Р Е Ш Е Н И Е
№ 04.03.2021 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и първа година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №3370
по описа на 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК / въззивно обжалване /.
В. гр.д. №3370/2020 г по
описа на СГС е образувано :
- по въззивна
жалба на Н.А.С. ЕГН ********** *** срещу
решение №118237
от 17.05.2019 г постановено по гр.д.№13475/18 г на СРС , 41 състав , в частта , с
която са отхвърлени исковете на въззивника срещу К.Г.П. ********** *** за прогласявяне
за нищожен поради противоречие със закона /чл.152 ЗЗД във вр.чл.26 ал.1
пр.1 ЗЗД / ; евентуално за унищожаване поради измама /чл.29 ЗЗД/ на
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №106 нотар.дело №91 от
02.08.2017 г на нотариус №273 Р.Б.в район на действие СРС на следния недвижим
имот – ½ идеална част от ап.№53
в гр.София ж.к.*******, който апартамент е с идентификатор
№68134.1500.2448.1.53 и е със застроена площ от 56,43 кв.м. в сграда №1 и се
състои от стая , дневна , кухня и сервизни помещение , ведно с мазе №1 и 0,892
% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото ; както и евентуално за разваляне /чл.183 ЗЗД във вр.чл.87 ал.3 ЗЗД / на
посочения нотариален акт относно целия
имот поради неизпълнение на задължението на купувача П. да заплати
продажната цена ;
- по въззивна жалба на Н.А.С. ЕГН ********** *** срещу
решение №14715 от
16.01.2020 г постановено по гр.д.№13475/18 г на СРС , 41 състав ;
с което е оставено без уважение искането в първоначалната въззивна жалба за
допълване на основното решение и произнасяне по иск по чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД за прогласяване
за нищожен поради противоречие с добрите нрави на описания нотариален акт
относно ½ идеална част от имота .
Към въззивните жалби се е присъединила на основание чл.265 ГПК Н.А.С.
ЕГН ********** *** .
Въззивниците излагат доводи за
неправилност на основното решение на СРС ,
тъй като са нарушени
добрите нрави – имотът е продаден на безценица за 13 200 евро при пазарна
цена от 76 480 лева и има ощетяване на ищеца . Заобиколен е законът и е
нарушен морала въпреки че ищецът не е доказал причините и подбудите за
неравностойнота сделка . Има зависимост на въззивника от купувача по сделката .
Нотариалният акт трябва да се развали поради липса на данни за плащане на половината
от цената на С. . Противно на удостовереното в нотариалния акт в касовата
операция е посочен номер на нотариалния акт т.е.цената е платена след
подписване на нотариалния акт . Опровергано е изявлението на С. в нотариалния
акт , че е получил неговата част от сумата , а цялата сума е преведена на Н.С.
.
Въззивниците излагат доводи за
недопустимост и неправилност на решението
на СРС , с което не е допълнено основното решение . Искът за нищожност
поради нарушение на добрите нрави има „по-широк от обхват“ от този на исковете
за нищожност поради нарушение на закона и за разваляне поради неизпълнение .
Моралната норма „да не се вреди другиму“ е основен правен принцип . Искът за
нищожност поради противоречие с добрите нрави е заявен и не е оттеглен като е
без значение , че съдът го е пропуснал в доклада си и не е изложил мотиви . СРС
извършва отказ от правосъдие и грубо нарушава закона .
Въззиваемата страна К.П. е подал
писмени отговори , в които оспорва въззивните жалби . Недоказани са твърденията
за сключване на заем и за противоречие на нотариалния акт за продажба с чл.152 ЗЗД . Цената на продажбата надвишава данъчната оценка и същата е 2,93 пъти
по-ниска от пазарната цена . Липсва противоречие с добрите нрави . П. е платил
по банков път уговорената цена , а нотариалният акт има и характер на разписка
за плащането. Посочването на номера на нотариалния акт в банковия документ е
без никакво значение , а въззивникът се е съгласил цената да се преведе по
банковата сметка на другия продавач . Н.С. е изтеглила сумата още същия ден , а
дали е дала половината на ищеца е въпрос на вътрешните им отношения .
Въззивникът е уточнил иска си като такъв за унищожаемост поради измама , а не
за нищожност поради нарушение на добрите нрави , поради което СРС правилно не е
допълнил решението си .
Въззивните
жалби са допустими. Основното решение е
връчено на въззивника С. на 27.05.2019 г и е обжалвано в
срок на 05.06.2019 г . Решението за отказ за допълване е
връчено на въззивника С. на 27.01.2020 г , и е обжалвано в срок на 28.01.2020 г
.
В първото редовно о.с.з Н.С. се е
присъединила в срок към въззивните жалби на С. .
Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на решенията на СРС .
След преценка на доводите в жалбите и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
За да отхвърли
исковете СРС е приел от фактическа
страна следното . С нотариален акт № 106 нот.дело №91 от 02.08.2017 г. на нотариус
Р.Б.ищците са продали на ответника процесния имот срещу сумата от 13 200 евро,
която сума ищците декларират, че е получена изцяло от купувача преди
изповядване на сделката по банкова сметка *** Н.С. , открита в „Р.Б.“ ЕАД . В
т.4 от нотариалния акт се съдържа изявление на страните по сделката, че сумата
от 13 200 евро е размерът на действително уговорената цена по договора и е
извършено плащане на същата.
От представената по делото бележка за
касова операция и извлечение от сметка се установява, че на 02.08.2017 г. по сметка
на Н.С. открита в „Р.Б.“ ЕАД ответникът е внесъл сумата от 13 200 евро с
основание «покупка а недвижим имот нот.акт № 106, рег.№12697», която е
изтеглена в брой същия ден от С. .
С нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 118, том [номер], рег. № 24207, нот.дело №313 от 26.09.2017 г.
на нотариусА.Ч. ответникът продал процесния недвижим имот на В. Г.и С.С.за
сумата от 25 700 лева.
Не се спори и се установява по делото ,
че ищците не предали на ответника владението над апартамента в срок до
05.09.2017 г., съгласно уговореното в т.5 от договора за покупко – продажба и
за предаването е образувано изп.дело .
От заключението на изготвената по
делото съдебна техническа експертиза (СТЕ) се установява, че средната пазарна
цена на процесния апартамент към 26.09.2017 г. възлиза на 76 480 лева, а към 27.02.2018
г. – на 81 570 лева.
От правна страна СРС
е приел , че главният иск с правно основание чл.152 ЗЗД във вр.чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД е неоснователен , тъй като
не са налице доказателства , че продажбата на имота е извършена като
обезпечение за връщане на получена в заем сума от 26 000 лева. За да се
установи нищожност на това основание трябва договорът за покупко-продажба е
сключен, за да се обезпечи изпълнението на сключен договор за заем , съответно
да е уговорен начин на удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в
закона и това да бъде направено
предварително, а не след възникване на вземането /решение № 392 от 18.01.2012
г. по гр. д. № 1487/2010 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 470 от 16.01.2012 г. по
гр. д. № 1318/2010 г. на ІV ГО на ВКС/. По делото не са ангажирани каквито и да
е било доказателства за сключен договор за заем между страните за сумата от 26
000 лева , както и връщане на сумата по това заемно правоотношение да е
обезпечено със сключване на договора за покупко – продажба от 02.08.2017 г.
Според СРС независимо
от твърденията за наличие на нарушение на добрите
нрави в исковата молба ищците на практика твърдят измама – създаване на заблуждение у тях, че след връщане на заетата
сума ще им бъде върната собствеността на имота , както и поради неполучаване на
покупната цена от С. и липса на упълномощаване на С. да получи същата .
Според СРС е
предявен иск с правна квалификация чл.29 ЗЗД във вр.чл.27 ЗЗД за унищожаване на
договор за покупко – продажба на апартамент № 53 като сключен при измама и по
чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора, поради неизпълнение на задължението
на купувача да плати продажната цена. Последното се налага от извеждане на твърденията
за нарушение на добрите нрави от извършената измама и неплащане на продажната
цена. Нееквивалентността на престациите по възмездния договор за покупко –
продажба се разглежда в съдебната практика като нарушение на добрите нрави,
което води до нищожност на договора на основание чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД. Като
критерий за нееквивалентност в съдебната практика е възприета изключително
голямата разлика в престациите. В решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 1208/2009 г. на III г.о. на ВКС е прието, че нищожност има поради
дванадесет пъти по- ниската цена от пазарната, а в решение 119 от 22.03.2011 г.
