МОТИВИ ПО Н.О.Х.Д. 1225/11г. по описа на СГС, НО, 10 с-в
От Софийска
градска прокуратура е внесен обвинителен акт по обвинението на И.Н.Н. за
престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр. с чл.198, ал.1 вр. с чл.29, ал.1 б.”б” от НК – за това, че на 10.09.2010г., около 15.11
часа в гр. С., ж.к.„Д.", бул.„Кр. П.", пред магазин за хранителни
стоки е отнел чужди движими вещи - сумата от двеста лева от владението на
другиго - П.К.П., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за
това сила – блъснал с ръце в гърдите П.К.П. и издърпал парите от ръката му, като деянието е
извършено в условията на опасен рецидив- след като е бил осъждан два пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно
от тях изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл. 66 от НК, а именно:
1. По
НОХД№3417/2009г. на СРС, с влязло в сила определение на 12.10.2009г., с което е
одобрено споразумение за налагане на наказание лишаване от свобода за срок от
шест месеца, за престъпление по чл. 198 ал.1, пр.1-во, във връзка с чл.55,
ал.1, т.1 от НК.
По НОХД№2861/2004г. на СРС, с влязло в сила определение
на 26.11.2004г., с което е одобрено споразумение за налагане на
наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, за престъпление по чл.198,
ал.1, пр.1-во, във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК и отлагането му на осн.
чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.
В
съдебното производство прокурорът поддържа обвинението, моли съдът да постанови
осъдителна присъда. При анализа на доказателствата прокурорът предлага на съда
да приеме за установено, че на 10.09.2010г. около банкомат, находящ се на бул.”К.
П.”, в непосредствена близост до магазин „М.М.” са се намирали подсъдимият и
пострадалият, а в непосредствена близост с тях – и свидетелите К., Р., Т., Р., Х.,
Е. и Г.. Навеждат се доводи за достоверност на свидетелските показания, дадени
в досъдебното производство. Прокурорът предлага на съда да се довери на тази
част от показанията на свидетелите Х., Г. и Е., в която се подсъдимият е
изтеглил парична сума от ръцете на пострадалия. Акцентира се върху
разнопосочност в показанията на тази група свидетели, които не твърдят пострадалият
да е викал, с показанията на друга група свидетели, намиращи на сп. На авт. №
604, които твърдят, точно обратното. Прокурорът предлага на съда да се довери
на показанията, дадени от пострадалия. Предлага се на съда да се довери на
показанията на пострадалия от съдебното производство. По квалификацията на деянието се пледира
алтернативно съдът да признае подсъдимият за виновен за по-леко наказуемо
престъпление – по чл.196, ал.1 ,т.1 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.29, ал.1 б.”б”
от НК.
Защитникът
на подсъдимия предлага на съда да признае подсъдимия за невиновен. В подкрепа
на искането се излага довод, че не е доказана вината на подсъдимия, тъй като
деянието му е несъставомерно, както от обективна, така и от субективна страна.
Защититата твърди, че обвинението не е доказано досежно установения размер на
сумата, предмет на престъплението. При анализа на доказателствата, съдържащ се
в пледоарията на защитата, се оспорва основно авторството на престъплението по
отношение на подсъдимия. Защитата предлага на съда да се довери на показанията
на свидетелите Р.и от съдебното производство с оглед наличието на идентичност в
показанията, които са дали в досъдебното производство и наличието на съмнения
за спазване на принципа на непосредственост. Защитата приема за установено, че
около пострадалия е имало две групи лица – едната, в която са се намирали
подсъдимия, св. Грахов и Еневски и друга група – неустановени лица по делото.
Навежда се довода, че липсват доказателства подсъдимият да е помагал именно на
св. П.П., като се навежда довода, че П. е бил нападнат от другата група
неустановени по делото лица.
Подсъдимият
упражнява правото си да откаже да дава обяснения. В своя лична защита моли
съдът да се довери на показанията, които св. П. е дал в съдебното производство
и в които отрича за идентичност между личността на подсъдимия и автора на престъплението. В последната си
дума подсъдимият моли да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди становищата на
страните и доказателствата по делото, поотделно и в съвкупност, намира за
установено следното.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият И.Н.Н. е българин, български гражданин, роден на ***г***,
живущ ***20, със средно образование, неженен, работещ, осъждан, с ЕГН:**********.
Към момента на деянието пострадалият П.К.П. е бил на
65г. с наличие на свидетелска годност. Свидетелят П. не страда от психично
заболяване, нито от разстройство на съзнанието. Св. П. страдал от мозъчна
атеросклероза, поради което при него бил налице лек психоорганичен синдром с
начално снижаване на когнитивните функции и промяна в органичен стил.
Посочените страдания не представляват болестни отклонения от нормата в степен, която качествено да
променя способността за възприемане и възпроизвеждане на факти от
действителността. (От допълненията на ВЛ в СП –л.78 се установи, че ако
събитията са емоционално наситени, какъвто е настоящият случай, паметовите
способности на пострадалия са в достатъчна степен активни.)
На 10.09.2010г. около 15,11 часа св.П. П. отишъл да изтегли парична сума от банкомат, находящ се
на бул."К. П.", който бил в непосредствена близост до
хранителен магазин „М.М.". Св.П.П.
забелязал в близост до банкомата подсъдимия И.Н. и го попитал дали знае как се работи с банкомат. Подсъдимият
отговорил утвърдително, при което пострадалият го помолил да изтегли парична
сума в размер на 50 ( петдесет) лева. За целта дал на подсъдимия картата, съобщил
и пин-кода. Подсъдимият изтеглил сумата от 50
лева, която св. П. прибрал. След първата транзакция в размер на 50 лева,
осъществена на 09.10.2010г., от 3:09:00 РМ, подсъдимият, без съгласието на
пострадалия наредил нова транзакция, която се осъществила на 09.10.2010г., от 3:11:00 РМ. Този път
изтеглената сума била 190 ( сто и деветдесет) лева ( л.58 от ДП). Подсъдимият
взел сумата в размер на 190 лева и побягнал. След него св. П. развикал „чакай,
върни парите” „парите, парите”, но не могъл да бяга и да настигне подсъдимия поради влошеното си здравословно състояние. Поради
усилието пострадалият загубил равновесие и залитнал.
По същото време свидетелите Е.С.Р., А.К.К., К.Б.Т. И С.С.Р. се намирали на спирката на автобус №604, която било до 08 РУП и
чакали пристигането на автобуса. Св.
К. и св. Т. се гонели и
се обърнали към пострадалия в момента, в който чули виковете му за отнета
парична сума.
На
виковете на пострадалия се отзовали св. К.Т. и
Св.С.Р.,
които извикали
на подс. И.Н. да спре и
побягнали след него. Свидетелките А.К. и Е.Р.
също побягнали след Т. и Р., но въпреки това подсъдимият Н. успял да
избяга и около 44-ти блок те го изгубили от погледа си. След това
четиримата се върнали на спирката, където видели възрастния човек-св.П. ,
когото придружили до 08 РУП-СДВР.
След извършени ОИМ подсъдимият
около 16.30 часа на
10.09.2010г. зад бл.170 в ж.к."Д." бил задържан от служители на сектор "КП" при 08 РУП-СДВР.
На основание чл.164 ал.1 от НПК и
в съответствие с процесуалните правила по НПК, в условията на неотложност при наличие на
единствена възможност за събиране и запазване на доказателства, спрямо
подсъдимия бил извършен
обиск
и
изземване (л.З0 в делото.). В задния джоб на панталона на
обв.И.Н. били намерени и иззети 18 бр. банкноти с
номинал 10 лв. на обща стойност 180 лв. Същите били опаковани и
запечатани с етикет и силиконови печати и подписани от поемните
лица на място.
С Постановление от 10.09.2010г. било започнато на основание
чл.212 ал.2 от НПК- с първо действие по разследването - разпити на
свидетели досъдебно производство срещу подс. Н. за извършено от него престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК.
С
участието на пострадалия било проведено разпознаване, при което св. П. идентифицирал
лицето под №4, като извършител на грабежа на 10.09.2010г., което било именно подс. И.Н.Н..
В протокол за разпознаване на лица и предмети от 10.09.2010г. /приложен на л.24 в ДП/ било удостоверено
разпознаване от свидетелят Т., с което бил идентифициран подс. И.Н. във връзка с твърдения на този свидетел от досъдебното производство, че
подсъдимият е блъснал възрастен човек и му е отнел парична сума.
С протокол за разпознаване на лица и предмети от 10.09.2010г. /приложен на л.28 в ДП/ свидетелят РУСЕВ
също разпознал
категорично подсъдимия във връзка с разследване на
престъпление против собствеността и личността на св. П..
На 10.09.2010г. И.Н.Н. бил
привлечен в
качеството на обвиняемо лице за извършено от него престъпление по чл.198 ал.1 от НК за това, че на
10.09.2010г., около 15.50ч., в гр.С., ж.к."Д., бул."К. П.",
е отнел чужда движима вещ — сумата от 200 лв., от владението на П.К.П., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил
за това сила- блъснал с ръце в областта на гърдите П.К.П., вследствие на което П. залитнал и паднал на земята. В
хода на разследването обвинението било прецизирано по квалифицирания състав на
чл.199, ал.1, т.4 от НК във връзка с данните, отразени в бюлетина за съдимост
на подсъдимия. В досъдебното производство подсъдимият не се е признал за виновен и е упражнил
правото си да не дава обяснения. Подсъдимият бил задържан
от органите на полицията на 10.09.2010г. ( заповед от същата дата – л.33 от
ДП). С Определение на СРС, НО, 17 с-в от 14.09.2010. спрямо
обв.Н. била взета мярка за неотклонение „задържане под
стража".(л.8-10
от ДП), която се изпълнява и до момента.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
За да изведе описаните по-горе факти, съдът обсъди
гласните доказателства, като се довери изцяло на показанията на пострадалия П.П.
и А.К., дадени в съдебното производство, частично на прочетените показания на свидетелите, дадени в досъдебното
производство, както следва: на Е.Р.
(л.17,л.18 от ДП), А.К. (л.19,л.20 от ДП), К.Т. (л.21,л.22, л.23 от ДП), С.Р. (л.25,л.26,л.27 от ДП), изцяло
на прочетената част ( относно датата) от
показанията на св. Й.Х. (л.67 от ДП) и Б.Г. (л.69 от ДП),
частично от показанията на св. Д.Е. от съдебното производство. Съдът се довери
частично на показанията, дадени от
всички изброени свидетели в съдебното производство с изкл. на св. П., на
чиито показания от съдебното производство съдът се довери изцяло, от
показанията на св. Е.П. (л.120,л.121 от СП) и И.И. –л.121л.122 от СП -( поемни
лица) от съдебното производство, от показанията на допуснатия до разпит
свидетел от съдебното производство – Т.Т.-л.122, л.123 от СП; от заключенията
на експертизите съдебно-психиатрична експертиза, допълнена с изявленията на ВЛ Я.
в съдебното производство (л.71-л.73 от ДП), от заключението на графическата
експертиза –л.110-112 от СП; от
писмените доказателства и доказателствени средства, както следва: протокол за
обиск и изземване (л.30 от ДП), одобрен по съответния процесуален ред (л.31 от
ДП), от свидетелство за съдимост (л.40л.43 от ДП), справка БДС.л.45 от ДП,
справка от банка – ДСК относно извършени транзакции – л.58 от ДП, разписка за
получени суми от св. П. (л.62 от ДП), протоколи за разпознавания, проведени с
участието на свидетелите П., Т. и Р., приложени съответно на л.16, л.24 и л.28
от ДП.
Очертава се спор между страните по два основни въпроса:
относно авторството на престъплението и относно поредицата от действия,
извършени от пострадалия и автора на престъплението към момента на деянието. При
решаването на посочените въпроси се изисква поотделно съпоставка между
обвинителните и гласните доказателства, както следва:
При анализа на доказателствата, който самостоятелно
предлагат страните, се очертава различна интерпретация на доказателствата,
свързана с изясняването на един от основните въпроси, визиран в разпоредбата на
чл.102, т.1 от НПК, какъвто е авторството
на престъплението. На тази база в една група – обвинителни гласни доказателства
- се установяват показанията на св. П. от съдебното производство, допълнени с
прочетените показания на свидетелите Р., Р., К. и Т. от досъдебното производство, с показанията
на св. А.К. и св. Трендафилов от съдебното производство и протоколите за
разпознаване на лица, проведено с участието на П., Р. и Т.. В друга група, като защитни гласни доказателства се установяват показанията
на свидетелите Т., Р. и Р., Й.Х., Е. и Г. от съдебното производство.
На първо място прочетените показания от досъдебното
производство на свидетелите Р., К. и Т.
са в синхрон, както помежду си, така и с показанията на св. П. от съдебното
производство в частта относно участието на подсъдимия в престъпление с
пострадало лице св. П.. Така с участието на свидетелите Р., Т. и П. е било
проведено ПСД разпознаване, при което са били спазени процесуалните правила с
участието на две поемни лица и при което
е бил идентифициран подсъдимият. (л.16, л.24, л.28 от ДП). Няма
съмнение, че тримата свидетели – Р., Т. и П. са разпознали подсъдимия именно
във връзка с отнемането на парична сума, собственост на св. П.. Този въпрос е
изяснен еднопосочно в разпитите, които са били проведени с участието на
свидетелите непосредствено преди разпознаването. (л.14 – св. П., л.23 – св. Т.,
л.27 – св. Р.). Цитираните свидетелски показания, съдържащи описание на факти
за индивидуализиращите признаци, с които може да бъде отличен авторът на
престъплението, са приобщени към доказателствена материал чрез прочитането им в
съдебното производство ( протокол от 14.04.2011г. и 16.06.2011г.). Ето защо
съдът счете, че показанията на св. П. от съдебното производство не са изолирани
от останалия доказателствен материал и относно участието на подсъдимия в
отнемането на инкриминираната сума са събрани и други годни доказателства - прочетените
показания на свидетелите Р., Т. от досъдебното производство, както и протоколи
за проведено разпознаване с тяхно участие. Съдът не споделя доводите на
подсъдимия, отправени при личната му защита, че пострадалият не го е
идентифицирал в съдебното производство. Няма никакво съмнение, че към момента
на разпознаването, което е било проведено в много кратък интервал от време след
извършване на деянието, пострадалият е имал съвсем точен спомен за външния вид
на дееца. В този смисъл св. П. е категоричен в своя разказ пред съда. Наред с
това от допълненията на ВЛ Я. се установява, че пострадалият независимо от
заболяванията си при емоционално наситена ситуация има добри паметови
възможности. Няма съмнение за свидетелската годност на св. П. и този факт се
установява от заключение на СПЕ. Показанията на св. П. относно авторството на
престъплението са подкрепени и от показанията на св. К., дадени в СП, както и
от прочетените показания на същата свидетелка от ДП. Установява се по несъмнен
начин, че св. К. е познавала подсъдимия преди деянието поради близост на
адресите им по местоживеене ***. Единственото противоречие между показанията на
св. К. от ДП и СП е по факта, дали подсъдимият е взел парите на пострадалия или
само е стоял в близост до него, както и по въпроса дали след деянието
подсъдимият е побягнал. Според настоящия състав на съда са налице
несъществени противоречия между
казаното от пострадалия и св. К. в съдебното производство, поради което съдът
ги кредитира изцяло. Вярно е, че св. П. е възприел вземането на пари от
банкомата, а св. А.К. – не, но се касае именно за мнимо противоречие, тъй като
св. К. не се е намирала в непосредствена близост до банкомата към момента на
извършване на деянието и твърди, че се е гонела с един от свидетелите на
спирката, когато е чула вик “парите, парите” . Св. К. твърди, че се обърнала в посоката на този вик едва след
като го е възприела слухово. При тази поредица от действия на К. е напълно
достоверно нейното твърдение, че не е видяла нито вземането на пари от св. П.,
нито употреба на сила към него. Ето защо съдът, като констатира противоречия в
показанията на св. К. по въпроса дали е възприела отнемането на пари, кредитира
показанията, които тя е дала в съдебното
производство. Не стои така обаче въпросът до другото противоречиво твърдение на
К., а именно, че след деянието подсъдимият е останал на място ( този факт се
твърди в показанията на К. от съдебното производство). В тази част съдът даде
вяра на прочетените показания на К. от ДП, в които се твърди, че е видяла
подсъдимият да бяга, след като чула виковете на пострадалия „парите, парите”. Вярно
е, че св. К. не поддържа тази част от прочетените показания в СП, но също така
е вярно, че поне в тази част показанията на св. К. са в синхрон с показанията
на св. Т. от СП, в които се твърди, че след виковете на възрастен човек са видели група от трима
мъже в посока на виковете, като двама от тях са се качили в автобус, а третият
е „тръгнал нанякъде”. (л.68 от СП). Непосредствено след това Т. е разбрал и
името на лицето, което се отдалечава именно при разговор със св. К., която го
назовала с личното му име „И.”. (л.69 от
СП). Съдът констатира, че показанията на
св. Т. от СП са вътрешно противоречиви, като едновременно твърди, че не поддържа
показанията си от ДП, в частта им, че е подгонил със св. Р. лицето, което е държало парите на пострадалия, а едновременно с това потвърждава подписа си в
протокол за разпознаване досежно идентификацията на лицето, но не знае във връзка с какви обстоятелства го
е идентифицирал. В хода на разпита си св. Т. изказва и пояснението, че е
извършил разпознаване, тъй като мислел, че разпознатото лице има отношение към
случая, за който е извикан в 08 РПУ. При наличието на посочените противоречия,
съдът счете, че върху св. Т. е оказано влияние по неустановен начин с
единствената цел да преиначи своите показания относно фактите, които е
възприел. В същата посока следва да се преценява и нежеланието, с което
свидетелства св. А.К.. С оглед обаче непълнолетната възраст на свидетелите и
свързаната с това липса на житейски опит,
така взетото решение да изградят защитна позиция на подсъдимия е довело
само и единствено до формирането на множество противоречия в изявленията им,
както вътрешни, в рамките на един разпит, така и помежду им, поради което съдът
счете, че свидетелите са били добросъвестни тогава, когато са давали показания
в досъдебното производство. Същият е резултата и при анализ на показанията,
дадени от свидетеля Р. и Р.. Така единствено св. Р. в СП свидетелства за една
група момчета около пострадалия и последващото им разделяне на две групи след
отправянето на викове за отнети пари. (л.71 от СП). За две групи момчета от
общо 4-5 лица не споменава нито един от останалите свидетели. В хода на разпита
си от СП св. Р. уточнява, че именно подсъдимият е бил в групата от лица около
пострадалия при банкомат, но не знае кой от тях е взел пари. (л.71 от СП). Следователно
няма никакво съмнение, че групата лица около пострадалия към момента на
извършване на деянието е била една, а не две, както и че е наброявала 4 – ма
души, включително с подсъдимия,
потвърдено и с показанията на Е.
,Г. и Х.. Твърдението на св. Р., че не се е подписвал в протокол за
разпознаване, съдържащ се на л.28 от ДП се опровергава категорично от почеркова
експертиза, приета към доказателствения материал на 16.06.2011г. без възражения
от страните. По изложените мотиви съдът даде вяра на прочетените показания на
св. К. и Р. от ДП. При съпоставка на тези показания е видно, че те са напълно
еднопосочни, не само по отношение на факта, че са познавали подсъдимия по
личното му име към момента на извършване на деянието, но и по отношение на
такива детайли, като въпросът кой конкретно от групата непълнолетни е извикал в
посока на отдалечаващия се подсъдим с
думите „Ей , спри”. ( в този смисъл – прочетените показания на св. Р. (л.18 от
ДП, К. (л.20 от ДП), св. Т. ( л.22 от
ДП) и Р. (л.26 от ДП). Съдът счете, че и показанията на св. Р. не са надежден
доказателствен източник за решаването на въпроса по чл.102, т.1, пр.2 от НПК.
Тя действително е категорична в СП, че подсъдимият не е лицето, което е взело участие в престъплението, описано в
детайли в показанията й, свързано с отнемането на парична сума от владението на
възрастен човек. Настоящият съдебен състав счита обаче, че след като тази
свидетелка още в ДП е твърдяла, че не може да идентифицира дееца, поради това,
че го е възприела за кратък период от време и той бил обърнат с гръб към нея, с
още по-малко основание могат да бъдат възприети нейни категорични твърдения и
то формирани 7 месеца по-късно, че е категорично изключено именно подсъдимият
да е автор на действията, които описва. В обобщение съдът прие за установено, че
непълнолетните свидетели са дали достоверни свидетелски показания в ДП в частта
относно факта на извършено престъпление против собствеността на св. П. и авторството
на деянието.
Относно последователността от действия, извършени от
пострадалия и дееца по време на деянието се установява следното. Съдът не прие за достоверни само тази част от
прочетените показания на св. Р., Р., Т. и К. от ДП, в която се твърди, че деецът е блъснал св. П.. При самостоятелен
анализ на показанията, дадено от св. П., се установява, че са вътрешно непротиворечиви. Свидетелят
многократно заявява в показанията си, че при първото теглене е прибрал у себе
си сумата от 50 лева, също така е категоричен, че инкриминираната сума е била
изтеглена от подсъдимия при повторна транзакция непосредствено след първата, за
което не е имало нареждане на титуляра, както и че въпросната сума не е била у
пострадалия, а била взета от подсъдимия директно от банкомата. Показанията на
св. П. се отличават и с последователност, както и с липсата на логически несъответствия.
Така св. П. е категоричен и по отношение
на факта, че дебитната карта е устанала не у подсъдимия, а у него. В този смисъл няма съмнение, че към
момента на деянието фактическата власт върху платежния инструмент е била
упражнявана от св. П.. Поради факта, че св. П. е непосредствен участник в инцидента,
както и поради детайлното възпроизвеждане на случая, съдът счете, че неговите
показания са най-достоверният доказателствен източник по основния факт за
извършено престъпление и участието на подсъдимия в него. На второ място
показанията на св. П. са проверени с изключително надежден доказателствен
източник, какъвто е справката –извлечение, изготвена от банка “ДСК”, приложена
на л.58 от ДП. Прави впечатление абсолютният синхрон относно поредността на
транзакциите – първо за по-малката сума, след това за по-голямата, както и
факта, че въпросните транзакции са регистрирани именно на това пост-устройство,
което е описано непротиворечиво в показанията на свидетелите. Съдът счита, че
свидетелката К. не би могла да види всичко това, тъй като от показанията на св.
П. става ясно, че е извикал за парите си, след като подсъдимият е побягнал.
Затова единственото недостоверно твърдение в показанията на св. К. от съдебното
производство е твърдението, че подсъдимият е останал там на място след виковете
на пострадалия. В тази посока е налице противоречие с проверените показания на
св. П.. Св. К. не потвърди показанията си от ДП при прочитане в частта относно,
че е видяла блъскане и отнемане на парична сума, поради което съдът изключи тази
част от доказателствения материал. (л.68 от СП). При съпоставка между
показанията на св. К. и Т. от съдебното производство става ясно, че двамата
свидетели са се гонели и по-късно К. се е обърнала в посока към
местопрестъплението.
Съдът констатира, че свидетелят е трудноподвижен, със силно ограничена
двигателна активност ( от констатациите на съда в съдебното производство –
протокол от 16.06.2011г. –л.116 от СП). Ето защо на тази основа и твърденията
на непълнолетните свидетели в ДП, че е
изгубил равновесие, не влизат в противоречие с твърденията на св. П., че не е
бил блъснат от никого. Логично е при наличието на влошено здравословно
състояние, свързано с трудно придвижване и понижена степен на устойчивост в
опорно-двигателния апарат, свидетелят да загуби равновесие и без да е бил
блъснат.
От прочетените показания на св. Р., Р., К., Т. се
установява по непротиворечив начин
мястото на извършване на престъпление, фактът, че подсъдимият се е
намирал в близост до пострадалия към момента на отнемането на паричната сума.
Т.е. касае се все за контролни факти, чрез които е възможна проверка за
достоверност на показанията на основния
свидетел П. П.. Следва да се отбележи, че по същите контролни факти са
еднопосочни и показанията на свидетелите на защитата – св. Е., Г. и Х., които
при това са в синхрон с показанията на свидетелите Р., Р., К. и Т. от
досъдебното производство в частта относно местонахождението на пострадалия в
момента, в който е извикал за помощ. Налице е мнимо противоречие между прочетените
показания на св. Р., Р., Т. и К., от една страна относно формата на изпълнителното
деяние и показанията на св. П.. И това е така, тъй като всички цитирани
непълнолетни свидетели са посочили общо, че са видели на пострадалия „ да му
взимат парите”. Липсва обаче каквато и да детайлизация по въпроса по какъв начин е сторено това, как и къде е
държал пострадалия парите си към момента, в който са му отнети. Поради
изначалната липса на конкретика по посочените въпроси в прочетените показания
на непълнолетните свидетели от досъдебното производство, съдът счете, че
свидетелите като цяло не са били наясно как точно са взети парите, поради което
не са дали и описание на този факт. Още повече в съдебното производство при
техния разпит става ясно, че са чули вик „парите, парите”, че тези викове са
изхождали от възрастен човек, в близост до пост-устройство. Очевидно става дума
за изказано предположение в тази насока.
Съмнението обаче засяга само и
единствено формата на изпълнителното деяние, така, както е описано в
обвинителния акт, не и факта на отнемането на пари изобщо, в частност
– по описания от св. П. начин.
Относно поредицата от действия на подсъдимия след
деянието се констатираха
противоречия в гласните доказателства, събрани при разпит на св. Р. и Т. в СП.
Те касаят поведението на дееца след отнемането на паричната сума. Няма
съмнение, че след деянието подсъдимият е побягнал и в тази насока бяха обсъдени
показанията на непълнолетните свидетели от ДП, чрез които се установи по
непротиворечив начин, че св. Р. е извикал към разпознатия по-късно подсъдим
„Ей, спри”. При анализа на противоречията между показанията на св. К. и Т.
в СП, се изясни, че подсъдимият в никакъв случай не е останал на място. В този
смисъл са и показанията на пострадалия от престъплението – св. П.. Второто
несъответствие касае въпросът в каква посока е избягал подсъдимият след
деянието. Според настоящия състав на съда то се разрешава в очната ставка,
допусната между св. Р. и Т., при която и
двамата свидетели приеха окончателно една и съща позиция, а именно, че
подсъдимият е побягнал в противоположна посока на тази, в която спрямо мястото
на извършване на престъплението, се е намирало полицейското управление. Наред с
това в прочетените показания на св. Т.
от ДП твърди, че той и Р. са гонили подсъдимия, но са го изгубили от поглед около бл.44 в ж.к. „Д.”,
който е в противоположна посока. След
като няма никакво съмнение, че подсъдимият е бягал след виковете на пострадалия
за отнети пари, то се обосновава извод, че той е имал мотив да се отдалечи
бързо от мястото на престъплението. Защитата не успя да противопостави друг
мотив подсъдимият да бяга от банкомата, където е бил пострадалият, освен този,
който се обосновава от показанията на свидетеля П.. Изводът, че инкриминираната
сума е била именно във фактическата власт на подсъдимия се обосновава и от
протокол за обиск и изземване, проведен с участието на подсъдимия на
инкриминираната дата, при което от него била иззета сумата от 180 лева,
приблизително равна на инкриминираната.
Показанията на непълнолетните свидетели следва да бъдат
обсъдени и на друга плоскост- с оглед наведеното твърдение в съдебното
производство, че разследващият орган е бил недобросъвестен, едно, като е представил протокол за разпознаване,
без истински подпис на разпознаващото лице ( в този смисъл показанията на св. Р.)
и на второ място – като се твърди, че те са били разпитвани едновременно от
разследващия орган ( св. Р. от СП). Посочените противоречия са разрешени с
проведената очна ставка в СП между Р. и К., при която е установено, че първоначално
свидетелите са били заедно, но после са били разпитвани поотделно, без да могат
да възприемат изявленията, които всеки един от тях дава по време на разпит. Добросъвестността
в действията на полицейските служители се потвърди и с показанията на св.
Трендафилов от СП.
При разпита на непълнолетните свидетели ораните на
досъдебното производство са спазили процесуалните правила по чл.140 от НПК. В
СП те бяха изслушани с участието на ВЛ – Я., която категорично заяви, че не се
установяват болестни отклонения в тяхното поведение, имат правилно структуриран
мисловен процес, поради което, ако желаят, могат да дават достоверни
свидетелски показания.
В показанията на свидетелите Х., Е. и Г. се развива
версията, че действително подсъдимият е помогнал на пострадалия да изтегли
пари, но след транзакцията пострадалият е влязъл в магазинче, поради което
подсъдимият го изчакал да му върне картата. От една страна тези показания на
свидетелите Х., Е. и Г. утвърждават обвинителната теза по отношение на
идентификацията на лицето, което е оперирало с банковата карта на пострадалия,
като не остава никакво съмнение, че това лице е било подсъдимият. От друга
страна обаче, не може да бъде споделена изложената от тях трактовка на
последователността от действия, извършени от пострадалия и подсъдимия към
момента на деянието, поради противоречието на тази група показания с
показанията на св. П.. Съображенията, които ръководят настоящия съдебен състав
да даде вяра на св. П. е фактът, че версията на свидетелите Х., Е. и Г. не може
да даде логично обяснение за извършена втора транзакция в рамките на две минути
( в този смисъл справката от банка „ДСК”) и на второ място: изложената от тях
версия не може да преодолее групата от гласни доказателства, събрани от
прочетените показания на непълнолетните свидетели от ДП, че подсъдимият е
побягнал след срещата със св. П., респективно - не е оставал на място да го
чака. От друга страна от непълнолетните свидетели дори и в СП не се съобщава
пострадалият да е влизал в магазин и после да е търсел помощ за отнета парична
сума.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така установената фактическа
обстановка и при така събраните доказателства съдът счете, че от обективна и
субективна страна подсъдимият е осъществил състав на престъпление по чл.196,
ал.1,т.1 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.29,
ал.1 б.”б” от НК, тъй като на
10.09.2010г., около 15.11 часа в гр. С., ж.к.„Д.", бул.„Кр. П.", пред
магазин за хранителни стоки е отнел чужди движими вещи - сумата от 190лв. /сто
и деветдесет лева/ от владението на другиго - П.К.П., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
като деянието е извършено в условията на опасен рецидив- след като е бил
осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено
по реда на чл. 66 от НК, а именно:
2. По
НОХД№3417/2009г. на СРС, с влязло в сила определение на 12.10.2009г., с което е
одобрено споразумение за налагане на наказание лишаване от свобода за срок от
шест месеца, за престъпление по чл. 198 ал.1, пр.1-во, във връзка с чл.55,
ал.1, т.1 от НК.
По НОХД№2861/2004г. на СРС, с влязло в сила определение
на 26.11.2004г., с което е одобрено споразумение за налагане на
наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, за престъпление по чл.198,
ал.1, пр.1-во, във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК и отлагането му на осн.
чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.
От
обективна страна е безспорно установено,
че инкриминираната сума е изтеглена от банкомат с платежен инструмент, който е
издаден на пострадалото от престъплението лице. Установи се, че подсъдимият не
е извършил действия против личността на пострадалия – не го е блъскал, не му е
причинил телесни повреди, тъй като първоначално
е бил помолен от самия пострадал да му съдейства при работа на
пост-устройството. От друга страна обаче няма никакво съмнение, че втората
транзакция, осъществена около 2 минути след първата, е извършена без съгласието
и без нареждането на пострадалия, както и че пострадалият е присъствал до
терминала към момента на изплащането на сумата. Съдът счита, че в този момент,
в който сумата е била изведена от
пост-устройството, тя е била едновременно достъпна, както за пострадалия, така
и за подсъдимия. Без съмнение платежният инструмент е бил във владението на
пострадалия – това се установява от показанията му в съдебното производство и
подсъдимият не е имал претенции към тази вещ. Съдът счита, че докато сумата е
била в пост-устройството и пострадалият е бил там в непосредствена близост до
него, все още сумата е била в неговата фактическа власт. Тази власт
неправомерно е била прекъсната с действията на подсъдимия, който е дръпнал
сумата от терминала и е побягнал с нея.
С
оглед обективно установените факти, както и с оглед съдебното минало на
подсъдимия, деянието е съставомерно по чл.196, ал.1,т.1 вр. с чл.194, вр. с чл.29, ал.1 б.”б” от НК. Според настоящия съдебен състав не се касае за престъпление по чл.249, ал.1
от НК, тъй като вредата е настъпила не в момента, в който е бил използван
платежния инструмент без съгласието на титуляра, а в момента, в който
подсъдимият е дръпнал паричната сума от пост-устройството. До извършването на
тези действия и платежният инструмент, и инкриминираната сума все още са били
във владението на пострадалия. Съдът
намира, че преквалифицирането на престъплението от такова по чл.199, ал.1 ,т.4
от НК в такова по чл.196, ал.1 т.1 от НК не касае съществено изменение на
обвинението, тъй като подсъдимият се е защитавал срещу факта, че е отнел
парична сума от владението на пострадалия П.П..
С оглед прилагането на
квалифицирания състав по чл.196, ал.1 ,т.1 от НК съдът намира за установено
следното. От приложено свидетелство за съдимост е видно, че НОХД№2861/2004г.
на СРС, влязло в сила определение на 26.11.2004г., с което е одобрено
споразумение за налагане на наказание лишаване от свобода за срок от три
месеца, за престъпление по чл.198, ал.1, пр.1-во, във връзка с чл.55, ал.1, т.1
от НК и отлагането му на осн. чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три
години касае деяние, извършено на 04.10.2004г. Видно е също така, че след
влизане в сила на този съдебен акт – на 21.07.2009г. е извършено деянието, за
което подсъдимият е осъден за втори път по НОХД№3417/2009г. на СРС, с влязло в
сила определение на 12.10.2009г., с което е одобрено споразумение за налагане
на наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, за престъпление по чл.
198 ал.1, пр.1-во, във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК. Изтърпяването на това
наказание вече е било ефективно, като съдът е постановил общ режим на
изтърпяване. От доказателствата по делото
е видно, че подсъдимият е бил освободен от МЛС на 07.01.2010г. по
изтърпяване. Считано от тази дата и считано от изтичане на изпитателния срок по
първото осъждане на 26.11.2007г. е видно, че към момента на деянието не са изтекли
сроковете по чл.30 от НК. В тази връзка са изпълнени критериите за рецидивната
престъпност по смисъла на Постановление № 2 от 27-29.04.1970г. на Пленума на
ВС.
От
субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите последици и е
искал настъпването им.
Съдът
намира, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в ДП.
Действително в диспозитива на обвинителния акт проукрорът е допуснал
противоречия в рамките на диспозитива относно инкриминираната сума. Според
настоящия съдебен състав обаче се касае за несъществено противоречие, доколкото
то е преодоляно с факта на изготвянето
на постановление за частично прекратяване от 21.03.2011г на СГП, в частта относно неговия
размер,а именно сумата от 200лева.
В същото постановление прокурорът е счел, че отнетото движимо имущество от обв.Н. е в размер на 190лв. Толкова, доколкото в известна степен
прокурорът не се е съобразил с изготвения прокурорски акт по чл.243 от НПК,
съдът се произнесе по чл.304 от НПК за разликата от 200 лева , цитирана словом
в диспозитива на обвинителния акт до действителния размер на инкриминираната
сума от 190 лева.
След разпореждане на наблюдаващия прокурор с
постановление от 03.01.2011г. иззетите като веществени
доказателства по делото 18 бр. банкноти с номинал 10 лв. на обща стойност 180 лева са върнати на пострадалото лице- св.П.П. с разписка /приложена на л.61 в делото/. С оглед изложеното съдът
не се произнесе по въпросите, визирани в чл.301 , ал.1 ,т.11 от НПК.
ОТНОСНО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА
НА НАКАЗАНИЕТО
За извършеното от подсъдимия
престъпление по чл. 196, ал.1,т.1 вр.
с чл.194, ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода за срок от две до десет години. Съдът счете, че наказанието
следва да се определи при условията на чл.54 от НК, тъй като не са налице нито
изключителни, нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Смекчаващи
отговорността обстоятелства са младата възраст на дееца и невисокият размер на
инкриминираната сума; отегчаващи са – наличието на съдебни актове в съдебното минало на
подсъдимия, извън тези, които обуславят прилагането на квалифицирания състав на
престъпление по чл.196, ал.1 ,т.1 от НК
( две на брой), фактът, че съдебното минало на подсъдимия включва три
съдебни акта за деяния против собствеността и личността, факта, че вещите не са
възстановени доброволно ( след обиск и изземване). В този смисъл не може се
счете, че подсъдимият по някакъв начин е съдействал за разрешаването на случая
със свое процесуално поведение. Съдът,
като счете, че е налице превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства, както и с оглед тяхната тежест спрямо
смекчаващите, наложи наказание на подсъдимия „лишаване от свобода” за срок от
две години и три месеца. На основание чл.60, ал.1 вр. с чл.61, т.2 , § 3, ал.1
,2 от ДП на ЗИНЗС съдът определи
първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието. На основание чл.59, ал.1 от НК
съдът зачете и приспадна от така
наложеното наказание времето, през което подсъдимия И.Н.Н. е бил задържан,
считано от 10.09.2010г. до влизане в сила на присъдата.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Н. (
със снета самоличност) да заплати разноските по делото в размер на 290 ( двеста
и деветдесет) лева, а на основание чл.190,ал.2 от НПК – сумата от пет лева за
всеки служебно издаден 1 бр. изпълнителен лист.
С оглед изложеното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: