№ 422
гр. К., 14.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20235510100455 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от Т. Ж. С., ЕГН
**********, с адрес: *******, чрез пълномощника адв. С.Н. от САК, с адрес:
гр. С., *****, тел.: *****, против Г.Ф., гр. С., ул. ******. Ищцата твърди, че
на 23.10.2021 г., около 02:30 часа през нощта, в с. Е., на ул. *****, в северния
край на селото, пострадала в резултат на ПТП. Била пътник на мотоциклет
„К.”, модел RDX 125СР, управляван от Д. А. М.. Пътували в с. Е., когато
излезли извън селото, на земен път в северния край, където поради движение
с несъобразена скорост от страна на водача на мотоциклета М., загубил
контрол над мотоциклета и паднал на лявата си страна. Сочи, че виновен за
настъпване на ПТП-то бил водачът на мотоциклета Д. А. М., който освен, че
управлявал мотоциклета с несъобразена скорост, с което нарушил чл. 20, ал. 2
от ЗДвП, нарушил и чл. 150, чл. 140 и чл. 123, ал. 1, т. 2, буква „б” от ЗДвП.
Твърди, че е резултат на ПТП-то получила изключително тежки травматични
увреждания, изразяващи се в счупване на лявата глезена става и дисталната
част на тибията. Първоначално била лекувана в УМБАЛСМ „Ст.З.”, а по
късно на 25.10.2021 г. била приета за лечение в УМБАЛСМ „П.”, където се
взело решение да се оперира и да се намести фрактурата. Предприета била
операция на 26.10.2021 г., където първо било извършено открито наместване
на фрактурата, а по-късно била поставена вътрешна фиксация тибия и фибула
и РСОМ, като се фиксирала счупената кост с два канюлирани винта, а
фибулата се наместила под рентгенов контрол и се фиксирала с едно
остеосинтезно средство. Счупването все още не било зараснало, налице били
силни болки в областта на счупването и предприетата фиксация, ищцата не
можела да стъпва на крака си. Все още трудно ставала от леглото и не можела
1
да се обслужва сама. Към настоящия момент все още изпитвала болки, които
на моменти били силни, особено при физическо натоварване и при студено и
влажно време, което налагало прием на обезболяващи. Твърди, че все още не
била възстановена напълно. В резултат на ПТП-то търпяла и имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за закупуване на лекарствени средства и
консумативи, за силна храна /усилена диета/, за болногледач, за закупуване
на канюлиран винт, самонарязващ кат. № 3.440.ХХ /ендер 3.5 х 450 мм/
разширен остеосинтезен пакет, заплащане на запис на медицинско
изследване, заплащане на медицински транспорт от Ст.З. до П., заплащане на
short-term Parking, заплащане на страница от история на заболяването
/обикновена/, оперативен протокол /обикновена до 3 дни/ други медицински
из-план за оперативи /резултат от клинични изследвания/, обикновено
/спешен/ триажен лист, /експресна до за час/, епикриза /обикновена до 3 дни/,
кинезитерапия и за транспортни услуги. Твърди, че имуществените й вреди
били: разходи за лекарства били в размер на 300,00 лв. за периода от
23.10.2021 г. до 23.04.2022 г.; разходи за силна храна били в размер на
1080,00 лв., по 6,00 лв. на ден, 180,00 лв. на месец, за периода от 23.10.2021 г.
до 23.04.2022 г.; разходи за болногледач били в размер на 800,00 лв., за
периода от 23.10.2021 г. до 23.01.2022 г.; разходи за канюлиран винт,
самонарязващ кат. № 3.440.ХХ /ендер 3.5 х 450 мм/ разширен остеосинтезен
пакет били в размер на 2142,50 лв. и били закупени на 02.11.2021 г.; разходи
за запис на медицинско изследване били в размер на 15,00 лв. и закупено на
06.12.2021 г.; разходи за медицински транспорт от Ст.З. до П. били в размер
на 500,00 лв. и били заплатени на 25.10.2021 г.; разходи за заплащане на short-
term Parking били в размер на 18,00 лв. и заплатени на 26.10.2021 г.; разходи
за снабдяване с история на заболяването /обикновена/, оперативен протокол
/обикновена до 3 дни/ други медицински из-план за оперативи /резултат от
клинични изследвания/, обикновено /спешен/ триажен лист, /експресна до за
час/, епикриза /обикновена до 3 дни/, били в размер на 75,00 лв. и заплатени
на 24.11.2021 г.; разходи за кинезитерапия били в размер на 585,00 лв., за
периода от 10.12.2021 г. до 11.03.2022 г.; разходи за транспорт били в размер
на 481,83 лв., заплатени, както за такси, за автобус, така и за гориво и винетки
за контролни прегледи и лечение, за периода от 23.10.2021 г. до 22.04.2022 г.
Твърди, че на основание чл. 557, ал. 1 от КЗ, Г.Ф. дължал изплащане на
обезщетение за претърпените от страна на ищцата имуществени вреди,
причинени от МПС, което напуснало местопроизшествието и не било
установено. Въз основа на нея, ответникът следвало да покрие изцяло
деликтната отговорност на виновния-застрахован водач в пълен размер, т.е.
до размера на действително причинените имуществени вреди. Чл. 432, ал. 1
от КЗ давал възможност искът да бъде насочен и направо срещу
застрахователя. С уточнителна молба от 27.03.2023 г. процесуалния
представител на ищцата заявява, че не се претендирала мораторна лихва, а се
претендирала законна лихва и по принцип тя се дължала от момента на
настъпване на застрахователното събитие до окончателното изплащане на
2
сумата, но с последните изменения на КЗ законната лихва се дължала от
момента, когато ответникът, в случая застраховател или заместващия го Г.Ф.,
отговори на искането за заплащане на застрахователно обезщетение и това
била датата 08.08.2022 г. и затова от тогава претендира и законната лихва.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищцата застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата
имуществени вреди в резултат на ПТП, заедно със законната лихва от
08.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, от които разходи за
лекарства в размер на 300,00 лв.; разходи за силна храна в размер на 1080,00
лв.; разходи за болногледач в размер на 800,00 лв.; разходи за канюлиран
винт, самонарязващ кат. № 3.440.ХХ /ендер 3.5 х 450 мм/ разширен
остеосинтезен пакет в размер на 2142,50 лв., разходи за запис на медицинско
изследване в размер на 15,00 лв.; разходи за медицински транспорт от Ст.З.
до П. в размер на 500,00 лв.; разходи за заплащане на short-term Parking в
размер на 18,00 лв.; разходи за заплащане на страница от история на
заболяването /обикновена/, оперативен протокол /обикновена до 3 дни/, други
медицински из-план за оперативи /резултат от клинични изследвания/,
обикновено /спешен/ триажен лист, /експресна до за час/, епикриза
/обикновена до 3 дни/, в размер на 75,00 лв.; разходи за кинезитерапия в
размер на 585,00 лв.; разходи за транспорт в размер на 200,00 лв.. Претендира
разноски в производството.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника. Заявява, че оспорва изцяло исковите претенции - по основание и
размер. С оглед установеното със задължителна сила на Присъдата на осн. чл.
413 от НПК и съответно чл. 300 от ГПК и представеното към исковата молба
в случая влязло в сила Споразумение по НОХД № 20225510200443 по описа
за 2022 г. на PC-К., 4-ти наказателен състав, счита, че са изяснени
обстоятелствата, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Досежно размера на предявената претенция за
имуществени вреди, счита същата за неоснователна. Оспорва твърденията, че
били извършени разходи, необходими за лечението на ищцата. Оспорва
всички предоставени фискални бонове, без приложени фактури. Оспорва
претенцията за „short-term Parking”, като неотносима към лечението. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, която към датата на ПТП-то - 23.10.2021 г. била на 16 години и
в ранните часове - 02:00 часа през нощта, била по пътищата на страната -
движение по земен път в покрайнините на с. Е. с неправоспособен водач, на
който се доверила, вместо да е при родителите си или най-малкото в тяхно
присъствие посред нощ - нарушаване на нормата на чл. 8, ал. 3 от Закона за
закрила на детето. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за
закрила на детето, родителите, настойниците, попечителите или другите лица,
които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени
места след 20,00 ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно
след 22,00 ч., ако детето е навършило 14, но не е навършило 18-годишна
3
възраст (към момента на настъпването на процесното ПТП пострадалата била
на 16 години). За наличието на съпричиняване, основано върху разбирането
за т. нар. достатъчен обективен каузалитет, простото нарушаване на
цитираната разпоредба не било достатъчно. Установено било със сигурност,
че Т. пострадала около 02:00 часа на 23.10.2021 г. и била без придружител -
родител, което би препятствало или намалило обема на вредоносният
резултат. В случая било налице противоправно поведение на родителите,
които не осигурили пълнолетен придружител на непълнолетното си дете,
което било в пряка причинно-следствена връзка между това поведение и
вредоносния резултат. Счита, че вредите не биха настъпили без твърдяното
неправомерно поведение на родителите, т.е. при осигурен родителски надзор
не би настъпил вредоносния резултат. Твърди, че отговорността на
родителите се ангажирала поради изрично вменените им съобразно чл. 125 от
СК задължения да формират възгледи, убеждения и привички за поведение на
детето и да го подготвят за живота в обществото, като продължават да се
грижат за възпитанието му и да му внушават внимателно отношение при
действията му, до навършване на пълнолетие. Затова и отговорността на
родителите не гарантирала ангажирането отговорността на деликвента -
детето, а било на лично основание, тъй като било за неупражнен родителски
контрол и за недостатъчно възпитание на детето. Съгласно чл. 48, ал. 3 ЗЗД те
се освобождавали от отговорност, ако не били в съС.ие да предотвратят
настъпването на вредите. Имало се предвид случаите на деликт поради
неупражнен по обективни причини надзор от родител/осиновител или
неполагане на грижи по доброто възпитание (също по обективни причини) на
детето - извършител на деликта. Обективните причини трябвало да са от
такова естество, че родителят/осиновителят да е бил в невъзможност да
предотврати противоправното поведение на непълнолетния, както и да е
изключена изобщо възможността той да възпитава и контролира детето.
Възможно било при извършване на деликта родителят/осиновителят да не е
имал възможност да осъществи надзор или да попречи на непълнолетния да
го стори, но той не можел да се ползва от чл. 48, ал. 3 ЗЗД, ако в периода
преди деликта не бил осъществил правилно своя дълг по възпитанието на
детето. Доброто възпитание не се презумирало и ако непълнолетният
извърши противоправно деяние, което било инкриминирано като
престъпление, то това било илюстрация, че усилията на
родителите/осиновителите не дали резултат, а задълженията по възпитанието,
контрола и надзора, не били изпълнени. Предвид гореизложеното и
наличните материали по делото, счита, че отговорността на родителите
следвало да бъде ангажирана и уважено съпричиняването на пострадалата.
Третото лице – помагач Д. А. М. заявява, че не може да признае
разходите на ищцата, след като няма документи. Потвърждава, че тя знаела,
че той няма книжка и че моторът не бил регистриран, защото моторът бил
кросов и не можел да се регистрира, той бил за писта, не за градски условия.
Имал доказателства, на чат, че Т. му написала в коя дискотека е вечерта на
4
катастрофата.
РС-К., като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представените по делото Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица изх.№ УРИ 248 р – 32254/26.10.2021 г., издаден от ОД на
МВР Ст.З., РУ-гр. К. се установява, че на 23.10.2021 г., около 02:30 часа в с.
Е., на ул. *****, в северния край на селото, е настъпило ПТП с мотоциклет
„К.”, модел RDX 125СР, ДКН – без рег.номер, управляван от Д. А. М.
(обозначен като Участник 1). Като пострадало лице е посочена ищцата и е
отбелязано, че същата е настанена в МБАЛ Т. Ст.З.. За обстоятелства и
причини за ПТП се вписано следното : Участник 1, поради движение с
несъобразена скорост на ляв завой, губи контрол над МПС и пада на лявата си
страна.
По делото не се спори, че за мотоциклет „К.“ *****, без
регистрационни табели и рама ******, нямало действаща задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на
ПТП 23.10.2021 г. и в този смисъл ответникът бил пасивно правно
легитимиран.
Съгласно Епикриза към И.З. № 30061/2021 г. на Отделение по детска
ортопедия и травматология при УМБАЛСМ „П.” гр. С., ищцата е постъпила
на 25.10.2021 г. и е изписана на 31.10.2021 г. с окончателна диагноза:
счупване на долната трета на лява подбедрица - открито. Анамнеза: Снета по
данни на родител. Пациентката постъпва за първи път в клиниката след като е
пострадала при ПТП като пасажер на мотоциклет. С оперативен протокол №
159413/26.10.2021 г. е извършено открито наместване с вътрешна фиксация на
лявата малко и голямопищялна кости.
Съгласно Епикриза към И.З. № 13371/2022 г. на Отделение по детска
ортопедия и травматология при УМБАЛСМ „П.” гр. С., ищцата е постъпила
на 26.04.2022 г. и е изписана на 01.05.2022 г. с окончателна диагноза: открита
рана в областта на глезена. СъС.ие след счупване на глезенния израстък на
лявата голямопищялна кост и лявата малкопищялна кост. С оперативен
протокол № 205/27.04.2022 г. е извършена фасциотомия и екстракция
/отстраняване/ на металните тела.
По делото като писмени доказателства са приети следните документи :
- фактура № **********/02.11.2021г., издадена от УМБАЛСМ
„Н.И.П.“ ЕАД, с обща стойност 2142,50 лева с ДДС, включваща следните
разходи : канюлиран винт, самонарязващ кат № 3.440.ХХ - 2 броя ; ендер 3,5
х 450 мм-1 брой ; разширен остеосинтезен пакет-1 брой. Представен е и
фискален бон от 02.11.2021г. на стойност 2142, 50 лв..
Приети са и Фактура № **********/06.12.2021 г., ведно с фискален бон,
издадена от УМБАЛСМ „Н.И.П.“ ЕАД, на стойност 15,00 лева с ДДС с
основание запис на медицинско изследване.
5
Фактура № **********/24.11.2021 г., ведно с фискален бон, издадена от
УМБАЛСМ „Н.И.П.“ ЕАД, на стойност 75,00 лева с ДДС с основание разходи
за снабдяване с история на заболяването, оперативен протокол, други
медицински из-план за оперативи, обикновено триажен лист, епикриза.
Фактура № **********/25.10.2021 г., ведно с фискален бон, издадена от
ЕТ „М.-Т.А-П.П.“ гр.С., с ЕИК ******, на стойност 500,00 лева, с основание:
медицински транспорт от гр. Ст.З. до П..
Фискален бон, издаден от „Б.“ ЕООД гр.С. - Паркинг П.
№00073640050/26.10.2021 г. на стойност 18,00 лв.
Представени са и фискални бонове, издадени от „А-ИПЗГ - Ч.“ ЕООД,
гр.К. с ЕИК ********* с номера : 0001581; 0001608; 0001628;
0001638;0001643; 0001648; 0001697; 0001718; 0001731; 0001753; 0001762;
0001776; 0001790; 0001810; 0001827; 0001853; 0001885; 0001907; 0001914;
0001931; 0001532; 0001949и 0001998 на обща стойност 580,00 лева.
Представени са касови бонове, издадени от Л.Б.; Щ.О.Г.; К. и Б.П. с
номера: 02491480195/ 23.10.2021 – 24,99 лв., фискален бон, без номер на
стойност 29, 03 лв.;02615380149/ 25.10.2021г. – 34,26лв.; 03948100131/
25.10.2021г. – 23,27 лв.; 03865590053/ 26.10.2021г. – 36,05 лв.; 00182930154/
29.10.2021 г. – 19,99 лв.; 03888870148/ 30.10.2021г. – 38,65 лв.; 00196340200/
01.11.2021г. – 29.97 лв.; 01901370019/ 11.11.2021г. – 57, 98 лв.; 01915650017 /
18.11.2021г. - 42,16 лв.; 01916550093/ 18.11.2021 – 19.98 лв; **********/
27.01.2022г. – 31,18; / 27.01.2022 – 30.00 лв. и 02995080147/ 22.04.2022г. –
64,32 лв. на обща стойност 481,83 лева.
Видно от приложеното писмено доказателство-копие от съдебен
протокол от 16.06.2022 г. по НОХД № 443/2022 г. по описа на PC–К., се
установява, че на 23.10.2021г. в с.Е., общ.К., обл.Ст.З., на кръстовище на ул.
***** с ул.******, без да има необходимата правоспособност, при управление
на моторно превозно средство - мотоциклет марка „К. ****“ без
регистрационен номер, с рама № *****, е нарушил правилата за движение по
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и по Правилника за прилагане на
закона за движение по пътищата /ППЗДвП/. Поради което съдът е одобрил
споразумение за решаване на наказателното производство, като е признал Д.
А. М. за виновен и на осн. чл.343, ал.3 б.„а“, във вр. с ал.1, б.„б“, вр. с чл.342
ал.1 и чл.54 от НК, му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от
една година, което на основание чл.66 ал.1 от НК, е отложил за срок от три
години.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Законът
изключва свободата на преценка на доказателствата и задължава съда,
относно фактите, чието осъществяване или неосъществяване е установено с
влязла в сила присъда, да се съобрази с нея.
6
Видно от претенция от ищцата до ответника с вх. №24-01-
294/04.08.2022 г., същата заявява искане за определяне на размер на
обезщетение от 5797,33 лв., за репариране на нейна страна
имуществени вреди.
Приобщено е и копие на отговора от Г.Ф. до ищцата С., / л. 30 от
делото/. Видно от същия, по претенцията относно Щета
№22210020/25.01.2022 г. за неимуществени вреди, е постановен отказ и се
уточнява, че с писмо от 14.04.2022 г. са информирали ищцата какви
документи трябва да предостави, за да бъде преразгледат претенцията й.
