№ 1120
гр. Перник, 30.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20221720102443 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на С. В. С. срещу
„Водоснабдяване и канализация“ ООД, с която се иска да се признаване за установено,
че ищцовата страна, поради погасяване по давност на правото на принудително
изпълнение, не дължи на ответното дружество сумата в размер на 435,44 лева –
главница за доставка на ВиК услуги – доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадни води за периода от 17.05.2000г. до 14.02.2006г. за имот,
находящ се в ************ сумата от 246,53 лева, представляваща лихва за забава на
месечните плащания за периода от 03.09.2004 г. до 12.06.2006 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 21.06.2006 г. до окончателното й изплащане, както
и сторените разноски в размер на 16,64 лв., за които е издаден изпълнителен лист от
24.06.2006 г. по ч. гр. д. № 5373/2006 г. на Пернишкия районен съд..
В исковата молба се посочва, че въз основа на този изпълнителен лист било
образувано изп. д. № 247/2008 г. по описа на С.Б. Изложени са подробни доводи, че
претендираните вземания са погасени по давност.
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, с който оспорва
исковата претенция. Не оспорва, че образуваното изп. дело е прекратено на осн. чл.
433, ал.1, т. 8 ГПК. Твърди, че вземането е придобило качеството на естествено такова
и не може да бъде събрано принудително. Сочи, че дружеството не е дало повод за
завеждане на иска, тъй като не е предприело допълнителни действия по принудително
изпълнение. Релевира възражение по чл. 78, ал.5 ГПК.
1
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Установява се от представените писмени доказателства, че по ч. гр. д. № 5373 по
описа за 2006 г. на Районен съд – Перник, по реда на чл. 237 и сл. от ГПК (отм) е
издаден изпълнителен лист от 24.06.2006 г. в полза на „Водоснабдяване и канализация“
ООД срещу С. В. С. отнасящ се за процесните вземания.
С молба от 20.03.2008 г. на взискателя „Водоснабдяване и канализация“ ООД
пред С.Б.е образувано изп. дело № 247/2008 г. въз основа на посочения изп. лист.
Извършвани са действия по проучване имущественото състояние на длъжника,
като последната справка е от 27.09.2011 г. Не са извършвани изпълнителни действия. С
постановление от 16.12.2015 г. на СИ е констатирано прекратяването на изп.
производство на осн. чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК като е посочено, че последното валидно
изп. действие е от 27.09.2011 г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК /по въпроса за
исковата защита на длъжника в изпълнителния процес чрез общия установителен иск
по чл. 124, ал. 1 ГПК, когато изпълнителният лист е издаден по молба, подадена преди
влизането в сила на сега действащия ГПК, има трайно установена практика на ВКС -
Решение № 129 от 14.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 864/2010 г., I т. о., ТК, Определение
№ 262 от 30.04.2009 г. по ч. т. д. № 265/2009 г. на ВКС, II т.о. и др./.
В чл.237, б.“в“ - б.“м“ ГПК отм. г. бяха предвидени т.нар. „извънсъдебни
изпълнителни основания“, чрез които кредиторите разполагаха с облекчена
възможност да се снабдят с изпълнителен лист за вземания, удостоверени в
документите, без да е необходимо да провеждат успешно осъдителен иск.
Извънсъдебните изпълнителни основания обаче не установяваха вземането по
изпълнителния лист със сила на пресъдено нещо, поради което длъжникът
разполагаше с два способа за защита. Първият е по реда на чл.250-252 ГПК отм. – в
седемдневен срок от получаване на поканата за доброволно изпълнение да поиска от
съда спиране на изпълнението, като представи убедителни писмени доказателства, че
вземането по изпълнителния лист не съществува или не е настъпила неговата
изискуемост или като представи надлежно обезпечение по чл.180 и чл.181 ЗЗД. При
уважаване на искането за спиране, в едномесечен срок от влизане в сила на
определението на съда, кредиторът бе длъжен да предяви установителен иск за
съществуването на вземането, като в случаите на непредявяването му или когато искът
бъде отхвърлен, изпълнителният лист се обезсилваше от съда. Вторият способ бе
уреден в чл.254 ГПК отм. - когато длъжникът е пропуснал едноседмичния срок по
чл.250 ГПК отм. или когато искането му за спиране не е уважено от съда, той
2
разполагаше с възможност да предяви отрицателен установителен иск, че вземането по
изпълнителния лист не съществува или не е настъпила неговата изискуемост, в т.ч. да
се позове на погасителна давност. Тогава спирането на изпълнението бе възможна
последица от наложената обезпечителна мярка по предявения иск по чл.254 ГПК отм.
След отмяната на ГПК отм. възможността длъжникът да предяви отрицателен
установителен иск за несъществуването, неизискуемостта и погасяването по давност
на вземането по изпълнителния лист, издаден на извънсъдебно изпълнително
основание при действието на чл.237, б.“в“ - б.“м“ ГПК отм. произтича от чл.124, ал.1
ГПК. Доколкото и двата способа на защита съпътстват изпълнителния процес, до
успешното им провеждане, чиято последица е обезсилване на изпълнителния лист, бе
възможно съдебният изпълнител принудително да осребри имущество на длъжника и
да предаде сумите или вещите на взискателя /решение № 93/24.09.2019 г. по гр.д. №
3221/2018 г. на III г.о. на ВКС/.
Предмет на доказване от ищеца е, че изпълняемото право, в случая вземането по
изпълнителния лист, е погасено с оглед доказване на положителния факт за
погасяването им с предвидената в чл. 111, б. В ЗЗД 3-годишна давност.
