РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. , 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на дванадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
при участието на секретаря Ирена Анг. Кардашева
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20241220101511 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А.
Ю. М. от с. ***********, ул. „***********“ *, обл. *********** против Н. К.
М. от с. **********, ул. „**********“ *, обл. **********. Иска се да бъде
прекратен брака между страните с развод без произнасяне по вината за
неговото разстройство. Иска се след развода ищцата да носи предбрачното си
фамилно име И. и на нея да се предостави ползването на семейното жилище..
Твърди се от ищеца, че с ответника са съпрузи, сключили са брак на
*********** г. От брака си им на ********** г. се родило едно дете – С.Н.М.,
която вече е пълнолетна. Първоначално семейството живяло на квартира, а
после ищцата изтеглила заем и си направили жилище етаж в кооперация, в
което се пренесли да живеят. Около 2 години по-късно се оказало, че не могат
да покриват вноските по кредита и продали жилището. С остатъка от парите
закупили нива в с.********, в която изградили малка постройка, в която
заживели. След като имота влязъл в регулация, уголемили жилището. Преди
около две години съпрузите заминали на работа в ************, където се
настанили в жилището на дъщерята на ответника от предишен брак.
1
Отношенията с дъщерята се влошили и тя ги принудила да напуснат. След
това тя чула разговор на ответника с дъщеря му, от който разбрала, че той крие
различни неща от нея, не предприемал мерки, за да спре тормоза на общото
им дете от неговите деца от предишен брак. Поради това отношенията им се
развалили, те заживели отделно и считайки, че брака не може да бъде
заздравен, ищцата предявява настоящите искове.
От страна на ответника е постъпил отговор, в който не се оспорва, че
брака между страните е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да се
прекрати. Не оспорва и че страните имат родено едно общо дете, което е
пълнолетно, че са придобили недвижим имот – нива в с.***********, върху
който са застроили едноетажна сграда. Твърди, че тъй като от ********* г.
двамата са живели във ************** и ************, това жилище не
представлява тяхно семейно такова. Оспорва останалите твърдения за
причините, които според ищцата са разстроили брачната връзка. Твърди, че
всъщност причините за разстройството на брака се коренят в поведението на
ищцата. Когато сключили брак, тя знаела, че той има две деца от предишен
брак, но не му позволявала да проявява бащински чувства към тях,
принуждавала го да избира между тях и нея и общото им дете. Когато го чула
да говори с дъщеря си след дълго прекъсване на контакт, тя решила да го
напусне и се отделила в самостоятелна стая. Съответно, семейно жилище
представлява квартирата им във Великобритания, където живели последно
като семейство. Предвид което тя отправя своите искания за прекратяване на
брака.
Правна на предявените искове е по чл. 49, ал.1 и ал.3 и чл.53 и чл.56 от
Семейния кодекс.
В съдебно заседание, проведено на 12.02.2025 г. ищцата прави
изменение на иска по чл.56 от СК, допуснато от съда.
След изменението се иска на основание чл.56, ал.1 от Семейния кодекс
ползването на семейното жилище, находящо се в с. **********, ул.
„**********“ №*, обл. ************ да бъде предоставено и на двете страни.
От събраните по делото доказателства се установи във фактическо
отношение следното:
Страните по делото са съпрузи, сключили са граждански брак на
*********г. в гр. ************. На ************ г. от брака им се родило
2
детето им С. Н. М., която вече е пълнолетно лице.
В началото отношенията между съпрузите били добри, но постепенно
започнали да възникват неразбирателства по различни поводи, които те не
могли да преодолеят. Преди около половин година те се разделили и макар да
живеят в една къща (квартира) във Великобритания, не живеят като
семейство. Не са правили опити да заздравят брачната си връзка
По време на брака си страните придобили нива, която след като била
включена в регулация, представлява парцел **, съставляващ ПИ **********
по картата на землището на село *********, обл. **********. В този имот
съпрузите застроили с едноетажна сграда, в която живели като семейство,
докато преди около 6-7 години заминали да работят във ********. Къщата се
състои от две стаи, хол, кухня и две санитарни помещения.
По делото са разпитани свидетели, като според тях страните не биха
могли да продължат да живея като семейство и такава е нагласата и на
съпрузите. Според свидетелите жилището в с.********* би могло да се
обитава от двамата съпрузи, като отношенията им не са влошени до степен да
не могат да съжителстват заедно в къщата. И сега съпрузите съжителстват в
една къща, където живеят под наем заедно с други лица. Двамата са прибират
за кратко в *********, ищцата по 2-3 пъти в годината, като стои най-много
месец, а ответника се прибира по веднъж и също стои най-много един месец.
При така установеното, съдът намира исковете за допустими, доколкото
са предявени от процесуално оправомощено лице срещу надлежен ответник и
пред надлежния съд.
Разгледан по същество иска за прекратяване на брака с развод е
основателен, по следните съображения:
Данните по делото сочат, че между двамата съпрузи съществуват
дълбоки и непреодолими проблеми и брачната им връзка е опразнена от
дължимото според закона и морала съдържание. Характерните за нормално
протичащия брак взаимна привързаност, разбирателство и уважение не
съществуват помежду им. Двамата се намират във фактическа раздяла от
около половин година. Брака е дълбоко и непоправимо разстроен, а
съществуването му - само формално, поради което не е в полза нито на
страните, нито на обществото и следва да бъда прекратен.
Тъй като ищцата заявява, че не желае съдът да се произнася относно
3
вината за разстройството на брака, а такова искане не се прави и от ответника,
съдът няма да постановява решение в тази насока.
Съгласно разпоредбата на чл.53 от СК, след развода съпругът може да
възстанови фамилното си име преди този брак. Ищцата, която е променила
фамилията си, е направила искане за възстановяване на предходното си
фамилно име, което следва да се уважи и след прекратяване на брака ищцата
да носи своето предбрачно фамилно име - И.
По отношение искането за ползване на семейното жилище:
От показанията на разпитаните свидетели, се установи, че семейното
жилище на страните е едноетажна къща, състояща се от две стаи, хол, кухня и
две санитарни помещения. Съответно жилището може да се ползва от двамата
съпрузи, като според показанията и на двамата свидетели отношенията между
съпрузите позволяват съвместното ползване на жилището. Отделно от това
двамата са прибират за кратко в *********, кратко ще бъде и времето, през
което ще отсядат едновременно в жилището, поради което съвместното му
ползване не би създало повод за конфликти помежду им.
Предвид горното съдът намира направеното от ищцата искане
ползването на жилището да се предостави на двете страни за основателно и
като такова ще бъде уважено.
Същевременно е неоснователно искането съдът да разпредели
ползването на жилището, като посочи коя отстраните коя стая да ползва.
Такова искане бе направено едва в хода по същество на делото. Отделно от
това в производството не се ангажираха доказателства коя от стаите в
жилището с каква площ е, за да може съдът да разпредели справедливо
ползването, с оглед равния дял на съпрузите в съсобствеността. Също така не
се ангажираха доказателства къде са разположени спалните (едната детска),
дали някоя от тях не е преходна стая, дали хола не е преходна стая (с оглед
искането да се предостави на една от страните), поради което съдът също не
може да прецени каква е възможността за разпределяне на ползването им.
Поради това искането за разпределяне ползването на процесната жилищна
сграда, следва да е остави без разглеждане.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ищцата прави
искане ответника да бъде осъден да й заплати сторените по делото разноски,
включително за адвокатски хонорар. От страна на ответника също се прави
4
искане ищцата да бъде осъдена да му заплати сторените по делото разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК, съдебните разноски по
брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг, а
когато няма вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са
виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях,
както са ги направили. Тъй като в настоящият случай няма вина, т.е. съдът не
се произнася относно вината за настъпилото разстройство на брака, то следва
разноските да останат за страните, както са направени.
Съдът на основание чл. 6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК определя окончателна държавна такса по
допускане на развода в размер на 40 лв., която, съобразно чл. 329, ал.1, изр.2
пр.1 от ГПК, следва да се възложи в тежест на двете страни по равно, т.е. всяка
от тях ще заплати държавна такса от по 20 лв., ведно с по 5 лв., в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство
брака между А. Ю. М., ЕГН ********** от с. *********, ул. „**********“ *,
обл. ********** и Н. К. М., ЕГН ********** от с. **********, ул.
„**********“ *, обл. **********, сключен на ********* г. в гр.**********,
обл.*************.
Бракът се прекратява като дълбоко и непоправимо разстроен, без
произнасяне относно вината за разстройството му.
След прекратяването на брака ищцата А. Ю. М. да носи предбрачното
си фамилно име - И.
Предоставя ползването на семейното жилище, находящо се в
с.**********, ул. „**********“ *, обл.************ за общо ползване от А.
Ю. М. (И.след развода), ЕГН ********** и Н. К. М., ЕГН **********.
Оставя без разглеждане искането на А. Ю. М. да бъде разпределено
ползването на жилището, находящо се в с.************, ул. „************“
*, обл.**********.
5
Оставя без уважение искането на А. Ю. М., ЕГН ********** от с.
*********, ул. „*********“ *, обл. ********ответника Н. К. М., ЕГН
********** от с. *******, ул. „********“ *, обл. *********** да бъде осъден
да й заплати сторените по делото разноски.
Оставя без уважение искането на Н. К. М., ЕГН ********** от с.
***********, ул. „***********“ *, обл. ********** ищцата А. Ю. М., ЕГН
********** от с. ***********, ул. „***********“ *, обл. *********** да бъде
осъдена да му заплати сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА А. Ю. М., ЕГН ********** от с. **********, ул.
„************“ *, обл. ********** да заплати на Районен съд гр.Гоце Делчев
държавна такса в размер на 20 (двадесет) лева по иска за развод, както и
държавна такса в размер на 5 (пет) лева за издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Н. К. М., ЕГН ********** от с. ***********, ул.
„***********“ *, обл. ********* да заплати на Районен съд гр.Гоце Делчев
държавна такса в размер на 20 (двадесет) лева по иска за развод, както и
държавна такса в размер на 5 (пет) лева за издаване на изпълнителен лист.
Препис от решението да се изпрати на длъжностното лице по
гражданско състояние за отразяване на промяната в гражданското състояние
на страните по делото в регистрите на населението.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Благоевград в
двуседмичен срок от деня на получаване на съобщението за изготвянето му и
за двете страни.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
6