Решение по дело №13758/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1877
Дата: 27 май 2022 г. (в сила от 27 май 2022 г.)
Съдия: Силвия Петкова Георгиева
Дело: 20211110213758
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1877
гр. София, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С. П. Г.
при участието на секретаря Д. ИВ. ГР.
като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело
№ 20211110213758 по описа за 2021 година
Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН, образувано
въз основа на подадена жалба от ИВ. Н. М. от гр. ТР., чрез адв. М. А. - САК
срещу наказателно постановление (НП) № НП-00066/10.09.2021 г. на
председателя на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), с което му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1 000 (хиляда лева) лв. на
основание чл.173, ал.1 от Закона за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобито имущество (ЗПКОНПИ), за извършено
нарушение на чл.38, ал.1, т.1, във вр. с чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ.
С жалбата се твърди, че наказателното постановление страда от
съществени пороци и са налице съществени нарушения при провеждане на
административнонаказателната процедура, позовава се на разминаване между
датата на извършване на нарушението, посочена в акта и тази в НП, твърди се
нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, твърди се, че не е извършена проверка по
наведените основания във възражението срещу акта, че е изпратил
встъпителната декларация в общ плик с ежегодната декларация на 27.04.2021
г. Моли се за отмяна на НП и се претендират разноски.
Жалбоподателят редовно призован не се явява в съдебно заседание, но се
1
представлява от упълномощени процесуални представители. Жалбата се
поддържа в хода на съдебното следствие и по същество се пледира за отмяна
на процесното НП като издадено при съществени процесуални нарушения на
процесуалните правила, които са довели до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя, като от показанията на свидетеля и представените
доказателства се установявало, че декларацията е представена в КПКОНПИ.
Претендират се разноски по представен списък, в това число адвокатско
възнаграждение.
За органа издал наказателното постановление в съдебно заседание се явява
процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество пледира за
оставяне без уважение на жалбата, тъй като е било установено, че лицето не е
изпълнило задължението си към КПКОНПИ, а подаване на декларация за
имущество, за което му е наложено наказание в минимален размер. Прави се
възражение срещу претендирания адвокатски хонорар. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение в полза на КПКОНПИ.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните доказателства:
Жалбоподателят ИВ. Н. М. в качеството си на народен представител в 45-
тото Народно събрание в едномесечен срок от встъпването си, което е станало
на първото заседание на новоизбрания парламент, проведено на 15.04.2021 г.
не е подал встъпителна декларация за имущество и интереси по чл.37, ал.1,
т.1-6, т.9, т.12-14, във вр. с чл.38, ал.1, т.1 от ЗПКОНПИ, а именно до
17.05.2021 г., който е първия работен ден, следващ 15.05.2021 г.
С писмо от 16.06.2021 г., входирано в КПКОНПИ на 21.06.2021 г.
жалбоподателят М. е отправил запитване до председателя на КПКОНПИ, че е
подал на 27.04.2021 г. чрез Български пощи ЕАД в общ плик ежегодна и
встъпителна декларация до Комисията, но при посещение в дирекция
„Публичен регистър“ на 03.06.2021 г. за подаване на промяна в ежегодна
декларация служителка го уведомила, че не е подал встъпителна, а е получил
обратна разписка и моли да бъдат предприети действия за намирането на
встъпителната му декларация.
В отговор на писмото на жалбоподателя председателя на КПКОНПИ с
писмо от 30.06.2021 г. е изброил какви декларации са били постъпили в
Комисията от И.М., а именно: в общ плик с такива на други народни
2
представители за него един брой ежегодна декларация на 23.04.2021 г., които
са получени в Комисията на 26.04.2021 г., като в USB-то са били записани два
файла на ежегодни декларации на жалбоподателя, чиито контролни числа не
съответстват на подписаната декларация на хартиен носител, на 26.04.2021 г.
е изпратена декларация при освобождаване от длъжност от 44-тото Народно
събрание, получена в Комисията на 28.04.2021 г., на 28.04.2021 г. е подадена
лично в Комисията декларация за промяна в декларирани обстоятелства във
финалната декларация, на 04.06.2021 г. е подадена лично декларация за
промяна в декларираните обстоятелства в ежегодната декларация, на
09.06.2021 г. чрез Български пощи е изпратена декларация за освобождаване
от длъжност от 45-тото Народно събрание, като след проверка не е
установено да има подадена встъпителна декларация от И.М. през 2021 г.
Свидетелката Д. като началник отдел „Декларации“ в Дирекция
„Публичен регистър“ при КПКОНПИ е извършила проверка по разпореждане
на председателя на КПКОНПИ за постъпилите подадени от г-н М.
декларации и установила, че в общ плик са подадени от четирима народни
представители, сред които и г-н М. декларации на общо usb, от които на два
файла на формуляр за ежегодна декларация на М. и подадена на хартиен
носител декларация от М., като имало разминаване в контролните числа и
провела разговор за отстраняване на техническото несъответствие, което било
отгоригирано впоследствие. По пощата бил получен нов плик, съдържащ
декларация за освобождаване от длъжност и впоследствие М. дошъл лично за
откоригиране на същата, като Д. уведомила актосъставителя за извършената
от нея проверка и към датата на извършване на същата е установено, че г-н М.
не е подал встъпителна декларация като народен представител от 45-тото
Народно събрание.
Свидетелката С. като служител на длъжност главен специалист в отдел
„Административно и деловодно обслужване“ към дирекция
„Административно-правно и информационно обслужване“ към КПКОНПИ е
със задължения получаване на декларации, разписване на обратна разписка,
предаване на плика на съответни инспектор, като след отваряне на плика
цялото му съдържание се поставя в джоб А4, заедно с плика и се предава, без
да разглежда съдържанието на плика.
Свидетелят Г.Н. Т. на длъжност държавен инспектор в дирекция
3
„Публичен регистър“ на КПКОНПИ направил проверка в регистрите на
комисията и установил при направена проверка на 27.07.2021 г., че ИВ. Н. М.
като народен представител в 45-тото Народно събрание в едномесечен срок
от встъпването си, което е станало на първото заседание на новоизбрания
парламент, проведено на 15.04.2021 г. не е подал пред КПКОНПИ в
законоустановения срок встъпителна декларация за имущество и интереси, а
именно от 15.04.2021 г. до 17.05.2021 г., който е първият работен ден, тъй
като 15.05.2021 г. е събота и е неработен ден.
Изпратена била покана от главен инспектор Т. до И.М., изведена с №ЦУ-
01-15360/05.08.2021 г. от КПКОНПИ, да се яви на 12.08.2021 г. в 14:00 ч. за
съставяне на акт за установяване на административно нарушение в
КПКОНПИ. Видно от обратната разписка поканата е била връчена на Д.М. -
съпруга.
На 12.08.2021 г. е съставен от Г.Н. Т. - главен инспектор в дирекция
„Публичен регистър“ на КПКОНПИ акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) на жалбоподателя, което е с посочена дата на
извършване 18.05.2021 г. и място: гр. София, както и с посочена правна
квалификация по чл.38, ал.1, т.1, във вр. с чл. 35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ.
Със Заповед №РД 06-425/27.05.2021 г. на председателя на КПКОНПИ на Г.
Т. – главен инспектор в отдел „Проверки и анализи“ на дирекция „Публичен
регистър“ на КПКОНПИ е възложено да съставя АУАН по чл.173, ал.1 и ал.3
и по чл.174, ал.1 и ал.3 и чл.175 от ЗПКОНПИ.
АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и му е връчен лично в
деня на съставянето му на 12.08.2021 г. Жалбоподателят е изложил, че ще
внесе в три дневен срок възражение срещу връчения му акт, вписано в същия
и приложил писмено възражение на 12.08.2021 г., в което посочил, че в общ
плик е изпратил на 27.04.2021 г. до КПКОНПИ ежегодната декларация и
встъпителната, като последната не била намерена от служителите на
публичния регистър.
Подадена е встъпителна декларация от М. на 13.07.2021 г. със закъснение.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление №НП-00066/10.09.2021 г. от съответното компетентно
длъжностно лице – председателя на КПКОНПИ.
4
НП е получено видно от приложеното проследяване на пратката на
13.09.2021 г. от Р.М. - майка.
Разпитана в качеството на свидетел актосъставителя Т. излага показания в
подкрепа на констатациите по акта.
Приложени са заверени ксерокопия на получените пликове и описите на
обратните разписки по номера, относно подадените от жалбоподателя
декларации в Комисията, като на самите пликове липсва описание на тяхното
съдържание по вид на декларации. Не е приложена обратна разписка,
удостоверяваща конкретното съдържание на пратката.
Свидетелката З. познава И.М. от 2015 г. и за него е изпратила по Български
пощи декларации, но не знае какви декларации е изпратила за М. на 23-ти и на
26-ти, като на обратната разписка, която се попълвала от служител на
Български пощи не се описвало съдържанието. Пликовете надписвала тя и
трябва да е съдържимото в тях.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите от съда
писмени доказателства и показанията на свидетелите Т., Д., С. и З.. Съдът
цени писмените и гласните доказателства, като логични, последователни и
непротиворечиви, поради което и не се налага тяхното обсъждане поотделно.
Жалбата е допустима, като подадена в законния седемдневен срок /видно
от разписката за получен препис от наказателното постановление е получено
на 13.09.2021 г., а процесната жалба е изпратена по пощата на 20.09.2021 г./ и
от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като
разгледана по същество, същата се явява основателна, поради следното:
Съдът като съобрази съставения АУАН и издаденото въз основа на него
НП намира, че същите са съставени от оправомощени длъжностни лица, в
кръга на компетенциите им и в утвърдената от закона форма за това.
Декларацията по чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ бива три вида и те са
посочени в чл. 38, ал. 1, т. 1 - 4 ЗПКОНПИ: встъпителна декларация по т. 1,
ежегодна декларация по т. 2, декларация след освобождаване от публичната
длъжност, която се подава двукратно - в едномесечен срок от освобождаване
на длъжността по т. 3 и в едномесечен срок след изтичане на една година от
подаване на декларацията по чл. 38, ал. 1, т. 3 по т. 4 от ЗПКОНПИ.
Първите две декларации - встъпителната и ежегодната - се подават, както
5
от лицата, заемащи висша публична длъжност по чл. 6, ал. 1, така и от тези по
§ 2, ал. 1 от ДР на ЗПКОНПИ.
Разновидностите на декларацията за имущество и интереси се подават в
строго определена от закона форма, като с решение на КПКОНПИ са
утвърдени образците на декларациите и образците са публикувани на сайта
на комисията.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗПКОНПИ вменява в задължение
декларация за имущество и интереси да се подава в едномесечен срок от
освобождаване на длъжността. Разпоредбата на чл.38, ал.1, т.4 от ЗПКОНПИ
от своя страна вменява в задължение декларация за имущество и интереси да
се подава в едномесечен срок от изтичането на една година след подаване на
декларацията по т. 3, а разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 2 от същия закон
конкретизира вида на декларацията, а именно за имущество и интереси.
В процесния случай безспорно се установява, че за жалбоподателя, който се
явява задължено лице по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ, тъй като е
заемал висша длъжност – народен представител, е било налице задължение да
подаде декларация за имущество и интереси - в едномесечен срок от
встъпване в длъжността по чл.37, ал.1, т.1-6, т.9, т.12-14 от ЗПКОНПИ.
Жалбоподателят е бил задължено лице по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 2 от
ЗПКОНПИ като народен представител и за него е възникнало задължение в
едномесечен срок от встъпване в длъжност да подаден встъпителна
декларация за имущество и интереси. Като доколкото встъпването му е
станало с провеждане на първото заседание на 45-тото Народно събрание на
15.04.2021 г., то това неговото задължение е било дължимо до 17.05.2021 г.,
тъй като 15.05.2021 г. е неработен ден – събота.
При неспазване на този срок следва налагане на санкция по чл.173, ал.1 от
ЗПКОНПИ.
Поради което съдът намира, че от събраните по делото доказателства следва
извода, че е установено осъществяването на нарушението от страна на
жалбоподателя, тъй като липсват доказателства, установяващи, че същия е
изпълнил дължимото поведение за подаване на встъпителна декларация за
имущество и интереси като народен представител от 45-тото Народно
събрание в посочения едномесечен срок, който е текъл в периода от
15.04.2021 г. до 17.05.2021 г.
6
Съдът счита, че в случая е налице процесуално нарушение, касаещо
неправилно определяне на датата на административното нарушение в
процесното НП. В същото е посочена като такава 15.06.2021 г.
Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление следва (съгласно
изискванията на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН ) да е
налице пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени и да е налице
идентичност между същите. Като в конкретния случай е налице разминаване
между посочената дата в АУАН и в НП.
В случая не става ясно, при условие, че е налице преценка на всички
събрани в хода на административнонаказателното производство
доказателства и обсъждане на възраженията срещу АУАН да бъде изведена
като дата на осъществяване на нарушението такава, която е неотносима към
описаната словесно фактическа обстановка и различна от посочената в акта.
Не на последно място словом е изчислено закъснението за подаване на
конкретната декларация и е описано в страница трета на атакуваното НП, че
„Закъснението за подаване на декларация от един месец и двадесет и пет дни
…“, което не съответства на посочената дата на осъществяване на
административното нарушение 15.06.2021 г., с оглед посоченото, че
декларация е подадена от М. на 13.07.2021 г. след изтичане на
законоустановения срок.
Нарушаването на процесуалните правила, които се визират по-горе,
представлява съществено нарушение, което няма как да бъде отстранено в
съдебната фаза, нарушено е правото на защита на
административнонаказаното лице, с оглед на което наказателното
постановление като акт по чл.58д, т.1 от ЗАНН следва да бъде отменено на
основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН като незаконосъобразно.
Предвид горните съображения съдът счита, че независимо, че се установи
осъществяването на нарушението от страна на жалбоподателя, издаденото
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно
по изложените по-горе съображения.
С оглед изхода на производството, а именно отмяна на процесното НП,
претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане
7
на разноски се явява основателна.
В конкретния случай процесуалното представителство на жалбоподателя в
производството по делото е осъществено от адвокат, който е бил надлежно
упълномощен и на същия е изплатено възнаграждение, съгласно отразеното в
договора за правна защита и съдействие, в размер на 360 лв. с ДДС. Размерът
е съобразен с чл. 18, ал. 2, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, където се сочи, че
за сумата при дела с интерес до 1000 лв. - 300 лв., какъвто е и процесния
случай, с добавяне на ДДС в размер на 20 % е в размер на 360 лв. Предвид
което така определения размер от 360 лв. е съобразен с изискванията на
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и независимо от възражението на другата страна за
прекомерност следва да бъде уважен изцяло, тъй като не надвишава
минималния предвиден в същата размер. Разноските за адвокат следва да се
възложат на КПКОНПИ и съобразно гореизложеното следва да бъде уважен
размера, съгласно посоченото от 360 лв., колкото е и фактически
договореното и заплатено с ДДС, за което са приложени доказателства и
списък на разноските.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № НП-00066/10.09.2021 г. на
председателя на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобито имущество, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество, с ЕИК --------, с адрес: гр. София, пл. „Света
Неделя“ №6 да заплати на ИВ. Н. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. ТР., ул.
„ЛИВ.“ №1 сумата в размер на 360 лв. за разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - гр. София на основанията предвидени
в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
8
страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9