С ТР № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС е прието, че задълженията на потребителите
на ТЕ са за периодично плащане – погасяват се с изтичането на 3-годишен срок - чл.
111, б. В ЗЗД. Това правно разрешение следва да намери приложение и по отношение
на вземанията на ВиК дружествата за предоставени услуги.
С ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т. 14, е прието,
че на молбата за издаване на изпълнителен лист не може да бъде придадено действие
да прекъсва давността. Разяснено е, че в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност, но давността не се спира. Настоящият съдебен състав
споделя съдебната практика, според която разрешенията, дадени с ТР 2/2015г. на
ОСГТК, относно това кои действия в изп. производство спират давността се прилагат
занапред спрямо неприключилите към момента на обявяването му изпълнителни
производства, т.е. тези разрешения се прилагат от датата на обявяване на ТР 2/2015г.
на ОСГТК – 22.06.2015г.
В случая изп. производство е прекратено Според настоящият състав е настъпила
перемция по право при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 21.03.2010 г., поради
бездействие на взискателя след подаване на молбата за образуване на изп.
производство. Дори да се приеме, че перемцията е настъпила 2 години след посоченото
последно изп. действие от СИ 27.09.2011 г., а именно 28.09.2013 г., то и в двата случая
датата на прекратяването е преди постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, и обявяването за изгубило сила на ППВС № 3/1980 г., при
което относно погасителната давност е приложимо тълкуването, дадено с ППВС №
3
3/1980 г., и новата давност започва да тече от датата на прекратяване на
изпълнителното производство. Разрешенията, дадени с ТР № 2/26.06.2015 г., се
прилагат занапред спрямо неприключилите съм момента на обявяването му
изпълнителни производства, какъвто не е настоящият случай /в същия смисъл е и
решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС/.
Определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.) и издаденият въз основа на него
изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 237 ГПК (отм.) нямат
последиците на съдебно решение за установяване съществуването на вземането по
смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, така че във всички случаи срокът на новата давност по
чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на
това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира
приложение /Решение № 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о., ТК и
други/. Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за
главница/, давността тече от деня на падежа.
В ОУ е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си
задължения за доставена В и К услуги в 30 -дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок
дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, т.е налице е установен
падеж на вземанията. През 30 -дневния период от време вземането е ликвидно, а след
изтичането на този срок вземането става и изискуемо /тъй като срокът е уговорен в
полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.
С оглед на горните уточнения и при установеното по делото, то следва извод, че
изискуемостта на главницата за първия месец от процесния период м.05.2000 г. е
настъпила на първия ден след изтичане на падежа, т.е. на 01.07.2000 г. Изискуемостта
на главницата за последния месец от процесния период м.02.2006 г. е настъпила на
първия ден след изтичане на падежа, т.е. на 01.04.2006 г.. Молбата за издаване на ИЛ
по гр. д. №5373/2006г. на ПРС, по който е образувано изп. д. № 247/2008г. по описа на
С.Б. не е могла да прекъсне действието на давността по чл. 111, б. В ЗЗД. Подаването
на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по
чл. 242 ГПК (отм.) не представлява предприемане на действие за принудително
изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в” ЗЗД.
Давността за вземането за ВиК услуги за първия месец от процесния период
м.05.2000 г. е изтекла на 01.07.2003 г. За вземания с настъпил падеж до 18.03.2005 г.
давността също е изтекла- изп. производство е образувано на 20.03.2008 г.
За останалите вземания давността е спряла да тече от образуването на изп. дело
до прекратяването му през 2010 г.
Това е така, тъй като съгласно разясненията по Постановление № 3 от 18.11.1980
4
г. на Пленума на ВС (загубило актуалността си към момента, но приложимо към
обсъждания момент) образуването на изпълнителното производство прекъсва
давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. От
прекратяването на изп. производство започва да тече нова давност за вземанията, която
е изтекла през 2013 г. Дори да се възприеме друг момента на прекратяване на изп.
производство, а именно 2013 г. до през 2016 г. е изтекла давността за вземанията.
По делото не се ангажира доказателства за извършени действия от ответника,
насочени към спиране или прекъсване на давността преди този момент. На основание
чл. 119 ЗЗД поради погасяване на главното вземане следва да се считат погасени
поради изтекла давност и произтичащите от главното вземане допълнителни вземания
/лихви, разноски и пр./.
С оглед на изложеното предявените искове са основателни и следва да се уважат.
По разноските:
С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
сторените в производството разноски.
Ищецът е направил разноски за ДТ в размер на 50, 00 лв., сумата от 24 лв. за
копие на изп. дело, 300 лева - адвокатски хонорар. Възражението на ответника по чл.
78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е
неоснователно, тъй като размерът му съответства на минимално предвидения в чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г..
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. В. С., ЕГН **********, с адрес
*********** НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр. Перник, ул. “Средец” № 11,
поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение сумата от
435,44 лева – главница за доставка на ВиК услуги – доставка на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 17.05.2000г. до 14.02.2006г. за
имот, находящ се в ************ сумата от 246,53 лева, представляваща лихва за
забава на месечните плащания за периода от 03.09.2004 г. до 12.06.2006 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 21.06.2006 г. до окончателното й
изплащане, както и сторените разноски в размер на 16,64 лв., за които е издаден
изпълнителен лист от 24.06.2006 г. по ч. гр. д. № 5373/2006 г. на Пернишкия районен
съд.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. Перник, ул. “Средец” № 11 ДА ЗАПЛАТИ на С.
5
В. С., ЕГН **********, с адрес *********** сумата в размер на 374,00 /триста
седемдесет и четири/ лева, представляваща разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6