Р Е Ш Е Н И
Е
09.03.2012
Номер гр.С.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публичното съдебно
заседание на втори февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА
КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЖУЛИАНА
ПЕТКОВА
Мл.с. ДЕНИЦА ЦВЕТКОВА
при участието на секретар Б.А. като
разгледа докладваното от мл.съдия Цветкова гр.д. №10087 по описа за
Производството е по реда на чл. 196 и сл.ГПК / отм/.
С
решение II-VII-53
от 15.05.2009г. по гр. дело №4542 по описа за 2006г., СРС, II ГО, 55 състав е уважен предявения от Д.Н.М. срещу „О.***”ЕООД иск с правно основание чл.200, ал.1 от КТ за
сумата от 1500 лева, обезщетение на неимуществените вреди – болки и страдания,
настъпили като резултат от трудова злополука на 6.11.2003г., ведно със
законната лихва от 15.02.2006г.до изплащането на сумата като е отхвърлен иска
по чл.200, ал.1 от КТ за обезщетение на неимуществените вреди за разликата над
1500 лева до пълния предявен размер от 15000 лева.С решението е уважен иска с
правно основание чл.200, ал.1 от КТ предявен от Д.М. на основание чл.86, ал.1 ,
изр.1 от ЗЗД сумата от 12, 05 лева, представляваща лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди от
трудова злополука от 6.11.2003г. като е отхвърлен иска за разликата над 12.05 лева до предявения размер от 2000
лева.На основание чл.64, ал.1 от ГПК /отм./ на Д.М. са присъдени разноски в
съдебното производство в размер на 8, 18 лева.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца Д.М. срещу
решението в частта, в която е отхвърлен предявения иск за присъждане на
обезщетение за претърпяните неимуществени вреди Твърди, че решението в
обжалваната част незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени
процедуални нарушения.Съдът неправилно е определил размера на обезщетението по
чл.52 от ЗЗД без да отчете претърпените болки, които са много силни при
изгаряне по лицето, както и периода през който са търпени и ужаса /стреса/ от
пожара.Иска да бъде отменено решението в отхвърлителната част за
неимуществените вреди и да бъде постановено ново, с което да бъде уважен
предявения иск за неимуществени вреди изцяло. Иска присъждане на законната лихва, считано от деня на
злополуката.Претендира разноски.
Постъпила е и въззивна жалба от ответника „О.”ЕООД
срещу решението в частта, в която е осъден да заплати обезщетение в размер на
1500 лева за неимуществени вреди ведно със законната лихва върху тях. Твърди,
че увреждането не е настъпило при или по повод изпълнението на трудовите задължения
на Д.М., поради което злополукта не е трудова.Оспорват претенцията за неимуществени
вреди и по размер като прави възражения за съпричиняване по чл.201 КТ. Твърди,
че е ищецът е допуснал груба небрежност, поради което иска да се намали отговорността
на ответника.Твърди, че от доказателствата по делото се установява, че е налице
неизпълнение на задължения по организацията на труда от страна на ищеца,
сведени до неговото знание с нарочен акт на работодателя. Иска да бъде намалена отговорността на работодателя на
основание чл.201, ал.2 от КТ, както и да се намали обезщетението за
неимуществени вреди- болки и страдания в размер на 750 лева. Иска да се отмени
решението в частта, в която е присъдена законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, считано от 15.02.2006г. до окончателно изплащане на сумата.
Софийският
градски съд, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото
намира следното от фактическа страна:
Предявен e иск с
правно основание чл.200, ал.1 от КТ.
Д.М. е работел по трудово
правоотношение в „О.***”ЕООД, видно от договор от 14.04.2003г..
От разпореждане №4352/23.12.2003г.,
издадено от НОИ, Столично управление „С.О.” се установява, че злополуката е
трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО.Тя е настъпила по време на дежурство
на ищеца като охранител в тролейбусно депо „Н.”. През работно време ищецът
участвал при запалване на купчина с отпадъци в депото. Отпадъците били влажни,
поради това били залети със спирт от С.Б.И..При разпалване на огъня с вестници от
ищеца се образувал силен пламък, който причинил изгаряния в областта на главата
и ръцете на ищеца.
С решение на главния директор на СУСО
№83 от 22.03.2004г. е потвърдено
разпореждане №4352/23.12.2003г., с което злополуката, станала с Д.Н. М. е
призната за трудова.
С влязло в сила решение № 12953 от
28.11.2008г. на Върховния административен съд
е отхвърлена жалбата на „О.***” ЕООД
гр. С. против решение №83 от 22.03.2004г. на Главния директор на
Столично управление „С.О.”, с което е потвърдено разпореждане №4352 от
23.12.2003г.