Във връзка с твърдените от ищцата телесни увреждания от ПТП -то, по
делото е изготвена и изслушана съдебно- медицинска експертиза по писмени
данни, чието заключение съдът кредитира изцяло. Видно от заключението на
вещото лице Т. С., от наличната медицинска документация на поставените
въпроси експертизата дава следните отговори: ищцата Т. Ж. С. ЕГН
********** от гр. К. при ПТП на 23.10.2021 г. е получила: счупване на
глезенния израстък на лявата голямопищялна кост и счупване на лявата
малкопищялна кост в долната трета. Описаните травматични увреждания са
от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени при
описаното в материалите по делото ПТП. На пострадалата е проведено
болнично лечение за периода от 25.10. до 31.10.2021 г. и е била извършена
оперативна интервенция на счупването на лявата подбедрица с метална
остеосинтеза, както и за периода от 26.04.2022 г. до 01.05.2022 г. когато също
е било извършена оперативна интервенция за отстраняване на металните тела.
В двете Епикризи от проведеното болнично лечение няма отразени
медикаменти които да са предписани за домашно лечение. При такъв вид
травми медикаментите които обичайно се предписват са обезболяващи и
антикуагуланти /противосъсирващи/ за срок от около две три седмици. С
оглед вида на травмата, пострадалата не е имала нужда от специална диета
/усилена диета/ за по-бързото й възстановяване. Травмата на лявата
подбедрица, лекувана оперативно, не е налагала ползване на услугите на
болногледач, тъй като тя е била в съС.ие да се придвижва сама с две помощни
средства, както и да се обслужва. В началото на възстановителния период до
около първа- втора седмица след операцията е имала нужда от чужда помощ,
дотолкова доколкото да свикне да се придвижва с помощните средства.
Металните импланти които са използвани при проведената операция са били
необходими да бъдат закупени. Не е било необходимо заплащането на запис
на медицинско изследване, тъй като всички проведени изследвания са
подборно описани в издадената епикриза. Здравословното съС.ие на
пострадалата не е налагало транспортирането й от гр. Ст.З. до гр. С. да бъде
извършено със специализиран транспорт и не е било необходимо
заплащането на медицински транспорт. Не е имало пречка, с оглед вида на
травмата, пострадалата да бъде транспортирана с лек автомобил, още повече,
че пострадалият крайник е бил гипсиран. Не е било необходимо заплащането
на short-term Parking, тъй като касовата бележка от платения паркинг е с дата
7
от 26.10.2021 г., време, когато пострадалата е била настанена за лечение в
болничното заведение. Не е било необходимо заплащането на медицински
документи, тъй като всички документи за които се претендира и са направени
разходи и за които е платена такса, са описани подробно в издадената
епикриза след приключване на лечението на пострадалата. След приключване
на болничното лечение, пострадалата би следвало да бъде насочена за
провеждане на физиотерапия и рехабилитация, дейности които се покриват от
здравната каса и са напълно достатъчни за раздвижването й във
възстановителния процес. От материалите по делото не става ясно кой е
назначил провеждането на кинезитерапията и то за толкова дълъг период от
време. Липсват медицински документи за настъпили усложнения от страна на
травмата на лявата подбедрица, които да налагат провеждане на
кинезитерапия за такъв период то време. След около 1,5-2 месеца /периода за
предвижване с помощни средства/ не е имало пречка пострадалата да се
предвижва с масовия градски транспорт. Във връзка с настъпилите
имуществени вреди, съдът е изслушал заключение по допусната съдебно-
счетоводна експертиза изготвена от вещото лице И. М. Н.. Съгласно
заключението на вещото лице, депозирано на 11.07.2023 г., във основа на
констатациите в раздел IV на съдебно - счетоводната експертиза: Ищцата
няма направени разходи за лекарства. Ищцата няма направени разходи за
силна храна. Ищцата няма направени разходи за болногледач. Разходите на
ищцата за канюлиран винт, самонарязващ кат № 3.440.ХХ /ендер 3,5 х 450
мм/ разширен остеосинтезен пакет са 2142,50 лева. Разходите на ищцата за
запис на медицинско изследване са 15,00 лева. Разходите на ищцата за
медицински транспорт от Ст.З. до П. са 500,00 лева. 1. Разходите на
ищцата за short-term Parking са 18,00 лева. Разходите на ищцата за страница
от история на заболяването /обикновенна/, оперативен протокол /обикновенна
до 3 дни/, други медицински из - план за оперативи /резултат от клинични
изследвания/, обикновено, /спешен/ триажен лист, /експресна за до час/
епикриза/ обикновенна за до 3 дни са 75,00 лева. Разходите на ищцата за
кинезитерапия са 575,00 лева. Разходите на ищцата за транспорт са 481,83
лева. Общо извършени разходи по представени документи - 3807,33 лева.
Експертът уточнява, че отчитайки заключението на съдебно - медицинската
експертиза, разходите се редуцират както следва: разходите на ищцата за
канюлиран винт, самонарязващ кат № 3.440.XX /ендер 3,5 х 450 мм/
разширен остеосинтезен пакет са 2142,50 лева; разходите на ищцата за
кинезитерапия са 575,00 лева; разходите на ищцата за транспорт са 150,09
лева. Или общо разходи - 2867,59 лева.
По делото бяха ангажирани гласни доказателства.
Свидетелката Ц.Б.С., майка на ищцата, заяви, че разходите започнали от
както се случил инцидента. Знаела от разказите на дъщеря си и от полицаите
какво се случило. Свидетелката не била на място. Отишла в бърза помощ,
след като дъщеря й се обадила. Тогава Т. била на 16 години, нямала 18.
Майката я пуснала да спи у приятелката си Катрин, но те излезли. Т. се
8
обадила през нощта и казала на майка си, че трябва да отиде в Бърза помощ.
Казала, че трябвало да я снимат. Разказала какво е станало, тръгнала за
някакво парти с това момче, свидетелката не го познавала и паднали. В Бърза
помощ не искали предприемат лечение, докато майката не отиде. Имало
полицаи, разпитвали ги. Заявява, че не знаела, че щели да излизат. Т. излизала
по партита. Майката я пускала до късно, защото Т. имала приятел, който бил
пълнолетен и свидетелката му направила нотариално заверено пълномощно и
я пускала с него. Те се били скарали тогава и Т. искала да отиде при него.
Решението на Т. да се качи било лично нейно, майката не знаела. В болницата
направили снимката и казали, че нямало кой да я оперира и трябва да отидат
в болница „Т.“, с линейката тръгнали веднага, но нямало места там и я завели
в Окръжна болница. Там никой не я приел. Нямало лекар. Пред болница „Т.“
не слезли от линейката, родителите карали след линейката, човекът, който
карал линейката, казал, че няма места и отиват в Окръжна болница.
Свидетелката защото болницата била известна с това, че никой не обръщал
внимание. Чакали няколко часа да направят снимка, оставили Т. в болницата,
доктор не ги посрещнал, казали да купят консумативи от аптеката. Казали, че
щял да дойде екип и ще я оперира на следващия ден. Докторът спял като
пристигнали. Свидетелката питала защо никой не им обръща внимание,
лекарят казал. Отишли на другия ден, Т. стояла там, кръвта й течала, били й
сложили само лепенка, но кръвта не я спирали. На другия ден майката се
обадила, за да разбере в колко часа ще я оперират, но отговорили, че няма да
е този ден, а следващият или в сряда. В понеделник майката се обадила,
защото трябвало в понеделник да я оперират. Инцидентът станал събота през
нощта срещу неделя. Били около 2:00 часа в Бърза помощ в К.. От там в „Т.“
и после в Окръжна болница. Там Т. стояла неделя и понеделник. Родителите
се прибрали в К.. Обадили се, за да разберат дали е оперирана и им казали, че
в понеделник не оперират, казали, че вторник или сряда щяла да бъде
операцията. Свидетелката им казала да приготвят документите и щели да я
закарат в „П.“. Това било решение на родителите. Имали познати, свързали се
с адв. С. Н. и тя се свързала с линейката, която изпратила и казала да чакат в
Ст.З.. Линейката дошла след обяд, в 17:00 часа били в „П.“. Говорили с доц.
Ц., който бил Началник клиника в детското отделение и им казал, че веднага
ще я приемат. Родителите не знаели с какъв превоз трябва да я транспортират
и адвокатката им съдействала за линейката. Отишли в болницата в С.. В „П.“
ги посрещнали много добре, веднага започнали с изследвания и на следващия
ден сутринта я оперирали. Родителите били с кола след линейката. Тогава
шофирали л.а. „Опел“. Колата зареждали с газ и бензин. Майката не знаела
точно какви били разходите, пазели бележките, около 40-50 лева в посока. На
другия ден, след като оперирали Т. им казали какво са й сложили. В
понеделник в 17:00 часа Т. била в „П.“ и вторник сутринта я оперирали.
Свидетелката нямала спомен какъв документ й дали от болницата в Ст.З., но
смята, че той е останал в болницата в С., защото го поискали, за да я приемат.
В Ст.З. кракът на Т. не бил гипсиран, имало направена гипсова лонгета, за да
9
се обездвижи. В С. доцентът се учудил как колегите му можело да държат
отворена рана и да чакат да се възпали. След като им казали какво са сложили
при операцията, родителите отишли да заплатят на касата в болницата, от
където им издали фактура. Искали им специални лепенки със сребърни
частици, защото не зараствала раната. ПоС.но била отворена раната и била
много страшна. Лекарите казали на три дни да купуват лепенки, като майката
носела цялата опаковка. лепенките били дишащи сребърни лепени и били на
различни цени, 10,00 – 15,00 лева. Три или четири лепенки купувала, защото
поС.но се сменяли. Слизали в аптеката под „П.“, за да ги вземат. Т. не
работела тогава. След това се започнало на лечение вкъщи, майката стояла
един месец при нея и след това наели една жена да идва, докато майката е на
работа. Плащали по 200 лева на месец за 4 месеца. Жената идвала за няколко
часа и родителите плащали за това. Т. имала нужда от помощ, прилошавало
й, не искала да се храни, не можела да зарасне раната. Трябвало да се храни с
храни, с високо съдържание на калций, меса, телешко, броколи и кивита,
каквито храни родителите закупували. По принцип не се хранели с такива
храни. Сьомга купували, защото била богата на омега 3. Т. трябвало да се
подсили. След един месец започнала кинезитерапия. Отпускали безплатни
процедури от здравната каса, на някаква машина й слагали крака. Т. й казала,
че нямало ефект и не виждала смисъл да ходи. Решили да я водят на
кинезитерапия при А. Ч., който имал кабинет в К., зад Културния дом. Той
казал, че било доста сериозна травма и трябвало да ходи два пъти в
седмицата. Цената била 25,00 лева на процедура, а след това вдигнал цената
на 30,00 лева. С Т. трябвало да има човек, не можела да слиза сама по
стълбите, да се качва по таксита, но нямала бележки за такива разходи.
Таксита и автобуси били разходите, за ходене на кинезитерапия. Семейството
живеело пред Общината, Т. викала такси, с таксито било 1-2 км разС.ието.
Болногледачката ходела с нея. Болногледачката била позната на семейството
жена. Идвала докато майката я нямало, защото работела на смени. Някой път
сутрин, някой път следобед, за около четири месеца. Жената й помагала за
къпането, да я сваля по стълбите, да я качва в таксито, приготвяла и храна.
Родителите се насочили към кинезитерапията. Доцентът казал, че имало
безплатни процедури, обяснили му, че не помагали и попитали дали могат да
я водят на кинезитерапия. Той казал, че било добре да се ходи, но след като
зарасне раната. Относно разходите за паркинг, заявява, че в С. нямало къде
да се паркира, това бил паркинга на „П.“ за автомобила на семейството.
Разходът за паркинг бил 18 лева. Свидетелката не си спомня да са заплащали
на страница от медицинското досие. Имало диск. Имало разходи за лекарства,
болкоуспокояващи от рода на „Аулин“. Не помни имената, имало за пиене и
за мазане, за белега. Патерички купували, но не ги писали като разход. Имало
антибиотици за възпалението и аналгетик. Относно хранителния режим, за
някои неща казали докторите, за някои родителите се интересували от
интернет. Докторът не казал точно коя храна, но да съдържала калций, калий,
витамин Ц и колаген. Срокът за кинезитерапията бил определен от Ч.. Т.
10
плачела и имала болки по време на кинезитерапията и се отказала. Ч. казал,
след като й махнат пироните да отиде пак, но тя отишла веднъж и повече не
ходила, защото било болезнено. Така си останало, едното движение, тя не
можела да го прави. Т. излизала с приятелки докато била с патерици. Не
оставала да спи при приятелки с патериците. Нямало как да посещава
дискотека, приятелките й идвали при нея и оставали да спят.
Третото лице помагач Д. А. М. заяви, че било вярно, че Т. била сама, без
пълнолетен придружител - родител в деня на ПТП. Видели се около 1.30 часа
през нощта, може и по-късно, но не си спомня точно. Т. била на дискотека, Д.
М. бил на вила в с. Е. и отишъл да я взема от „Ш.“. Сочи, че след 18 години
било допустимо да ходят на дискотека. М. бил на 21 години. Т. била с нейни
приятелки, не с родителите. На 16 години можело да се посещава дискотека с
нотариално заверено пълномощно от родителите и пълнолетен придружител.
Т. била без родители. Д. М. я взел от „Ш.“, тя била сама, той нямал
правоспособност, не бил карал курсове. Тръгнали към с. Е., на един завой
поднесла предната гума и паднали. Заявява, че с Т. се познавали много преди
ПТП-то и били приятели. Тогава Т. била ученичка, тази година завършила.
Живеела в блока срещу Общината. Твърди, че Т. знаела, че М. нямал
свидетелство за управление на МПС и въпреки това се е съгласила да се качи
на мотоциклета. Случвало се да я вози и в кола в с. Я.. Т. знаела, че нямал
книжка и пак се качвала. Автомобилът бил на приятели, а мотоциклетът бил
на бащата на Д. М.. Не й бил казвал, че колата и мотоциклетът са негови. Не я
въвеждал в заблуждение. Сочи, че след инцидента се засекли с Т., била с
патериците в същата дискотека. Не можел да каже колко време след
инцидента я видял. Т. нямала претенции към него. Уговорката била, че
нямало да следват никакви дела от тяхна страна.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 557, ал. 1 от КЗ Г.Ф. изплаща на увредените лица
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт
или телесни увреждания причинени на територията на Република България от
моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е
било установено (неидентифицирано моторно превозно средство), както и
такова без сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност".
От надлежните писмени доказателства по делото, подробно обсъдени по
– горе, е видно, че ПТП на 23.10.2021 г. е причинено на територията на
Република България - в с. Е., община К., от мотоциклет „К.“ *****, без
регистрационни табели и рама ******, без сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност", чийто водач е напуснал ПТП- то,
поради което ответникът Г.Ф. е материално правно легитимиран да отговаря
по така предявения иск.
Разпоредбата на чл. 557, ал. 1 КЗ предоставя право на увредения,
спрямо когото водачът на МПС, причинил ПТП, е отговорен на основание чл.
11
45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение от Г.Ф..
Изчерпана е и административната процедура по чл. 380, ал. 1 КЗ, към който
чл. 558, ал. 5 КЗ препраща, като по образуваната преписка по щета №
20210196/03.08.2021 г. не е извършвано плащане от ответника в срока 496, ал.
1 КЗ.
Искът по чл. 557, ал. 1 от КЗ е във връзка с установяване на причинен
деликт по чл. 45 от ЗЗД. Успешното му провеждане изисква да бъде доказано
наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане. Тези
обстоятелства се установяват от представения протокол от проведено на
16.06.2022 г., о. с. з. по НОХД № 443/2022 г. по описа на Районен съд К., с
който е одобрено споразумение между подсъдимия Д. А. М. и РП - К. и което
по силата на чл. 300 от ГПК има задължителна сила за гражданския съд.
Според нормата на чл. 51, ал. 1 предл. първо от ЗЗД обезщетение се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
Предявени са искове за обезщетение за имуществени вреди.
По претенцията за сторени разходи за лекарства в размер на 300,00 лв.
За установяване извършените разходи за лекарства ищцата не е
ангажирала писмени доказателства. От събраните гласни доказателства чрез
разпита на свидетелката Ц.Б.С., майка на ищцата, се установява, че от
болницата им искали да закупят специални лепенки със сребърни частици,
защото раната на пострадалата не зараствала. Лепенките били дишащи на
различни цени, 10,00 – 15,00 лева. Три или четири лепенки били купили.
Лепенките, обаче не представляват лекарства. Същевременно ищцата не
ангажира каквито и да е други доказателства за доказване на търсените
имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за лекарства. В този
смисъл следва да се посочи, че изслушаното експертно заключение по
назначената СМЕ не допринася в подкрепа на доводите за основателност на
заявената претенция, тъй като вещото лице е констатирало, че в двете
епикризи от проведеното болнично лечение нямало отразени медикаменти,
които да са предписани за домашно лечение. С оглед на изложеното
претенцията се явява изцяло неоснователна.
По претенцията за сторени разходи за силна храна в размер на 1080,00
лв., по 6,00 лв. на ден, 180,00 лв. на месец, за периода от 23.10.2021 г. до
23.04.2022 г,съдът намира следното:
От заключението на вещото лице по СМЕ, заедно с поясненията, дадени
от същото в открито съдебно заседание, което настоящият съдебен състав
кредитира като обективно и компетентно изготвено и непротиворечащо на
останалия доказателствен материал, се установява, че с оглед на конкретно
полученото при ищцата травматично увреждане, младата й възраст,
преценени в съвкупност с липсата на заявени или констатирани при нея
здравословни проблеми и усложнения, провеждането на т. нар. "усилена
диета" не е необходимо. Извод в този смисъл следва и при анализ на
12
ангажираните от ищеца писмени доказателства, видно от които липсва
лекарско предписание за провеждане на подобна диета. Предвид изложеното
съдът счита, че с оглед разпределената доказателствена тежест, ищцата не е
доказала при условията на пълно и главно доказване причинна връзка между
счупването и претендираните имуществени вреди под формата на разходи за
т. нар. силна храна. Не следва да се приеме за доказана претенция при
съобразяване на сочените от процесуалния представител на ищцата, че от
житейска гледна точка се обосновава приема на по - специфична храна. В
случая е нужно да бъдат установени дневните разходи, които ищцата
обичайно прави за закупуване на продукти и такива, каквито тя евентуално е
правила, в по - висок размер, за закупуване на силна храна, което не беше
установено. Още повече, че такава в конкретния случай не е била необходима
и предписана. С оглед на изложеното претенцията се явява изцяло
неоснователна.
