МОТИВИ
към Присъда № 75/
24.02.2020г.
по НОХД № 74/ 2020год.
по описа на РС-Силистра
Подсъдимият Ц.И.В. *** е предаден на съд за това, че през периода
месец август 2018 год. – месец ноември 2019 год. включително в гр. С, обл. С, в
условията на повторност / по Споразумение №317 от 18.06.2015 год. на Районен
съд – С по НОХД №381/2015 год. /, като е осъден с Решение № 954 от 04.01.2011
год. по гр. д. № 1793/2010 год. по описа на Районен съд – гр.С, влязло в сила
на 04.01.2011 год., да издържа своя низходяща – Д.Ц.В. от гр. С, малолетна,
родена на *** год., като и заплаща ежемесечна издръжка в размер на 80.00 лева
до настъпване на обстоятелство, изключващо плащането, чрез нейната майка и законен представител М.В.И.
***, съзнателно не е изпълнил задължението си, в размер на повече от две
месечни вноски, а именно: в размер на общо 16 месечни вноски, на обща стойност
1280.00 лева, както следва:
- 5 месечни вноски в размер на
80.00 лева през всички месеци от август 2018 год. до декември 2018 год. вкл. И
- 11 месечни вноски в размер
на 80.00 лева през всички месеци от януари 2019 год. до ноември 2019 год. включително-
Престъпление по чл.183 ал.4 във вр.с чл.183 ал.1 и чл.28
ал.1 от НК.
В проведеното открито разпоредително заседание съдът след
като изслуша страните по въпросите по реда на чл.248 от НПК, счете, че са
налице условията за продължаване на производството по реда на чл.27 от НПК, в
хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, каквото искане отправи защитата на подс.В..
Съдът след преценка поотделно и в съвкупност на
материалите по делото установи, че са налице условията за производство по тази
глава и съобразно разпоредбата на чл.370 ал.2 от НПК одобри отправеното искане
от подсъдимият за провеждането на процедурата по гл. 27 от НПК- съкратено
съдебно следствие пред първата инстанция и производството продължи по реда на
тази глава. Подсъдимият беше запознат с правата си по чл.371 т.2 от НПК като
съда го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и
направените от него самопризнания по реда на чл.371 т.2 от НПК ще се ползват
при постановяване на присъдата.
Предвид процедурата по която започна да се движи
производството по делото не бяха разпитани свидетелите, вещи лица и самият
подсъдим, който призна изцяло всички факти и обстоятелства, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
С оглед хипотезата на чл.252 ал.1 от НПК, съда обяви за
приключило откритото разпоредително заседание и веднага след него разгледа
делото по същество, като указа на страните, че същото следва да се движи по
реда на гл.27 от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Спрямо св.М.И. съобщението е върнато в цялост с отметка,
че следва да се уточни актуалния адрес, тъй като посоченият от нея съдебен
адрес за призоваване е с 10 входа и над 100 апартамента. След направена
служебна справка не се установи различен адрес, поради което и на основание
чл.247в ал.3 от НПК съдът счете, че не са налице процесуални пречки за
разглеждане на делото и даде ход на откритото разпоредително заседание.
Районна прокуратура- С. поддържа така повдигнатото
обвинение изцяло. Моли съда да признае подс.В. за виновен и да му наложи
наказание „лишаване от свобода“ в минимален размер или „пробация“ в максимален
размер.
Подсъдимият Ц.В., редовно призован, явява се лично и с
адв.Р.Неделчев при ВАК. Моли съда да му наложи наказание „пробация“ в размер
около средния.
След преценка на събраните в хода на съдебното следствие
по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Детето Д.Ц.В. е непълнолетно. Нейни родители са: подс.Ц.И.В.
и св.М.В.И. ***, пълнолетни български граждани.
С Решение № 954 от 04.01.2011 год. постановено по гр.
дело № 1793/2010 год. по описа на Pайонен съд – С., упражняването на
родителските права по отношение на детето Д.Ц.В. с ЕГН: ********** е
предоставено на нейната майка М.В.И. ***. Определението е влязло в сила на 04.01.2011
год., като нейният баща – подс. Ц.И.В. е бил осъден да издържа непълнолетното
си дете, като заплаща ежемесечна издръжка по 80.00 лева месечно, чрез нейната майка
и законен представител – св. М.В.И., считано от 01.10.2010 год. до настъпване на
обстоятелство, изключващо плащането, в едно със законната лихва за всяка
просрочена вноска.
Със Споразумение № 317/18.06.2015 год. на Районен съд – С
по НОХД № 381/2015 год., в сила от 18.06.2015 год., подс.Ц.И.В. е бил признат
за виновен по повдигнато обвинение за извършено от него престъпление по чл.183,
ал.1 от НК с наложено наказание „ПРОБАЦИЯ“, а именно, за това, че съзнателно не
е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 3 месечни
вноски от по 80.00 лева всяка, като общата сума възлиза в размер на 240,00 лева
и обхваща периода от месец септември 2014 год. до месец ноември 2014 год.
включително.
От
разпита на св. М.В.И., даден от нея по време на
досъдебното производство е видно, че подс. Ц.И.В.
е
изплатил еднократно сума в размер на 100.00 лева. Видно от приложено копие на Решение № 954 от 04.01.2011 год. постановено по гр. дело № 1793/2010
год. по описа на Pайонен съд – С. е, че на 26.09.2013 год. е издаден изпълнителен лист
в полза на св. М.В.И., но няма данни за образувано изпълнително дело и постъпили суми
за дължимите издръжки.
Подс.В. не е заплащал дължимата издръжка за периода от месец август 2018 год. до месец декември
2018 год. включително и от месец януари до месец ноември 2019 год. включително, през този период подсъдимия не е изпълнил
задължението си за заплащане на издръжката в размер на 16 месечни вноски за
детето си, като общият размер на дължимата от него сума възлиза на 1280.00 /хиляда
двеста и осемдесет лева и нула стотинки/ лева.
За принудително изпълнение на задължението нямало
образувано изпълнително дело.
Видно от справката за съдимост, приложена в материалите
на досъдебното производство, подсъдимият е осъждан многократно, вкл и за
неплащане на издръжка по чл.183 ал.1 от НК, както и преди това се е възползвал
от привилегията на чл.183 ал.3 от НК, след като е заплатил дължимите от него
издръжки и не му е било наложено наказание.
Изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните
по делото доказателства- обясненията на подс.В. и показания на свидетелите,
както и писмени такива, приложени към ДП № 1886 ЗМ-557/2019г. по описа на РУ на
МВР- С. От така събраните гласни и писмени доказателства, разгледани отделно и
в тяхната съвкупност се налага следните правни изводи:
От обективна страна с деянието си подс.В. е осъществил
състава на престъпление по чл.183 ал.4 от НК, тъй като по безспорен начин се
доказа, че същият съзнателно не е изпълнил задължението си да заплаща
ежемесечната си издръжка в размер на повече от две месечни вноски или 16
месечни вноски от по 80 лева като общия размер на дължимите издръжки е 1 280
лева. Независимо, че е имал такава възможност подс.В. не е направил дори и опит
да заплати дължимото към детето си. Същият не е декларирал доход през процесният
период, но от данните по делото може да се предположи, че същият е разполагал с
такава възможност, тъй като е работил на частно без трудов договор и от тези
средства съвсем без притеснение би могъл да отдели дължимите 80 лева месечна
издръжка.
Разпоредбата на чл. 143 ал. 2
СК (в сила от 01.10.2009 г.)
гласи, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си. Съгл. чл. 146 ал. 1 СК паричната издръжка
се изплаща ежемесечно.
Реалните грижи за отглеждането и възпитанието на детето
са полагани от майката. Детето е все още непълнолетно и има специфични за
възрастта си нужди. Средствата за издръжка са необходими за задоволяване на
потребностите му.
От обективна страна с деянието си подс. Ц.И.В. е
осъществил състава на престъпление по чл.183, ал.4 във вр. с ал.1 от НК, тъй като по безспорен начин се
доказа, че същият съзнателно не е изпълнил задължението си да заплаща
ежемесечната си издръжка в размер на повече от две месечни вноски или на обща
стойност 1280.00 лева като деянието е извършено повторно и след като вече е бил осъден
за същото по вид престъпление – справка за съдимост с рег. №1158 от 07.10.2019
год. Независимо, че е имал такава възможност подс. Ц.И.В. не е направил дори и
опит да заплати дължимото към дъщеря си. Налице е противоправно бездействие от
страна на подс. Ц.И.В. чрез неизпълнение на задължението си в размер на две и
повече месечни вноски в условията на повторност.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл
като е съзнавал противоправността на извършеното от него, предвиждал е неговите
обществено-опасни последици и е искал тяхното настъпване. Съзнавал и знаел е,
че дължи издръжка в размер на 80 лева ежемесечно, но съзнателно и упорито не е
изпълнил това си задължение. Невъзможността да се дава издръжка не погасява
правото на издръжка изобщо и завинаги, а само за времето докато тя продължава.
Не се освобождават от издръжка лицата, които са трудоспособни и неоправдано не
работят, а именно подс.В. не би могъл да бъде освободен на това основание, тъй
като същият работи и от тази си дейност реализира прилични доходи.
Като причина за извършването на деянието съдът приема
незачитането от подсъдимият на правните норми, регламентиращи обществените
отношения свързани с младежта и семейството, ниското правосъзнание на
подсъдимият и проявената от него немарливост, нехайство и неангажираност за
положението на детето си.
При определяне на наказанието си и наказателната отговорност
на подсъдимият съдът отчете както смекчаващите, така и отежняващите вината
обстоятелства, а именно- факта, че подсъдимият е осъждан многократно, наличието
на чувство за самокритичност към извършеното от него деяние, заявеното от него
желание да заплати изцяло в най-скоро време дължимата от него издръжка, дължимата
от него сума за издръжка към детето му, както и проявеното от него нехайно и
неангажирано отношение за положението на детето му през дълъг период от време.
При определяне на наказанието си съдът не констатира
наличието на многобройни или изключително смекчаващи вината обстоятелства,
които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретно
извършеното от типичната за този вид престъпление, поради което и не приложи
разпоредбата на чл.55 от НК.
Поради факта, че съдебното производство се разви по реда
на Глава 27, в хипотезата на чл. 371 т.2 от НК, т.е съкратено съдебно следствие
пред първата инстанция, съда следва задължително да приложи разпоредбата на
чл.58а от НК, поради което и на основание чл.183 ал.4 във вр.с чл.183 ал.1,
чл.28 ал.1 и чл. 58а ал. 1 от НК наложи на подс.В. наказание по вид „ПРОБАЦИЯ” със
следните пробационни мерки:
- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 2
/ две / години с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител
или упълномощено от него длъжностно лице 2 / два / пъти седмично;
- задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от 2 / две / години
- безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на по
100 / сто / часа годишно за срок от 2 /две / години, както и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което следва да
бъде изпълнено чрез средствата за масова информация.
До този извод съда стигна анализирайки нормата на чл.58а
от НК, съобразно която в ал.1 при постановяване на осъдителна присъда в
случаите на чл.373 ал.2 от НПК / по който ред се разгледа и настоящето
наказателно производство / съда определя наказанието като се ръководи от Общата
част и намалява така определеното наказание с една трета. Съобразно нормата на
чл.183 ал.4 от НК наказанието, което следва да наложи съда е лишаване от
свобода до 2 години или пробация, както и обществено порицание. Относно
наказанието „лишаване от свобода” съда в предвид материалите по делото счете,
че не следва да го налага на подсъдимият В., тъй като подобно наказание би се
явило несъразмерно високо спрямо тежестта на извършеното от него престъпление,
както и би изиграло отрицателно въздействие не само върху самия подсъдим, но и
върху неговото дете, тъй като същото би било лишено допълнително от полагащите
и се средства за издръжка за времето през което подс.В. би изтърпявал ефективно
наказанието си „лишаване от свобода“. Следва да се има предвид, че
законодателят е предвидил алтернативно наказание, което предоставя възможност
на съда да прецени кое е правилното наказание, което следва да наложи,
съобразно нормата на чл.36 от НК. Именно предвид изложеното по-горе, настоящия
съдебен състав счете за правилно да наложи наказание „пробация“ в максимален размер
от 3 години, при превес на утежняващите вината обстоятелства / обременено
съдебно минало, поредно наказателно производство за неплащане на издръжка,
нехайно отношение към задълженията си и сравнително високия размер на дължимата
издръжка /. В този случай съда намали съобразно нормата на чл.58а ал.1 от НК с
1/3 от така определеното му наказание от 3 години „пробация” и му определи
наказание „пробация“ в размер на 2 години със съответните пробационни мерки. Съдът
намери, че с оглед постигането на целите, визирани в чл.36 НК и преди всичко за
поправянето на подсъдимият не е необходимо той да изтърпи ефективно наложено
наказание „лишаване от свобода“, поради което и му наложи алтернативното
наказание „пробация“, както и кумулативното наказание „обществено порицание“.
На основание чл.309 ал.4 от НПК съдът в предвид наложеното
наказание на подс.В. и с оглед събраните по делото доказателства относно
обществената опасност на деянието и дееца отмени взетата спрямо него мярка за
неотклонение „подписка“.
Съдът счита, че в този вид и размер наложеното наказание
на подсъдимият ще изиграе своята възпираща, превантивна и възпитателна роля.
Водим от тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :……………….
/ М. ХРИСТОВ /