С писмена декларация от
11.04.2003г. Д.Н.М. декларира, че е запознат с инструкцията за организиране
охраната на обекта, инструкцията за съхранение, раздаване, приемане, охраняване
и носене на оръжието от охраната на обекта и вътрешния правилник за
задълженията на служителите от охраната.
Въз основа на представен вътрешен
правилник /длъжностна характеристика и план инструкция за организиране охраната
на обект тролейбусно депо „Н.”/ се установяват задълженията на служителите по
охрана към „О.***”ЕООД.
По делото е представен план за действие
на дежурните охранители от „О.***” ЕООД при възникване на екстремални ситуации
по време на изпълнение на служебните им задължения на обект тролейбусно депо „Н.”,
в който са указани действията на дежурните охранители при възникване на
територията на обекта на пожар, наводнение или земетресение.
В заповед №790/14.07.2003г. на СКГТ-„Е.-АД”
Тролейбусно депо „Н.”, раздел втори, т.6 е предвидена забрана за използване на
открит огън на територията на двете стоянки и във возилата.
От заключението на съдебно
–медицинската експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно се
установява, че е настъпило 5 % изгаряне II-А-В, което не налага оперативно лечение.Изгарянето е било в областта на лицето, шията двете уши,
палците на двете ръце и областта на левия показалец. Въпреки, че повърхностните
изгаряния от втора степен са лечими, то те са силно болезнени, тъй като
увредата е на нивото на рецепторите за болка на нервната система. Тази болка е
много силна през първите два месеца и
остава налична до 3-4 месеца и около година при промяна на времето или
физическо усилие. Изгарянето е излекувано напълно и Д.М. е хирургично здрав като
забелязаните отклонения в оцветката на кожата
на двата палеца и зад лявото ухо са с козметичен характер.
От свидетелските показания на
св.Величков се установява, че по устно нареждане на началника на депото заедно
с ищеца са събрали боклука и са го запалили. Свидетелства, че е имало устно
нареждане от управителя на ответното дружество да изпълняват всички
нареждания на началниците на депото.
Заявява, че огънят се разпалил много
силно и обгорил ищеца като се запалили и дрехите му. Св. Н.П. заявява, че управителката на
ответното дружество е искала да бъдат изпълнявани всички нареждания на
началника на депото. Съгласно показанията на св.Л.М. в дружеството не е
постъпвала предявената заповед №790/14.07.2003г. В показанията си св. А. заявява,
че синът й бил обезобразен при постъпването му болницата с изгоряло лице и шия,
дрехите му също били изгорени.Той изпитвал страхотни болки в болницата и след
това в продължение на 3 месеца. В този период е пиел болкоуспокояващи. След
изписването ходели на превръзки в „П.”. Ищецът страдал от главоболие и сънувал
кошмари като и до момента сънува такива.Нощно време се стряскал, будел се тъй
като сънувал, че гори. Св. А. свидетелства, че ищецът бил много изнервен и пиел
лекарства за успокояване на нервната система, включително диазепам и ксанакс..След
3 месеца синът й изпитвал много силни болки при промяна на времето.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл.55 от КСО трудова злополука е всяко
внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт. С влязло в сила решение № 12953 от 28.11.2008г. на
Върховния административен съд е установено, че злополуката, станала с ищеца е
трудова, което решение обвързва съда..
За вредите от трудовата злополука,
работодателят отговаря имуществено независимо от това дали негов орган или
негов работник или служител има вина за настъпването им. За да бъде уважен
искът по чл.200 от КТ следва да са налице следните предпоставки: трудова
злополука, настъпила при или по повод извършваната работа, вследствие на която
да е настъпила временна неработоспособност, трайна намалена работоспособност
или смърт.
В
случая вследствие на трудовата злополука е настъпила временна неработоспособност
за 80 дни. Съдът намира, че предпоставките за уважаване на иска по чл.200 от КТ
са налице.В чл.200 от КТ е установена обективна безвиновна отговорност на
работодателя, като за да се ескулпира частично работодателя следва да е налице
съпричиняване от страна на пострадалия. Съгласно чл.201, ал.2 от КТ отговорността на
работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност.
Съдът намира, че не е налице съпричиняване
от страна на ищеца и действие при груба небрежност, тъй като не е извършено нарушение
на задълженията му във връзка с охраната и безопасността на труда. Съгласно
заповед №790/14.07.2003г. на СКГТ- „Е.-Ад” Тролейбусно депо „Н.” в т.6 на
раздел втори е предвидена забрана за използване на открит огън на териоторията
на двете стоянки и във возилата. Не се установява тази заповед да е доведена до
знанието на ищеца. Предвид изложеното ищецът не е нарушил разпоредба във връзка
с охраната на труда и безопасността на работа, поради което не е налице и груба
небрежност в действията му.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост. То е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
пред вид от съда при определяне размера на обезщетението Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, причинените страдания /ППВС
№4/1968/. Към тези фактори следва да се прибави и продължителността на периода
на възстановяване и интензивността на болката.В случая вследствие на
претърпяната злополука е настъпило 5 % изгаряне II-А-В. Изгарянето
обхванало лицето, шията двете уши, палците на двете ръце и областта на
левия показалец на ищеца. При постъпването си в болница ищецът бил обезобразен
с изгоряло лице, шия, изгорели дрехи.През първите два месеца, ищецът е търпял
интензивни болки като въпреки, че са повърхностни изгаряния от втора степен, те
са силно болезнени, тъй като увредата е на нивото на рецепторите за болка на
нервната система. Ищецът е бил хоспитализиран за 20 дни, като след това в
продължение на 2 месеца е бил на домашно лечение и е ходил на превръзки в „П.”.
Докато бил в болницата и след това изпитвал страхотни болки, поради което бил
на обезболяващи лекарства.Ищецът страдал и от главоболие вследствие на
злополуката.Болките са продължили до четвъртия месец, а след това при промяна
на времето или физически усилия..Ищецът претърпял голям стрес вследствие на
злополуката, изнервил се, сънувал
кошмари включително и до момента. Стряскал се през нощта, тъй като сънувал, че
гори, Ищецът вземал лекарства за успокояване на нервната система, за безсъние и
стрес.Предвид изложеното с оглед продължителността на претърпените от ищеца болки и страдания в период от 4 месеца,
интензивността на болките, тяхното проявление и към момента при промяна на
времето, преживения стрес и ужаса от обгарянето, съдът намира, че обезщетението
за неимуществени вреди определено по справедливост следва да бъде в размер на 15000
лева.
По отношение на искането за присъждане на законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди поради наличието на забава, считано от
датата на злополуката, в първа инстанция не е заявено такова искане.В съдебно
заседание изрично е уточнено, че законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди се претендира от подаване на исковата молба.
Предвид изложеното първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта относно обезщетението за неимуществени
вреди вследствие на претърпяната трудова злополука за сумата над 1500 лева до 15
000 лева.
В останалата част като необжалвано
решението е влязло в сила.
Изходът на делото във въззивната
инстанция обуславя изменение на първоинстанционното решение в частта за
разноските и присъждане в полза на ищеца Д.М. на основание чл.64, ал.1 от ГПК
разноски в размер на 158,47 лева, от които след приспадане на присъдените от
СРС 8, 18 лева дължи 150, 29 лева. Във
въззивното производство следва да бъдат присъдени разноски на Д.М. в размер на 100
лева. Предвид изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна
такса по сметка на СРС в размер на 540
лева и по сметка на СГС в размер на 270 лева.
Така
мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение II-VII-53
от 15.05.2009г. по гр. дело №4542 по описа за 2006г., СРС, II ГО,
55 състав, в частта в която е отхвърлен
предявения от Д.Н.М. срещу „О.***”ЕООД иск с правно основание чл.200, ал.1 от КТ за сумата над 1500 лева до 15 000
лева или за сумата от 13500 лева-обезщетение за неимуществени вреди, настъпили
като резултат от трудова злополука на
6.11.2003г.. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
„О.” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Н.”, бл.***, вх. *, ет.*, ап.* да заплати на Д.Н.М.
с ЕГН ********** *** на основание
чл.200, ал.1 от КТ сумата от 13500 лева обезщетение
за неимуществени вреди, настъпили като
резултат от трудова злополука на 6.11.2003г., ведно със законната лихва от
15.02.2006г. до изплащане на сумата.
ОСТАВЯ
В СИЛА решението в частта, в която е осъдено „О.***” ЕООД да заплати на Д.Н.М. на основание чл.200, ал.1
от КТ сума над размера от 750 лева до размера от 1500 лева обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили като
резултат от трудова злополука на 6.11.2003г., ведно със законната лихва от
15.02.2006г. до изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
„О.” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Н.”, бл.***, вх. *, ет.*, ап.* да заплати на Д.Н.М. с ЕГН ********** *** на основание чл.64, ал.1 от ГПК /отм./ сума в
размер на 150, 29 лева разноски в първата инстанция и 115 лева – разноски във
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „О.” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ж.к. „Н.”, бл.***, вх. *, ет.*, ап.* да заплати
държавна такса по сметка на СРС в размер на 540 лева и държавна такса по сметка
на СГС в размер на 270 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на
страните при условията на чл..280, ал.1 ГПК /нов/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: