№ 12644
гр. София, 17.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20231110162104 по описа за 2023 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …/ …
17.03.2025 г., гр.София
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в закрито заседание, проведено на
17.03.2025г., в следния състав:
Председател: Красимир Сотиров
като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №62104 по описа за
2023г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване от М. П. С., чрез
адв.Д. М. от САК, срещу ......., както следва: установителен иск с правна квалификация чл.
26 , ал. 1, пр. 1 и 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на
клаузата на чл.11, ал.2 от Договор за паричен заем №.....г. и на Договор №.....г. сключени
между страните, предвиждащи заплащане на неустойка при неизпълнение на договорни
задължения, изразяващи се в предоставяне на обезпечение - банкова гаранция или
поръчител- ФЛ, отговарящо на изрично разписани в контракта условия, както и осъдителен
иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца на следните суми: сума от 1 281,41 лв. и на 1 129,17 лв., представляваща изначално
недължимо платена сума, ведно със законната лихва до окончателното изплащане. Ищецът
твърди, че е сключил с ответника 2 договор за потребителски кредит, по силата на които му
е бил предоставен кредит. Сочи, че бил задължен да осигури в тридневен срок от
сключването на договора обезпечение - банкова гаранция или поръчител/и, като са
поставени множество неизпълними изисквания към обезпечението с цел автоматично
задействане на неустоечната клауза. Излага, че поради непредоставянето на обезпечение му
била начислена неустойка в размер на 225,53 лв., която изначално била включена в
1
погасителния план. Посочва, че погасителната вноска се изменя в размер на 124 лева, а
общото задължение е в размер на 868 лева. Намира неустоечната клауза за нищожна, тъй
като противоречи на множество императивни правни норми на ЗПК. Твърди, че чрез
невключването на формално уговорената като неустойка сума в ГПР е постигнато
заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК. Заявява, че представлява разход, пряко
свързан с договора за потребителски кредит, известен е на кредитора и следва да се заплати
от потребителя. Твърди, че това се потвърждава и от самия погасителен план, от който е
видно, че разходът за неустойка е включен и дължим още с подписването на
договора.Заявява, че договарянето на този разход като неустойка има за цел увеличаване
възнаграждението на кредитора над максимално допустимия размер, поради което на
основание чл.21 от ЗПК тази клауза е недействителна. С предоставянето на потребителя на
заемната сума, кредиторът е счел, че заемателят отговаря на критериите му за
кредитоспособност. Посочва, че неустойката за неизпълнение излиза извън присъщите й
функции и цели единствено кредиторът да се обогати неоснователно за сметка на длъжника.
Твърди, че по този начин се нарушават основни принципи за справедливост и
добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор. Заявява, че неустойката на
практика представлява допълнително обезщетение за вредите от това, че вземането няма да
може да бъде събрано в срок, но тези вреди подлежат на обезщетяване чрез мораторната
лихва, поради което чрез неустоечната клауза се заобикаля и разпоредбата на чл. 33, ал. 1
ЗПК. Намира неустоечната клауза за нищожна, тъй като се касае за неравноправна клауза по
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, която не е индивидуално уговорена. Твърди, че са
налице основания целият Договор за потребителски кредит да се приеме за недействителен,
което по същество води до недействителност и на самата неустоечна клауза. Заявява, че
съзнателното погрешно посочване от кредитора на ГПР, както и непосочването на
компонентите, които влизат в него, с цел заобикаляне ограниченията на ЗПК следва да се
тълкува, като цялостно неизпълнение на задължението по чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, което е
основание за недействителност на целия договор по чл. 22 от ЗПК.Счита, че са налице
пороци, обуславящи нищожност на целия договор, която моли да бъде провъзгласи в
мотивите на съдебното решение.
Ответникът е подал ОИМ, чрез адв.Х. М. от САК, в който заявява, че настоящото
производство е недопустимо поради това, че правото на иск е упражнено при условията на
злоупотреба с право. Твърди, че в рамките на една седмица от ищцата са депозирани седем
искови молби срещу ответника, с цел да се възложи в негова тежест заплащането на
разноски в прекомерен размер. Заявява, че исковите молби са подадени от едно и също лице,
чрез един и същ процесуален представител и имат идентично съдържание, в т.ч. петитум и
обстоятелствена част. Твърди, че са образувани и гр. д. №62109/2023 г., гр. д. № 60462/2023
г., гр. д. № 60459/2023 г., гр. д. № 60468/2023 г., гр. д. № 60443/2023г., гр. д. № 62102/2023 г. и
гр. д. № 62108/2023 г., с цел да се обогати ищеца за сметка на ответника с двукратно по-
високия размер на присъдените в тежест на последния разноски. Намира процесуалното
поведение на ищцата за злоупотреба с проц. права, противоречаща на принципа за законност
и добросъвестност в процеса, прогласен в чл. 3 от ГПК. Позовава се на практика на ВАС,
съгласно която при упражняване на акцесорното право на разноски и при изрично
възражение от ответната по делото страна за присъждането им с твърдения за злоупотреба с
право. Заявява, че в случая по отношение присъждането на адвокатско възнаграждение,
съдът дължи проверка за наличие на злоупотреба с процесуални права от страната, на която
е оказана правна помощ, тъй като черпене на права, включително акцесорни, от
недобросъвестно поведение в процеса е недопустимо. Твърди, че сключеният договор е
валиден и отговаря на изискванията на закона. Още към момента на сключването му
потребителят е бил наясно с всички съществени елементи на договора и е направил
обоснован избор да го сключи. Клаузата за неустойка е действителна. Кредитополучателят е
разполагал с възможност да се откаже от договора след сключването му, но не се възползвал
2
от нея, като е счел, че условията на договора го удовлетворяват. Твърденията за
неравноправност на клаузата също се считат за неоснователни. Ответникът сочи, че в
периода 27.10.2020 г. до 12.06.2023 г. между страните по делото са сключени общо 10
договора за предоставяне на идентични кредити, поради което и са несъстоятелни доводите
за заблуждаваща търговска практика и нарушаване на правата на потребителя.
На осн. чл.140, ал.1 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА предявен установителен иск от М. П. С. срещу ......., за нищожността на
чл.11, ал.2 от Договор за паричен заем №.....г. относно заплащането на дог. неустойка.
ДОКЛАДВА предявен осъдителен иск от М. П. С. срещу ......., за сумата от 1 281,41
лв., представляваща платена неустойка по нищожен договор.
ДОКЛАДВА предявен установителен иск от М. П. С. срещу ......., за нищожността на
чл.11, ал.2 Договор за паричен заем №.....г. относно заплащането на дог. неустойка.
ДОКЛАДВА предявен осъдителен иск от М. П. С. срещу ......., за сумата от 1 129,17
лв., представляваща платена неустойка по нищожен договор.
Правната квалификация на исковете е чл. 26, ал. 1 ЗЗД и по чл. 55, ал. 1, пр. I ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при условията на
пълно и главно доказване: 1) по исковете с пр. основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД- сключването на договора за кредит със соченото в исковата молба съдържание
на оспорените клаузи; 2) по исковете с правно основание чл. 34 ЗЗД- плащането на
процесната сума.
УКАЗВА на ответника е да докаже, 1) по исковете с пр. основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП
вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД- че сочените като неравноправни клаузи на договора за кредит
са индивидуално уговорени /т.е. не са били предварително изготвени от ответника или дори
да са били, то ищецът е имал възможност да ги обсъди с ответника и да влияе върху
съдържанието им/, законосъобразността на оспорените клаузи, както и наличието на
законоустановените изключения по чл. 144 ЗЗП; 2) по исковете с правно основание чл. 34
ЗЗД- наличие на основание за получаване на платените от ищеца искови суми, а именно
валидно обвързващи страните договорни клаузи.
УКАЗВА на ищеца най- късно до първото о.с.з. да представи в оригинал приложеното
към ИМ адвокатско пълномощно за сверяване.
УКАЗВА на ответника най- късно до първото о.с.з. да посочи датата, на която е подал
ОИМ, с оглед преценка за спазване срока за ОИМ.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ДОПУСКА извършването на съдебна счетоводна експертиза, по въпроси, посочени от
ищеца в исковата молба, като ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице И. И., при депозит от 350 лв.,
платими от ищеца, в едноседмичен срок от съобщението.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице по тел. след представянето на доказателства за
внасянето по сметка на съда на определения депозит.
ДА СЕ ИЗГОТВИ служебно справка за образуваните дела в ЕИСС с ищец М. П. С..
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл.190 ГПК отв. дружество да представи справка от
счетоводството за всички извършени плащания за погасени вноски по процесните договори,
ведно с преписи на същите.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
3
държавна такса се връща на ищеца.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 23.04.2025г. от 13:30 часа, за
която дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧАТ преписи от настоящото определение на страните, ведно с отговора
на искова молба на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Районен съд:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4