от Закона за движение по пътищата, на международен път първи клас Е – 70 в
посока към гр. Варна до бензиностанция „Петрол”, с което е нарушена
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, като е установено превишение
на скоростта с 27 км./ч.
Управлението
на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 ЗДвП, като
за конкретното превишение от 27 км./ч. законодателят
в разпоредбата на ал. 2, т. 3 от същия текст е предвидил глоба от 100 лева (сто
лева). Размерът на санкцията е фиксиран такъв, поради което обсъждането на
въпроса за нейната справедливост е безпредметно.
Не
са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е
превишаване на разрешената скорост с цели 27 км/час, следователно обществената
опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет, който
не позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай.
Мотивиран от изложеното, съдът приема,
че издаденият електронен фиш следва да бъде потвърден изцяло като правилен и
законосъобразен, поради което и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане
на глоба серия К № 1882391, издаден от ОД на МВР – гр. Варна, с който на С.Н.П.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, е наложена „глоба“ в размер на 100 лева (сто
лева), на основание разпоредбите на чл. 189, ал. 4 във вр.
с чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата за това, че на
04.01.2018 г. в 13:55 часа по път Е – 70 от Летище Варна в посока гр. Варна до
бензиностанция „Петрол“, управлява лек автомобил „БМВ 330 ХИ“ с рег. № В 0434
ВН със скорост от 107 км/ час при ограничение на скоростта от 80 км/час –
нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Варна в 14 – дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: