№ 1957
гр. ...., 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-Х.А
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. И.А ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-Х.А Гражданско дело
№ 20221110126545 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ.
Образувано е по искова молба на „...“ ЕООД срещу ЗК „...“ АД, с която е предявен
иск с правно основание чл. 432 КЗ за сумата от 1000 лв., част от цяло вземане в размер
на 5000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди на
товарен автомобил „...“, модел "...", с рег. № .... от ПТП, осъществено на 08.10.2020г. в
гр. ..., на около 100 метра преди хотел „...“, по вина на водача на лек автомобил марка
„...“, модел „...“, с рег. № ..., чиято гражданска отговорност била обезпечена по силата
на сключен с ответника договор за имуществено застраховане „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху сумата от датата
на исковата молба – 20.05.2022г., до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 08.10.2020г. в гр. ...., на гр. ..., на около 100 метра преди
хотел "...", настъпило ПТП между собствения му товарен автомобил „...“, модел "...", с
рег. № .... и лек автомобил марка „...“, модел "...", с рег. № ..., чийто водач бил
отговорен за настъпване на инцидента, а гражданската му отговорност към датата на
ПТП била обезпечена от ответното дружество в качеството му на застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на
посоченото МПС. В резултат от произшествието на товарен автомобил „...“ били
причинени множество увреждания на преден капак, декоративна решетка между
фарове, предна броня, преден десен фар, преден ляв фар, рамка на радиатори, преден
ляв калник, воден радиатор, предна греда на радиатори, вентилатор на воден радиатор,
основа на преден ляв фар, основа под радиатори, преден ляв рог, маркуч на
въздуховоди и др., подробно описани в описи, съставени от застраховател и
Гаранционен фонд, на обща стойност 5000 лева. За обезщетяване на така настъпилите
вреди ищецът е завел претенция за плащане на застрахователно обезщетение (щета)
при застрахователя на виновния водач на 08.02.2022 г.. за което е съставен описа на
представените документи. В тази връзка се твърди, че в законния срок за произнасяне
по претенция, ответникът не е изплатил застрахователното обезщетение. При тези
1
съображения претендира процесната сума, ведно със законната лихва, както и
разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск както по основание,
така и по размер. Посочва, че съображенията, поради които е отказано да бъде
изплатена щетата на ищеца, се изразяват в това, че в съставени протокол за ПТП
липсват данни относно участник № 1. Твърди се, че протоколът е изготвен
впоследствие и единствено на база твърденията на водача на товарния автомобил,
същият не е подписан от участник № 1, което не съответства на законовите
разпоредби. Наред с това се излагат аргументи, че размерът на иска е в завишен
размер и не отговаря на действително претърпените вреди. Оспорва се и иска за
присъждане на лихви като неоснователен. Моли се искът да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
С протоколно определение от 13.09.2024 г. по искане на ищеца е допуснато
изменение на иска на основание чл. 214 ГПК, който иск следва да се счита предявен за
сумата от 5088,20 лв., претендирана като цяло вземане, а не като частично.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка
с противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на
деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди и техния размер.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже погасяване
на задължението.
С окончателния доклад по делото, с оглед признаването им от ответника и на
основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК като безспорно между страните и
поради това ненуждаещо се от доказване е отделено, че за лек автомобил марка „...“,
модел „...“, с рег. № СВ 0339 КС, е действал застрахователен договор за имуществена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗК „...“ АД, валидна за
периода от 15.08.2020 г. до 14.08.2021 г
За установяване механизма на ПТП са приети писмени доказателства Протокол за
ПТП № 1816227/08.10.2020 г., съставен от мл. автоконтрольор ... при сектор ОПП-
СДВР, съдебно удостоверение от 07.02.2022 г., издадено от МВР, СДВР – Отдел
„Пътна полиция“, изслушана е САТЕ и са събрани гласни доказателствени средства
чрез разпита на трима свидетели – С.Л. И., В. Й. А. и М. И. М.. При съвкупна преценка
на събраните доказателства се установява, че на 08.10.2020 г., около 9:40 часа, в гр. ....,
лек автомобил „... ...“ с рег. № ... се движи по ул. „...“ и на около 100 метра преди
комплекс „...“, водачът предприема маневра за обратен завой и включване в
движението, вследствие на което реализира ПТП с движещия се в посока от с. ... към
гр. ...., товарен автомобил „... ...“ с рег. № ..... Изяснява се, че след ПТП, водачът на лек
автомобил „... ...“ напуска мястото на произшествието. В тази връзка съдът не дава
вяра на показанията на св. М., доколкото същите не допринасят за изясняване на
фактическата обстановка, тъй като са уклончиви. Свидетелят сочи, че не е участвал в
ПТП с ...а и няма спомен, не си спомня да е предоставял на някого колата, съответно,
че я е продал преди 2-3 години на някакъв мъж, като няма спомен дали лично я е
продал или чрез пълномощно. Фактът, че свидетелят не е участвал в процесното ПТП
по никакъв начин не води до извода, че този автомобил не е управляван от друг водач
по време на инцидента, още повече и предвид изнесените от св. М. данни, че го е
2
продал преди 2-3 години. Твърдението на свидетеля за неучастието на л.а. ... ...“ в това
ПТП се опровергава от св. И., както и от разпечатките от кореспонденция от
приложението „Вайбър“, в които е записан регистрационният номер на този
автомобил, като съобщението е изпратено непосредствено след настъпването на ПТП.
За удостоверяване липсата на манипулации по представената кореспонденция е
изслушана заключение на съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира по
реда на чл. 202 ГПК като обективно и пълно изготвена, като от същата се установява,
че кореспонденцията не е манипулирана, а съобщенията са разменени между
участниците в чата – Александър Звезданов, управител на ищцовото дружество и св.
И., непосредствено след ПТП. Съдът кредитира изцяло показанията на св. И.,
доколкото същият е очевидец на процесното ПТП и е възприел лично механизма на
настъпването му, както и другият автомобил-участник в автопроизшествието, сочейки
че е светъл на цвят. Последното се потвърждава и от приетата по делото полица за л.а.
„... ...“, съгласно която л.а. ... е „пясъчно бежов“. Същите са ясни, последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен
материал. Подкрепят се и от показанията на св. А., който макар, че не е бил пряк
очевидец на инцидента е възприел малко след ПТП непосредственото разположение на
увредения автомобил на пътното платно, наличието на образувани колони по пътя
след удара, липсата на другия участник в ПТП. Ето защо съдът възприема показанията
на св. А., доколкото от същите косвено се установява реализирането на процесното
ПТП, за което съдът съди и по наличието на образувани колони от коли, данни за
които се съдържат в показанията на този свидетел, при което ПТП другият участник е
напуснал местопроизшествието. Описаното обстоятелство е вписано и в съставения от
мл. автоконтрольор ... протокол за ПТП и в издаденото удостоверение. Фактът, че
протоколът е подписан само от актосъставителя и водача на т.а. „...“, модел „...“, с рег.
№ ...., а не и от другия участник в МПС, противно на доводите на ответника, не сочи,
че застрахованото при него МПС не е участвало в ПТП-то, доколкото протоколът се
подписва от водача на автомобила, а такъв не е установен от органите на Пътна
полиция при пристигането на местопроизшествието, доколкото МПС 1 е напуснало
непосредствено след него, както в заведената преписка, поради което и последната е
прекратена, видно от приложеното по делото съдебно удостоверение от 07.02.2022 г.,
издадено от МВР, СДВР – Отдел „Пътна полиция“.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че причина за настъпване на процесното
ПТП е виновното поведение на водача на л.а. „... ...“ с рег. № ..., който на около 100
метра преди комплекс „...“ предприема маневра за обратен завой и включване в
движението, вследствие на което реализира ПТП с движещия се в посока от с. ... към
гр. ...., товарен автомобил „... ...“ с рег. № ...., след което напуска мястото на
произшествието, като е нарушил чл. 38, ал. 3 ЗДвП, доколкото е бил длъжен да
пропусне и попътно движещите се от лявата му страна пътни превозни средства.
От изслушаното заключение на САТЕ се установява, че щетите по т.а. „... ...“ с
рег. № .... в изготвените описи и отразените в Протокол за ПТП видими увреждания, се
намират в причинно - следствена връзка с настъпилото на 08.10.2020 г. произшествие
в гр. ..... Увреденият автомобил е бил в експлоатация 15 г. 6м. и 2 дни преди датата на
ПТП. Стойността необходима за възстановяване на лекотоварен автомобил „... ...“ с
peг. № ...., изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 7403,38 лв. с
ДДС, съответно изчислена на база средни пазарни цени, с вложени алтернативни части
към датата на ПТП е 5088,20 лв. с ДДС. В съдебно заседание вещото лице инж. Й.
изяснява, че подмяната на точно тези увредени детайли, включени в описа на
3
ответното дружество с алтернативни няма да влоши по никакъв начин техническото
състояние на превозното средство.
Със задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
застрахователят поема да носи риска от настъпване в правната сфера на
застрахованите лица на гражданска отговорност за причинени на трети лица
имуществени или неимуществени вреди при управлението или по повод
притежаването на МПС. Съобразно чл. 477, ал. 2 КЗ застраховани лица по договора за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите са собственикът,
ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно
сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически
действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно
основание. В този смисъл ответникът по силата на сключения със собственика на лек
автомобил марка л.а. „... ...“ с рег. № ..., договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ за процесния период носи отговорност за причинените при управлението
на същия автомобил вреди на трети лица. Съгласно ал. 3 на чл. 477 КЗ трети лица са
всички увредени лица, с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди.
Размерът на дължимото от застрахователя по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ се определя от реално причинените от
делинквента вреди, но не повече от договорената застрахователна сума. Съобразно
нормата на чл. 492 КЗ, застрахователната сума по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт е 10 000 000 лева за
всяко застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите лица, а за вреди на
имущество – 2 000 000 лева за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите
лица.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно
на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата
на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество, а
съгласно ал. 2 на същата норма – за възстановителна застрахователна стойност се
смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи същото по действителната
стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е.
по пазарната цена на същата като ползва заключение на вещо лице. Същевременно
стойността, изчислена на база на средни пазарни цени е стойността, която съдът
преценява като обективен критерий за действително причинените вреди, тъй като тя е
определена след проучване в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и
труд, на който оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил и други
доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на
цените на двата вида икономически субекти.
Във връзка с горното съдът счита, че размерът на обезщетението следва да бъде
определен именно на база средни пазарни цени към датата на процесното ПТП. От
приетото и неоспорено от страните заключение по изслушаната автотехническа
експертиза, която настоящата инстанция на основание чл. 202 ГПК изцяло кредитира
се установява, че необходимите средства за ремонта на щетите по застрахованото
МПС, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза в размер на
4
7403,38 лв. Така установената вреда подлежи на обезщетяване от ответника –
застраховател на ГО на виновния водач, поради което претендираната сума от 5088,20
лв. се явява основателна. Принципът на диспозитивното начало задължава съда да
даде защита на правото само в рамките на посочения от ищеца размер (чл. 6, ал. 2
ГПК).
С оглед на горните съображения, съдът приема, че сумата от 5088,20 лв. е
стойността на ремонта, необходима за възстановяване на увредения автомобил,
собственост на ищеца, поради което предявеният иск с правно основание чл. 432 КЗ
следва да бъде уважен в цялост.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски има ищеца. Същият е сторил разноски
за държавна такса в размер на 204 лв., депозит за САТЕ в размер на 300 лв., депозит за
СТЕ – 400 лв. и претендира адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., които
следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „...“ АД, ЕИК ... да заплати на „...“ ООД, ЕИК ... на основание чл.
432 КЗ сумата от 5088,20 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди по
товарен автомобил „...“, модел „...“, с рег. № .... вследствие на ПТП, реализирано на
08.10.2020г. в гр. ..., на около 100 метра преди хотел „...“, по вина на застрахования при
ответника по застраховка „ГО“ водач на л.а. „...“, модел „...“, с рег. № ..., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на исковата молба – 20.05.2022г., до
окончателно изплащане на задължението, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 1204 лв., представляваща сторени разноски пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5