Решение по дело №45/2020 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е  № 64

 

гр. Силистра,  18.03.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА,  наказателен състав, в публично заседание осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИНА ЙОВЧЕВА

 

при участието на секретаря П. Т., като разгледа докладваното от съдията АНД № 45 по описа за 2020 г. на Районен съд – Силистра, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63 и следващи от ЗАНН.

Постъпила Рµ жалба РѕС‚ Р‘.РЎ. (B. S.), роден РЅР° *** Рі., гражданин РЅР° Р . Рў. против Наказателно постановление в„– 39-0000016, издадено РЅР° 10.01.2020 Рі. РѕС‚ Р•. Р’. Рђ. – началник РЅР° Областен отдел “Автомобилна администрация” – РіСЂ. РЎ., СЃ което РЅР° жалбоподателя СЃР° наложени следните административни наказания:В  РїРѕ С‚. 1 РЅР° основание чл. 93Р±, ал. 7, С‚. 3 РѕС‚ Закона Р·Р° автомобилните превози (Р—РђРџ) глоба РІ размер РЅР° 1 500,00 (хиляда Рё петстотин) лева Р·Р° нарушение РїРѕ чл. 8, В§2, изречение второ РѕС‚ Европейската СЃРїРѕРіРѕРґР±Р° Р·Р° работа РЅР° екипажите РЅР° превозните средства, извършващи международни превози (AETR) РІСЉРІ РІСЂ. СЃ чл. 78, ал. 1 РѕС‚ Р—РђРџ Рё чл. 2, В§3 Регламент (ЕС) в„– 561; РїРѕ С‚. 2 РЅР° основание чл. 93Р±, ал. 4, С‚. 3 РѕС‚ Закона Р·Р° автомобилните превози (Р—РђРџ) глоба РІ размер РЅР° 1 500,00 (хиляда Рё петстотин) лева Р·Р° нарушение РїРѕ чл. 7, В§1 РѕС‚ Европейската СЃРїРѕРіРѕРґР±Р° Р·Р° работа РЅР° екипажите РЅР° превозните средства, извършващи международни превози (AETR) РІСЉРІ РІСЂ. СЃ чл. 78, ал. 1 РѕС‚ Р—РђРџ Рё чл. 2, В§3 Регламент (ЕС) в„– 561.

Жалбоподателят оспорва посоченото в НП. Посочва, че чл. 8 касае лицензиите. Навежда доводи за нарушения по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Посочва, че нито в АУАН и НП не е посочено кога водача е управлявал и кога е следвало да бъде използвана почивка - намалена или нормална дневна на 09.01.2020 г. Изразява становище, че описаното представлява констатация , но не и описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Същото е становището и по отношение на описаното в т. 2 на НП. Моли съда да отмени НП като неправилно и незаконосъобразно.

Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН чрез наказващия орган, съгласно чл. 60 от ЗАНН, от активно легитимирано за това лице и против акт, подлежащ на съдебен контрол.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Не се явява и процесуалния му представител.

За въззиваемата страна също не се явява представител.

Редовни призовани Районна прокуратура - Силистра не изпращат представител и не заявяват становище.

СЪДЪТ с оглед събраните доказателства по приложената преписка и непосредствено в съдебно заседание, прие за установено следното от фактическа страна:

На  10.01.2020 г. актосъставителят Д.Й. и свид. П.П., и двамата инспектори при ОО “АА” – С., извършвали проверка на преминаващите водачи на МПС в изпълнение на задълженията си. Намирали се по път I-7 (С. – Ш.) на км. 10 +793 м – рампа за обслужване на автомобили  в посока гр. С.. На същото място около 12:00 ч. те спрели за проверка жалбоподателя, който управлявал товарен автомобил категория N - „Мерцедес Акрос“ с регистрационен № 31ADN819, оборудван с аналогов тахограф „Continental Automotive 1381“ и прикачено ремарке с регистрационен № 31RJ738 с разрешително № ********** и CMR от 08.01.2020 г. Жалбоподателят извършвал международен превоз на товари (зеленчуци) по маршрут Р. Т. – Р. ф..

След снемане на дигиталната карта на водача и проверката на данните се установили редица нарушения, като за две от тях актосъставителят Й. съставил АУАН срещу жалбоподателя. Установено било, че ден преди проверката - на 09.01.2020 г. водачът не е спазил междудневната почивка от най-малко девет последователни часа. Тя била намалена с три часа и двадесет минути. Освен това на 08.01.2020 г. водачът управлявал без прекъсване над четири часа и половина, като превишението е с три часа и пет минути. Жалбоподателят се държал арогантно и грубо и отправял обиди към проверяващите.

На датата на проверката актосъставителят съставил АУАН срещу жалбоподателя. Посочил, че с първото деяние жалбоподателят е нарушил чл. 8, § 2, изречение второ от AETR във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент 561/06 на ЕС. Актосъставителят отразил, че второто деяние е нарушение по чл. 7, § 1 от AETR във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент 561/06 на ЕС. Като доказателства към акта била приложена разпечатка от картата на водача. Актът бил предявен на водача в присъствието на лицензиран преводач. Връчен е екземпляр от акта.

Приложената разпечатка от дигиталната карта на водача започва в 00:00 ч. на 08.01.2020 г., когато до 09:27 ч. е отразена почивка. От 09:27 ч. до 10:29 ч. е отразено време на управление за един час и две минути. След това водачът е почивал 37 минути. От 11:11 ч. до 11:43 ч. водачът е управлявал, след това е почивал 6 минути и отново е продължил да управлява МПС 24 минути. След почивка от 23 минути водачът управлявал три минути и отново е почивал в продължение на час и шест минути. След около три минути управление водачът е направил почивка, която продължила пет часа и четиридесет минути. След това е управлявал около час, след който е почивал два часа и осемнадесет минути. Отново следва период на управление, продължил час и девет минути. Водачът е управлявал в периода от 00:00 ч. до 03:20 ч. на 09.01.2020 г. Следва кратка почивка и водачът отново е управлявал в периода от 03:38 ч. до 06:37 ч. След 40-минутна почивка водачът управлявал до 10:43 ч. След това следва почивка от 36 минути. Водачът управлявал от 12:33 ч. до 14:16 ч. Следва почивка от близо четири часа, която е прекъсната от 8-минутно управление. Отново е отразено много кратко време на управление, когато е последвала почивка от час и четири минути. Следва време на управление, прекъсвано от работно време. Следващата почивка започва в 23:30 ч. и продължава 9 минути. Отново е последвана от време на управление.

Р’СЉР· РѕСЃРЅРѕРІР° РЅР° съставения РђРЈРђРќ било издадено Рё оспорваното РќРџ в„– 39-0000051 РѕС‚ 09.05.2019 Рі., СЃ което наказващият орган ангажирал административно наказателна отговорност РЅР° жалбоподателя, налагайки РјСѓ следните административни наказания: РїРѕ С‚. 1 РЅР° основание чл. 93Р±, ал. 7, С‚. 3 РѕС‚ Закона Р·Р° автомобилните превози (Р—РђРџ) глоба РІ размер РЅР° 1 500,00 (хиляда Рё петстотин) лева Р·Р° нарушение РїРѕ чл. 8, В§2, изречение второ РѕС‚ Европейската СЃРїРѕРіРѕРґР±Р° Р·Р° работа РЅР° екипажите РЅР° превозните средства, извършващи международни превози (AETR) РІСЉРІ РІСЂ. СЃ чл. 78, ал. 1 РѕС‚ Р—РђРџ Рё чл. 2, В§3 Регламент (ЕС) в„– 561; РїРѕ С‚. 2 РЅР° основание чл. 93Р±, ал. 4, С‚. 3 РѕС‚ Закона Р·Р° автомобилните превози (Р—РђРџ) глоба РІ размер РЅР° 1 500,00 (хиляда Рё петстотин) лева Р·Р° нарушение РїРѕ чл. 7, В§1 РѕС‚ Европейската СЃРїРѕРіРѕРґР±Р° Р·Р° работа РЅР° екипажите РЅР° превозните средства, извършващи международни превози (AETR) РІСЉРІ РІСЂ. СЃ чл. 78, ал. 1 РѕС‚ Р—РђРџ Рё чл. 2, В§3 Регламент (ЕС) в„– 561.

Прави впечатление, че при отразяването на разпоредбите на нарушенията, наказващият орган не е посочил след чл. 8, §2, изречение второ наименованието на акта, а именно AETR. Отразил е привръзката с ЗАП и Регламента. Едва след това е посочено наименованието на латински на споразумението. По същия начин е отразена квалификацията и за нарушението по точка 2.

Горната фактическа обстановка се установява от приложените писмени доказателства и показанията на свид. П..

СЪДЪТ с оглед събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, прие за установено следното:

По същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА само за нарушението по т. 2 на процесното НП, а в останалата жалбата е неоснователна.

По процесуалната законосъобразност на издадените АУАН и НП:

Съдът не установи допускането на съществени нарушения на правилата по ЗАНН по административно наказателното производство. АУАН и атакуваното наказателно постановление са издадени при спазване на процедурата по ЗАНН от компетентни органи (с оглед приложената заповед и пълномощно). Актът е издаден в срока, предвиден по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

В акта са посочени датите на извършване на нарушенията, данните от самоличонстта на нарушителя, данните за актосъставителя. Няма посочено конкретно място на извършване на деянията, тъй като водачът е пътувал по маршрут от Р. Т. до Р. ф. и е спрян за проверка в Република България. Не е спорно, че Република България и Р. Т. са договарящи страни по AETR. За първото описано нарушение не би могло да бъде посочено място на извършване на нарушението, тъй като от обективна страна деянието за неизползване на намалена дневна почивка се осъществява чрез бездействие. В този смисъл е невъзможно да бъде индивидуализирано мястото, когато става дума за превоз на товари по определен маршрут. С оглед фактите по делото е видно, че това бездействие е осъществено на територията на Република България. По тази причина съдът не възприема това като съществено нарушение на процесуалните правила. За второто деяние очевидно не е отразено място на нарушението, а именно в коя част на маршрута е имало превишаване от над три часа на управлението. Дори не е ясно дали това деяние е извършено на територията на Република България, тъй като актосъставителя е посочил дата на извършване 08.01.2020 г., а CMR е от същата дата. В този смисъл непочването на място на извършване на нарушението (в случая включително и държава) представлява съществено нарушение на процесуалните правила и основание за отмяна на процесното НП в частта по т. 2.

Налице е фактическо описание на нарушението по т. 1, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН изисква да се посочат конкретни факти и обстоятелства, които като се подведат под съответната правна норма, осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение. Актосъставителят е спазил изискванията, посочени в ЗАНН. Не е налице необходимост да бъде отразявано подробно кога водача е шофирал. Към акта има приложени доказателства, а именно разпечатка от дигиталната карта на водача. Не е възможно водачът да не знае кога е управлявал. Не е възможно той да не знае кога следва да почива, тъй като негово задължение е да познава разпоредбите на AETR.

Актосъставителят е посочил правна квалификация по чл. 8, §2, изречение второ от AETR във вр. с чл. 78, ал. 1 от ЗАП и чл. 2, §3 Регламент (ЕС) № 561. Очевидно е налице техническа грешка и вярната квалификация е чл. 8, §1, изречение второ от AETR във вр. с чл. 78, ал. 1 от ЗАП и чл. 2, §3 Регламент (ЕС) № 561. Параграф втори няма второ изречение. Параграф втори обаче също посочва, че водача трябва да ползва всекидневна почивка от най-малко 8 последователни часа. В този смисъл не се нарушава правото на защита. Следователно не е налице съществено нарушение на процесуалните правила.

Водачът е запознат със съдържанието на съставения акт при участието на назначен преводач от български на турски и обратно. Следователно не е нарушено правото му на защита.

В издаденото наказателно постановление въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение са посочени собственото, бащиното и фамилното име, длъжността на лицето, което го е издало, датата извършване на нарушенията, кой е нарушителя, данните относно актосъставителя. Няма посочено конкретно място на извършване на деянията, тъй като водачът е пътувал по маршрут от Р. Т. до Р. ф. и е спрян за проверка в Република България. Не е спорно, че Република България и Р. Т. са договарящи страни по AETR. За първото описано нарушение не би могло да бъде посочено място на извършване на нарушението, тъй като от обективна страна деянието за неизползване на намалена дневна почивка се осъществява чрез бездействие. В този смисъл е невъзможно да бъде индивидуализирано мястото, когато става дума за превоз на товари по определен маршрут. С оглед фактите по делото е видно, че това бездействие е осъществено на територията на Република България. По тази причина съдът не възприема това като съществено нарушение на процесуалните правила. За второто деяние очевидно не е отразено място на нарушението, а именно в коя част на маршрута е имало превишаване от над три часа на управлението. Дори не е ясно дали това деяние е извършено на територията на Република България, тъй като наказващият орган е посочил дата на извършване 08.01.2020 г., а CMR е от същата дата. В този смисъл непочването на място на извършване на нарушението (в случая включително и държава) представлява съществено нарушение на процесуалните правила и основание за отмяна на процесното НП в частта по т. 2. Освен това според чл. 7 § 1 от AETR след кормуване от четири часа и половина водачът трябва да спази прекъсване от най-малко 45 минути, освен ако той не започва период на почивка. Най-големият период на управление на водача е за времето от 22:51 ч. от 08.01.2020 г. до 06:37 ч. на 09.01.2020 г. Този период от време очевидно е повече от четири часа и половина и през него водачът не е направил и непрекъснатите 15-минутни почивки, които има предвид §2 на чл. 7. От друга страна обаче на водача не е повдигнато обвинение, касаещо дата 09.01.2020 г. Жалбоподателят не може да бъде санкциониран по непредявено му с акта нарушение. Последното нарушава правото на защита. То представлява съществено нарушение на процесуалните правила и основание за отмяна на процесното НП в частта по т. 2.

Налице е  фактическо описание на нарушението по т. 1, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Съдът приема, че АНО е спазил изискванията, посочени в ЗАНН. Не е налице необходимост да бъде отразявано подробно кога водача е шофирал. Към акта има приложени доказателства, а именно разпечатка от дигиталната карта на водача. Не е възможно водачът да не знае кога е управлявал. Не е възможно той да не знае кога следва да почива, тъй като негово задължение е да познава разпоредбите на AETR.

Наказващият орган е посочил правна квалификация по чл. 8, §2, изречение второ във вр. с чл. 78, ал. 1 от ЗАП и чл. 2, §3 Регламент (ЕС) № 561. Следно това е отразено AETR ДВ 28 от 1995 г. Съдът не разбира защо АНО е избрал такъв подход на посочване на квалификацията. Очевидно разпоредбата на чл. 8, §2, изречение второ е от споразумението AETR. Очевидно няма как този текст да се обвърже със ЗАП. Там разпоредбата на чл. 8 не съдържа параграфи и касае лиценза. От своя страна чл. 2, §3 Регламент (ЕС) № 561 препраща именно към AETR. В този смисъл е ясно, че наказващият орган, посочвайки чл. 8, §2, изречение второ, е имал предвид AETR. Още повече, че актосъставителя е посочил квалификация чл. 8, §2, изречение второ от AETR във вр. с чл. 78, ал. 1 от ЗАП и чл. 2, §3 Регламент (ЕС) № 561. В този смисъл съдът приема, че е налице правна квалификация, макар и АНО да е избрал друг подход при отразяването ѝ в НП. Наказващият орган също е посочил за нарушението по т. 1 правна квалификация  чл. 8, §1, изречение второ от AETR. Съдът вече посочи, че параграф втори няма второ изречение. Но в параграф втори също е отразено, че водача трябва да ползва всекидневна почивка от най-малко 8 последователни часа. В този смисъл не се нарушава правото на защита, следователно не е налице съществено нарушение на процесуалните правила.

Посочена е санкционна разпоредба.

С оглед материално-правната законосъобразност и обоснованост на т. 1 на съставения АУАН и т.1 на оспорваното НП:

По т. 1: Разпоредбата на чл. 8 от AETR се отнася за почивките. В  §1 е посочено, че за всеки период от 24 часа водачът разполага с време за всекидневна почивка най-малко от 11 последователни часа.  Това време може да бъде намалено до 1 минимум 9 последователни часа максимум 3 пъти седмично при условие, че като компенсация ще бъде отпусната съответната почивка в края на следващата седмица. В дните, когато почивката не е намалена съобразно ал. 1, тя може да бъде ползвана през два или три периода от време в течение на периода от 24 часа, като един от тези периоди трябва да бъде най-малко 8 последователни часа.  В този случай минималната продължителност на почивката достига 12 часа. В §2 се сочи, че през всеки период от 30 часа, през който има най-малко двама водачи на борда на превозното средство, всеки от тях трябва да ползва всекидневна почивка най-малко 8 последователни часа.  Останалите посочени разпоредби препращат към прилагане на разпоредбите на AETR.

Очевидно е, че следва да е налице всекидневна почивка и дори при намаляването ѝ, водачът все пак трябва да е почивал 8 последователни часа. От разпечатката от дигиталния тахограф се установява, че последната почивка за девет часа на водача преди осъществяваната проверка е за времето от 00:00 ч. до 09:27 ч. на 08.01.2020 г. След този момент не е отразена почивка от най-малко осем последователни часа до 00:01 на 10.01.2020 г. В този период са налице 48 часа и не се установява водачът да е почивал 8 последователни часа. Ясно е посочено в спогодбата, че прекъсванията не могат да бъдат смятани за ежедневна почивка. След почивката от над девет часа, водачът е почивал почти шест часа. После обаче следва отново управление за близо час. Следва почивка от над два часа за времето от 20:33 ч. до 22:51 г. Отново водачът е управлявал повече от час. След почивка (вече на 09.01.2020 г.) от два часа и 44 минути водачът е управлявал над половин час вместо почивката да продължи. Друга по-голяма почивка е от 03:38 ч. до 06:37 ч., но и тя не може да бъде разглеждана като дневна почивка, тъй като отново е отразено време на управление. След това водачът е почивал 40 минути. Отново следва време за управление от два часа и 32 минути, последвано от почивка от малко повече от половин час и отново около час време на управление. Следващата по-голяма почивка също няма непрекъснат период от осем часа, тъй като е предшествана от време на управление за повече от час, а след почти пет часа водачът отново е управлявал над час. В този смисъл водачът не е изпълнил задълженията си да почива най-малко 8 последователни часа в случай на намалена дневна почивка и следователно правилно е преценено, че следва да понесе административно наказателна отговорност. Очевидно превишаването е повече от два часа, защото никъде не е налице последователна почивка от над 6 часа.

Служебно и във връзка с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г. на ВКС, съда следва да направи преценка дали е налице маловажност на случая. В обхвата й се включва и проверка за законосъобразност на преценката на чл. 28 от ЗАНН. Тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.

Горното налага задължение за съда да провери дали са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не са предвидени критерии за определяне кое деяние следва да се счита маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Но при определяне на наказанието, наказващия орган следва да изхожда от съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено нарушението, подбудите на нарушителя и тежестта на деянието. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента на обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените отношения.

По делото не се установи наличието на обстоятелства, поради които извършеното, с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид.

По приложената санкционна разпоредба за нарушението по т. 1 на процесното НП: Съгласно чл. 93б, ал. 7, т. 3 от ЗАП водач, който не спазва изискванията относно намалената дневна почивка се наказва за намаляване на времето на намалена дневна почивка над два часа с глоба от 1500 лева. Наказващият орган е приложил правилно посочената санкционна разпоредба.

По делото не са представени доказателства за разноски по заплатени възнаграждения за процесуално представителство и по тази причина съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН Районен съд - Силистра,

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА С‚. 1 РЅР° Наказателно постановление в„– 39-0000016, издадено РЅР° 10.01.2020 Рі. РѕС‚ Р•. Р’. Рђ. – началник РЅР° Областен отдел “Автомобилна администрация” – РіСЂ. РЎ., СЃ което РЅР° Р‘.РЎ. (B. S.), роден РЅР° *** Рі., гражданин РЅР° Р . Рў., Рµ наложено РЅР° основание чл. 93Р±, ал. 7, С‚. 3 РѕС‚ Закона Р·Р° автомобилните превози (Р—РђРџ) административно наказание - глоба РІ размер РЅР° 1 500,00 (хиляда Рё петстотин) лева Р·Р° извършено нарушение РїРѕ чл. 8, В§1, изречение второ РѕС‚ Европейската СЃРїРѕРіРѕРґР±Р° Р·Р° работа РЅР° екипажите РЅР° превозните средства, извършващи международни превози (AETR) РІСЉРІ РІСЂ. СЃ чл. 78, ал. 1 РѕС‚ Р—РђРџ Рё чл. 2, В§3 Регламент (ЕС) в„– 561.

ОТМЕНЯ С‚. 2 РЅР° Наказателно постановление в„– 39-0000016, издадено РЅР° 10.01.2020 Рі. РѕС‚ Р•. Р’. Рђ. – началник РЅР° Областен отдел “Автомобилна администрация” – РіСЂ. РЎ., СЃ което РЅР° Р‘.РЎ. (B. S.), роден РЅР° *** Рі., гражданин РЅР° Р . Рў., Рµ наложено РЅР° основание чл. 93Р±, ал. 4, С‚. 3 РѕС‚ Закона Р·Р° автомобилните превози (Р—РђРџ) административно наказание - глоба РІ размер РЅР° 1 500,00 (хиляда Рё петстотин) лева Р·Р° извършено нарушение РїРѕ чл. 7, В§1 РѕС‚ Европейската СЃРїРѕРіРѕРґР±Р° Р·Р° работа РЅР° екипажите РЅР° превозните средства, извършващи международни превози (AETR) РІСЉРІ РІСЂ. СЃ чл. 78, ал. 1 РѕС‚ Р—РђРџ Рё чл. 2, В§3 Регламент (ЕС) в„– 561.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Силистра в 14 - дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ..............................................

 Силвина Йовчева