О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№
395
25.08.2023г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на двадесет и пети август две хиляди
двадесет и трета година
в закрито съдебно заседание в
следния състав:
Административен
съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
като разгледа
докладваното от съдия Алексова-Стоилова
административно дело №214 по описа
за 2023г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебният
акт е постановен на основание чл.159, т.4 от АПК във вр. с чл.268, ал.1 и §2 от
ДР на ДОПК.
Делото
е образувано по жалба от Областния управител на област Кюстендил с
административен адрес: гр.Кюстендил, ул.“Демокрация“ № 44 срещу решение
№ПИ-210/08.06.2023г. на директора на ТД на НАП София. В изпълнение на разпореждане
№752/18.07.2023г. на съда, жалбата е поправена с молба вх.№3129/31.07.2023г. по
ССЕВ /вх.№3145/03.08.2023г. по описа на съда/ от министъра на регионалното
развитие и благоустройството като представител на Държавата и с писмо
вх.№3150/03.08.2023г. от Областния управител. Приложено е пълномощно за
представителство от министъра на регионалното развитие и благоустройството,
който потвърждава действията на Областния управител, включително подаването на
жалбата по делото. Жалбоподателят претендира, че имотите по оспореното принудително
изпълнение са станали държавна собственост, поради което е настъпило сливане на
качеството кредитор и длъжник в лицето на Държавата, алтернативно - че е дължимо
прекратяване на изпълнителното производство поради изтекъл срок по чл.193, ал.4
във вр. с ал.1 от ДОПК, респ. поради погасяване на вземането по чл.168, т.7 във
вр. с чл.225, ал.1 от ДОПК. Моли за отмяна на оспореното решение и даване на
указания на органа за прекратяване на изпълнителното дело.
От
фактическата страна на спора административния съд установява следното:
Оспореното
решение №ПИ-210/08.06.2023г. на директора на ТД на НАП София е издадено по
жалба с вх.№С230010-000-258477/25.05.2023г. от Областния управител на област
Кюстендил срещу съобщение изх.№С230010-111-0001222/03.05.2023г. за продажба
чрез търг с тайно наддаване на 5 бр. недвижими имоти по изпълнително дело
№10140000946/2014г. от старши публичен изпълнител /СПИ/ в дирекция „Събиране“
при ТД на НАП София. Решението на органа е постановено на основание чл.267,
ал.2, т.4 от ДОПК и с него жалбата на Областния управител срещу съобщението на
СПИ е оставена без уважение като неоснователна. Органът е приел, че
жалбоподателят е трето лице със самостоятелни права върху недвижимите имоти по
принудителното изпълнение.
Изпълнителното
дело е образувано срещу „Фундаментал“ ЕООД, ЕИК *********. С Постановление
изх.№0946/2014/000165 от 21.10.2015г. на основание чл.200 и чл.205, ал.1 във
вр. с чл.195, ал.1-3 от ДОПК е наложена обезпечителна мярка върху 16 бр.
недвижими имоти, в това число и върху имотите, предмет на оспореното съобщение
на СПИ и е извършен опис имотите с протокол от 20.04.2017г. За събиране и
обезпечаване на задълженията по изпълнителното дело досежно имотите, през
периода 29.08.2018г. – 27.01.2021г. са проведени 7 неефективни търга, за което
са приложени съответните съобщения на СПИ. На основание чл.632 от ТЗ, с решение
№261466/17.12.2020г. по ф.д.№51/2020г.
по описа на КОС е открито производство по несъстоятелност на
дружеството-длъжник, а с решение от 28.09.2022г. на КОС, в сила от 07.10.2022г.
на основание чл.632, ал.5 във вр. с ал.4 от ТЗ е прекратено производството по
несъстоятелност, постановено е заличаване на дружеството от търговския
регистър, като наличното имущество не е осребрено. С писмо
изх.№С230010-178-0002667/26.01.2023г. Областният управител е уведомен, че за процесните
имоти са наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК за задълженията на
„Фундаментал“ ЕООД, в момент, предхождащ обявяването на дружеството в
несъстоятелност, което е предпоставка за продължаване на действията по
принудително изпълнение.
С
жалбата срещу съобщението от 03.05.2023г. на СПИ за продажба на имотите чрез
търг с тайно наддаване Областният управител претендира собственически права на
Държавата върху имотите по търга на основание т.10 от ТР №1/03.12.2018г. на ВКС
по т.д.№1/2017г., ОСТК, като счита, че е настъпило сливане на качеството на
кредитор и длъжност в едно и също юридическо
лице – Държавата, алтернативно претендира прекратяване на изпълнителното
производство по чл.168, т.7 от ДОПК.
С
оспореното решение на директора на ТД на НАП София жалбата е приета за
неоснователна по мотиви за липса на основания за прекратяване на изпълнителното
производство по см. на чл.225 от ДОПК, липса на приемане от Държавата на
имотите по опис по см. на чл.61, ал.2 от ЗН във вр. с позоваването на ТР №1/03.12.2018г.
на ВКС и неприемане на становището на жалбоподателя, че Държавата е едновременно
кредитор и длъжник по отношение на недвижимите имоти, като публичните задължения
на прекратеното дружеството са с взискател ТД на НАП София. Органът не
представя доказателства за датата на връчване на решението на Областния
управител, за което свидетелства молбата на пълномощника на л.81 от делото.
Със
съобщение изх.№С230010-168-000080/26.05.2023г. на основание чл.266, ал.4 от ДОПК СПИ е спрял насрочената продажба на недвижимите имоти.
С
оглед установената фактическа обстановка по делото съдът намира, че е налице
хипотезата за прекратяване на съдебното производство по чл.159, т.4 от АПК –
липса на правен интерес, разбиран като липса на процесуална легитимация за съдебно
оспорване на решението на органа. Съображенията за това са следните:
Нормата
на чл.266, ал.1 от ДОПК регламентира правната възможност действията на
публичния изпълнител, каквото е съобщението на СПИ от 03.05.2023г. за продажба
чрез търг с тайно наддаване на 5-те недвижими имота, да се обжалват от длъжника
или от третото задължено лице пред директора на компетентната ТД чрез публичния
изпълнител. По см. на чл.266, ал.4 от ДОПК жалбата не спира оспореното
действие, освен ако е подадена от трето
лице със самостоятелни права върху веща, върху която е насочено принудителното
изпълнение. Правомощията на решаващия орган по чл.267, ал.2 от ДОПК се
обективират в решение, като в настоящия случай решението е в хипотезата на
чл.267, ал.2, т.4 от ДОПК – отказ да се отмени оспореното изпълнително действие
от третото лице със самостоятелни права върху веща, върху която е насочено
принудителното изпълнение. Съдебното оспорване на това решение по
регламентацията на чл.268, ал.1 от ДОПК е ограничено до два правни субекта –
длъжника или взискателя.
Жалбата
по делото е подадена от името на Държавата като собственик на недвижимите
имоти, предмет на принудителното действие, чрез Областния управител,
упълномощен от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Твърдяните в жалбата собственически права се основават на действието на
решението на КОС от 28.09.2022г. по т.д.№51/2020г. по описа на КАС и на задължителните
указания в т.10 от ТР №1/03.12.2018г. на ВКС по т.д.№1/2017г., ОСТК. С
решението на КОС е прекратено производството по несъстоятелност на длъжника в
изпълнителното производство „Фундаментал“ ЕООД и е постановено заличаване на
дружеството от търговския регистър. Съгласно т.10 от посоченото ТР на ВКС,
недвижимите имоти и движимите вещи, останали непродадени в производството по
несъстоятелност след прекратяване на производството и заличаване на длъжника от
търговския регистър, остават собственост на физическото лице, когато длъжникът
е ЕТ, съответно стават собственост на държавата или на общините, по аналогия на
чл.11 от ЗН, когато длъжникът е търговец – ЮЛ, освен ако в закон не е
предвидено друго. В казуса по делото длъжникът е ЮЛ и поради липса на друго
предвидено в специален закон, по смисъла на посоченото ТР на ВКС, 5-те
недвижими имоти по принудителното изпълнение са станали собственост на
Държавата. В мотивите на Тълкувателното решение е посочено, че след заличаване
от търговския регистър търговецът - ЮЛ загубва своята правосубектност, т.е.
настъпва неговата юридическа смърт, а имуществените последици от заличаването
му в най-голяма степен се доближават до последиците на смъртта на ФЛ, поради
което по аналогия се прилага чл.11 от ЗН. Според ВКС, т.к. заличеният търговец -
ЮЛ няма правоприемници, по аналогия с чл.11 от ЗН следва да се приеме, че
притежаваните от него недвижими имоти и движими вещи, останали непродадени в
производството по несъстоятелност, се придобиват от държавата, съответно от
общината. Следователно, тълкуването, дадено от ВКС по казуса налага извод, че държавата
няма качеството на длъжник по чл.210, ал.1, т.2 от ДОПК, т.к. освен, че не е
конституираната като длъжник в изпълнителното производство, е придобила имотите
не в резултат на наследяване или правоприемство по см. на ЗН, а по силата на
задължителното тълкуване на ВКС в посоченото Тълкувателно решение поради липса
на изрична правна уредба за конкретния случай. Държавата не е и трето лице,
отговарящо за плащане на публичните задължения на прекратения търговец, т.к не
отговаря на изискванията по чл.19 и чл.20 от ДОПК. Държавата няма качество и на
взискател, т.к. жалбата срещу съобщението за търга е подала като собственик на
обезпечени недвижими имоти, а не като субект с публични вземания спрямо
длъжника. Доказателствата по делото обосновават извода, че Държава оспорва
принудителните действия на СПИ в хипотезата по чл.210, ал.1, т.3 от ДОПК – като
трето лице със самостоятелни права върху имотите, върху които е насочено
принудителното изпълнение. В това качеството обаче Държавата няма право на
жалба пред съда срещу решението на директора на ТД на НАП София, съгласно
императивното правило на чл.268, ал.1 от ДОПК. За защита на правата Държавата
разполага с иска по чл.269 от ДОПК, а при пропускане на 30-дневния срок може да защити правата
си по реда на чл. 239, ал. 2 ДОПК
след приключване на публичната продан.
Жалбата
ще се остави без разглеждане, а делото ще се прекрати.
Мотивиран
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от Областния управител на Област Кюстендил като
пълномощник на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие
и благоустройството срещу решение №ПИ-210/08.06.2023г. на директора на ТД на
НАП София.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.
№214/2023г. по описа на КАС.
Определението
подлежи на обжалване от страните с частни жалби пред ВАС в 7-мо дневен срок от
получаване на съобщенията за изготвянето му.
Определението
да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: