О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

   гр. Габрово, 17.01.2019г.

 

В  И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

          Габровски окръжен съд в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  В.Топалова

                                                           ЧЛЕНОВЕ:  В. ГЕНЖОВА

                                                                                 Г. КОСЕВА

  при секретаря..............., като разгледа докладваното от съдията Генжова В.ч.гр.д.№ 1 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ал.3 ГПК.

          Обжалвано е определение №5444/ 23.10.2018г. по гр.д.№1666/2017г. на Габровският районен съд с което е отхвърлена молбата на М.В.Л. и С.М.Л., чрез пълномощника им адв. Б.Г., за изменение на решение №222/23.07.2018г. постановено по гр.д.№1666/2017г. на ГРС, в частта досежно разноските, като неоснователна.

          В жалбата се излага, че определението на ГРС било необосновано. Първоинстанционният съд, за да отхвърли искането приел, че то е в противоречие с практиката на ВКС.Съдът не обсъдил задълбочено доводите изложени в молбата по чл. 248 ГПК, като не отчел, че по всеки един от евентуалните искове молителите се защитавали , като  с оглед фактическата и правна сложност е следвало с оглед изхода на спора да им бъдат присъдени направените разноски.

          Претендирано е обжалваното определение да се отмени и да се постанови друго, с което да се  измени първоинстанционното решение в частта за разноските.

          Ответника по жалбата  не е подал отговор.

            Окръжният съд счита, че обжалваното определение на районният съд е правилно и подадената срещу него жалба следва да се остави без уважение по следните съображения:

            По отношение искането на С.Л. за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските правилно първоинстанционният съд е приел, че е неоснователно, доколкото на същата, с оглед изхода на спора спрямо нея, са и присъдени разноските, които е направила в производството – 930 лв. от които 900 лв. адв. хонорар и 30 лв. за призоваване на свидетел. Искането за заплащане на сумата от 93,84 лв. – разходи за придвижване е неоснователно,тъй като те не представляват разноски по смисъла на чл. 78, ал.1 от ГПК, доколкото не са направени пряко и непосредствено в процеса, и съобразно константната съдебна практика, не могат да се присъждат на насрещната страна.

По отношение искането на М.Л.  за изменение на решението в частта за разноските, правилно първоинстанционният съд е отхвърлил същото, като неоснователно.

В молбата по чл. 248 ГПК пред първоинстанционния съд са направени изчисления за дължимите на тази страна разноски съобразно заплатеното от него адвокатско възнаграждение и с оглед на уваженият спрямо него и съответно отхвърлени искове. Настоящата инстанция счита,че ако исковете бяха комулативно съединени и страната, която претендира присъждането им е заплатила на адвокат възнаграждение  съобразно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и бе представила документи за извършеното плащане, то несъмнено би му се дължало такова. В случая обаче има данни за заплатен само един адвокатски хонорар, а и са предявените  няколко иска в условията на евентуалност. Правните последици от отхвърлянето или прекратяването на производството по главния иск, когато има предявен евентуален са идентични - съдът се счита сезиран с евентуално съединения иск. Отговорността за разноски по делото се определя от изхода на делото по евентуалния иск. Когато между същите страни са предявени алтернативно или евентуално съединени искове дължимата такса е една, едно е и адвокатското възнаграждение.В този смисъл е трайната съдебна практика, цитирана и от първоинстанционния съд. Предвид изложеното, настоящият състав на съда намира, че изчисленията направени в молбата по чл. 248 ГПК от частният жалбоподател М.Л. са правно необосновани.

 Неоснователна е и жалбата  в частта, в която се иска изменение на решението, с което ответникът М.Л. е осъден да заплати държавна такса в размер на 94,22 лв.

Съобразно чл.77 ГПК в правомощието на съда е да постанови принудително събиране на разноските, ако прецени, че страната е останала задължена за плащането на такива. Доколко това е сторено правилно следва да бъде преценено във въззивното производство.

          По изложените съображения съдът

 

                                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от М.В.Л. и С.М.Л., чрез пълномощника им адв. Б.Г. адрес за призоваване гр. Русе, ул.”****” №* , жалба против определение №5444/ 23.10.2018г. по гр.д.№1666/2017г. на Габровският районен съд, като неоснователна.

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: