Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№   348                                  18.10.2018 год.                                Димитровград

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Секретар :  Д.Петрова

Прокурор :

като разгледа докладваното от съдията г.д. № 581  по описа на съда за 2018г.,  за да се произнесе взе предвид следното :

              Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1  вр. чл.415 ал.1  от ГПК.

 

  ИЩЕЦЪТ – „А1 България”ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, район Илинден, ул.”Кукуш” №1, представлявано от А.В.Ди М.М., с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ”ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, район Илинден, ул. „Кукуш” №1, представлявано от Александър Димитров и М.М., ЕИК  *********, твърди в депозираната искова молба, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда чл.410 от ГПК, срещу ответника било образувано ч.гр.д № 39/2018г, по описа на РС—Димитровград. В рамките на предвидения от законодателя 14/четиринадест/ дневен срок е постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение.В законоустановения срок и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422, вр. чл.79 от ЗЗД, предявяват настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в настоящото производство.Ищцовото дружество предявява исковата си претенция въз основа на договор за далекосъобщителни услуги – М4358147 от дата 25.12.2014 г.,сключен с ответника, доколкото установителният иск бил естественото продължение на заповедното производство, то обстоятелствената част на исковата молба била съобразена с обстоятелствата, посочени в заявлението. В т.9, б. „в" във връзка с т. 12 от заявлението по чл. 410 ГПК, кредиторът-ищец е описал, че длъжникът му дължи сума представляваща, неплатена потребена далекосъобщителна услуга, въз основа на което неизпълнение се претендира и неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга. Между кредитора „Мобилтел" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление - гр. София ,.ПК 1309, район Илинден, ул. "Кукуш" №1 и длъжника е съществувал и валидно е действал договор с индивидуален потребителски номер, с който на ответника са предоставяни далекосъобщителни услуги за мобилен номер. В срока на действието на договорите за мобилни услуги Мобилтел е издал нa абоната- ответник описаните фактури : фактура № *********/12.01.2015 г., с падеж на плащане 27.01.2015 г„ за отчетен период от 09.12.2014 г.до 08.01.2015 г.. за ползване на далепосъобщителни услуги за сумата от 24.43 лв. (двадесет и четири лв. и 43 ст.);фактура № *********/12.02.2015 г., с падеж на плащане 27.02.2015 г., за отчетен период от 09.01.2015 г.до 08.02.2015 г.. за ползване на далепосъобщителни услуги за сумата от 52.18 лв. (петдесет и два лв. и 18 ст.):фактура № *********/12.03.2015 г.. с падеж на плащане 27.03.2015 г.. за отчетен период от 09.02.2015 г.до 08.03.2015 г., за ползване на далепосъобщителни услуги за сумата от 2.54 лв. (два лв. и 54 ст.);фактура № *********/17.06.2015 г.. с падеж на плащане 17.06.2015 г.. за отчетен период от 09.05.2015 г.до 08.06.2015 г.. в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 668.85 лв. (Шестстотин шестдесет и осем лв. и 85 ст.).

Длъжникът не е изпълнил задълженията си по посочените договори, като не бил заплатил в срок всички дълхжими към Оператора суми за потребени договорни услуги, което е обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с абоната-длъжник договори за далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги. Ето защо, и на основание чл. 86 от ЗЗД, претендират и мораторна лиха за забава начислена върху главницата.Мобилтел е прекратил едностранно сключения с абоната договор за мобилниуслуги, поради което на последния е била начислена неустойка.В случая, клаузата за неустойка е рагламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и в Общите условия на оператора, които съгласно са неразделна част от индивидуалния договор и имат задължителна сила за страните, освен ако не е уговорено друго. Настоящият случай не попадал в тази хипотеза, защото такава допълнителна уговорка няма. Клаузата за неустойка фигурира, в подписаните Приложенияв Раздел Отговорност и гласи „Ако в раиките на nървоначалния срок на Договора бъде nрекратено ползването на услуги npu условията на това Прwrожение, както и в случай, че Абонатът наруши по друг начин задълженията си, nроизтичащи от Договора или Общите условия, Оnераторът има право да спре достъnа на Абоната до мрежата иlили да прекрати Договора, както и да nолучи неустойка в размер на месечните такси, дължими от Абоната за съответната СИМ карта до изтичане на nосочения в Договора срок. " Основанието за прекратяване на договора следвало и от 27.2 и чл. 54 от ОУ на мобилния оператор, в които е казано, че Мобилтел има право да ограничи достъпа до част от услугите или да прекрати индивидуалния договор, ако абонатьт има неизплатени.дължими вземания към Мобилтел. А съгласно чл. 54 от ОУ/ „Мобилтел има право едностранно да прекрати Договора за услуги или временно да спре досrьпа на  абоната до мрежата в следните елучаи: 54.1 При неплащане на дължими суми след изтичане срока за nлащане.,, а~съгласно т. 54,12,от Общите условия операторът едностранно прекратява договора на ~боната п~и забава на плащане продължила повече от 124 дни За самото прекратяване на договора законът не изисква форма нито за валидност, нито за доказване, rьй като то насrьпва по силата на договора, поради неизпълнението на абоната да заплати цената на предоставените му мобилни услуги.Клаузата за неустойка_;е регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата напqдписванвто му и Общите условия на оператора. Неизпълнението от страна на абоната-ответник да заплати сумите за потребените услуги, съгласно издадените фактури е довело до прекратяването на индивидуалните договори на ответника и начисляването на договорна неустойка.  Видно е от представените договори, че ответникът се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. В конкретният случай ответникът бил подписал договор за мобилни услуги, ползвал е предоставените мобилни услуги, не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени му били фактури, които, не били заплатени в срок.