по гр. д. № 485 по описа за 2010 г. на I г.о. на ВКС- при двадесет и осем пъти
по- ниска цена. Във второто решение е подчертана необходимостта от значителна
липса на еквивалентност в насрещните престации. По абстрактен и принципен начин
е формулиран критерият за преценка на значителната нееквивалентност в
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 452 от 25.06.2010 г. по гр. д. №
4277 по описа за 2008 г. на I г.о. на ВКС, според което съгласно чл. 9 ЗЗД
страните имат свобода на договарянето, която се рамкира от приложимите към
правоотношението законови разпоредби и от добрите нрави. Законодателят допуска,
че цената на недвижимия имот може да бъде по- ниска от данъчната оценка. В
същото време понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на
насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за
нарушение, водещо до нищожност на сделката. ВКС счита, че тази неравностойност
би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация.
Следователно значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която
води до нищожност поради противоречие с добрите нрави, е налице, когато
насрещната престация е практически нулева. Когато престацията не е толкова
незначителна, съдът може само да извършва преценка дали не е налице сделка при
явно неизгодни условия, сключена поради крайна нужда (унищожаемост по чл. 33 ЗЗД), ако такъв иск е предявен, какъвто не
е настоящия случай. В решение № 24 от 09.02.2016 год. на ВКС по гр.д. №
2419/2015 год., ІІІ г.о., е прието, че само наличието на нееквивалентност на
насрещните престации не е достатъчно, за да се стигне до извода, че сделката е
нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Според СРС в
конкретния случай се установява , че при продажбата с процесния нотариален акт данъчната
оценка на имота е била в размер на 25 694,10 лева, а уговорената покупна цена –
13 200 евро, равняващи се на 25 816,96 лева. Следователно сделката е изповядана
/сключена/ при цена леко надвишаваща данъчната оценка на имота. От СТЕ се
установява, че към датата на втората продажба средната пазарна цена на имота е
76 480 лева или процесната сделка е сключена при 2,93 пъти по – ниска от
пазарната цена на имота, опредлеена бизо два месеца по – късно. Последното не
сочи дори на отклонение от обичайната практика, известна обективна
нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага
преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед
техния интерес. В производството значителна нееквивалентност на престациите,
равнозначна на липса на такава, не се установява.
Според СРС неоснователен
е и евентуалният иск по чл.29 ЗЗД във вр.чл.27 ЗЗД за унищожаване на процесния нотариален акт за покупко – продажба поради
измама . Според чл.29 ЗЗД измамата е умишлено въвеждане в заблуждение на
едно лице с цел то да бъде мотивирано да сключи определена сделка. Фактическият
състав на това основание за унищожаемост на договора се свежда до установяване
на определени осъществени юридически факти – формирана невярна представа за
действителното положение у лицето, което като страна по сделката, следва да
направи волеизявление за сключването й. Това заблуждение може да се отнася до
всички елементи на сделката, до нейното съдържание, съществени елементи или модалитети,
може да е насочено към мотивиране за сключване на сделката. Авторът на измамата
следва да съзнава естеството на действията си и тяхната насоченост, както и
правните последици от тях, а сделката следва да е извършена в пряка причинна
връзка с това поведение, т.е. да е сключена в резултат на създадената невярна
представа. Измамливото поведение следва така да е опорочило волята на лицето,
че ако последното би действало съзнавайки действителното положение никога не би
сключило такава сделка. Този сложен фактически състав и съответстващите му
юридически факти следва да бъдат установени в хода на съдебното производство,
за да е налице обсъжданото основание за унищожаемост на договора. При измамата
невярната представа по отношение на договора е създадена у една от страните за
да бъде мотивирана да го сключи /Решение №25 от 24.04.2012 по дело №63/2011 на
ВКС, ТК, I т.о./. В конкретния случай по делото не са ангажирани никакви
доказателства от ищците, чиято е доказателствената тежест, доказателства в
подкрепа на твърдението за съзнателно формирана у тях от ответника невярни
представа за условията, при които се сключва контрактът, възползвайки се от
близките отношения помежду им и изграденото доверие с цел С. да бъдат
мотивирани към сключването му. Не се установява умишленото предизвикване,
създаване и/или поддържане у ищците страна на невярна представа относно
условията, при коеито се сключва сделката или за това, че собствеността на
имота ще им бъде върната след връщане на заетата сума или обстоятелството, че
продажната цена ще бъде преведена по сметка на втория ищец. Начинът на плащане
е посочен в самия нотариален акт и плащането е извършено съобразно уговорката .
Според СРС
неоснователен е и втория евентуален иск на С. с правно основание чл.87 ал.3
вр.чл.183 ЗЗД за разваляне на нотариалния
акт поради неизпълнение на задължението на купувача да плати продажната
цена. Според посоченото в нотариалният акт двамата ищци са заявили пред
нотариуса, че са получили изцяло покупната цена преди сключване на договора по
банкова сметка *** Н.С. . В частта съдържаща изявление за плащане на покупната
цена нотариалният акт има характер на разписка и съставлява
доказателство за плащане, доколкото обективира изявление на издателя -
продавач, с което той признава неизгодни за себе си факти. В тежест на ищеца е
да докаже оспорването, че в действителност сумата не е платена. Със събраните по делото доказателства ищецът
не е установил по безспорен и категоричен начин твърдението си, че не е получил
продажната цена. По делото са представени бележка за касова операция и
извлечение от сметка, от които се установява , че на датата на сключване на
договора за покупко – продажба ответникът е заплатил по сметка на Н.С. , а за
основанието за плащането е посочена покупката на недвижим имот и «нотариален
акт № 106 рег. № 12697». Дали посочването на номера на нотариалния акт, в който
ще бъде обективиран договорът е резултат от уведомяване от нотариуса след
уговоряне на време за изповядване на сделката или е резултат от извършено
плащане в дена на изповядването, но след напускане на нотариалната кантора е
ирелевантно.
Отразеното в нотариалния акт,
бележката за касова операция и извлечението от сметка еднопосочно установяват,
че уговорената покупна цена е заплатена
на 02.08.2017 г. по банква сметка на втория ответник. В самия нотариален
акт е посочен именно такъв начин на заплащане. Ищецът С. в нотариалния акт се е
съгласил плащането на цялата покупна цена, в това число на припадащата се нему
част, да се преведе по банкова сметка ***. Нотариално удостовереното изявление
на ищеца С. притежава обвързваща съда материална доказателствена сила за
приемане на обстоятеслтвото, че плащане на продажната цена е извършено съгласно
уговореното между страните. Сумата още същия ден е изтеглена от титуляра на
сметката – Н.С. . Въпросът дали дължимата на С. част от продажната цена му е
предадена от неговата сестра е такъв във вътрешните отношения между двамата
продавачи. Искът за разваляне на продажбата е неоснователен .
СРС е отхвърлил молбата за допълване на решението , като е приел , че с доклада по
делото не е приет иск за нищожност на нотариалния акт поради противоречие с
добрите нрави . Твърденията на ищците за създаване на заблуждение у тях, че
след връщане на заетата сума ще им бъде върнатасобствеността на имота , както и
за неполучаване на покупната цена от С. и липса на упълномощаване на С. да
получи същата са твърдения за извършена измама от ответника , както и за
основания за разваляне на нотариалния акт . Иск за нищожност поради
противоречие с добрите нрави не е предявен .
Във
връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение в
обжалваната част . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013
г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Основното решение на СРС е валидно , допустимо и правилно в частта , с която са отхвърлени исковете
за прогласявяне за нищожен на нотариалния акт за продажба поради
противоречие със закона /чл.152 ЗЗД във вр.чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД / . Във въззивната
жалба липсват относими доводи за
неправилност на решенията на СРС в тази част , а напротив , въззивниците признават
, че не са могли да докажат
„причините и подбудите за тази неравностойна сделка“.
Вместо относими доводи въззивниците твърдят
във въззивната жалба наличие на нищожност поради „нарушение на добрите нрави“ ,
а по такъв иск първоинстанционният съд не се е произнесъл . С определение №512
от 09.01.2020 г по гр.д.№12507/19 г настоящият съд счете , че въззивната жалба
материализира молба за допълване на решението на СРС и произнасяне по иск за
нищожност поради противоречие с добрите нрави. С решение №14715 от 16.01.2020 г постановено
по гр.д.№13475/18 г СРС , 41 състав отказа да допълни решението си .
Установява се следното . В
първоначалната искова молба ищците са посочил , че нотариалният акт е нищожен
поради противоречие с добрите нрави , защото целта на продавачите била да
заложат апартамента срещу заем , а не да
го продават на безценица .
Правилно СРС е констатирал с
разпореждане от 01.03.2018 г , че исковата молба е нередовна и трябва да се
остави без движение , защото ищеците не са изложили ясни твърдения за
накърняване на добрите нрави . С молба
от 13.03.2018 г ищецът С. заявява , че добрите нрави са нарушени , защото
уговорката между страните е била апартаментът да служи като обезпечение за заем
, а вместо това ответникът го продал на трети лице . Според ищеца С. „измамата
винаги нарушава добрите нрави“ , а той не получил никакви пари от
т.нар.продажба . Неморално било обстоятелството , че апартаментът е продаден на два пъти по-ниска цена от пазарната .
В о.с.з. на 14.03.2019 г ищецът С.
отново е заявил , че поддържа иск за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави . СРС е оставил за пореден път
исковата молба без движение с указания в седмичен срок да се конкретизират
исковете .
С молба от 20.03.2019 г ищецът С.
отново е заявил , че поддържа иск за
нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави , както и
поддържа искове по чл.152 ЗЗД и за
унищожаемост поради измама .
С определение в о.с.з на 17.04.2019 г
СРС е приел , че в молбите на ищеца не са посочени твърдения за нищожност
поради противоречия с добрите нрави .
Тази констатация на първоинстанционния
съд е неправилна . Действително , процесуалният представител на ищеца си е
позволил неясни , а на моменти и фриволни
фактически и правни твърдения и прави опити да променя вида и дори броя на
предявените искове . Споменават и се тълкуват противоречия със закона и морала
, заобикаляния на закона , измами и пр. не в същинският им юридически смисъл ,
а в житейски смисъл . Недопустимо е под формата на „уточнения“ ищецът да
променя първоначалните искове , както и да добавя нови и различни фактически и
правни основания .
Неправилно СРС е съобразил молба от
20.03.2019 г , с която ищецът С. за първи път - и повече от година след
предявяване на иска - твърди , че е
предявил и иск за унищожаемост поради измама . Ако се приеме , че са
предявени както иск за нищожност поради противоречие с добрите нрави , така и
иск за унищожаемост поради измама , то броят на предявените искове за нищожност
и унищожаемост ще е три броя . Видно
от исковата молба са предявени два броя
такива искове , а нови искове не са били заявявани от ищците .
Според настоящият съд е налице предявен иск за нищожност на нотариалния акт
поради противоречие с добрите нрави , а не иск за унищожаемост поради измама . Още в исковата молба изрично е посочен иск
за нищожност поради противоречие с добрите нрави като фактически основания за
същия са „продажбата на безценица“ /на занижена цена/ и наличие на устни
уговорки за „залагане“ на апартамента срещу получаване на заем . С молба от
13.03.2018 г твърденията за продажба на
занижена цена са окончателно уточнени
и не е било налице основание за последващо оставане на този иск без движение .
Визираните мимоходом твърдения за „измама“ в молбата от 13.03.2018 г не могат
да се вземат предвид , тъй като конститутивен
иск по чл.29 ЗЗД не е предявен .
За разглеждането на един иск е без значение е дали същият е докладван или
не го съда респ.дали ищецът е възразил по доклада . Ако искът не е докладван , то е
налице процесуално нарушение , но пак искът трябва да бъде разгледан .
Като краен резултат решението за отказ от допълване е правилно .
Първоинстанционният съд е изложил мотиви , с които приема , че са предявени искове
по чл.152 ЗЗД във вр.чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД и по чл.29 ЗЗД . СРС се е произнесъл „по цялото искане“ на
въззивниците по смисъла на чл.250 ГПК ,
но неправилно е счел , че е налице предявен иск по чл.29 ЗЗД /измама/ вместо
иск по чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД /противоречие с добрите нрави/. С аргумент от
чл.270 ал.3 изр.3 ГПК при произнасяне по
непредявен иск вместо по действително предявения няма непълнота на
първоинстанционното решение , а по отношение на действително предявения иск
делото остава висящо . Затова и решението по непредявения иск трябва да се
обезсили и делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по
предявения иск . Както се посочи , ако настоящият съд отмени решението за отказ
за допълване , той ще следва да се произнесе по същество по иска по чл.26 ал.1
пр.3 ЗЗД в противоречие с чл.270 ал.3 пр.3 ГПК . Това ще увеличи броя на исковете за нищожност и
унищожаемост пред въззивния съд от два на три броя т.е. ще има ново произнасяне
„по непредявен иск“ .
Основното решение в частта по иска за унищожаемост поради измама трябва да се
обезсили като постановено по непредявен иск и делото да се върне на
основание чл.270 ал.3 пр.3 ГПК на друг състав на СРС за произнасяне по
действително предявения иск за нищожност
по чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД в обжалваната част .
Не е налице неправилна правна
квалификация в тази част , тъй като се касае за два много различни иска .
Петитумът е различен – единият е установителен иск , а другият е конститутивен
иск . Различни са и основанията на исковете – единият иск почива на твърдения
за умишлено въвеждане в заблуждение , а другият на твърдения за продажба срещу
безполезна престация /“на безценица“/ .
Основното решение на СРС е частично недопустимо и частично правилно в
частта , в която е отхвърлен иска на ишеца за разваляне на нотариалния акт
. Първоинстанционният съд се е произнесъл за разваляне на целия нотариален акт
без да съобрази , че ищецът С. е
собственик само на ½ идеална част от имота и не би имал правен
интерес да иска разваляне на договора и за идеалната част на сестра си Н.С. . Всъщност
в исковата молба се иска само разваляне по отношение на частта на С. т.е. за
½ идеална част от имота , а същото е потвърдено и с молби от 06.03.2018
г и от 20.03.2019 г т.е. налице е частично произнасяне по непредявен иск за
разликата над ½ ог имота .
В частта , в която искът е отхвърлен
за ½ идеална част от имота решението на СРС е правилно . Законосъобразни
са мотивите на първоинстанционния съд , че нотариалният акт в частта, съдържаща
изявлението на купувача, че е платил цената, респ. че същата е получена от
продавача е частен свидетелствуващ
документ за знание, материализиращ удостоверителното изявление на своя издател
за даден факт. Опровергаването на документа, в частта на волеизявленията на
страните, е ограничено до вида на доказателствените средства - изключване на
свидетелски показания за опровергаване съдържанието на частен документ изхождащ
от страната , освен в хипотезата на чл.164, ал.2 ГПК - решение №231 от 08.07.2015 г по гр.д. № 6604/2014 г, ГК , ІV ГО на ВКС , решение №959 от 21.12.2009 г по гр.д. №
1951/2008 г, ГК , ІІІ ГО на ВКС , решение №169 от 31.01.2013 г по гр.д.№664/11 г на ВКС , II ТО решение №402 от 17.01.2012 г по гр.д.№449/11 г на ВКС , III ГО и др.
С представените по делото нотариален акт , бележка
за касова операция и извлечение от сметка се установява, че на датата на
сключване на договора за покупко – продажба ответникът е платил цената по
сметка на Н.С. , а като основание за плащането е посочена покупката на недвижим
имот и «нотариален акт № 106 рег. № 12697». Без никакво значение е
посочването в банков документ на номер на нотариалния акт и дали банковото
плащане е станало не преди , а след подписване на нотариалния акт . Важното е ,
че е платена цената на имота според нотариалния акт . Евентуална „забава“ на
плащането – каквато всъщност няма при плащане още в същият ден – може да
обоснове задължение за обезщетение за забава , но не и разваляне на нотариалния
акт .
В
нотариалния акт е уговорено цялото плащане, включително и частта на С. , да се
извърши по банковата сметка на Н.С. . Налице е уговорка по чл.75 ал.1 изр.1 ЗЗД
цялата сума по нотариалния акт да се плати по сметка на Н.С. . След това
изпълнение ответникът е изпълнил задължението си към ищеца , а евентуални
претенции на ищеца следва да бъдат насочени към Н.С. .
Решението на
СРС е правилно и в частта за разноските. Пред СГС въззивниците дължат по 333,33
лева разноски на въззиваемата страна . Останалата част от разноските на
въззиваемата страна трябва да се присъдят от СРС при разглеждане на иска по чл.26
ал.1 пр.3 ЗЗД
По изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №118237 от 17.05.2019 г постановено
по гр.д.№13475/18 г на СРС , 41 състав , в частта , с която са отхвърлени исковете на Н.А.С. ЕГН ********** *** и Н.А.С. ЕГН **********
*** срещу К.Г.П. ********** *** за унищожаване поради измама
/чл.29 ЗЗД/ на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №106
нотар.дело №91 от 02.08.2017 г на нотариус №273 Р.Б.в район на действие СРС на
следния недвижим имот – ап.№53 в гр.София
ж.к.*******, който апартамент е с идентификатор №68134.1500.2448.1.53 и е със
застроена площ от 56,43 кв.м. в сграда №1 и се състои от стая , дневна , кухня
и сервизни помещение , ведно с мазе №1 и 0,892 % идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото ; като постановено по
непредявен иск ; както и за разваляне
/чл.183 ЗЗД във вр.чл.87 ал.3 ЗЗД /
на посочения нотариален акт над
притежаваната от Н.С. преди нотариалния акт ½ идеална част от имота поради
неизпълнение на задължението на купувача П. да заплати продажната цена ; като
постановени по непредявени искове
.
ВРЪЩА делото на
СРС за разглеждане на исковете на Н.А.С. ЕГН ********** *** и Н.А.С. ЕГН **********
*** срещу К.Г.П. ********** *** прогласяване за нищожен поради противоречие
с добрите нрави /чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД/ на нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот №106 нотар.дело №91 от 02.08.2017 г на нотариус №273 Р.Б.в
район на действие СРС на следния недвижим имот – ап.№53 в гр.София ж.к.*******, който апартамент е с идентификатор
№68134.1500.2448.1.53 и е със застроена площ от 56,43 кв.м. в сграда №1 и се
състои от стая , дневна , кухня и сервизни помещение , ведно с мазе №1 и 0,892
% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото .
ПОТВЪРЖДАВА решение №14715 от 16.01.2020 г постановено по гр.д.№13475/18 г на СРС , 41 състав ; с което е оставено без уважение искане за допълване на
основното решение и произнасяне по иск по чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД за прогласяване
за нищожен поради противоречие с добрите нрави /чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД/ на
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №106 нотар.дело №91 от
02.08.2017 г на нотариус №273 Р.Б.в район на действие СРС на следния недвижим
имот – ½ идеална част от ап.№53
в гр.София ж.к.*******, който апартамент е с идентификатор
№68134.1500.2448.1.53 и е със застроена площ от 56,43 кв.м. в сграда №1 и се
състои от стая , дневна , кухня и сервизни помещение , ведно с мазе №1 и 0,892
% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото .
ПОТВЪРЖДАВА решение №118237 от 17.05.2019 г постановено по гр.д.№13475/18 г на СРС , 41 състав , в частта , с която са отхвърлени исковете на Н.А.С. ЕГН ********** *** и Н.А.С. ЕГН ********** *** срещу К.Г.П. **********
*** за прогласявяне за нищожен поради противоречие със закона /чл.152 ЗЗД
във вр.чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД / на нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №106 нотар.дело №91 от 02.08.2017 г на нотариус №273 Р.Б.в район
на действие СРС на следния недвижим имот – ап.№53
в гр.София ж.к.*******, който апартамент е с идентификатор
№68134.1500.2448.1.53 и е със застроена площ от 56,43 кв.м. в сграда №1 и се
състои от стая , дневна , кухня и сервизни помещение , ведно с мазе №1 и 0,892
% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото ; както и евентуалният иск на Н.А.С. ЕГН ********** *** за разваляне
/чл.183 ЗЗД във вр.чл.87 ал.3 ЗЗД /
на посочения нотариален акт относно ½
идеална част от описания имот поради неизпълнение на задължението на
купувача П. да заплати продажната цена ;
както и в частта за разноските пред СРС .
ОСЪЖДА всеки от Н.А.С.
ЕГН ********** *** и Н.А.С. ЕГН **********
*** да заплати на К.Г.П. ********** *** по 333,33 лева разноски пред СГС
.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.