По претенцията за сторени разходи за болногледач били в размер на
800,00 лв., за периода от 23.10.2021 г. до 23.01.2022 г., т. е за три месеца по
266,67 лв. на месец.
На първо място, от приетото и неоспорено по делото експертно
заключение на вещо лице по допуснатата СМЕ, се установява, че травмата на
лявата подбедрица, лекувана оперативно, не е налагала ползване на услугите
на болногледач, тъй като ищцата била в съС.ие да се придвижва сама с две
помощни средства, както и да се обслужва. В началото на възстановителния
период до около първа- втора седмица след операцията е имала нужда от
чужда помощ, дотолкова доколкото да свикне да се придвижва с помощните
средства. Според вещото лице 1,5-2 месеца бил периодът за предвижване с
помощни средства. В показанията си свидетелката С., майка на ищцата,
посочи, че стояла един месец при дъщеря си и след това наели една жена да
идва, докато свидетелката е на работа. Плащали по 200 лева на месец за 4
месеца. Жената идвала за няколко часа. Помагала за къпането, да я сваля по
стълбите, да я качва в таксито, приготвяла храна. При съвкупен анализ на
доказателствата по делото и при съобразяване процесното увреждане на
лицето, неговата млада възраст и липса на други здравословни проблеми, не
се установява Т. да е била в невъзможност да полага грижи сама за себе си в
период, по-дълъг от приетия от СМЕ обичаен възстановителен такъв от 1,5-2
месеца. От показанията на свидетелката С. се установи, че стояла един месец
при дъщеря и след това за четири месеца ангажирали болногледач.
Показанията на свидетелката са в противоречие с твърдяното от ищцата за
периода и цената, която заплащали за услугата болногледач. Следователно не
се установи наличието на причинна връзка между евентуално сторени от
ищцата разходи за ползване на специализирана помощ извън този
първоначален период, в който за нея се е грижила майка й и полученото в
резултат на процесното ПТП травматичното увреждане. С оглед на
изложеното претенцията се явява изцяло неоснователна.
По претенцията за сторени разходи за канюлиран винт, самонарязващ
13
кат. № 3.440.ХХ /ендер 3.5 х 450 мм/ разширен остеосинтезен пакет в размер
на 2142,50 лв. :
От заключението на вещото лице по СМЕ и от приетите като
доказателства: фактура № **********/02.11.2021г., издадена от УМБАЛСМ
„Н.И.П.“ ЕАД, с обща стойност 2142,50 лева с ДДС, включваща следните
разходи : канюлиран винт, самонарязващ кат № 3.440.ХХ - 2 броя ; ендер 3,5
х 450 мм-1 брой ; разширен остеосинтезен пакет-1 брой и фискален бон от
02.11.2021г. на стойност 2142, 50 лв. се доказват сторените разходи и
причинната връзка с процесното ПТП. Претенцията като основателна следва
да се уважи.
По претенцията за сторени разходи: разходи за запис на медицинско
изследване в размер на 15,00 лв. и разходи за снабдяване с история на
заболяването /обикновена/, оперативен протокол /обикновена до 3 дни/ други
медицински из-план за оперативи /резултат от клинични изследвания/,
обикновено /спешен/ триажен лист, /експресна до за час/, епикриза
/обикновена до 3 дни/, в размер на 75,00 лв. , съдът намира следното:
На първо място, от приетото и неоспорено по делото експертно
заключение на вещо лице по допуснатата СМЕ се установява, че не е било
необходимо заплащането на медицински документи, тъй като всички
документи за които се претендира и са направени разходи и за които е
платена такса, са описани подробно в издадената епикриза след приключване
на лечението на пострадалата. С оглед на гореизложеното необходими са
разходите сторени за издаването на 1 бр. експертиза в размер на 10 лв., за
които има представена фактура и фискален бон, а претенцията за заплащане
на имуществени вреди в размер на 80 лв. – разходи за запис на медицинско
изследване и разходи за снабдяване с история на заболяването /обикновена/,
оперативен протокол /обикновена до 3 дни/ други медицински из-план за
оперативи /резултат от клинични изследвания/, обикновено /спешен/
триажен лист, /експресна до за час/ като неоснователна следва да се отхвърли.
По претенцията за сторени разходи за медицински транспорт от Ст.З.
до П. в размер на 500,00 лв. съдът намира следното:
От заключението на вещото лице по СМЕ се установи, че
здравословното съС.ие на пострадалата не е налагало транспортирането й от
гр. Ст.З. до гр. С. да бъде извършено със специализиран транспорт и не е било
необходимо заплащането на медицински транспорт. По делото не са
представени доказателства, които да свържат ползването на специализирания
медицински транспорт с твърдяната необходимост, т. е няма предписания за
това от компетентни лица. Според показанията на св. С. линейката е
осигурена по препоръка и съдействие на адвоката на дъщеря й по делото. С
оглед на изложеното претенцията се явява изцяло неоснователна.
По претенцията за сторени разходи за заплащане на short-term Parking в
размер на 18,00 лв. и заплатени на 26.10.2021 г., за което е представен
фискален бон съдът намира за основателен, тъй като за периода от
14
25.10.2021г. до 31.10.2021г. ищцата е била приета в от УМБАЛСМ „Н.И.П.“
ЕАД, а на датата на която родителите й паркирали семейния автомобил на
паркинга на лечебното заведение – 26.10.2021г. съвпадал с датата, на която е
извършена операция на Т.. Налице е причинно - следствена връзка между
ПТП- то и разхода. С оглед на изложеното претенцията се явява изцяло
основателна.
По претенцията за сторени разходи за кинезитерапия в размер на 585,00
лв., за периода от 10.12.2021 г. до 11.03.2022 г.;
От материалите по делото не се установява пряка причинно-следствена
връзка между претендираните като необходими процедури при
кинезитерапевт и процесния инцидент. За да достигне до този извод, съдът
съобрази, че в представената медицинска документация – не е предписано
провеждането на кинезитерапията и за толкова дълъг период от време.
Според вещото лице по СМЕ липсват медицински документи за настъпили
усложнения от страна на травмата на лявата подбедрица, които да налагат
провеждане на кинезитерапия за такъв период то време. Заключението не е
оспорено от страните в срока по чл. 200 ГПК. Според експерта след
приключване на болничното лечение, пострадалата би следвало да бъде
насочена за провеждане на физиотерапия и рехабилитация, дейности които се
покриват от здравната каса и са напълно достатъчни за раздвижването й във
възстановителния процес. По аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, страната е
длъжна да установи при условията на пълно и главно доказване фактите, от
които черпи изгодни правни последици, което не се установява да е сторено
по отношение на обсъждания претендиран разход. За пълнота е необходимо
да се посочи и че предвид данните по делото, че ищцата не е провела
полагащите й се рехабилитационни процедури по Здравна каса, липсва пряка
причинно-следствена връзка между претендираните разходи за
кинезитерапия и ПТП и тъй като пострадалата сама е избрала да не се
възползва от възможността да се ползва от процедурите, осъществявани по
клинична пътека на Здравната каса, в случай че действително се е нуждаела
от тях. С оглед на изложеното претенцията се явява изцяло неоснователна.
По претенцията за сторени разходи за разходи за транспорт в размер на
200 лв., заплатени, както за такси, за автобус, така и за гориво и винетки за
контролни прегледи и лечение, за периода от 23.10.2021 г. до 22.04.2022 г..
Разходи за такси, автобус и винетка съдът приема за недоказани,
доколкото не се установява от събраните по делото доказателства да са в
причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП – например не е посочена
каква винетка е закупувана и на каква стойност; не е посочен брой пътувания
с автобус, такси и др. за които принципно се издават касови бележки от които
да се установява извършването на претендирания разход. На пострадалата е
проведено болнично лечение в УМБАЛСМ „Н.И.П.“ ЕАД гр. С., където е
била приемана на два пъти за периода от 25.10. до 31.10.2021 г. и за периода
от 26.04.2022 г. до 01.05.2022 г., т. е на пострадалата и семейството й се е
15
налагало да пътуват на два пъти до гр. С. и да се връщат обратно в гр. К..
Според свидетелските показания на св. С. тогава семейството шофирали л.а.
„Опел“. Автомобилът зареждали с газ и бензин, като разходите възлизали на
40-50 лева в посока, или съдът признава разход в размер на 160 лв. / 4 пъти x
40 лв. в посока./ За разликата над 160 лв. до претендираните 200 лв. искът
като недоказан следва да се отхвърли.
С оглед на гореизложеното искът е доказан за сумата от 2330, 50 лв.,
като за разликата до претендираните 5715, 50 лв. същият се явява недоказан.
По възражението за съпричиняване: обезщетението за вреди от
непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна
връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат.
Ето защо и с оглед на конкретно установената фактическа обстановка
съдът намира за основателно възражението на ответника за съпричиняване,
поради това, че ищецът се е съгласил да пътува с водач, който няма
необходимата правоспособност, при управление на моторно превозно
средство - мотоциклет марка „К. ****“ без регистрационен номер. Не по-
малко виновно е поведението на родителите на ищцата, която към датата на
произшествието е била непълнолетна. На основание чл. 125, ал. 3 от СК
родителите са имали задължение да осигуряват подходящ контрол над
поведението й. Като са допуснали дъщеря им да излиза от дома си късно през
нощта и да пътува в чужд мотоциклет, управляван от неправоспособен водач,
родителите несъмнено са допринесли в значителна степен за настъпване на
вредите.
Ето защо съдът приема, че е налице съпричиняване от страна на
пострадалата, респективно на нейните родители, което се равнява по степен
на вината на водача на мотоциклета или съпричиняването е в размер на 50%,
т. е дължимото от ответника обезщетение е в размер на 1165,25 лв., а в
останалата част за разликата до претендираните 5715, 50 лв. следва да се
отхвърли.
Върху присъденото обезщетение се следва законна лихва от датата на
постановения отказ на ответника да изплати обезщетение при съобразяване на
указанията на чл. 558, ал. 3, във връзка с ал. 2 и чл. 497 и чл. 496, ал. 1 от КЗ –
08.08.2022г.
По разноските:
В полза на процесуалния представител на ищеца – адвокат, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да бъде присъдена сумата от 179, 41 лв.
върху уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от
задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото съгласно
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС- К. сумата от
50 лв. държавна такса и 183,90 лв. депозити за вещи лица,
16
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г.Ф., гр. С., ул. ******, етаж 4, представляван заедно от
М.Н.К. – Изпълнителен директор и Председател на Управителния съвет и от
С.Г.С – Изпълнителен директор да заплати на основание чл. 557, ал. 1 от КЗ
на Т. Ж. С., ЕГН **********, с адрес: ******* сумата от 1165,25 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на
ПТП, настъпило на 23.10.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от
08.08.2022 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над присъдения размер от 1165,25 лева до пълния предявен размер от 5715,50
лева.
ОСЪЖДА Г.Ф., гр. С., ул. ******, етаж 4, представляван заедно от
М.Н.К. – Изпълнителен директор и Председател на Управителния съвет и от
С.Г.С – Изпълнителен директор да заплати на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
на Т. Ж. С., ЕГН **********, с адрес: ******* сумата от 179, 41 лв. –
заплатен адвокатски хонорар върху уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г.Ф., гр. С., ул. ******, етаж 4, представляван заедно от
М.Н.К. – Изпълнителен директор и Председател на Управителния съвет и от
С.Г.С – Изпълнителен директор, да заплати по сметка на РС - К. сума в
размер на 233,90 лв. – държавна такса и разноски, на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страна на ответника Г.Ф., гр. С., ул. ******, етаж 4, представляван заедно от
М.Н.К. – Изпълнителен директор и Председател на Управителния съвет и от
С.Г.С – Изпълнителен директор - Д. А. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. К.,
ж.к. *****.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му
на страните с въззивна жалба пред ОС – Ст.З..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
17