Моли съда да признае за установено по отношение на ответника ,че към него съществува изискуемо вземане на ищеца в размер на 748 лв. (Седемстотин четиридесет и осем лв. и 0 ст, представляваща сумата 79.15/седемдесет и девет лева и 15 ст./ – незаплатена далекосъобщителна услуга по договор от 25.12.14г., 668.85/шестстотин шестдесет и осем лева и 85 ст./-неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 3.1.18 г. до изплащане на вземането, както и сумата 205/двеста и пет/ лева - разноски по делото представляващи ДТ-25 лв. и възнаграждение за юрисконсулт – 180,00 лв. Претендира разноски както в заповедното, така и в настоящото исково производство.

 

По отношение на предявените искови претенции, съдът като взе предвид факта, че съобразно изискванията на чл.238 ал.1 от ГПК, по искане на ищеца „А1 България”ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, район Илинден, ул.”Кукуш” №1, представлявано от А.В.Ди М.М., с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ”ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, район Илинден, ул. „Кукуш” №1, представлявано от Александър Димитров и М.М., ЕИК131468980, предвид и наличието на предпоставките в ГПК за постановяване на неприсъствено решение: на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание; искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съобщенията на ответника са връчени редовно, последният не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първо заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, съдът намери, че следва да се произнесе с неприсъствено решение, без да мотивира същото по същество.

Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл.414 ГПК, и е образувано исково производство по реда на чл.415, ал.1 ГПК. С решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да присъди разноските в заповедното производство. С процесната заповед ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 205лв., представляваща направени по заповедното производство разноски за  държавна такса /25 лв/ и  юрисконсултско възнаграждение /180 лв/, поради което и по изложени по- горе съображения съдът намира, следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 205 лева, представляваща направени по заповедното производство разноски за  държавна такса и  адвокатско възнаграждение.

В настоящето производство по установителния иск по чл.415 ГПК ищецът е  поискал да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Ищецът е доказал разноски в общ размер на 255лв., представляващи  държавна такса-75 лева  и адвокатско възнаграждение-180 лева, които следва да му бъдат присъдени.       

Мотивиран от горното и на основание чл.239, вр.чл.238 от ГПК, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на К.И.С., ЕГН ********** ***, че дължи изпълнение на парично задължение към „А1 България”ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, район Илинден, ул.”Кукуш” №1, представлявано от А.В.Ди М.М., с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ”ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, район Илинден, ул. „Кукуш” №1, представлявано от А.Д. и М.М., ЕИК  *********, сумата 79.15/седемдесет и девет лева и 15 ст./ – незаплатена далекосъобщителна услуга по договор от 25.12.14г., 668.85/шестстотин шестдесет и осем лева и 85 ст./-неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 3.1.18 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА К.И.С., ЕГН ********** ***, да заплати на „А1 България”ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, район Илинден, ул.”Кукуш” №1, представлявано от А.В.Ди М.М., с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ”ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, район Илинден, ул. „Кукуш” №1, представлявано от А. Д. и М.М., ЕИК  *********, сумата от 205/двеста и пет/ лева-представляваща направени по заповедното производство / ч.гр.д.№39/18г. по описа на ДРС /разноски за  държавна такса и  адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА К.И.С., ЕГН ********** ***, да заплати на „А1 България”ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, район Илинден, ул.”Кукуш” №1, представлявано от А.В.Ди М.М., с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ”ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, район Илинден, ул. „Кукуш” №1, представлявано от А. Д. и М.М., ЕИК  *********, сумата 255/двеста петдесет и пет/ лева, представляваща направени в настоящето производство разноски  за държавна такса  и адвокатски хонорар.

Решението не подлежи на обжалване.

Да се връчи препис от решението на страните по делото, като на ответника се укажат правата му по чл.240 от ГПК.

 

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ не се чете.

Вярно с оригинала!

Съдебният акт е обявен на 18.10.2018 г.

Секретар: Д.Петрова